Пътуване между две вдишвания
-
0:02 - 0:04(Видео) Говорител:
10 секунди. -
0:07 - 0:12Пет, четири, три, две, едно.
-
0:12 - 0:13Сигнал за тръгване
-
0:13 - 0:17плюс едно, две, три, четири, пет,
-
0:18 - 0:23шест, седем, осем, девет, десет.
-
0:26 - 0:28Гийом Нери, Франция.
-
0:28 - 0:32Постоянен баласт, 123 метра,
-
0:32 - 0:34три минути и 25 секунди.
-
0:34 - 0:37Опит за национален рекорд.
-
1:08 - 1:0970 метра.
-
1:20 - 1:22[123 метра]
-
2:10 - 2:12(Ръкопляскания)
-
2:12 - 2:15(Видео) Съдия: Бял картон.
Гийом Нери! Национален рекорд! -
2:17 - 2:19Гийом Нери:
Благодаря. -
2:23 - 2:25Много благодаря, благодаря за приема.
-
2:25 - 2:29Това гмуркане, което видяхте току-що,
е едно пътуване. -
2:29 - 2:31Пътуване между две вдишвания.
-
2:31 - 2:34Пътуване, което започва
между две вдишвания, -
2:34 - 2:36тоест между последното вдишване
преди да тръгна -
2:36 - 2:39и първото вдишване,
когато се връщам на повърхността. -
2:39 - 2:41Това гмуркане
-
2:41 - 2:44е пътуване на границите
на човешките лимити. -
2:44 - 2:46Пътуване към неизвестното.
-
2:46 - 2:50Но също и преди всичко
е пътуване към себе си. -
2:50 - 2:52Където се случват цял куп неща,
-
2:52 - 2:54било то физиологически или умствени.
-
2:54 - 2:57И затова съм тук днес сред Вас,
-
2:57 - 3:00за да Ви споделя това пътуване
и да Ви отведа с мен. -
3:00 - 3:03Така, започваме с последното вдишване.
-
3:04 - 3:07(Вдишване)
-
3:17 - 3:19(Издишване)
-
3:19 - 3:22Това последно вдишване,
което видяхте, е бавно, -
3:22 - 3:24дълбоко, силно.
-
3:24 - 3:26Завършвам с една техника,
наречена “Шаран”, -
3:26 - 3:28която ми позволява
да складирам -
3:28 - 3:30един до два литра въздух повече
в дробовете си, -
3:30 - 3:31като го свивам.
-
3:32 - 3:33Напускайки повърхността
-
3:33 - 3:36имам почти 10 литра въздух в дробовете.
-
3:38 - 3:39Току-що напуснал повърхността,
-
3:39 - 3:41се включва първият механизъм:
-
3:41 - 3:42рефлексът за гмуркане.
-
3:43 - 3:44С него най-напред
-
3:45 - 3:47сърдечният ритъм се забавя.
-
3:47 - 3:50От 60 или 70 удара в минута,
-
3:50 - 3:52пулсът ще падне на
30 или 40 удара в минута -
3:52 - 3:55за няколко секунди, почти мигновено.
-
3:55 - 3:58Вторият ефект, ще започне
периферна вазоконстрикция, -
3:58 - 4:00тоест кръвния поток
-
4:00 - 4:02ще напусне крайниците,
-
4:02 - 4:06за да снабди с предимство
жизненоважните органи: -
4:06 - 4:10дробовете, сърцето и мозъка.
-
4:11 - 4:14Този механизъм е вроден.
-
4:14 - 4:15Не го контролирам.
-
4:15 - 4:18Ако влезете във водата,
дори да на сте го правили никога, -
4:18 - 4:21същия механизъм ще се задейства и у Вас.
-
4:21 - 4:24Всички човешки същества
имаме тази особеност. -
4:24 - 4:26Това, което е изключително,
-
4:26 - 4:30е че този механизъм е общ
между нас и морските бозайници. -
4:30 - 4:34Всички морски бозайници:
делфините, китовете, тюлените и т.н.. -
4:34 - 4:37Когато те се гмурнат на апнея надълбоко,
-
4:37 - 4:39същият механизъм се задейства,
-
4:39 - 4:40но много по-силно
-
4:40 - 4:43и е много по-ефективно при тях, очевидно.
