WEBVTT 00:00:01.863 --> 00:00:03.828 (Видео) Говорител: 10 секунди. 00:00:06.991 --> 00:00:11.766 Пет, четири, три, две, едно. 00:00:11.790 --> 00:00:13.132 Сигнал за тръгване 00:00:13.156 --> 00:00:17.409 плюс едно, две, три, четири, пет, 00:00:18.064 --> 00:00:23.230 шест, седем, осем, девет, десет. 00:00:26.155 --> 00:00:28.257 Гийом Нери, Франция. 00:00:28.281 --> 00:00:31.729 Постоянен баласт, 123 метра, 00:00:31.753 --> 00:00:33.710 три минути и 25 секунди. 00:00:33.734 --> 00:00:36.959 Опит за национален рекорд. 00:01:07.733 --> 00:01:09.027 70 метра. 00:01:20.003 --> 00:01:22.169 [123 метра] 00:02:10.014 --> 00:02:12.157 (Ръкопляскания) 00:02:12.157 --> 00:02:14.902 (Видео) Съдия: Бял картон. Гийом Нери! Национален рекорд! 00:02:17.352 --> 00:02:19.352 Гийом Нери: Благодаря. 00:02:22.942 --> 00:02:25.402 Много благодаря, благодаря за приема. 00:02:25.426 --> 00:02:28.855 Това гмуркане, което видяхте току-що, е едно пътуване. 00:02:28.879 --> 00:02:30.902 Пътуване между две вдишвания. 00:02:31.444 --> 00:02:33.717 Пътуване, което започва между две вдишвания, 00:02:33.741 --> 00:02:36.170 тоест между последното вдишване преди да тръгна 00:02:36.194 --> 00:02:39.349 и първото вдишване, когато се връщам на повърхността. 00:02:39.373 --> 00:02:41.085 Това гмуркане 00:02:41.109 --> 00:02:43.881 е пътуване на границите на човешките лимити. 00:02:43.905 --> 00:02:46.149 Пътуване към неизвестното. 00:02:46.173 --> 00:02:49.898 Но също и преди всичко е пътуване към себе си. 00:02:49.922 --> 00:02:52.148 Където се случват цял куп неща, 00:02:52.172 --> 00:02:54.427 било то физиологически или умствени. 00:02:54.451 --> 00:02:57.138 И затова съм тук днес сред Вас, 00:02:57.162 --> 00:03:00.070 за да Ви споделя това пътуване и да Ви отведа с мен. 00:03:00.094 --> 00:03:02.998 Така, започваме с последното вдишване. 00:03:04.226 --> 00:03:07.226 (Вдишване) 00:03:17.098 --> 00:03:19.019 (Издишване) 00:03:19.043 --> 00:03:21.835 Това последно вдишване, което видяхте, е бавно, 00:03:21.859 --> 00:03:23.579 дълбоко, силно. 00:03:23.603 --> 00:03:26.110 Завършвам с една техника, наречена “Шаран”, 00:03:26.134 --> 00:03:27.609 която ми позволява да складирам 00:03:27.633 --> 00:03:29.883 един до два литра въздух повече в дробовете си, 00:03:29.907 --> 00:03:31.374 като го свивам. 00:03:31.932 --> 00:03:33.266 Напускайки повърхността 00:03:33.290 --> 00:03:35.948 имам почти 10 литра въздух в дробовете. 00:03:37.615 --> 00:03:39.059 Току-що напуснал повърхността, 00:03:39.083 --> 00:03:41.274 се включва първият механизъм: 00:03:41.298 --> 00:03:42.487 рефлексът за гмуркане. 00:03:42.511 --> 00:03:44.487 С него най-напред 00:03:44.511 --> 00:03:47.212 сърдечният ритъм се забавя. 00:03:47.236 --> 00:03:50.283 От 60 или 70 удара в минута, 00:03:50.307 --> 00:03:52.404 пулсът ще падне на 30 или 40 удара в минута 00:03:52.428 --> 00:03:55.014 за няколко секунди, почти мигновено. 00:03:55.038 --> 00:03:58.127 Вторият ефект, ще започне периферна вазоконстрикция, 00:03:58.151 --> 00:04:00.247 тоест кръвния поток 00:04:00.271 --> 00:04:02.321 ще напусне крайниците, 00:04:02.345 --> 00:04:06.172 за да снабди с предимство жизненоважните органи: 00:04:06.196 --> 00:04:09.617 дробовете, сърцето и мозъка. 00:04:10.567 --> 00:04:13.880 Този механизъм е вроден. 00:04:13.904 --> 00:04:15.054 Не го контролирам. 