Какво е Автономия?

Автономията е един сред най-важните
от всички анархистки принципи

и градивен елемент за по-широкото
разбиране на анархистката философия.

И така, какво точно представлява тя?

Ами ... основно, това е свобода.

Но по-специално, тя е анархистки вид свобода...

свободата да вземаш решения и след това да действаш спрямо тези решения

без да искаш разрешение от висшестояща власт.

В някои отношения автономията е подобна на либералната концепция за свобода,

политическа концепция, която датира от "епохата на Просвещението" в Европа

през 18-ти век.

В онези дни либералната свободата е била радикално нова идея,

която се е стремяла да ограничи абсолютната власт на кралете и кралиците.

Нейните ранни защитници твърдели, че човешките същества

притежават определени неотменими права, дадени им от Бог,

които владетелите трябвало да уважават.

Тази идея очевидно е била доста популярна,
и така скоро станала

събуждащият вик на Френската и Американската революции,

което помогнало за премахването на феодализма

и въвеждането в ерата на либералната демокрация.

През вековете,

безброй проницателни, и не толкова проницателни политически мислители,

от Волтер и Томаст Джеферсън, до Алекс Джоунс и Глен Бек,

са заявявали, че либералната свобода е универсално човешко право.

Но да се каже, че този принцип
не е прилаган универсално,

би било грубо подценяване.

Това е така, защото от самото начало,

концепцията за либералната свобода съществува

в рамките на Европейското световно завоевание,

процес, улеснен от колониализма,
робството и геноцида.

Дори днес,

езикът на либералната свобода все още се използва

да мобилизира обществената подкрепа за империалистическите войни.

Помните ли, когато правителството на САЩ заяви,

че те носят свобода на Ирак?

Корените на това противоречие
лъжат във факта,

че либералната свобода винаги е била обвързана със съществуването на държави

и свързаната с тях юридическа категория граждани.

Често това се описва като обществен договор.

В замяна на подчинение на държавната власт,

гражданите получават права и свободи,

като например свободата на изразяване, свободата да се сдружават,

и правото да се стремят към щастие или да носят оръжие.

Не-граждани или граждани на други държави

не са включени в този договор.

И дори да оставим настрана проблема за това, кой да се счита за гражданин,

правата, както всичко друго, което ти се дава, могат да бъдат отнети.

В крайна сметка,

политиците и съдилищата са тези, които решават,

какви права може да упражняваш във всеки един момент.

Автономията, от друга страна,

не разчита на държавната рамка на правата.

Вместо да концентрира властта и вземането на решения

по върховете на социалната и политическата йерархия,

автономията започва от нивото на индивида,
и се мащабира.

Ако мислите визуално,

би било полезно да си го представите
като нещо подобно на обърната пирамида.

Тъй като обхватът на автономността расте, включвайки все повече и повече хора,

ние се движим от индивидуалната автономия

към колективната автономия:

силата на групите хора
да вземат колективни решения

по въпроси, които ги засягат пряко.

Индивидуалната и колективната автономия
са неделими при анархизма.

Не може да имаш едината без другата.

Автономните колективи се създават от автономни индивиди,

които всички са взели решение да работят заедно,

за да преследват своите общи интереси.

Освен ако не живееш в колиба в гората,

трудно е да се упражнява индивидуална
автономия извън колективната,

първо, защото тези, които са на власт, правят така, че да ти е трудно да се измъкнеш

и второ, защото човешките същества по своята същност са социални създания.

Изграждането на колективна автономия е
това, към което се стреми анархизмът.

Било под формата на автономен феминистки колектив,

който се събира заедно, за да реши как да се бори срещу патриархата,

или квартални асамблеи, които се събират, за да се борят против гентрификацията на квартала...

или дори милионите кюрди в Рожава,

които изграждат обществени структури,
които са автономни от сирийската държава.

Макар че това са само няколко примера,

нещото, което ги свързва всички, е съвместното преследване на по-голяма колективна автономия.

И това е нещо, към което всички ние трябва да се стремим ...

защото в крайна сметка... наистина ли се нуждаеш от някой на власт,

който да ти казва какво можеш и какво не можеш да правиш?

Това видео е направено обществено достояние от приятелите ти в sub.media