-
4:44 - 4:46Това е абсолютно поразително:
-
4:46 - 4:49напускам повърхността и вече получавам
първи подтик от природата, -
4:49 - 4:52който ми позволява да тръгна
с пълно доверие. -
4:52 - 4:54Потъвам в морето,
-
4:54 - 4:58налягането съвсем леко
ще притисне дробовете ми, -
4:58 - 5:01тъй като обемът въздух в дробовете ми е
това, което ми помага да плувам, -
5:01 - 5:04с потъването, налягането притиска
все повече дробовете -
5:04 - 5:08и колкото по-малко обем има,
толкова по-лесно се спуска тялото ми. -
5:08 - 5:11И в един момент, вече на 35 или 40 метра,
-
5:11 - 5:13вече няма нужда да греба с плавника,
-
5:14 - 5:17тялото ми е достатъчно тежко,
достатъчно плътно, -
5:17 - 5:19за да мога да се спускам
свободно в дълбините -
5:19 - 5:22и да навляза в така наричената
фаза на свободно падане. -
5:23 - 5:25Това е най-хубавият момент от спускането.
-
5:25 - 5:27Заради това продължавам да се гмуркам.
-
5:27 - 5:31Защото човек се чувства
притеглян от дъното -
5:31 - 5:33и няма нужда да прави нищо.
-
5:33 - 5:37Спускам се от 35 на 123 метра
без никакво движение повече. -
5:37 - 5:41Оставям се да бъда притеглен от дъното,
имам чувството, че летя под водата. -
5:41 - 5:43Поразително е като усещане,
-
5:43 - 5:45усещане за необикновена свобода.
-
5:45 - 5:48И се плъзгам съвсем леко към дъното.
-
5:48 - 5:51Задминавам 40-те метра, 50-те метра
-
5:51 - 5:54и между 50 и 60 следва
втори физиологически етап: -
5:55 - 5:58дробовете ми достигат
до остатъчния си обем. -
5:58 - 6:00Остатъчният обем е теоретичният обем,
-
6:00 - 6:03отвъд който се счита,
че дробът вече не може да се свие. -
6:03 - 6:06Тогава започва втори феномен,
напълване на дробовете с кръв. -
6:06 - 6:09На френски е белодробно увеличаване.
-
6:10 - 6:13Аз предпочитам
“напълване на дробовете с кръв”. -
6:13 - 6:14Ще го наричам така.
-
6:14 - 6:16Какъв е този механизъм?
-
6:16 - 6:20Това е, когато стената на дробовете
се пълни с кръв -
6:20 - 6:21заради налягането,
-
6:21 - 6:23за да се втвърди
-
6:23 - 6:26и да предпази гръдната кухина от смачкане.
-
6:26 - 6:30За да избегне колапса,
залепването, свиването -
6:30 - 6:32
на повърхността на дробовете. -
6:32 - 6:34Благодарение на този феномен,
-
6:34 - 6:36който е присъщ и за морските бозайници,
-
6:36 - 6:37мога да продължа
спускането. -
6:37 - 6:3960 метра, 70 метра,
-
6:39 - 6:42продължавам да се спускам все по-бързо,
-
6:42 - 6:44тъй като налягането смачква
все повече тялото ми, -
6:44 - 6:46и от 80-те метра
-
6:46 - 6:48става наистина много по-голямо
-
6:48 - 6:50и започвам да го усещам физически.
-
6:50 - 6:52Започвам наистина да усещам тежестта.
-
6:52 - 6:55Разбирате какво е усещането,
не е много приятно. -
6:55 - 6:57Диафрагмата е изцяло прибрана,
-
6:57 - 7:00гръдният кош е свит
-
7:00 - 7:02и тогава се случва нещо в ума.
-
7:02 - 7:05Казваш си:
“добре, тук не е много приятно, -
7:05 - 7:06какво да правя?”
-
7:06 - 7:08С рефлексите си на земно същество,
-
7:08 - 7:11какво правя, когато има някаква
неизбежност на земята, -
7:11 - 7:12нещо неприятно?
