Critical Thinking Fundamentals: Introduction to Critical Thinking

Казвам се Джеф Пин. Преподавам в

Университета в Северен Илинойс,

а това е въведение в критическото мислене.

В този урок ще говорим за три неща:

Първо, какво е критическо мислене.

Второ, какво е аргумент.

И трето, каква е разликата между

индуктивен и дедуктивен аргумент.

Какво е критическо мислене?

В основата си критическото мислене

е да се уверим

че имаме добри основания за вярванията си.

Какво означава това:

Да предположим, че с Ваша приятелка

обсъждате кой ще ходи на купона довечера.

Тя казва доста самонадеяно:

"Монти няма да бъде на купона."

Не знаете, дали да ѝ повярвате,

за това би било уместно

да попитате: "Откъде знаеш?"

Би могла да отговори

по много различни начини.

Ние ще обсъдим

три възможни отговора:

Първо би могла да каже: "Не мога да го понасям,

а искам да си прекарам добре."

Второ би могла да каже: "Ами, той е доста срамежлив

и рядко ходи по купони."

И трето можеби могла да каже:

"Той е в Пекин и не е възможно

да пристигнеш от Пекин за еднин следобед."

Първият ѝ отговор

не дава добро основание да вярваме,

че Монти няма да е на купона.

Втория обаче дава добро основание

да мислим, че Монти няма да бъде на купона.

Ако той наистина е срамежлив и рядко ходи по купони,

тогава е вероятно той да не бъде на купона довечера.

Подобно и третият отговор дава добро основание

да вярваме, че Монти няма да е на купона.

Ако той е в Пекин и не е възножно

да се пристигне от Пекин за един следобед,

сигурно е, че той няма да бъде на купона.

Когато забелязваме такива неща,

когато различаваме добрите от

лошите основания да се вярва нещо,

ние упражняваме уменията си по критическо мислене.

И така, критическото мислене е да се уверим,

че имаме добри основания да вярваме нещо

и за това едно от основните умения

при изучаването му е правнето на разлика

между доброто и лошото основание

да се вярва нещо.

Заслужава си да спомена

какво имам предвид под понятието "добро".

В случая няма нищо общо

с морала и етиката.

Това, че нещо се основава на добри разсъждения

не го прави задължително морално правилно.

Какато и нещо, основаващо се на лоши разсъждения,

не е задължително неморално, злонараво или подло.

В случая понятието "добро основание"

е пряко свързано с разбирането за истинност.

Доброто основание е това,

при което е вероятно вярване ни

да се окаже истина.

Най-доброто основание

гарантира истинността на вярването ни.

Защо това е от значение?

Причината критическото мислене

да е важно е, че тъй като сме разумни същества,

искаме вярванията ни да са истинни.

Разумните хора искат вярванията им

да съответстват на истината, а не иначе.

Най-добрият начин да се постигне това,

е вярванията ни да са изградени

на добри основания.

Това стигаме до третия въпрос:

Какво е аргумент?

Аргументът е група твърдения, които взети заедно

съставляват причината за друго допълнително твърдение.

Да разгледаме един от отговорите на Вашата приятелка

като пример за аргумент.

Тя изказва две твърдения:

"Монти е доста срамежлив" и "Монти рядко ходи по купони",

които заедно са основание да вярваме,

че Монти няма да бъде на купона.

Твърденията, които изясняват причината,

се наричат предпоставки:

"Монти е доста срамежлив" е първата предпоставка,

а "Монти рядко ходи по купони" е втората.

Твърдението, което тези предпоставки

ни карат да вярваме, се нарича извод.

Добър аргумент е този, при който предпоставките

дават достатъчно основание да се вярва на извода,

т.е. поради предпоставките извода е вероятно истинен.

В този случай се казва,

аргумента обосновава извода.

Добрите агументи обосновават своите изводи,

а лошите - не.

Ключова част от критическото мислене е

да се научим да преценяваме аргументите,

за да остановим дали са добри или лоши,

т.е. дали предпоставките

обосновават своите изводи.

Червеният аргумент е първият отговор,

който тя дава, с две предпоставки:

"не мога да понасям Монти" и "искам да си прекарам добре".

Заключението е: "Монти няма да бъде на купона"

Третият аргумент, оцветен в лилаво,

също се състои от две предпоставки:

"Монти е в Пекин" и "Той не може да стигне от Пекин

до купона навреме, така че той няма да бъде на купона."

Както казах преди, първият аргумент

не е добър, докато този в лилаво е.

Сега ще обясня защо:

Ако разгледате червения аргумент,

че приятелката Ви не понася Монти

и че тя иска да си прекара добре

и се замислите за връзката му

с извода,

ще забележите, че тези твърдения

не правят извода ни най-малко вероятен.

Фактът, че приятелката Ви не харесва Монти

и че иска да си прекара добре,

не прави по-вероятно Монти да не е на купона.

Това просто няма връзка с извода.

В лилавия аргумент обаче предпоставките,

стига да са верни, гарантират истинността на извода -

правят го много вероятен.