00:04:15.078 --> 00:04:18.228 Ако влезете във водата, дори да на сте го правили никога, 00:04:18.253 --> 00:04:21.148 същия механизъм ще се задейства и у Вас. 00:04:21.172 --> 00:04:24.338 Всички човешки същества имаме тази особеност. 00:04:24.362 --> 00:04:26.038 Това, което е изключително, 00:04:26.062 --> 00:04:29.996 е че този механизъм е общ между нас и морските бозайници. 00:04:30.020 --> 00:04:33.608 Всички морски бозайници: делфините, китовете, тюлените и т.н.. 00:04:33.632 --> 00:04:36.672 Когато те се гмурнат на апнея надълбоко, 00:04:36.696 --> 00:04:38.752 същият механизъм се задейства, 00:04:38.776 --> 00:04:40.213 но много по-силно 00:04:40.237 --> 00:04:42.815 и е много по-ефективно при тях, очевидно. 00:04:43.990 --> 00:04:45.617 Това е абсолютно поразително: 00:04:45.641 --> 00:04:49.149 напускам повърхността и вече получавам първи подтик от природата, 00:04:49.173 --> 00:04:51.529 който ми позволява да тръгна с пълно доверие. 00:04:51.553 --> 00:04:53.685 Потъвам в морето, 00:04:53.709 --> 00:04:58.056 налягането съвсем леко ще притисне дробовете ми, 00:04:58.056 --> 00:05:01.490 тъй като обемът въздух в дробовете ми е това, което ми помага да плувам, 00:05:01.490 --> 00:05:04.079 с потъването, налягането притиска все повече дробовете 00:05:04.079 --> 00:05:07.599 и колкото по-малко обем има, толкова по-лесно се спуска тялото ми. 00:05:07.623 --> 00:05:10.610 И в един момент, вече на 35 или 40 метра, 00:05:10.634 --> 00:05:13.325 вече няма нужда да греба с плавника, 00:05:14.317 --> 00:05:16.747 тялото ми е достатъчно тежко, достатъчно плътно, 00:05:16.771 --> 00:05:19.224 за да мога да се спускам свободно в дълбините 00:05:19.224 --> 00:05:21.855 и да навляза в така наричената фаза на свободно падане. 00:05:22.528 --> 00:05:24.794 Това е най-хубавият момент от спускането. 00:05:24.818 --> 00:05:26.759 Заради това продължавам да се гмуркам. 00:05:26.783 --> 00:05:30.638 Защото човек се чувства притеглян от дъното 00:05:31.261 --> 00:05:32.958 и няма нужда да прави нищо. 00:05:32.982 --> 00:05:36.986 Спускам се от 35 на 123 метра без никакво движение повече. 00:05:37.010 --> 00:05:40.783 Оставям се да бъда притеглен от дъното, имам чувството, че летя под водата. 00:05:40.807 --> 00:05:43.025 Поразително е като усещане, 00:05:43.049 --> 00:05:45.334 усещане за необикновена свобода. 00:05:45.358 --> 00:05:47.968 И се плъзгам съвсем леко към дъното. 00:05:47.992 --> 00:05:50.641 Задминавам 40-те метра, 50-те метра 00:05:50.665 --> 00:05:54.460 и между 50 и 60 следва втори физиологически етап: 00:05:55.434 --> 00:05:57.820 дробовете ми достигат до остатъчния си обем. 00:05:57.844 --> 00:05:59.964 Остатъчният обем е теоретичният обем, 00:05:59.988 --> 00:06:03.008 отвъд който се счита, че дробът вече не може да се свие. 00:06:03.032 --> 00:06:06.347 Тогава започва втори феномен, напълване на дробовете с кръв. 00:06:06.371 --> 00:06:08.704 На френски е белодробно увеличаване. 00:06:09.914 --> 00:06:12.586 Аз предпочитам “напълване на дробовете с кръв”. 00:06:12.610 --> 00:06:14.348 Ще го наричам така. 00:06:14.372 --> 00:06:16.372 Какъв е този механизъм? 00:06:16.396 --> 00:06:20.135 Това е, когато стената на дробовете се пълни с кръв 00:06:20.159 --> 00:06:21.350 заради налягането, 00:06:21.374 --> 00:06:23.188 за да се втвърди 00:06:23.212 --> 00:06:26.149 и да предпази гръдната кухина от смачкане. 