Питър Уорд за масовите измирания

Говори се само за астероидните удари, но авторът на "Хипотезата Медея" Питър Уорд твърди, че повечето от масовите измирания на Земята са били причинени от низши бактерии. Може да се окаже, че виновникът - отрова, наречена водороден сулфид - има интересно приложение в медицината.

Искам да започна

с тази красива картина от моето детство.

Обичам научнофантастичните филми.

Ето го: "Островът Земя".

И да оставя Холивуд да го направи точно както трябва.

За две години и половина работа.

(Смях)

Искам да кажа - дори креационистите ни дават 6000,

но Холивуд не си поплюва.

В този филм виждаме онова, което мислим, че е там навън:

летящи чинии и извънземни.

Всеки свят има извънземен, а всеки извънземен свят има летяща чиния

и се движат наоколо с огромна скорост. Извънземните.

Е, с приятеля ми Дон Браунли най-сетне стигнахме дотам,

че ни омръзва да пускаме телевизора

и да виждаме космически кораби и извънземни всяка вечер,

и се опитахме да напишем контрааргумент към това

и да изтъкнем какво всъщност е нужно, за да е обитаема една Земя,

за да бъде една планета Земя - да има място,

където вероятно да може да се получи не само живот, а и сложност,

която изисква огромна еволюция

и поради това постоянство на условията.

И така, през 2000 г. написахме "Рядка Земя". После, през 2003-та, помолихме -

нека не мислим за това къде са Земите в космоса, а колко дълго Земята е била Земя?

Ако се върнеш два милиона години назад,

вече не си на планета, подобна на Земята.

Онова, което наричаме планета, подобна на Земята, всъщност е един много кратък интервал от време.

Е, "Рядка Земя" всъщност

ме научи на ужасно много неща за срещите с публиката.

Веднага след това получих покана да отида на конференция по научна фантастика

и влязох вътре с цялата си огромна сериозност.

Дейвид Брин щеше да дебатира с мен за това

и щом влязох, тълпа от сто души се развика със страстно неодобрение.

Едно момиче дойде при мен и каза: "Татко казва, че вие сте дяволът."

Не може да отнемеш от хората извънземните им

и да очакваш да си нечий приятел.

Е, втората част, малко след това...

говорех с Пол Алън; видях го в публиката

и му подадох едно копие от "Рядка Земя".

Джил Тартър беше там, обърна се към мен

и ме погледна точно като онова момиче в "Заклинателят".

Беше: "Гори! Гори!"

Защото SETI (Търсене на извънземен разум) не иска да чува това.

SETI иска там навън да има нещо.

Наистина аплодирам усилията на SETI, но още не сме чували нищо.

А наистина мисля, че трябва да започнем да мислим

за това кое е добра планета и кое не е.

Включвам този кадър, защото за мен той сочи,

че дори ако SETI чуе нещо, можем ли да проумеем какво казват?

Защото това е кадър, който е бил предаван

между двата най-важни интелекта на Земята - от Мак към PC,

а дори не може да разпознае буквите...

(Смях)

...тогава как ще говорим с извънземните?

А ако са на разстояние 50 светлинни години и им се обадим,

и казваш - дрън, дрън, дрън, дрън, дрън,

а после 50 години по-късно се връща и те казват: Моля, повторете?

Искам да кажа, ето ни.

Нашата планета е добра планета, защото може да задържа вода.

Марс е лоша планета, но все пак достатъчно добра, за да отидем там

и да живеем на повърхността й, ако сме защитени.

Но Венера е много лоша... най-лошата... планета.

Макар и да е подобна на Земята, и макар че рано в историята си

спокойно може да е била пристан на земеподобен живот,

скоро загинала от неудържим парников ефект...

това е повърхност с температура 800 градуса...

заради необуздан въглероден двуокис.

Знаем от астробиологията, че всъщност сега може да предскажем

какво ще се случи с нашата планета.

Сега сме в красивото Орио

на съществуване поне на живот на Планетата Земя,

след първата ужасна микробна ера.

При камбрийската експлозия животът излязъл от блатата,

възникнала сложност,

а доколкото можем да преценим, сме минали половината път.

