Дейниъл Тамет: Различните начини за познание

Дейниъл Тамет има езикова, цифрова и визуална синестезия, което означава, че възприемането му на думи, числа и цветове са вплетени в един нов начин на възприемане и разбиране на света. Авторът на "Роден в лазурен ден," Тамет споделя своето изкуство и страстта си към езиците, в този мимолетен поглед в неговия красив ум.

Аз съм савант,

или по-точно,

високо функциониращ

аутистичен савант.

Това е рядко заболяване.

И още по-рядко, когато е придружено,

както в моя случай,

от самоосъзнаване

и владеене на езици.

Много често, когато се запозная с някого,

и те научат това за мен,

има един вид неловкост.

Мога да го видя в очите им.

Те искат да ме питат нещо.

И в крайна сметка, доста често,

желанието им е по-силно от тях,

и те избърборват:

"Ако ти дам моята дата на раждане,

можеш ли да ми кажеш в кой ден от седмицата съм се родил?"

(Смях)

Или споменават кубични корени,

или ме молят да изрецитират голямо число или дълъг текст.

Надявам се, че ще ми простите,

ако не изпълня

самостоятелно савантско шоу за вас днес.

Вместо това ще говоря

за нещо

далеч по-интересно,

отколкото дати на раждане или кубични корени --

малко по-задълбочено

и много по-близко до моето съзнание, отколкото работата.

Искам да ви говоря накратко

за възприемането.

Когато пишел пиесите и разказите,

които го направили известен,

Антон Чехов си водил бележник,

в който отбелязвал

своите наблюдения

за света около него --

малките детайли,

които другите хора изглежда пропускат.

Всеки път, когато чета Чехов

и неговата уникална визия за човешкия живот,

си припомням защо и аз също

станах писател.

В моите книги,

аз изследвам природата на възприятието

и как различните видове на възприемане

създават различни видове на познание

и разбиране.

Ето три въпроса

извлечени от моята работа.

Вместо да се опитате да ги разберете,

ще ви помоля да си помислите за момент

за интуициите

и инстинктите,

които преминават през главата и сърцето ви,

докато ги гледате.

Например, сметката.

Може ли да почувствате, къде върху числовата ос

най-вероятно може да попадне решението?

Или погледнете чуждата дума и звуците.

Може ли да получите усещане за различните значения,

към които ви води?

И по отношение на поетичната строфа,

защо поетът използва думата "hare" ( която се произнася по същия начин като "hair" коса ) за заек

вместо rabbit?

Аз ви карам да направите това,

защото смятам, че нашите лични възприятия, виждате ли,

са в основата

на това как придобиваме знания.

Естетични преценки,

вместо абстрактни разсъждения,

ръководят и направляват процеса,

чрез който всички ние научаваме

това, което знаем.

Аз съм краен пример за това.

Моят свят от думи и числа

се примесва с цветове, емоции

и личности.

Както Хуан (Гонзалез) каза,

това е състояние, което учените наричат синестезия,

необичаен кръстосан разговор

между сетивата.

Това са числата от 1 до 12,

така както ги виждам аз --

всяко число със своя собствена форма и символ.

Едно е блясък от бяла светлина.

Шест е малка и много тъжна черна точица.

Скиците са в черно и бяло тук,

но в съзнанието ми те са цветни.

Три е зелено.

Четири е синьо.

Пет е жълто.

Също така рисувам.

Ето една от моите рисунки.

Това е умножение на две прости числа.

Триизмерни форми

и пространството, което създават в средата,

създава нова форма,

отговорът на сумата.

А какво да кажем за по-големите числа?

Ами не може да се получи много по-голямо число от пи,

математическата константа.

Това е безкрайно (ирационално) число --

буквално продължава безкрай.

В тази рисунка, която направих

на първите 20 знака след десетичната точка на пи,

аз вземам цветовете

и емоциите и материите,

и ги поставям всички заедно,

в нещо като въртящ се цифров пейзаж.