00:06:26.173 --> 00:06:30.022 За да избегне колапса, залепването, свиването 00:06:30.046 --> 00:06:31.874 на повърхността на дробовете. 00:06:31.898 --> 00:06:33.589 Благодарение на този феномен, 00:06:33.613 --> 00:06:35.994 който е присъщ и за морските бозайници, 00:06:36.018 --> 00:06:37.420 мога да продължа спускането. 00:06:37.444 --> 00:06:39.434 60 метра, 70 метра, 00:06:39.458 --> 00:06:41.562 продължавам да се спускам все по-бързо, 00:06:41.586 --> 00:06:44.181 тъй като налягането смачква все повече тялото ми, 00:06:44.205 --> 00:06:45.880 и от 80-те метра 00:06:45.904 --> 00:06:48.190 става наистина много по-голямо 00:06:48.214 --> 00:06:50.256 и започвам да го усещам физически. 00:06:50.280 --> 00:06:52.399 Започвам наистина да усещам тежестта. 00:06:52.423 --> 00:06:54.869 Разбирате какво е усещането, не е много приятно. 00:06:54.893 --> 00:06:56.733 Диафрагмата е изцяло прибрана, 00:06:56.757 --> 00:06:59.552 гръдният кош е свит 00:06:59.576 --> 00:07:02.237 и тогава се случва нещо в ума. 00:07:02.261 --> 00:07:04.811 Казваш си: “добре, тук не е много приятно, 00:07:04.835 --> 00:07:06.350 какво да правя?” 00:07:06.398 --> 00:07:08.050 С рефлексите си на земно същество, 00:07:08.050 --> 00:07:10.754 какво правя, когато има някаква неизбежност на земята, 00:07:10.778 --> 00:07:12.255 нещо неприятно? 00:07:12.279 --> 00:07:15.177 Искам да се съпротивлявам, да се противопоставя, да се боря. 00:07:15.201 --> 00:07:16.794 Под водата това не работи. 00:07:16.818 --> 00:07:19.775 Ако направя това под водата, рискувам да разкъсам дробовете, 00:07:19.799 --> 00:07:22.846 може да храча кръв, да получа оток и гмуркането спира 00:07:22.870 --> 00:07:24.366 за известно време. 00:07:24.390 --> 00:07:27.404 Така че това, което трябва да се направи наум, е да си кажа, 00:07:27.428 --> 00:07:28.934 че природата е по-силна, 00:07:28.958 --> 00:07:30.530 елементът е по-силен от мен, 00:07:30.554 --> 00:07:33.224 оставям се на водата да ме смачка. 00:07:33.248 --> 00:07:35.059 Приемам налягането 00:07:35.083 --> 00:07:36.234 и се оставям на водата. 00:07:36.258 --> 00:07:39.056 В този момент давам информация на тялото си, 00:07:39.080 --> 00:07:40.716 дробовете ми, всичко се отпуска, 00:07:40.740 --> 00:07:42.738 абстрахирам се напълно, 00:07:42.762 --> 00:07:44.635 отпускам се изцяло. 00:07:44.659 --> 00:07:47.709 И тогава налягането ме притиска и въобще не е неприятно. 00:07:47.733 --> 00:07:49.944 Чувствам се като в пашкул, 00:07:49.968 --> 00:07:51.442 чувствам се дори защитен. 00:07:51.466 --> 00:07:53.647 И гмуркането може да продължи. 00:07:53.671 --> 00:07:56.678 80 метра, 85 метра, 90 метра, 00:07:56.702 --> 00:07:57.870 100 метра. 00:07:57.894 --> 00:08:00.559 100 метра е митично число. 00:08:00.583 --> 00:08:02.838 Във всички спортове е митично число. 00:08:02.862 --> 00:08:05.132 Плуване, лека атлетика -- и за нас, също, 00:08:05.156 --> 00:08:07.622 за гмуркачите е число, което поражда мечти. 00:08:07.646 --> 00:08:10.937 Всеки иска един ден да може да се спусне на 100 метра дълбочина. 00:08:10.961 --> 00:08:13.015 Това е символично число за нас, 00:08:13.039 --> 00:08:15.872 защото през 70-те години лекарите и физиолозите 00:08:15.896 --> 00:08:18.762 бяха изчислили и предсказали, че 100 метра 00:08:18.786 --> 00:08:22.729 е лимитът, отвъд който човешкото тяло не може да се спусне. 