Имаме толкова време за съществуване на животните на тази планета,

от колкото са тук сега,

докато настъпи втората микробна ера.

А парадоксалното е, че това ще се случи...

всичко, което чувате за глобалното затопляне...

когато съдържанието на въглероден двуокис стигне до 10 части на милион,

вече няма да имаме растения,

които да могат да фотосинтезират, и край на животните.

Така че след това имаме вероятно седем милиарда години.

Слънцето увеличава интензитета си, яркостта си

и накрая, около 12 милиарда години след началото си,

Земята е погълната от едно голямо Слънце,

и ето какво остава.

Една планета като нас ще има възраст и старини,

а в момента сме в златната й лятна възраст.

Но всичко си има две съдби, нали?

Много от вас ще умрат от старост,

но някои от вас, твърде ужасно, ще умрат при инцидент.

Това е съдбата и на една планета.

Земята, ако имаме достатъчно късмет... ако не я удари Халеевата комета,

или не я взриви някоя близка супернова

през следващите седем милиарда години - ще открием под краката ви.

Ами случайна смърт?

Е, палеонтолозите през последните 200 години

правят графики на смъртта. Странно е...

за измирането като понятие дори не е било мислено,

докато барон Кувие във Франция открива този пръв мастодонт.

Не съвпадал с никакви кости на планетата,

и той казал: Аха! Изчезнал е.

Много скоро след това вкаменелостите започнали да дават

много добра представа за това колко растения и животни е имало,

след като сложният живот наистина е започнал да оставя

много интересни вкаменелости.

В тези сложни вкаменелости

имаше случаи, когато много неща

като че ли измират много бързо,

а геолозите от старата школа

ги наричаха "масови измирания".

През цялото време се е смятало или за Божи акт,

или вероятно за дълга, сложна климатична промяна,

и това всъщност се е променило през 1980-та,

на това скалисто оголване близо до Гъбио,

където Уолтър Алварес се опитвал да определи

каква е времевата разлика между тези бели скали,

които съдържали създания от периода Креда

и розовите скали отгоре, които съдържали фосили от Терциер.

Колко време било отнело да се премине от едната система към следващата?

И открили нещо неочаквано.

Открили в процепа между тях много тънък слой глина,

а този глинен слой - този много тънък червен слой тук -

е пълен с иридий.

И не само иридий; пълен е със стъклисти сферички

и с кварцови зърна,

които са били подложени на огромно налягане: шок кварц.

В този кадър бялото е варовик,

и този варовик е бил отложен в топъл океан.

Самият варовик е съставен от планктон,

който е паднал от морската повърхност на морското дъно,

така че 90 процента от седимента тук е скелети от живи неща,

после е този дебел един милиметър червен слой,

а после има черна скала.

А черната скала е седиментът на морското дъно

в отсъствие на планктон.

Това се случва при астероидна катастрофа,

защото, разбира се, това и е било. Това е прочутото К-Т.

10-километров обект е ударил планетата.

В резултат на това се разпрострял този много тънък пласт над цялата планета,

и много бързо е последвала смъртта на динозаврите,

смъртта на тези красиви амонити,

леконтейцерас тук и целецерас там,

и толкова много други.

Искам да кажа - трябва да е вярно,

защото имахме два холивудски касови хита от онова време,

а този пример, от 1980 до около 2000,

напълно промени начина, по който ние, геолозите, мислехме за катастрофите.

Преди това униформитаризмът беше доминантната парадигма:

фактът, че ако нещо се е случило на планетата в миналото,

има настоящи процеси, които ще го обяснят.

Но не сме били свидетели на удар от голям астероид,

така че е това е един тип нео-катастрофизъм

и отне около 20 години на научните институции

най-сетне да схванат: да, били сме ударени

и да, ефектите от този удар са причинили огромно масово измиране.

Е, има пет големи масови измирания

през последните 500 години, наречени Петте големи.

Те варират от преди 450 милиона години

до последното, К-Т, номер четири,

но най-голямото от всички е било П, Пермското измиране,

понякога наричано майката на всички масови измирания.

Вината за всяко от тези впоследствие е била хвърляна

върху удар с голям обект.