-
7:12 - 7:15Искам да се съпротивлявам,
да се противопоставя, да се боря. -
7:15 - 7:17Под водата това не работи.
-
7:17 - 7:20Ако направя това под водата,
рискувам да разкъсам дробовете, -
7:20 - 7:23може да храча кръв, да получа оток
и гмуркането спира -
7:23 - 7:24за известно време.
-
7:24 - 7:27Така че това, което трябва
да се направи наум, е да си кажа, -
7:27 - 7:29че природата е по-силна,
-
7:29 - 7:31елементът е по-силен от мен,
-
7:31 - 7:33оставям се на водата да ме смачка.
-
7:33 - 7:35Приемам налягането
-
7:35 - 7:36и се оставям на водата.
-
7:36 - 7:39В този момент давам
информация на тялото си, -
7:39 - 7:41дробовете ми,
всичко се отпуска, -
7:41 - 7:43абстрахирам се напълно,
-
7:43 - 7:45отпускам се изцяло.
-
7:45 - 7:48И тогава налягането ме притиска
и въобще не е неприятно. -
7:48 - 7:50Чувствам се като в пашкул,
-
7:50 - 7:51чувствам се дори защитен.
-
7:51 - 7:54И гмуркането може да продължи.
-
7:54 - 7:5780 метра, 85 метра, 90 метра,
-
7:57 - 7:58100 метра.
-
7:58 - 8:01100 метра е митично число.
-
8:01 - 8:03Във всички спортове е митично число.
-
8:03 - 8:05Плуване, лека атлетика -- и за нас, също,
-
8:05 - 8:08за гмуркачите е число,
което поражда мечти. -
8:08 - 8:11Всеки иска един ден да може
да се спусне на 100 метра дълбочина. -
8:11 - 8:13Това е символично число за нас,
-
8:13 - 8:16защото през 70-те години
лекарите и физиолозите -
8:16 - 8:19бяха изчислили и предсказали, че 100 метра
-
8:19 - 8:23е лимитът, отвъд който
човешкото тяло не може да се спусне. -
8:23 - 8:25След това тялото ще бъде смазано.
-
8:25 - 8:27Но после французинът Жак Майол,
-
8:27 - 8:30който всички познавате,
героят от “Дълбоко синьо”, -
8:30 - 8:31ги задмина,
-
8:31 - 8:33гмурна се на 100 метра.
-
8:33 - 8:34Дори на 105 метра.
-
8:34 - 8:36Навремето се гмуркаше в
Без ограничения. -
8:36 - 8:38Спускаше се с шейна, за да слезе по-бързо
-
8:38 - 8:41и изплуваше с балон, както във филма.
-
8:41 - 8:43Днес, в Без ограничения
слизат на 200 метра. -
8:43 - 8:46Аз се спускам на 123 метра,
използвайки само мускулна сила. -
8:46 - 8:48И всичко това
е благодарение на него, -
8:48 - 8:50защото отхвърли предразсъдъците,
-
8:50 - 8:53защото махна с ръка
-
8:53 - 8:55на всички теоретични вярванията
-
8:55 - 8:58и лимити, които човек е
способен да си постави. -
8:58 - 9:01Той показа, че тялото има неограничени
способности за адаптация. -
9:01 - 9:03Продължавам да се спускам.
-
9:03 - 9:05105, 110, 115,
-
9:05 - 9:07дъното се приближава.
-
9:07 - 9:08120 метра.
-
9:09 - 9:10123 метра.
-
9:10 - 9:11Стигам дъното.
-
9:11 - 9:13И тук ще Ви помоля да участвате малко,
-
9:13 - 9:15да се поставите на мое място.
-
9:15 - 9:17Затворете очи.
-
9:17 - 9:20Представете си, че сте на 123 метра.
-
9:22 - 9:24Повърхността е много, много, много далече.
-
9:25 - 9:26Съвсем сам сте.
-
9:28 - 9:30Вече почти няма светлина.
-
9:30 - 9:32Студено е.
-
9:32 - 9:33Смразяващо студено.