00:08:22.753 --> 00:08:24.828 След това тялото ще бъде смазано. 00:08:24.852 --> 00:08:27.233 Но после французинът Жак Майол, 00:08:27.233 --> 00:08:29.676 който всички познавате, героят от “Дълбоко синьо”, 00:08:29.676 --> 00:08:30.917 ги задмина, 00:08:30.941 --> 00:08:32.623 гмурна се на 100 метра. 00:08:32.647 --> 00:08:34.113 Дори на 105 метра. 00:08:34.113 --> 00:08:36.026 Навремето се гмуркаше в Без ограничения. 00:08:36.026 --> 00:08:38.460 Спускаше се с шейна, за да слезе по-бързо 00:08:38.484 --> 00:08:40.847 и изплуваше с балон, както във филма. 00:08:40.871 --> 00:08:42.982 Днес, в Без ограничения слизат на 200 метра. 00:08:43.006 --> 00:08:46.087 Аз се спускам на 123 метра, използвайки само мускулна сила. 00:08:46.111 --> 00:08:47.950 И всичко това е благодарение на него, 00:08:47.974 --> 00:08:50.091 защото отхвърли предразсъдъците, 00:08:50.115 --> 00:08:52.567 защото махна с ръка 00:08:52.591 --> 00:08:54.541 на всички теоретични вярванията 00:08:54.565 --> 00:08:57.896 и лимити, които човек е способен да си постави. 00:08:57.920 --> 00:09:01.220 Той показа, че тялото има неограничени способности за адаптация. 00:09:01.244 --> 00:09:03.122 Продължавам да се спускам. 00:09:03.146 --> 00:09:05.432 105, 110, 115, 00:09:05.456 --> 00:09:07.020 дъното се приближава. 00:09:07.044 --> 00:09:08.480 120 метра. 00:09:08.504 --> 00:09:09.758 123 метра. 00:09:09.782 --> 00:09:11.003 Стигам дъното. 00:09:11.027 --> 00:09:13.453 И тук ще Ви помоля да участвате малко, 00:09:13.477 --> 00:09:14.859 да се поставите на мое място. 00:09:14.883 --> 00:09:16.596 Затворете очи. 00:09:16.620 --> 00:09:19.958 Представете си, че сте на 123 метра. 00:09:21.560 --> 00:09:24.237 Повърхността е много, много, много далече. 00:09:24.691 --> 00:09:25.841 Съвсем сам сте. 00:09:27.811 --> 00:09:29.568 Вече почти няма светлина. 00:09:30.222 --> 00:09:31.500 Студено е. 00:09:31.524 --> 00:09:32.850 Смразяващо студено. 00:09:32.874 --> 00:09:35.193 Налягането Ви премазва напълно, 00:09:35.193 --> 00:09:37.209 13 пъти по-голямо от това на повърхността. 00:09:37.993 --> 00:09:40.639 И в този момент знам, че си казвате: 00:09:40.663 --> 00:09:42.309 “Какъв ужас!” 00:09:42.333 --> 00:09:43.994 “Какво правя тук?” 00:09:44.018 --> 00:09:45.733 “Това е напълно откачено” 00:09:46.344 --> 00:09:47.683 Е, не е. 00:09:47.707 --> 00:09:50.456 Аз не си казвам това, когато съм на дъното. 00:09:50.480 --> 00:09:52.490 Когато съм на дъното се чувствам добре. 00:09:52.514 --> 00:09:54.716 Имам необикновено усещане за благоденствие. 00:09:54.740 --> 00:09:57.883 Може би, защото оставих напрежението 00:09:57.907 --> 00:09:59.192 и се абстрахирах. 00:09:59.216 --> 00:10:02.721 Чувствам се добре и нямам никакво желание да дишам. 00:10:05.011 --> 00:10:09.538 Обаче има за какво да се притеснявам, признайте. 00:10:10.034 --> 00:10:12.004 Чувствам се като малка точка, 00:10:12.028 --> 00:10:14.505 малка капка вода, плуваща насред океана. 00:10:14.529 --> 00:10:17.645 И всеки път този образ се връща в главата ми. 00:10:17.669 --> 00:10:20.298 Тази малка, бледа, синя точка. 00:10:20.322 --> 00:10:23.145 Тази малка точка, която виждаме тук, посочена от стрелката, 00:10:23.169 --> 00:10:25.670 знаете ли какво е това, тази малка точка? 