Но вярно ли е това?

За най-скорошното, Пермското, се смята, че е било удар

заради тази красива структура вдясно.

Това е Букминстерфулерене, въглерод-60,

защото прилича на онези ужасни геодезични куполи

от любимата ми късна част на 60-те.

Наричат се "бъкиболс".

Доказателствата са били използвани, за да се предположи,

че в края на пермския период, преди 250 милиона години, ни е ударила комета.

А когато удари комета, налягането образува бъкиболс

и улавя парчета от кометата.

Хелий-3: много рядък на повърхността на Земята, много често срещан в космоса.

Но вярно ли е това?

През 1990-та, когато работех по измирането К-Т от десет години,

се преместих в Южна Африка, за да започна да работя два пъти годишно

във голямата пустиня Кару.

Имах късмета да гледам промяната на тази Южна Африка

в новата Южна Африка, докато ходех от година на година.

И работех по това пермско измиране,

живеейки в палатка край това боерско гробище с месеци.

Фосилите са изключителни.

Разбирате ли, взираш се в много далечните си предшественици.

Това са подобни на бозайници влечуги.

Те са културно невидими. Не правим филми за тях.

Това е горгонопсиан, или горгон.

Това е дълъг 18 инча (46 см.) череп на животно,

което е било вероятно седем или осем фута (2,1 или 2,4 метра), пълзяло като гущер,

вероятно е имало глава като на лъв.

Това е най-големият хищник, тиранозавър рекс на своето време.

Но има много неща.

Това е бедният ми син, Патрик.

(Смях)

Това се нарича палеонтологична злоупотреба с деца.

Не мърдай, ти си мащабът.

(Смях)

По онова време имаше страхотни неща.

55 вида подобни на бозайници влечуги.

Ерата на бозайниците наистина е започнала

преди 250 милиона години...

...и тогава се е случила катастрофа.

Онова, което се случва после е ерата на динозаврите.

Всичко е било грешка; изобщо не е трябвало да се случва. Но се е случило.

Сега, за късмет,

този тринаксодон с размера на яйце от червеношийка тук:

това е череп, който съм открил точно преди да направя тази снимка...

има химикалка за мащаб; наистина е мъничък...

това е ранният триас, след като масовото измиране е приключило.

Виждате очната орбита и виждате малките зъби отпред.

Ако това не оцелее, не аз щях да изнасям този разговор.

А нещо друго, защото ако това не оцелее, нас ни няма тук;

няма бозайници. Съвсем замалко: един вид оцелява с мъка.

А можем ли да кажем нещо за схемата - кой оцелява и кой не?

Ето края на тази 10-годишна работа.

Обсегът на нещата... червената линия е масовото измиране.

Но има оцелели и неща, които са преминали

и се оказва, че преминалите неща, са предимно студенокръвни.

Топлокръвните животни понасят огромен удар по онова време.

Оцелелите, които все пак го преживяват,

създават този свят от крокодилоподобни създания.

Още няма динозаври; само това бавно, гущерско, люспесто, противно,

блатисто място с един-два мънички бозайници, криещи се в периферията.

И ще се крият там 160 милиона години,

докато ги освобождава онзи астероид К-Т.

И така - ако не удар, какво тогава?

Мисля, че това "какво" е към което сме се връщали отново и отново

към пре-камбрийския сят, онази първа микробна ера,

а микробите все още са там.

Те мразят нас, животните.

Наистина искат да си върнат своя свят.

И са опитвали отново, и отново, и отново.

Това за мен предполага, че животът, причиняващ тези масови измирания,

тъй като го е сторил, е присъщо анти-гаянски.

Цялата тази идея за Гая, че животът прави света по-добър за самия себе си...

бил ли е някой на магистрала в петък следобяд в Лос Анжелис,

вярвайки в теорията Гая? Не.

И така, наистина подозирам, че има алтернатива

и че животът наистина се опитва да се унищожи...

не съзнателно, просто е така.

И, изглежда, това е оръжието, с което го е правил през последните 500 милиона години.

Има микроби, които чрез своя метаболизъм

образуват водороден сулфид,

и то в големи количества.