Но не само числата виждам в цветове.

Думите също, за мен,

имат цветове и емоции,

и материи.

Това е началната фраза

от романа "Лолита".

Самият Набоков е бил синестетик.

И можете да видите тук

как възприятието ми за звука Л,

помага алитерацията

да изпъкне.

Друг пример:

малко по-математически.

И се чудя, дали някои от вас ще забележат

конструкцията на изречението

от "Великият Гетсби".

Има прогресия от срички (в английските думи, бел. на пр.) --

жито, една;

прерии, две;

изгубени шведски градове, три --

една, два, три.

И този ефект е много приятен за съзнанието,

и това помага изречението

да се чувства правилно.

Нека да се върнем на въпросите,

които ви поставих преди малко.

64 умножено по 75.

Ако някои от вас играят шах,

тогава ще знаете, че 64

е квадратно число,

и затова дъските на шаха,

осем по осем,

имат 64 квадрата.

Така че това ни дава форма,

която можем да си представим, която можем да възприемем.

А какво да кажем за 75?

Ами ако 100,

ако си мислим за 100, като за квадрат,

75 би изглеждало така.

Така че това, което трябва да направим сега,

е да поставим тези две картини

заедно в ума си --

нещо подобно на това.

64 става 6400.

И в десния ъгъл,

не е нужно да изчислявате нищо.

Четири напряко, четири нагоре и надолу --

това е 16.

Така че това, което сумата всъщност ви кара да направите

е 16,

16, 16.

Това е много по-лесно, отколкото ви учат в училище

да правите математически изчисления, сигурен съм.

Това е 16, 16, 16, 48,

4800 --

4000,

отговорът на сумата.

Лесно е, когато знаете как.

(Смях)

Вторият въпрос беше исландска дума.

Предполагам, че няма много хора тук,

които говорят исландски.

Така че позволете ми да намаля изборите до два.

Хнугинн:

дали това е весела дума,

или тъжна дума?

Какво ще кажете?

Добре.

Някои хора казват, че е весела.

Повечето хора, мнозинството от хората,

казват че е тъжна.

И тя всъщност означава тъга.

(Смях)

Защо, статистически,

по-голямата част от хората

казват, че думата е тъжна, в този случай,

тежка в други случаи?

В моята теория, езикът се развива по такъв начин,

че звуците си пасват,

съответстват със субективното,

с личното,

интуитивно преживяване

на слушателя.

Нека да погледнем третия въпрос.

Това е строфа от едно стихотворение на Джон Кийтс.

Думите, като числата,

изразяват фундаментални отношения

между обекти

и събития и сили,

които съставляват нашия свят.

Следва да се отбележи, че ние, които съществуваме в този свят,

трябва в хода на нашия живот

да абсорбираме интуитивно тези отношения.

И поетите, както и другите хора на изкуството,

си играят с тези интуитивни разбирания.

В случая със заека (на англ. hare),

това е двусмислен звук в английския език.

Това може също да означава влакната, които растат от главата. (на англ. hair)

И ако се замислим за това --

нека ви покажа снимката --

влакната представляват уязвимост.

Те се поддават на най-малкото раздвижване,

или движение, или емоция.

Така че това, което имаме, е атмосфера

от уязвимост и напрежение.

Самият заек, животното --

не котка, не куче, а заек --

защо заек?

Ами замислете се за картината,

не думата, за картината.

Прекалено дългите уши,

издължените крака,

ни помагат да си представим, да почувстваме интуитивно,

какво означава да си отпуснат

и да трепериш.

И така, в тези няколко минути,

надявам се можах да споделя

малко от моята визия за нещата,

и да ви покажа,

че думите могат да имат цветове и емоции,

числа, форми и личности.

Светът е по-богат,

по-обширен,

отколкото изглежда твърде често.

Надявам се, че съм ви предизвикакал желанието

да се научите да виждате света с нови очи.

Благодаря ви.

(Ръкопляскане)