00:10:25.694 --> 00:10:27.434 Това е планетата Земя. 00:10:27.458 --> 00:10:29.896 Планетата Земя, заснета от сондата Вояджър 00:10:29.920 --> 00:10:32.400 на 4 милиарда километра от тук, 00:10:32.424 --> 00:10:35.970 и която показва, че ние и нашият дом сме тук. 00:10:35.994 --> 00:10:38.477 Тази малка точка, която се рее насред нищото. 00:10:38.501 --> 00:10:42.160 Горе-долу е това, усещането, което имам на дъното, на 123 метра. 00:10:42.184 --> 00:10:43.978 Чувствам се като малка точка, 00:10:44.002 --> 00:10:46.634 прашинка, звездна прашинка, 00:10:46.658 --> 00:10:50.062 която се рее насред космоса, насред нищото, 00:10:50.086 --> 00:10:51.395 насред безкрайността. 00:10:51.419 --> 00:10:52.991 Поразително е като усещане, 00:10:53.015 --> 00:10:57.271 защото гледам нагоре, надолу, надясно, наляво, напред, отзад 00:10:57.271 --> 00:11:00.002 и виждам едно и също нещо: това дълбоко, безкрайно синьо. 00:11:00.026 --> 00:11:03.089 Никъде другаде на Земята не може да имате това усещане, 00:11:03.113 --> 00:11:06.945 да гледате навсякъде около Вас и да имате еднообразна гледка. 00:11:06.969 --> 00:11:08.542 Изключително е. 00:11:08.566 --> 00:11:09.988 В този момент обаче, 00:11:10.012 --> 00:11:13.259 всеки път, има едно чувство, което ме завладява, 00:11:13.283 --> 00:11:15.853 чувство на смирение. 00:11:16.775 --> 00:11:19.799 Чувствам смирение, когато гледам тази снимка, 00:11:19.823 --> 00:11:21.966 и когато се намирам на тази дълбочина, 00:11:21.990 --> 00:11:23.534 защото съм нищо. 00:11:23.558 --> 00:11:26.775 Аз съм една малка точка нищо, изгубена в тази безкрайност. 00:11:27.445 --> 00:11:30.459 И въпреки всичко това е абсолютно поразително. 00:11:30.483 --> 00:11:33.958 Решавам да се върна на повърхността, защото това не е моето място. 00:11:34.506 --> 00:11:36.711 Моето място е там горе, на повърхността, 00:11:36.735 --> 00:11:38.632 и започвам качването. 00:11:40.139 --> 00:11:44.217 Тогава се случват няколко неща, възникващи внезапно, 00:11:44.217 --> 00:11:46.937 от момента, в който реша да изплавам. 00:11:46.937 --> 00:11:49.492 Първо трябва да направя исполинско усилие, 00:11:49.492 --> 00:11:50.834 за да се отскубна от дъното, 00:11:50.834 --> 00:11:52.845 тъй като ме е притегляло при гмуркането, 00:11:52.845 --> 00:11:55.284 неминуемо ме притегля и когато искам да изплавам. 00:11:55.284 --> 00:11:57.393 Така че трябва да греба два пъти по-силно. 00:11:58.352 --> 00:12:01.333 После друг феномен ме връхлита: наркозата. 00:12:01.357 --> 00:12:03.351 Може би познавате този феномен. 00:12:03.375 --> 00:12:05.666 Наричан е още дълбочинна болест. 00:12:05.690 --> 00:12:09.563 Случва се на водолазите, но също и на гмуркачите. 00:12:09.587 --> 00:12:12.475 Дължи се на разтворения в кръвта азот, 00:12:12.897 --> 00:12:15.152 който размива леко границите между 00:12:15.176 --> 00:12:17.421 съзнанието и несъзнаваното. 00:12:18.167 --> 00:12:19.978 Стотици мисли идват 00:12:20.002 --> 00:12:22.813 отдясно, отляво, минават, завъртат се, 00:12:22.837 --> 00:12:24.054 не контролирам нищо, 00:12:24.078 --> 00:12:26.142 не трябва да се опитвате да контролирате. 00:12:26.166 --> 00:12:27.322 Трябва да се отпуснете. 00:12:27.346 --> 00:12:28.551 Не контролираме нищо. 00:12:28.551 --> 00:12:31.656 Колкото повече контролираме, толкова по-трудно става за справяне. 