-
9:33 - 9:35Налягането Ви премазва напълно,
-
9:35 - 9:3713 пъти по-голямо от това на повърхността.
-
9:38 - 9:41И в този момент знам, че си казвате:
-
9:41 - 9:42“Какъв ужас!”
-
9:42 - 9:44“Какво правя тук?”
-
9:44 - 9:46“Това е напълно откачено”
-
9:46 - 9:48Е, не е.
-
9:48 - 9:50Аз не си казвам това,
когато съм на дъното. -
9:50 - 9:52Когато съм на дъното се чувствам добре.
-
9:53 - 9:55Имам необикновено
усещане за благоденствие. -
9:55 - 9:58Може би, защото оставих напрежението
-
9:58 - 9:59и се абстрахирах.
-
9:59 - 10:03Чувствам се добре и нямам
никакво желание да дишам. -
10:05 - 10:10Обаче има за какво да се
притеснявам, признайте. -
10:10 - 10:12Чувствам се като малка точка,
-
10:12 - 10:15малка капка вода, плуваща насред океана.
-
10:15 - 10:18И всеки път този образ
се връща в главата ми. -
10:18 - 10:20Тази малка, бледа, синя точка.
-
10:20 - 10:23Тази малка точка, която виждаме тук,
посочена от стрелката, -
10:23 - 10:26знаете ли какво е това, тази малка точка?
-
10:26 - 10:27Това е планетата Земя.
-
10:27 - 10:30Планетата Земя,
заснета от сондата Вояджър -
10:30 - 10:32на 4 милиарда километра от тук,
-
10:32 - 10:36и която показва, че ние
и нашият дом сме тук. -
10:36 - 10:38Тази малка точка,
която се рее насред нищото. -
10:39 - 10:42Горе-долу е това, усещането,
което имам на дъното, на 123 метра. -
10:42 - 10:44Чувствам се като малка точка,
-
10:44 - 10:47прашинка, звездна прашинка,
-
10:47 - 10:50която се рее насред космоса,
насред нищото, -
10:50 - 10:51насред безкрайността.
-
10:51 - 10:53Поразително е като усещане,
-
10:53 - 10:57защото гледам нагоре, надолу,
надясно, наляво, напред, отзад -
10:57 - 11:00и виждам едно и също нещо:
това дълбоко, безкрайно синьо. -
11:00 - 11:03Никъде другаде на Земята
не може да имате това усещане, -
11:03 - 11:07да гледате навсякъде около Вас
и да имате еднообразна гледка. -
11:07 - 11:09Изключително е.
-
11:09 - 11:10В този момент обаче,
-
11:10 - 11:13всеки път, има едно чувство,
което ме завладява, -
11:13 - 11:16чувство на смирение.
-
11:17 - 11:20Чувствам смирение,
когато гледам тази снимка, -
11:20 - 11:22и когато се намирам на тази дълбочина,
-
11:22 - 11:24защото съм нищо.
-
11:24 - 11:27Аз съм една малка точка нищо,
изгубена в тази безкрайност. -
11:27 - 11:30И въпреки всичко това е
абсолютно поразително. -
11:30 - 11:34Решавам да се върна на повърхността,
защото това не е моето място. -
11:35 - 11:37Моето място е там горе, на повърхността,
-
11:37 - 11:39и започвам качването.
-
11:40 - 11:44Тогава се случват няколко неща,
възникващи внезапно, -
11:44 - 11:47от момента,
в който реша да изплавам. -
11:47 - 11:49Първо трябва да направя
исполинско усилие, -
11:49 - 11:51за да се отскубна от дъното,
-
11:51 - 11:53тъй като ме е притегляло
при гмуркането, -
11:53 - 11:55неминуемо ме притегля
и когато искам да изплавам. -
11:55 - 11:57Така че трябва да греба
два пъти по-силно. -
11:58 - 12:01После друг феномен ме връхлита: наркозата.
-
12:01 - 12:03Може би познавате този феномен.
-
12:03 - 12:06Наричан е още дълбочинна болест.
-
12:06 - 12:10Случва се на водолазите,
но също и на гмуркачите. -
12:10 - 12:12Дължи се на разтворения в кръвта азот,
-
12:13 - 12:15който размива леко границите между
-
12:15 - 12:17съзнанието и несъзнаваното.
