Говорѝ на сърцето | Марлеен Лашет | TEDxTrondheim

Тази беседа е част от събитие на TEDx, следващо формата на конференциите TED, но организирано независимо от местна общност. Научете повече на http://ted.com/tedx

За аромата на езиците и как една болна жаба може да ви извади от затруднение.

Марлеен е филолог и експерт по комуникациите със страст към езиците и разказване на истории.

На изключително забавния си блог, тя пише за радостите и предимствата на многоезичието и за културните различия. Историите в блога ѝ се основават на анекдоти от живота ѝ като полиглот, вкоренени в езиковата и културната ѝ проницателност и опит.

За приблизително 365 милиона души
английският език е майчин.

Повече от два милиарда други
учат и говорят английски

като втори или трети език.

Ако говорите английски,

може да бъдете разбрани
от почти 2,5 милиарда души.

Защо ви е необходимо да учите
друг чужд език?

Не е ли това просто
абсурдна загуба на време?

Нелсън Мандела бил яростно критикуван

от чернокожи южноафриканци,
че говорил африканс.

Той отговорил:

"Ако говориш на човек
на език, който разбира,

думите достигат главата му.

Ако му говориш на неговия роден език,

те ще докоснат сърцето му."

Така че това е трикът:

ако искате да спечелите някого,

трябва да говорите на сърцето им.

Папите знаят това.

Йоан Павел II говореше
свободно десет езика

и дузина други
на по-елементарно ниво.

Където и да отидеше,
той поздравяваше хората

с най-малко няколко изречения
на родния им език

и това е един от основните ключове
към неговата популярност.

Хората с настоящи или бъдещи
тъщи или свекърви

от друга националност също го знаят.

Те може да говорят английски
с приятелките си,

но ако искат да бъдат
в добри отношения с майката на момичето,

младите мъже са готови да научат
и най-щурите езици,

включително холандски.

(Смях)

И това обикновено върши работа.

Защо?

Ами, родният ни език
цялостно се преплита

с нашата личност, идентичност.

Цялата ни лична история
е дълбоко вкоренена

и напоена в родният ни език.

Има толкова много спомени и чувства
свързан с думи, с изрази,

дори и с граматиката,
с която сме израснали.

Така че, ако изучавате
езика на друг човек,

показвате, че наистина се интересувате

от техния живот,
от тяхната личност.

Коя тъща или свекърва
не би била поласкана?

Когато чуете собствения си език,
се чувствате свързани.

Когато пътувате,

и сте говорили чужд език
в продължение на дни или седмици,

в момента, в който се качите на самолета,

където кабинният екипаж ви посреща
на родния ви език,

знаете че си отивате вкъщи.

Ако майчините езици имаха аромати,

мисля, че щяха да миришат на бисквитки,

и на сгряващата пилешка супа,

и на бабиния парфюм -

дори и малко на нафталин.

Това може и да е причината
защо изкуствените езици,

като есперанто, никога не се разпространяват
масово, както се очаква.

Колкото и умело да са
конструирани,

и да са прости и лесни за научаване,

нито една страна никога не е приела
изкуствен език като свой собствен.

Нито като чужд език,
който да се преподава систематично

в голям мащаб
за продължителен период от време,

въпреки че е опитвано.

Но някак си, въпреки трудностите
в естествените езици -

като досадните изключения,

несъответствието между
правопис и произношение,

понякога абсурдната сложност
на граматиката -

въпреки всичко това,

предпочитаме да изучаваме чужди езици
които са се развили органично с хората.

Изкуствените езици говорят на главата.

Естествените езици миришат на бисквитки.

За Нелсън Мандела изучаването на африканс
е било свързано с "познаването на врага".

Той казва: "Трябва да знаем
езика им, техните страсти,

надежди и страхове,
ако искаме да ги победим."

И го постига. Успява.

Но не всичко е свързано с врагове
през цялото време, нали?

Това се отнася до всички видове
човешки взаимоотношения.

И съм последният човек, който твърди
че тъщите и свекървите са врагове -

по дефиниция.

Преди около седем или осем години

пътувахме с колата през Полша
със семейството ми.

Магазините тъкмо затваряха,
а трябваше да си купим храна.

И накрая видяхме супермаркет
от другата страна на улицата.