00:12:31.656 --> 00:12:34.057 Трети етап: желанието да дишам. 00:12:34.081 --> 00:12:36.129 Тъй като не съм човек-риба, 00:12:36.153 --> 00:12:39.987 а човешко същество, желанието ми да дишам ме връща към тази реалност. 00:12:40.011 --> 00:12:41.975 И така, на 60 или 70 метра 00:12:43.559 --> 00:12:45.289 желанието става осезаемо. 00:12:45.954 --> 00:12:49.240 И там, с всичко това, което се случва 00:12:49.264 --> 00:12:53.167 може да е много лесно човек да се обърка напълно 00:12:53.191 --> 00:12:55.004 и да се паникьоса. 00:12:55.751 --> 00:12:57.331 В този момент може да си каже: 00:12:57.355 --> 00:13:00.467 “Къде е повърхността? Искам на повърхността и да дишам сега.” 00:13:00.491 --> 00:13:02.116 Точно това не трябва да се прави. 00:13:02.140 --> 00:13:06.675 Никога не се гледа към повърхността нито с очите, нито с ума. 00:13:07.181 --> 00:13:09.858 Никога не трябва да се насочвате натам. 00:13:09.882 --> 00:13:11.597 Останете в настоящия момент. 00:13:11.621 --> 00:13:14.254 Държа погледа си право пред себе си, върху въжето. 00:13:14.278 --> 00:13:16.944 То е връзката, която ме води към повърхността. 00:13:16.944 --> 00:13:19.612 Оставам концентриран върху него, върху настоящия момент. 00:13:19.612 --> 00:13:22.505 Защото ако искам да отида на повърхността, ще се паникьосам, 00:13:22.529 --> 00:13:24.350 а ако се паникьосам съм свършен, 00:13:24.953 --> 00:13:27.192 Времето се ускорява. 00:13:27.216 --> 00:13:30.602 Готово, на 30 метра съм, избавление, вече не съм сам. 00:13:30.626 --> 00:13:34.173 Моите гмуркачи за безопасност, моите ангели пазители идват към мен. 00:13:34.197 --> 00:13:36.886 Тръгват от повърхността, срещаме се на 30 метра 00:13:36.910 --> 00:13:39.053 и ме ескортират последните метри, 00:13:39.077 --> 00:13:41.809 там, където биха могли да се появят проблеми. 00:13:41.833 --> 00:13:44.469 И всеки път, когато ги видя, си казвам: 00:13:45.126 --> 00:13:46.714 “Това е благодарение на вас.” 00:13:46.738 --> 00:13:49.342 Благодарение на тях съм тук; благодарение на екипа ми. 00:13:49.366 --> 00:13:51.558 Това е второ напомняне за смирение. 00:13:51.582 --> 00:13:55.067 Без тях, без екипа ми, без всички хора около мен, 00:13:55.091 --> 00:13:57.503 това приключение би било невъзможно. 00:13:57.527 --> 00:14:01.392 Приключението в дълбините е, преди всичко, колективно. 00:14:01.392 --> 00:14:03.870 Така че съм щастлив да завърша това пътуване с тях, 00:14:03.894 --> 00:14:06.081 защото благодарение на тях съм тук. 00:14:06.081 --> 00:14:07.637 20 метра, 10 метра. 00:14:07.661 --> 00:14:10.145 Дробовете ми полека възвръщат обема си, 00:14:10.169 --> 00:14:12.621 законът на Архимед ме придружава към повърхността. 00:14:12.645 --> 00:14:15.961 5 метра преди повърхността започвам да издишвам въздуха, 00:14:15.985 --> 00:14:19.223 за да трябва само да вдишам, когато съм на повърхността. 00:14:19.247 --> 00:14:21.163 И я достигам. 00:14:21.717 --> 00:14:24.717 (Вдишване) 00:14:27.572 --> 00:14:29.537 Въздухът влиза в дробовете ми, 00:14:29.561 --> 00:14:30.909 това е прераждане, 00:14:30.933 --> 00:14:32.396 освобождаване. 00:14:32.723 --> 00:14:34.263 Защото, да, хубаво е. 00:14:34.287 --> 00:14:35.684 Пътуването е изключително, 00:14:35.708 --> 00:14:38.596 но имам нужда да усетя малките молекули кислород, 00:14:38.620 --> 00:14:40.197 които ще наситят тялото ми. 00:14:40.221 --> 00:14:41.928 Това е необикновено усещане, 00:14:41.952 --> 00:14:44.029 но едновременно с това и лека травма. 