Вълшебната година на Айнщайн - Лари Лагерстром

Гледайте целия урок на линка: http://ed.ted.com/lessons/einstein-s-miracle-year-larry-lagerstrom

С настъпването на 1905-та, навършващият 26 Алберт Айнщайн посреща живота като провален академик. Но през следващите 12 месеца той ще публикува четири забележителни статии, всяка на различна тема и които са предопределни коренно да променят нашата представа за Вселената. Лари Лагерсторм ни разказва повече за тези четири основополагащи статии.

Един урок на Лари Лагерстром, анимация - Oxbow Creative.

ТEDEd
Уроци за споделяне

1905 -
Вълшебната година на Айнщайн

С настъпването на 1905-та

навършващият 26 Алберт Айнщайн
посреща живота като провален академик.

По това време повечето физици
биха се подиграли на идеята,

че този незначителен държавен служител

ще допринесе
много за науката.

Още през следващата година

Айнщайн ще публикува не една,

не две,

не три,

а четири уникални статии,
всяка една на отделна тема

и определени да променят коренно
нашата представа за Вселената.

Митът, че Айнащайн се проваля
по математика, е просто мит.

Научава се да смята сам на 15 години

и се справя добре в училището в Мюнхен

и Швейцарската политехническа гимназия,

където изучава математика и физика
с диплома за преподавател.

Но бягайки от часовете,

за да прекарва повече
време в лабораторията

и пренебрегвайки заслуженото
уважение към професорите,

пътят на кариерата му
поема в друга посока.

Отхвърлен е дори като асистент лаборант

и се налага да се задоволи с работа в
Швейцарското патентно ведомство,

при това получена с помощта
на приятел на баща му.

Работейки 6 дни в седмицата
като патентен чиновник,

Айнщайн все пак успява
да намери време за физиката,

обсъждайки последните си идеи
с няколко близки приятели

и публикувайки няколко малки статии.

Той предизвиква огромна изненада,

когато през месец март 1905-та
написва статия със шокираща хипотеза.

Въпреки че векове наред се доказва,
че светлината е вълна,

Айнщайн прави предположението,
че тя е частицa

и се обуславя със загадъчното
явление фотоелектричен ефект,

който би могъл да бъде
обяснен чрез неговата хипотеза.

Идеята му ще бъде осмивана
през следващите години,

но Айнщайн е просто 20 години
напред от своето време.

Корпускулярно-вълновият дуализъм
е предопределен да се превърне

в крайъгълен камък
на квантовата революция.

Два месеца по-късно през май
Айнщайн издава втора статия,

в която разисква вековния въпрос,
дали в действителност атомите съществуват.

Въпреки че някои теории са изградени
въз основа на идеята за невидимите атоми,

за някои известни учени те са по-скоро
само полезна измислица,

отколкото реални физични обекти.

Но Айнщайн прилага гениален аргумент,

доказващ че поведението
на малките частици,

свободно движещи се в течност,
познато ни като Брауново движение,

може да бъде предсказано с точност

от сблъсъците на милионите
невидими атоми.

Скоро експериментите доказват
модела на Айнащайн

и атомните скептици се предават.

Третата статия се появява през месец юни.

Дълго време

Айнщайн е бил притеснен
от едно несъответствие

между два фундаментални
принципи на физиката.

Доказаният принцип на относителността

обратно чак до времето на Галилео,

твърди, че абсолютното движение
не може да бъде определено.

Но електромагнитната теория,
която също е доказана,

твърди, че абсолютното
движение съществува.

Разминаването
и неспособността му да го разреши,

поставя Айнщайн в състояние, което
той описва като психично напрежение.

Но един ден през май

след дълго умуване над тази загадка
с неговия приятел Микеле Бесо,

облаците се раздухали.

Айнщайн осъзнал,
че противоречието може да бъде разрешено,

ако скоростта на светлината
остане постоянна,

независимо от координатната система,

докато времето и пространството
са свързани с наблюдателя.

Само няколко седмици са необходими
на Айнщайн да изчисти детайлите

и да формулира това,
което става известно

като специалната теория
на относителността.

Теорията не само разбива
нашето предишна представа за реалността,

но и ще проправи пътя
на технологиите

от ускорители на частици

до глобалната система за позициониране.

За някои това може
да е предостатъчно,

но през септември

на бял свят се появява
четвъртата статия като

добавка към специалната
теория на относителността.

Айнщайн поразсъждавал малко повече
върху своята теория

и осъзнал, че тя предполага също,
че масата и енергията -

първата очевидно плътна,
а втората безплътна -

всъщност са еквивалентни.

А връзката им може да се изрази с това,
което ще се превърне в най-известното

и значимо уравнение в историята:

E=mc^2.

Почти още петнадесет години Айнщайн
няма да бъде световно известна икона.

Едва след като неговата по-късна
обща теория на относителността

е потвърдена през 1919 г. чрез
измерване на пречупването

на звездна светлина по време
на слънчево затъмнение,

пресата го превръща в знаменитост.

Но дори и да се бе върнал обратно
в патентното ведомство

и да не бе постигнал нищо повече
след 1905-та година,

тези четири открития през
неговата година на чудесата

ще останат златният стандарт
за изумителния неподозиран гений.

Един урок на Лари Лагерстром
Диктор - Адисън Андерсон

Музика - Деби Милър
Анимация - Oxbow Creative