Седящият писар, около 2620-2500 г. Пр.Не.

Седящият писар, около 2620-2500 г. Пр.Не, Четвърта династия, Старо Царство.
Оцветен минерален варовик, прозрачен кварц, магнезит и медно-арсенна инкрустация за очите и дърво за зърната.
Намерен в Сакара (Лувъра, Париж)

Говорители: Dr. Beth Harris and Dr. Steven Zucker

(музика)

Ние сме в Лувъра и разглеждаме Седналия писар, скулптура от Старото Царство, която не е с размерите на реален човек

Създанена около 2600 г. Пр.Хр. или, нека кажем, преди около 46000 години.

Открита е в некропола на Сакара.

Там е стъпаловидната пирамида на Джосер.

Така че е важно място в Старото Царство.

Скулптурата е важна по редица причини.

Не само заради това, което ни разкрива за египетското общество, но и защото е доста специфична скулптура в една често много скована, неподвижна, изобразителна традиция.

Защото той изглежда много непринуден. Седнал е с кръстосани крака на земята. Държи папирусов свитък.

Първоначално, разбира се, е държал също някакъв вид тръстиково писало.

Също така той изглежда много човечен, много естествен в сравнение с по-свещения начин, по който обикновено са изобразени египетските фигуири.

Това се дължи на факта, че той не е от царствено-божественото потекло на фараоните.

Той е писар. Той е важен, невероятно важен в йерархията на египеското общество.

Той може да пише, което се е считало за много важно умение.

И очевидно е бил от по-горна социална група, след като е поръчал да му бъде направена скулптора.

Но все пак той не е божествена фигура и следователно може да бъде представен по този по-натуралистичен начин.

Интересно е, че спомена, че той е бил много важен, и мисля, че това е загатнато по много изкусен начин.

Не само че е бил образован и вероятно е отговарял за държавните въпроси.

Но той има леко закръглен корем, което според археолозите е всъщност знак за неговото богатство.

Може също така да се каже, че е на средна възраст, за което свидетелства не само закръглената му фигура, но и това, че той изглежда сякаш е загубил мускулна маса от ръцете и гърдите си.

А също така той изглежда някак мъдър.

Придадена му е малко индивидуалност чрез тънките устни и големите уши и тези очи, които му придават невероятно реалистичен вид.

Ирисът е прозрачен кварц, който е бил пробит, и зад него прозира малко цвят.

И те са изключително необикновени. Очите са заобиколени от мед, което се е получило много красиво.

Той самият е боядисан в червена охра, а също и по-студено черно за косата му.

Ако вземем в предвид цветът, очите, неговата индивидуалност, отпуснатата му небрежна поза, той е мн естествен.

Но в същото време той не е съвсем правилно направен, понеже се предрога да бъде виждам само отпред.

Той е погребална скулптора, така че се предполага тук да има нещо, надминаващо обсега на човешките възприятия.

Интересно това, което каза, че се е предполагало да бъде виждан само отпред - да, но понеже това е част от интериора на гробница - никой не се е предполагало да го вижда изобщо.

Това е вярно, той наистина е предназначена за задгробния живот. И е интересно, че точно тази скулптура се издига над човешкия живот

и това е било предвидено за задгорбния живот, предвидено за този вид вечно съществуване.

(музика)

Това видео беше осъществено благодарение на щедър подарък от Кевин Брадшоул.