00:14:44.053 --> 00:14:45.428 Това е шок за сетивата. 00:14:45.452 --> 00:14:49.167 Представете си, преминавам от мрака към светлината на деня. 00:14:49.191 --> 00:14:53.392 От почти пълната тишина на дълбините към шума. 00:14:54.434 --> 00:14:57.095 Допира - от мекия, 00:14:57.119 --> 00:15:01.297 съвсем нежен допир на водата към въздуха, триещ кожата на лицето ми. 00:15:01.321 --> 00:15:04.489 Вкусът, обонянието, 00:15:04.513 --> 00:15:06.869 въздухът, който нахлува в дробовете ми. 00:15:06.893 --> 00:15:09.094 Дробовете ми се разгръщат на свой ред. 00:15:09.118 --> 00:15:11.785 Бяха напълно свити допреди минута и половина, 00:15:11.809 --> 00:15:13.676 а сега се разширяват. 00:15:13.700 --> 00:15:17.206 Така че всичко това разбърква доста неща. 00:15:17.230 --> 00:15:19.787 Трябват ми няколко секунди, за да дойда на себе си, 00:15:19.811 --> 00:15:21.100 за да съм наистина там. 00:15:21.124 --> 00:15:24.415 Обаче това трябва да стане бързо, защото съдиите са срещу мен, 00:15:24.439 --> 00:15:26.367 за да валидират представянето ми. 00:15:26.391 --> 00:15:29.223 Трябва да покажа, че съм в перфектно състояние. 00:15:29.247 --> 00:15:31.606 Правя така наречения протокол за излизане. 00:15:31.630 --> 00:15:36.464 Едва излязъл от водата, имам 15 секунди да махна щипката си за нос, 00:15:36.488 --> 00:15:37.794 да направя този знак 00:15:37.818 --> 00:15:39.709 и да кажа “I am OK”. 00:15:39.733 --> 00:15:41.790 Значи, освен това, искат да съм двуезичен. 00:15:41.814 --> 00:15:42.986 (Смях) 00:15:43.010 --> 00:15:45.931 След всичко, което току-що съм направил, не е много хубаво. 00:15:46.764 --> 00:15:50.527 Веднъж изпълен протокола, получавам белия картон от съдиите 00:15:50.551 --> 00:15:52.152 и радостта избухва. 00:15:52.176 --> 00:15:55.970 Най-накрая мога да се насладя на това, което се случи. 00:15:55.994 --> 00:15:58.358 Пътуването, което Ви описах току-що 00:15:58.382 --> 00:16:01.605 е една малко екстремна версия на апнеята. 00:16:01.629 --> 00:16:04.278 Апнеята не е само това, далеч не е само това. 00:16:04.302 --> 00:16:07.835 От 3 години се опитвам да покажа едно друго лице на апнеята, 00:16:07.859 --> 00:16:09.822 защото, когато медиите говорят за нея, 00:16:09.846 --> 00:16:11.774 говорят само за състезания и рекорди, 00:16:11.798 --> 00:16:13.419 но апнеята не е само това. 00:16:13.443 --> 00:16:15.205 Апнеята е да си добре във водата. 00:16:15.229 --> 00:16:18.153 Изключително естетично е, поетично и артистично. 00:16:18.177 --> 00:16:19.974 Тогава решихме, с моята половинка, 00:16:19.998 --> 00:16:22.808 да правим филми, за да опитаме да покажем друго лице. 00:16:23.203 --> 00:16:26.007 За да провокираме желание, най-вече, да влезете във водата. 00:16:26.007 --> 00:16:28.437 И така, тези образи, които ще Ви покажа, 00:16:28.461 --> 00:16:31.191 ще направя заключението си с тях. 00:16:31.615 --> 00:16:34.184 Това е пачуърк от красиви образи, заснети под водата. 00:16:34.184 --> 00:16:35.321 (Музика) 00:16:35.345 --> 00:16:40.369 Ако един ден опитате да спрете да вдишвате, 00:16:40.393 --> 00:16:43.004 ще осъзнаете, че да спрете да вдишвате 00:16:43.028 --> 00:16:45.108 значи да спрете да мислите. 