Водородният сулфид е силно смъртоносен за нас, хората.

Едва 200 части на милион са достатъчни да те убият.

Трябва само да отидеш в Черно море и на няколко други места... някои езера...

и да слезеш надолу - и ще откриеш, че самата вода става пурпурна.

Става пурпурна от присъствието на многобройни микроби,

които трябва да имат слънчева светлина и трябва да имат водороден сулфид.

Днес можем да откриваме присъствието им... можем да ги виждаме...

но можем също да откриваме и присъствието им в миналото.

През последните три години

се осъществи огромен пробив в една чисто нова област.

Аз съм почти изчезнал...

аз съм палеонтолог, който събира фосили.

А новата вълна от палеонтолози - моите дипломанти -

събират биомаркери.

Те вземат самия седимент, извличат маслото от него

и от това могат да образуват съединения,

които се оказват много специфични за определени микробни групи.

Тъй като липидите са толкова здрави, могат да се запазят в седимент,

да преживеят необходимите стотици милиони години,

да бъдат извлечени и да ни кажат кой е бил там.

И ние знаем кой е бил там. В края на перма

на много от границите на това масово измиране

откриваме изорениератен. Много е специфичен.

Може да се появи само, ако на повърхността на океана няма кислород

и тя е напълно наситена с водороден сулфид -

достатъчен, например, да излиза от разтвор.

Това доведе Лии Къмп и други от Пен Стейт и моята група

дотам да предложат онова, което наричам Хипотезата Къмп:

много от тези масови измирания са били причинени от понижаване на кислорода

и повишаване на въглеродния двуокис. И се оказва, че най-лошият ефект от глобалното затопляне

е образуването на водороден сулфид от океаните.

А какъв е източникът на това?

В този случай източникът отново и отново са били разливните базалти.

Това е изглед на Земята сега, ако извличаме много от него.

И всяко от тези изглежда като водородна бомба;

всъщност ефектите са дори още по-лоши.

Тогава дълбокоземният материал излиза на повърхността,

разстила се по повърхността на планетата.

Не лавата избива всичко,

а въглеродният двуокис, който излиза с нея.

Това не е Волвос; това са вулкани.

Но въглеродният двуокис си е въглероден двуокис.

Това са нови данни, които Роб Бернер и аз... от Йейл... събрахме,

а сега се опитваме

да проследим количеството въглероден двуокис в цялата скална документация...

можем да направим това по ред начини

и да сложим всички червени точки тук,

когато тези... наричам ги парникови масови измирания... се случват.

Има две неща, които наистина за мен се доказват тук -

че тези измирания се случват, когато излиза въглероден двуокис.

И второто нещо, което не е показано тук:

че на Земята никога не е имало никакъв лед,

когато сме имали хиляда части на милион въглероден двуокис.

Ние сме на 380 и се покачваме.

Трябва да стигнем до хиляда за три века най-много,

но моят приятел Батисти в Сиатъл казва, че според него са сто години.

Така че - край на полярните шапки,

и следва 240 фута (около 70 метра) покачване на морското равнище.

Сега живея в къща с изглед;

ще имам изглед към вода.

А какви са последствията? Океанът вероятно ще стане пурпурен.

Мислим, че това е причината да отнеме толкова дълго време

сложността да се случи на планетата Земя.

Имали сме тези океани с водороден сулфид в продължение на много дълъг период.

Те спират съществуването на сложен живот.

Знаем, че водороден сулфид понастоящем изригва на няколко места на планетата.

Включвам този кадър... това съм аз, всъщност, преди два месеца...

включвам този кадър, защото го има любимото ми животно, камерен наутилус.

Той е бил на тази планета още от началото на съществуване на животните - преди 500 милиона години.

Това е проследяващ експеримент - а вие, гмуркачи,

ако искате да се включите в един от най-страхотните проекти въобще,

това е близо до Великия бариерен риф.

Докато говорим в момента,

тези наутилуси проследяват поведението си към нас.

Но работата в това е, че от време на време

ние, гмуркачите, можем да попаднем в беда,

затова ще направя един малък мисловен експеримент тук.

Това е една голяма бяла акула, която изяде някои от моите капани.