-
12:18 - 12:20Стотици мисли идват
-
12:20 - 12:23отдясно, отляво, минават, завъртат се,
-
12:23 - 12:24не контролирам нищо,
-
12:24 - 12:26не трябва да се опитвате да контролирате.
-
12:26 - 12:27Трябва да се отпуснете.
-
12:27 - 12:29Не контролираме нищо.
-
12:29 - 12:32Колкото повече контролираме,
толкова по-трудно става за справяне. -
12:32 - 12:34Трети етап: желанието да дишам.
-
12:34 - 12:36Тъй като не съм човек-риба,
-
12:36 - 12:40а човешко същество, желанието ми да дишам
ме връща към тази реалност. -
12:40 - 12:42И така, на 60 или 70 метра
-
12:44 - 12:45желанието става осезаемо.
-
12:46 - 12:49И там, с всичко това, което се случва
-
12:49 - 12:53може да е много лесно
човек да се обърка напълно -
12:53 - 12:55и да се паникьоса.
-
12:56 - 12:57В този момент може да си каже:
-
12:57 - 13:00“Къде е повърхността?
Искам на повърхността и да дишам сега.” -
13:00 - 13:02Точно това не трябва да се прави.
-
13:02 - 13:07Никога не се гледа към повърхността
нито с очите, нито с ума. -
13:07 - 13:10Никога не трябва да се насочвате натам.
-
13:10 - 13:12Останете в настоящия момент.
-
13:12 - 13:14Държа погледа си право пред себе си,
върху въжето. -
13:14 - 13:17То е връзката, която
ме води към повърхността. -
13:17 - 13:20Оставам концентриран върху него,
върху настоящия момент. -
13:20 - 13:23Защото ако искам да отида
на повърхността, ще се паникьосам, -
13:23 - 13:24а ако се паникьосам съм свършен,
-
13:25 - 13:27Времето се ускорява.
-
13:27 - 13:31Готово, на 30 метра съм, избавление,
вече не съм сам. -
13:31 - 13:34Моите гмуркачи за безопасност,
моите ангели пазители идват към мен. -
13:34 - 13:37Тръгват от повърхността,
срещаме се на 30 метра -
13:37 - 13:39и ме ескортират последните метри,
-
13:39 - 13:42там, където биха могли
да се появят проблеми. -
13:42 - 13:44И всеки път, когато ги видя, си казвам:
-
13:45 - 13:47“Това е благодарение на вас.”
-
13:47 - 13:49Благодарение на тях съм тук;
благодарение на екипа ми. -
13:49 - 13:52Това е второ напомняне за смирение.
-
13:52 - 13:55Без тях, без екипа ми,
без всички хора около мен, -
13:55 - 13:58това приключение би било невъзможно.
-
13:58 - 14:01Приключението в дълбините е,
преди всичко, колективно. -
14:01 - 14:04Така че съм щастлив
да завърша това пътуване с тях, -
14:04 - 14:06защото благодарение на тях съм тук.
-
14:06 - 14:0820 метра, 10 метра.
-
14:08 - 14:10Дробовете ми полека възвръщат обема си,
-
14:10 - 14:13законът на Архимед ме придружава
към повърхността. -
14:13 - 14:165 метра преди повърхността
започвам да издишвам въздуха, -
14:16 - 14:19за да трябва само да вдишам,
когато съм на повърхността. -
14:19 - 14:21И я достигам.
-
14:22 - 14:25(Вдишване)
-
14:28 - 14:30Въздухът влиза в дробовете ми,
-
14:30 - 14:31това е прераждане,
-
14:31 - 14:32освобождаване.
-
14:33 - 14:34Защото, да, хубаво е.
-
14:34 - 14:36Пътуването е изключително,
-
14:36 - 14:39но имам нужда да усетя
малките молекули кислород, -
14:39 - 14:40които ще наситят тялото ми.
-
14:40 - 14:42Това е необикновено усещане,
-
14:42 - 14:44но едновременно с това и лека травма.