Истинността на предпоставките гарантира

истинността на извода, а при лилавия аргумент

предпоставките наистина обосновават извода.

Трябва да отбележим, че червеният аргумент,

макар и лош така представен,

може да се превърне в добър, като се добави

допълнителна предпоставка.

Ако например откриете,

че приятелката Ви решава

кой да бъде поканен на купона,

тогава фактът, че не понася Монти

и иска да си прекара добре,

биха Ви дали добро основание да вярвате,

че Монти няма да бъде на купона,

понеже ще Ви даде основание

да вярвате, че тя няма да го покани.

Но представен иначе, аргументът не е добър.

Само дадените двете предпоставки

не Ви дават основание да вярвате,

че Монти няма да бъде на купона.

Последната тема е разликата

между два различни вида аргументи.

Тук вляво ще сложа

оранжевия аргумент,

който е вторият отговор на приятелката Ви:

"Монти е доста срамежлив" и "Той рядко ходи по купони".

Вдясно ще сложа лилавия аргумент:

"Монти е в Пекин" и

"Той не може да стигне навреме от Пекин до купона".

И двата аргумента имат един и същ извод:

"Монти няма да бъде на партито".

Както казах по-рано и двата аргумента

са добри - и двата дават основание

да се вярва в истинността на извода,

т.е. и двата съдържат предпоставки,

които обосновават извода,

но има важна разлика между

двата аргумента, която искам да посоча.

Ако разгледате лилавия аргумент

и се замислите върху това, което изразява,

ще забележите, че ако тези две предпоставки са верни,

т.е. ако Монти е в Пекин и ако не може да стигне от Пекин

до купона навреме, тогава ще е вярно,

че Монти няма да бъде на купона.

Тези предпоставки гарантират извода.

Аргументи, чиито предпоставки

гарантират истинността на извода,

се наричат дедуктивни аргументи.

При дедуктивните аргументи със съответните предпоставки

изводът е задължително верен.

Дори само информацията

от предпоставките на един дедуктивен аргумент

дава всичко необходимо за стигане до извод чрез дедукция.

Ако погледнете оранжевия аргумент обаче

ще забележите, че имаме друг случай.

При оранжевия аргумент дори и предпоставките

да са верни, изводът може все пак да е грешен.

Дори и Монти да е доста срамежлив

и рядко да ходи по купони, все пак е възможно

да преодолее срамежливостта си и да реши

да не се придържа към навика си да не ходи по купони

и изненадващо да се появи там.

Не е много вероятно, но е възможно.

Така че истинността на предпоставките на оранжевия аргумент

не гарантира истинността на извода.

Такива аргументи се наричат индуктивни.

При индуктивните аргументи истинността на предпоставките

преви извода вероятен, но не го гарантира.

Както казах и двата аргумента са добри.

Индуктивните аргументи често могат

да бъдат много добри аргументи, просто не да дедуктивни -

предпоставките не гарантират извода.

Когато преценяваме даден аргумент

може да се окаже важно да знаем дали

аргументът се представя като дедуктивен

или просто като индуктивен.

Ако един аргумент е представен за дедуктивен,

но внимателното му разглеждане

разкрие, че всъщност предпоставките

не гарантират истинността на извода,

т.е. ако извода може да бъде грешен,

въпреки верните предпоставки, това често е

добра причина да отхвърлим аргумента като лош.

От друга страна ако при индуктивния аргумент

забележите, че истинността на предпоставките

не гарантира истинността на извода,

това просто означава, че аргументът е индуктивен.

Ако имате възравения към оранжевия аргумент,

понеже извода би могъл да бъде грешен,

значи не разбирате основната идея.

При индуктивните аргументи се взема за даденост

изводът да не е гарантиран от предпоставките.

По-скоро това, което индуктивният аргумент прави,

е да Ви даде добро основание да мислите,

че изводът е вероятен.

Знаейки вида на аргумента е съществено

за подбора на средствата, които да използвате,

за да прецените дали аргументът е добър или не.

Ще говорим повече за

различните средства за преценяване и на дедуктивни,

и на индуктивни аргументи в следващите уроци.

Да обобщим:

Критическото мислене е да се уверим

че имаме добри основания за вярванията си,

където разбираме добро основание като такова,

което прави даденото вярване вероятно да е истинно.

Аргументът е група твърдения,

наречени предпоставки, които взети заедно

съставляват основанието за друго твърдение,

наречено извод на аргумента.

В добрия аргумент предпоставките

обосновават своя извод,

т.е предпоставките дават добро основание да се вярва

в истинността на извода, понеже го правят вероятен.

Дедукривен аргумент е този, при който изводът

е гарантиран от предпоставките. Ако предпоставките са верни

тогава изводът задължително е верен.

Индуктивен аргумент е този, при който предпоставките

не гарантират извода,

а го правят вероятен.

Но те все пак дават добро

основание да се вярва в истинността на извода.

С това уводният урок приключва.