Единственият начин да стигнем навреме
беше като направя обратен завой.

Така и направих.

Вероятно беше опасно.

Определено беше незаконно.

На паркинга, дори преди
да имах възможността да изключя двигателя,

чух почукване.

Погледнах през прозореца,
от който ме гледаха два чифта очи.

Всеки чифт очи бе прикрепен
към полицай.

Не мога да твърдя, че
говоря свободно полски

дори и в най-добрата ми форма,

но можех да водя обикновен разговор.

Но в тази обстановка,
с гузна съвест,

очи в очи с двама мъже
на закона, в униформа,

всяка смислена полска дума,
която някога знаех, се изпари от мен.

И все пак, не си помислих и за миг

да се опитам да се справя с
тази ситуация на английски език.

Английският най-вероятно
щеше да ми даде езиково предимство,

но полицаите вероятно
щяха да се почувстват неловко.

Затова бях твърдо решила
да се придържам към полски.

Как?

Ъгълчето с полския език в мозъка ми
се беше изпразнило

с едно единствено изключение.

Имаше едно нещо,
което съм повтаряла толкова често,

че можеше да го
изрицитирам и на сън.

Едно детско стихче,

за една болна жаба.

(Смях)

С това разполагах.

Знаех, че беше доста странно,
но изтърсих:

(Полски)
Една жаба се почувствала отпаднала

затова отишла при доктора
и казала, че не се чувства добре.

Лекарят поставил очилата си,
защото бил доста стар."

Погледнах към полицаите.

А те стояха вторачени в мен.

(Смях)

Спомням си, че един от тях
се почеса по главата.

И после се усмихнаха.

Те се усмихнаха.

А това, от своя страна,
ме успокои,

е, поне достатъчно, за да могат
няколко по-подходящи думи

да се върнат в главата ми,

и успях да изпелтеча няколко
половинчати изречения като:

"Много съжалявам. Трябваше ни храна.
Никога няма да се повтори."

Те ме пуснаха да се измъкна.

И докато тичах към магазина, те извикаха:
(Полски) "Szczęśliwej podróży!"

"Приятно пътуване!"

Нямам намерение да ви карам
да изучавате чужди езици, за да може

да пътувате по целия свят,
да нарушавате законите и да ви се разминава.

Но този малък епизод илюстрира
как няколко думи,

колкото и да са прости или глуповати,
само няколко думи,

могат да поразят сърцето и да го разтопят.

Между другото, имах
алтернатива на болната жабка.

Имаше и друго,
което знаех също толкова добре:

една пиянска песен.

(Смях)

Вероятно тя нямаше
да ми донесе усмивка,

а по-скоро разходка до районното

за кръвен тест.

Не е нужно да научите много езици,

не е нужно
да ги научите перфектно.

И с малко можете да постигнете много.

Десет думи към сърцето
могат да имат по-голямо въздействие,

от хиляда думи към главата.

Можете да ползвате винаги английски и
да се срещнете компромисно по средата.

Но също можете да изберете да бъдете
човекът, който ще премине средната линия

и да срещнете новия си познат,
или опонента си, който и да е,

на тяхната територия.

Това че говорите езика
на другия не ви прави слаб,

доказва че сте силни.

Този, който има смелостта
и прави усилие да пресече линиите,

печели накрая.

Не се страхувайте да правите грешки.
Грешките ви правят хора.

А в този случай, има и бонус:

ако направите грешка,

давате възможност на другите
да ви помогнат, да се запознаят с вас.

И по този начин, връзката,
която сте започнали, ще бъде по-силна.

Така че, искате ли да бъдете разбрани

или искате да се свържете?

Нека всички да продължим да изучаваме
и да ползваме английски.

Така че да можем да общуваме със смесени
аудитории, както правим тук на TEDx.

Английският е мощен инструмент
за обмен на знания,

за международни конвенции
по глобални проблеми.

Преди всичко, английският език
е магистралата до 365 милиона сърца.

За 365 милиона души
английският език мирише на бисквитки.

Но защо да спираме дотук?

Защо да не положим допълнителни усилия

и да не научим поне още
един друг чужд език?

Има много аромати на бисквитки.

Да отидем и да опитаме някой нов.

Благодаря.

(Ръкопляскания)