-
14:44 - 14:45Това е шок за сетивата.
-
14:45 - 14:49Представете си, преминавам от мрака
към светлината на деня. -
14:49 - 14:53От почти пълната тишина
на дълбините към шума. -
14:54 - 14:57Допира - от мекия,
-
14:57 - 15:01съвсем нежен допир на водата
към въздуха, триещ кожата на лицето ми. -
15:01 - 15:04
Вкусът, обонянието, -
15:05 - 15:07въздухът, който нахлува в дробовете ми.
-
15:07 - 15:09Дробовете ми се разгръщат на свой ред.
-
15:09 - 15:12Бяха напълно свити допреди
минута и половина, -
15:12 - 15:14а сега се разширяват.
-
15:14 - 15:17Така че всичко това разбърква доста неща.
-
15:17 - 15:20Трябват ми няколко секунди,
за да дойда на себе си, -
15:20 - 15:21за да съм наистина там.
-
15:21 - 15:24Обаче това трябва да стане бързо,
защото съдиите са срещу мен, -
15:24 - 15:26за да валидират представянето ми.
-
15:26 - 15:29Трябва да покажа,
че съм в перфектно състояние. -
15:29 - 15:32Правя така наречения протокол за излизане.
-
15:32 - 15:36Едва излязъл от водата, имам 15 секунди
да махна щипката си за нос, -
15:36 - 15:38да направя този знак
-
15:38 - 15:40и да кажа “I am OK”.
-
15:40 - 15:42Значи, освен това, искат да съм двуезичен.
-
15:42 - 15:43(Смях)
-
15:43 - 15:46След всичко, което току-що съм направил,
не е много хубаво. -
15:47 - 15:51Веднъж изпълен протокола,
получавам белия картон от съдиите -
15:51 - 15:52и радостта избухва.
-
15:52 - 15:56Най-накрая мога да се насладя
на това, което се случи. -
15:56 - 15:58Пътуването, което Ви описах току-що
-
15:58 - 16:02е една малко екстремна версия на апнеята.
-
16:02 - 16:04Апнеята не е само това,
далеч не е само това. -
16:04 - 16:08От 3 години се опитвам да покажа
едно друго лице на апнеята, -
16:08 - 16:10защото, когато медиите говорят за нея,
-
16:10 - 16:12говорят само за състезания и рекорди,
-
16:12 - 16:13но апнеята не е само това.
-
16:13 - 16:15Апнеята е да си добре във водата.
-
16:15 - 16:18Изключително естетично е,
поетично и артистично. -
16:18 - 16:20Тогава решихме, с моята половинка,
-
16:20 - 16:23да правим филми, за да опитаме
да покажем друго лице. -
16:23 - 16:26За да провокираме желание, най-вече,
да влезете във водата. -
16:26 - 16:28И така, тези образи, които ще Ви покажа,
-
16:28 - 16:31ще направя заключението си с тях.
-
16:32 - 16:34Това е пачуърк от красиви образи,
заснети под водата. -
16:34 - 16:35(Музика)
-
16:35 - 16:40Ако един ден опитате
да спрете да вдишвате, -
16:40 - 16:43ще осъзнаете, че да спрете да вдишвате
-
16:43 - 16:45значи да спрете да мислите.
-
16:45 - 16:47Да успокоите ума си.
-
16:48 - 16:51През 21-ви век, умът ни е подложен
на тежко изпитание. -
16:51 - 16:54Той е преуморен, през цялото време
мислим с 10 000 в час, -
16:54 - 16:56постоянно сме развълнувани,
-
16:56 - 16:58и да можете да влезете в апнея
-
16:58 - 17:01е да успокоите ума си в един момент.
-
17:01 - 17:04Да сте в апнея във водата
-
17:04 - 17:07е да имате възможност
да се насладите на безтегловността. -
17:07 - 17:10Да сте под водата, да се носите,
-
17:10 - 17:13да отпуснете напълно тялото си,
-
17:13 - 17:14всяко напрежение в него.
-
17:14 - 17:18Това е болестта на 21-ви век:
боли ни гърба, врата, боли ни всичко. -
17:18 - 17:20Защото сме стресирани и
под напрежение постоянно. -
17:20 - 17:23Влизате във водата,
оставяте се да се носите -
17:23 - 17:24сякаш сте в космоса.