00:16:45.132 --> 00:16:47.115 Да успокоите ума си. 00:16:47.932 --> 00:16:50.899 През 21-ви век, умът ни е подложен на тежко изпитание. 00:16:50.923 --> 00:16:54.017 Той е преуморен, през цялото време мислим с 10 000 в час, 00:16:54.041 --> 00:16:56.072 постоянно сме развълнувани, 00:16:56.096 --> 00:16:58.239 и да можете да влезете в апнея 00:16:58.263 --> 00:17:01.024 е да успокоите ума си в един момент. 00:17:01.431 --> 00:17:03.513 Да сте в апнея във водата 00:17:03.537 --> 00:17:07.425 е да имате възможност да се насладите на безтегловността. 00:17:07.450 --> 00:17:09.576 Да сте под водата, да се носите, 00:17:10.441 --> 00:17:12.674 да отпуснете напълно тялото си, 00:17:12.698 --> 00:17:14.374 всяко напрежение в него. 00:17:14.397 --> 00:17:17.986 Това е болестта на 21-ви век: боли ни гърба, врата, боли ни всичко. 00:17:18.010 --> 00:17:20.471 Защото сме стресирани и под напрежение постоянно. 00:17:20.494 --> 00:17:23.068 Влизате във водата, оставяте се да се носите 00:17:23.092 --> 00:17:24.325 сякаш сте в космоса. 00:17:25.089 --> 00:17:26.835 Отпускате се напълно. 00:17:26.858 --> 00:17:28.126 Изключително усещане е 00:17:28.150 --> 00:17:30.238 накрая да се окажете лице в лице 00:17:30.262 --> 00:17:34.407 с тялото си, с ума си, с духа си. 00:17:34.431 --> 00:17:36.179 Всички те са успокоени. 00:17:37.876 --> 00:17:40.411 Да сте в апнея, да се научите да влизате в апнея 00:17:40.411 --> 00:17:42.690 е да се научите също да дишате правилно. 00:17:42.714 --> 00:17:47.215 Дишаме от първия си дъх, от раждането до последния си дъх. 00:17:47.239 --> 00:17:50.196 Дишането задава темпото на живота ни. 00:17:50.634 --> 00:17:53.869 Да се научите да дишате по-добре е да се научите да живеете по-добре. 00:17:54.742 --> 00:17:57.755 Да сте в апнея в морето, без да слизате на 100 метра, 00:17:57.779 --> 00:18:01.001 а на 2 или 3 метра, да сложите маска и чифт плавници, 00:18:01.025 --> 00:18:03.012 е да погледнете един друг свят, 00:18:03.036 --> 00:18:05.013 друга приказна вселена. 00:18:05.037 --> 00:18:08.474 Да видите рибките, водораслите, флората и фауната, 00:18:08.498 --> 00:18:10.813 да можете да наблюдавате това съвсем дискретно. 00:18:10.837 --> 00:18:14.202 Да влезете под водата, да гледате, да се върнете на повърхността: 00:18:14.226 --> 00:18:16.162 без да оставите никаква следа. 00:18:16.186 --> 00:18:17.806 Изключително усещане е 00:18:17.830 --> 00:18:21.184 да можете да се слеете с елемента по такъв начин. 00:18:21.208 --> 00:18:24.547 И ако трябва да обобщя за финал: 00:18:24.547 --> 00:18:26.835 да се гмурнете на апнея, да влезете във водата, 00:18:26.835 --> 00:18:31.373 да откриете тази водна среда е да се свържете със себе си. 00:18:31.397 --> 00:18:33.212 Видяхте го в презентацията, 00:18:33.236 --> 00:18:36.622 говорих много за паметта на тялото, 00:18:36.646 --> 00:18:39.502 която датира от милиони години, от водния ни произход. 00:18:39.526 --> 00:18:42.166 Деня, в който се гмурнете във водата, 00:18:42.190 --> 00:18:44.668 в който влезете в апнея за няколко секунди, 00:18:44.692 --> 00:18:48.076 ще се свържете с началото. 00:18:48.100 --> 00:18:49.659 И Ви гарантирам, 00:18:49.683 --> 00:18:51.064 че е абсолютно вълшебно. 00:18:51.088 --> 00:18:52.564 Насърчавам Ви да опитате. 00:18:52.588 --> 00:18:53.801 Благодаря. 00:18:53.825 --> 00:18:57.323 (Аплодисменти)