Какво е Класа?

Класовата борба или борбата

срещу капитализма

е присъща и водеща сила на анархистката

теория и практика.

Въпреки това, много трайни митове

и погрешни схващания продължават да замъгляват

популярното разбиране за

социалните взаимоотношения, които лежат

в основата на този конфликт ...

а именно, самата класа.

И така ... какво точно е тя?

И какво имат анархистите против нея?

Днес, повечето хора предимно асоциират

различните класи, според това колко

пари изкарват.

И макар да е вярно, че размерът

на личната банкова сметка е

добър индикатор за тяхната класова позиция,

тази свръх опростена дефиниция

скрива начина, по който класите функционират,

както на индивидуално, така и на обществено ниво,

прикривайки тяхната вродена антагонистична природа.

По-правилен начин за дефиниране на класа ще бъде

да кажем, че това е йерархична обществена връзка,

характеризираща се с експлоатация

и закотвена чрез взаимосвързана,

държавно базирана системи от закони,

уреждащи притежаването на собственост.

Или да го кажем по-просто...

класата е начин за организиране на народа

според това кой какво притежава.

Разбира се, и йерархията,

и експлоатацията са тук отдавна

много преди капитализма.

От царете-жреци на

първите градове-държави в Месопотамия,

до Римската империя

и постепенното им разпадане

към Средновековния феодализъм,

човешките цивилизации винаги са били управлявани от малък елит,

който е осигурил най-висока концентрация на

богатство и престиж, за себе си.

Възхода на капитализма измества по-ранните феодални системи

на обществен и икономически контрол,

като божественото право на кралете в Европа

и управлението на императорите в Поднебесната империя,

сменяйки тези остарели суеверия с

нови, по-сложни социални митове,

основаващи се на неприкосновеността на частната собственост

и неоспоримата доминация на свободния пазар.

Обратно в средата на 19-ти век,

известният социалистически философ Карл Маркс

извършва изчерпателно проучване

за това как работи капитализма

и историческите процеси, чрез които се е развил.

Много видни анархисти по това време,

като Михаил Бакунин,

ожесточено не се съгласяват с Маркс и последователите му

по въпроса за революционната стратегия,

особено за ролята на държавата.

Въпреки всичко,

те се съгласяват за неговото определение на капитализма

като система, характеризираща се с появата и разпространението

на две взаимно противопоставящи се класи.

Те са - работническата класа,

известна още като пролетариат,

и капиталистическата класа

позната като буржоазия.

Членовете на капиталистическата класа се

определят от тяхното притежание и контрол над капитала,

докато членовете на работническата класа се определяме

от факта, че ние не притежаваме капитал

и по този начин сме принудени на експлоататорски

взаимоотношения с капиталистите, за да може да оцелеем.

Капиталистите могат да бъдат разделени на три различни категории,

базирани на вида капитал, който притежават

и как реализират печалби.

Първите са индустриалните капиталисти,

те притежават и контролират средствата за производство

- измислен израз за описание на инструменти и оборудване,

необходими за производството на стоки.

В ранните етапи на капитализма това обикновено се отнасяло

до собствениците на фабрики и мини,

но днес може да се отнася до собствениците

и акционерите на голямо разнообразие от бизнеси

- всичко от ресторанти за бързо хранене

до фирми за разработка на софтуер.

С други думи, индустриален капиталист е вашия шеф.

Те са хората, които правят печалба,

като експлоатират своите работници.

Втори са собствениците на земи

- капиталисти , които притежават земи и недвижими имоти

и които печелят, като експлоатират своите наематели,

или както е все по-често днес,

чрез облагородяване и други форми

на развитие на недвижими имоти и спекулации с тях.

И последно финансовите капиталисти

- те изкарват печалба от заемането на пари с лихва.

Това може да е всеки с малка заложна къща

или центрове за бързи заеми

и така до големите международни банки,

които заемат пари на други капиталисти

и дори правителства.

Преходът към неолиберален капитализъм,

започнал през 1970-те,

видя финансовите капиталисти значително да разширяват

влиянието си върху световната икономика.

Тази експанзия им позволи да се повиши

директната експлоатация над работническата класа

чрез въвеждането на нови домакински дългови инструменти,

като личните кредитни карти,

студентски заеми

и високорискови ипотеки.

През годините, характера на класовата експлоатация

се е трансформирал, а капитализмът е еволюирал.

Въпреки това много антикапиталисти се придържат

към описания от по-стари времена.

Дори днес, стереотипната представа за член

на работническата класа е да бъде широкоплещест

бял фабричен работник, член на работнически профсъюз,

докато истината е, че мнозинството от световния пролетариат

са жени, в по-голямата си част

не са с европейски произход.

Но дори и когато капитализмът се е променил,

основните елементи на класовите отношения

остават същите.

Доста лесно се разбира, че

работническата класа и капиталистическата класа

имат противоположни интереси.

Колкото по-малко ни плащат шефовете

и колкото повече хазяите ни вдигат наема,

толкова по-голяма печалба имат те,

и по-бедни ставаме ние.

Това, което е по-малко разбираемо обаче е,

че капиталистическите закони на всеобща конкуренция

и постоянен растеж, създават и образуват

вътрешни разделения в рамките на всяка класа.

Капиталистите в рамките на определен отрасъл

постоянно се конкурират със съперниците си за пазарен дял,

което означава, че те трябва да поддържат

определен процент печалба, или рискуват да излязат от бизнеса.

И капиталисти от една индустрия понякога имат интереси,

които са изцяло в противоречие с тези на друг.

Високите цени на петрола, например,

ще доведат до по-високи нива на печалба

за корпорации като British Petroleum

и ExxonMobil,

но те могат да са съкрушителни за капиталисти

в преработващата промишленост

или транспортните предприятия.

Макар че всички членове на работническата

класа имат общ интерес да сложат край на капитализма,

ние често сме заслепени от

нашите собствени конкурентни, краткосрочни интереси.

Не само, че ние трябва да се конкурираме един с друг

за трохите, които капиталистите ни дават, за да оцелеем ...

но също, много от нашия труд има лошо влияние върху живота

на други хора от работническата класа.

В по-широк мащаб, колкото по-ниско платени са

работниците в Глобалния юг,

толкова по-евтини са продуктите по рафтовете в магазина.

Освен това, нашата класа е разделена на йерархии,

основани на репресивни системи като раса

и пол. Жените, например, сме

често двойно по-експлоатирани при капитализма,

тъй като се очаква да извършим

неплатен репродуктивен труд

като готвене, чистене и отглеждане на деца,

като едновременно с това сме по-зле платени

от нашите колеги от мъжки пол.

Ролята на държавата е да се управлява икономиката

по начин, който да балансира интересите на

конкуриращите се сегменти на капиталистическата класа,

докато ги предпазва от

заплахата от революция на работническата класа.

Това често се постига, като играят на разделения

в рамките на работническата класа,

основаващи се на национализма,

религиозно сектантство,

превъзходство на белите,

и патриархат.

Само чрез унищожаване на тези потиснически

и разделителни системи, нашата класа може да се обедини

и да води единна класова война,

да започне освобождението от оковите

на паразитната система на експлоатация.

Ние ще престанем да бъдем роби само когато

заедно завземем всичко.