-
17:25 - 17:27Отпускате се напълно.
-
17:27 - 17:28Изключително усещане е
-
17:28 - 17:30накрая да се окажете лице в лице
-
17:30 - 17:34с тялото си, с ума си, с духа си.
-
17:34 - 17:36Всички те са успокоени.
-
17:38 - 17:40Да сте в апнея,
да се научите да влизате в апнея -
17:40 - 17:43е да се научите също да дишате правилно.
-
17:43 - 17:47Дишаме от първия си дъх,
от раждането до последния си дъх. -
17:47 - 17:50Дишането задава темпото на живота ни.
-
17:51 - 17:54Да се научите да дишате по-добре е
да се научите да живеете по-добре. -
17:55 - 17:58Да сте в апнея в морето,
без да слизате на 100 метра, -
17:58 - 18:01а на 2 или 3 метра,
да сложите маска и чифт плавници, -
18:01 - 18:03е да погледнете един друг свят,
-
18:03 - 18:05друга приказна вселена.
-
18:05 - 18:08Да видите рибките, водораслите,
флората и фауната, -
18:08 - 18:11да можете да наблюдавате това
съвсем дискретно. -
18:11 - 18:14Да влезете под водата, да гледате,
да се върнете на повърхността: -
18:14 - 18:16без да оставите никаква следа.
-
18:16 - 18:18Изключително усещане е
-
18:18 - 18:21да можете да се слеете
с елемента по такъв начин. -
18:21 - 18:25И ако трябва да обобщя за финал:
-
18:25 - 18:27да се гмурнете на апнея,
да влезете във водата, -
18:27 - 18:31да откриете тази водна среда
е да се свържете със себе си. -
18:31 - 18:33Видяхте го в презентацията,
-
18:33 - 18:37говорих много за паметта на тялото,
-
18:37 - 18:40която датира от милиони години,
от водния ни произход. -
18:40 - 18:42Деня, в който се гмурнете във водата,
-
18:42 - 18:45в който влезете в апнея
за няколко секунди, -
18:45 - 18:48ще се свържете с началото.
-
18:48 - 18:50И Ви гарантирам,
-
18:50 - 18:51че е абсолютно вълшебно.
-
18:51 - 18:53Насърчавам Ви да опитате.
-
18:53 - 18:54Благодаря.
-
18:54 - 18:57(Аплодисменти)
- Title:
- Пътуване между две вдишвания
- Speaker:
- Гийом Нери
- Description:
-
Едно красиво пътуване за времето за едно спускане до -123 метра, за да ни обясни какво се случва в тялото, в главата, усещанията, абстрахирането, връзката със себе си и с настоящия момент, студът, морето, всичко това, което прави човешкото същество природно увлечено, притегляно от дълбините. И за да завърши, тъй като апнеята не е само това, далеч не е само това, Гийом Нери ни насърчава да вземем маска, плавници и да погледнем света от долу, вътрешния свят, защото водим началото си от водата...
- Video Language:
- French
- Team:
- closed TED
- Project:
- TEDTalks
- Duration:
- 19:10
Anton Hikov approved Bulgarian subtitles for Guillaume Néry speaks at TEDxToulouse | ||
Ivan Gechev accepted Bulgarian subtitles for Guillaume Néry speaks at TEDxToulouse | ||
Nathalie Marinova edited Bulgarian subtitles for Guillaume Néry speaks at TEDxToulouse | ||
Nathalie Marinova edited Bulgarian subtitles for Guillaume Néry speaks at TEDxToulouse | ||
Nathalie Marinova edited Bulgarian subtitles for Guillaume Néry speaks at TEDxToulouse | ||
Nathalie Marinova edited Bulgarian subtitles for Guillaume Néry speaks at TEDxToulouse | ||
Nathalie Marinova edited Bulgarian subtitles for Guillaume Néry speaks at TEDxToulouse | ||
Nathalie Marinova edited Bulgarian subtitles for Guillaume Néry speaks at TEDxToulouse |