Какво означава да си умен? Джош Блекър

Джош Блекър е актьор и продуцент от Южна Африка, но живее във Ванкувър. Той призовава всички да следват своята 'неугасваща светлина' и да правят това, което искат през целия си живот. Това той нарича ' да бъдеш умен'.

Веднъж на едно парти
по случай Хелоуин

мой приятел се появи облечен
с бяла тениска, Levi's 501,

и около 500 зелени умничета,
залепени по дънките.

'Като какво си облечен?',
попитах аз.

'Като умни джинси',
отговори той.

(смях)

Оттогава се опитвам да разбера
какво означава да си 'умен.'

Като дете обичах да стоя
до колкото може по-късно,

за да се появявам на събиранията
вкъщи и да развличам гостите.

Всяка проява на одобрение
ми даваше кураж.

Чувствах, че съм в моя елемент,

че правя това, за което съм
създаден.

Но никой не ме насърчи да
избера това за кариера,

защото през целия ми живот
всички казваха, че съм умен.

'Джош, ти си толкова умен, че можеш да
направиш каквото поискаш.

Учи, работи, постъпи в университет
и всичко ще бъде наред.'

Бях на 16 когато се преместихме
от Южна Африка в Канада.

Родителите ми искаха да ни осигурят

възможно най-добрите условия
за успешно развитие.

Но аз така и не се приобщих.

Имах смешен акцент, бях се заровил
в книгите и не познавах никого.

Така че се записах в клуба по
актьорство.

След училище прекарвахме часове в
репетиции, четене на пиеси и монолози.

Говорихме си за нашите мечти и
как някой ден всички

щяхме да се преместим в Ел Ей и да станем
актьори. (Смях)

Мой учител ми каза веднъж, че
във всеки има неугасваща

светлина, която му посочва
вярната посока,

като морски фар в тъмното и бурно море

Именно в моментите, прекарани с
колегите от клуба

моята светлина започна да
се разгаря.

Така че когато трябваше да
избера специалност

заявих пред моите приятели и
учители:

"Искам да уча актьорско майсторство."

Всички реагираха по един и същи
начин.

Поглеждаха скептично и казваха:

"Джош, това е похабяване на
възможностите ти.

Ти можеш да станеш какъвто поискаш -
адвокат, лекар, съдия, инженер.

Актьорството е хоби, не е професия."

Така че започнах да уча право.

Взех държавния изпит и
практикувах няколко години.

Не бях щастлив.

Веднъж се подготвях за
едно голямо дело

и не можех да се справя
с натрапчивите пристъпи

на страх, съмнение и паника.

Не знаех как да се справя,
бях напълно объркан.

Сега знам, че съм имал
пристъп на тревожност.

Напрежението достигна краен предел
и се чувствах безпомощен:

Посегнах към телефона и
позвънях на горещия телефон.

Те ме успокоиха и ме препратиха
за съвет

към съответен специалист.

С нея прекарахме месеци в разговори

за моите амбиции, цели ,мечти.

Един ден тя ме погледна и каза:

"Джош, какво е най-голямото ти желание?"

"Искам да играя, да бъда на сцената." -
отговорих аз.

Тя замълча, погледна ме и
и се усмихна.

В усмивката и почувствах
разбиране и подкрепа.

Усетих, че мога да правя
това, което обичам.

Да следвам моята неугасваща
светлина.

Напуснах работа, заминах за
Ванкувър и станах актьор.

Оттогава изминаха десет години.

Това е изключително изживяване.
Има и добри и лоши моменти.

Има моменти, когато си на върха,
но и когато се спъваш.

Има периоди, когато с месеци
стоиш без работа.

Но в същото време имаш шанса да
работиш с велики актьори:

Джоди Фостър, Мат Деймън.

И през цялото това време
се чувстваш по-жив от всякога.

Вътрешната ти светлина гори
по-силно от всякога.

Какво значи да си 'умен'?

Това е да си достатъчно
смел и силен, за да

правиш онова, което обичаш
и следваш тази светлина.

Това е да виждаш тази
светлина и в другите,

да ги подкрепиш и те да
постъпят така.

Благодаря.

(Ръкопляскания)