Изтеглихме я нагоре; излиза нагоре. Навън е с мен през нощта.

Да кажем, аз си плувам, а тя ми отхапва крака.

На 80 мили (130 км.) от брега съм - какво ще ми се случи?

Ами, ще умра.

След пет години ето какво се надявам да ми се случи:

връщат ме на кораба; дават ми газова маска:

80 части на милион водороден сулфид.

После ме хвърлят във вана с лед, охлаждат ме с 15 градуса

и може да ме отведат в болница за бърза помощ.

Причината да мога да го направя е, че ние, бозайниците,

сме преминали през серия от тези събития с водороден сулфид,

и телата ни са се адаптирали.

Сега можем да използваме това като нещо, което според мен ще бъде огромен медицински пробив.

Това е Марк Рот. Той беше финансиран от Агенцията за напреднали изследователски проекти по отбраната.

Опитвал се да открие как да спасява американци след ранявания на бойното поле.

Източва кръвта на прасета.

Поставя 80 части на милион водороден сулфид...

същото вещество, което е оцеляло тези минали масови измирания...

и превръща един бозайник във влечуго.

"Смятам, че виждаме в този отклик резултата от това, че бозайниците и влечугите

са претърпяли серия излагания на H2S."

Получих този имейл от него преди две години.

Той казваше: "Мисля, че имам отговор на някои от твоите въпроси.

Сега го изпробва върху мишки

за четири часа, понякога шест часа

и това са чисто нови данни, които ми изпрати по пътя насам.

Това отгоре е температурен запис на една мишка, която е преминала...

линията от точки, температурите.

Значи, температурата започва от 25 градуса

и спада, спада.

Шест часа по-късно температурата се покачва.

Сега на същата мишка се дават 80 части на милион водороден сулфид

в тази плътна графика,

и вижте какво се случва с нейната температура.

Температурата й спада.

Стига до 15 градуса от 35

и излиза от това в прекрасно състояние.

Ето един начин, по който можем да въведем хората в критична грижа.

Ето как можем да държим хората на достатъчно студено, за да издържат, докато получат критична грижа.

Сега всички си мислите - да, ами мозъчната тъкан?

Това е едно от огромните предизвикателства, които предстоят.

Претърпели сте катастрофа. Имате два избора:

ще умрете, или ще вземете водородния сулфид

и, да кажем, 75 процента от вас са спасени, умствено.

Какво ще направите?

Всички ли трябва да имаме малък бутон с надпис "Нека да умра"?

Това приближава към нас

и мисля, че ще бъде революция.

Ще спасяваме животи, но на определена цена.

Новият възглед за масовото измиране е - да, били сме ударени,

и да, трябва да мислим в дългосрочен план,

защото ще бъдем ударени отново.

Но сме изправени пред далеч по-сериозна опасност.

Лесно може да се върнем в света на водородния сулфид.

Дайте ни няколко хилядолетия...

а ние, хората, трябва да преживеем тези няколко хилядолетия...

ще се случи ли отново? Ако продължаваме, ще се случи отново.

Колко от нас са летели дотук?

Колко от нас са преминавали

цялата ни квота от Киото

само за летене тази година?

Колко от вас са я надвишили? Да, аз със сигурност съм я надвишил.

Изправени сме пред огромен проблем като вид.

Трябва да го победим.

Искам да мога да се върна до този риф. Благодаря.

(Аплодисменти)

Крис Андерсън: Имам само един въпрос към теб, Питър.

Правилно ли разбирам, че казваш тук,

че в собствените си тела имаме

биохимичен отклик на водородния сулфид,

който според теб доказва, че е имало минали масови измирания,

дължащи се на климатична промяна?

Питър Уорд: Да, всяка една клетка в нас

може да образува незначителни количества водороден сулфид при огромни кризи.

Ето какво е открил Рот.

Така че сега проучваме: а оставя ли сигнал?

Оставя ли сигнал в кост или в растение?

Връщаме се към вкаменелостите и бихме могли да се опитаме да открием

колко такива са се случили в миналото:

КА: Това е същевременно

невероятна медицинска техника, но също ужасяващо...

ПУ: Благословия и проклятие.