Бертран Пикар - захранвано със слънце приключение

За зората на едно ново десетилетие авантюристът Бертран Пикар ни предлага предизвикателство: да открием мотивация в онова, което изглежда невъзможно. Споделя собствените си планове, за да направи онова, което според мнозина е невъзможно - да се обиколи с летене светът без спиране, в захранван от слънце въздухоплавателен съд.

Научих много неща за летенето с балон,

особено в края на тези балонни борби

около света, които правих с Брайън Джоунс.

Когато направих снимка,

прозорецът беше замръзнал заради нощната влага.

А от другата страна имаше изгряващо слънце.

Виждате, че от другата страна на леда

е непознатото,

не очевидното,

невижданото

за хората, които не дръзват

да минат през леда.

Има толкова много хора,

които предпочитат да страдат в леда, който познават,

вместо да поемат риска да преминат през леда,

за да видят какво има от другата страна.

Мисля, че това е един от основните проблеми на нашето общество.

Научаваме - може би не прочутата ТЕД публика,

но толкова много други хора научават,

че непознатото, съмненията,

въпросителните знаци са опасни.

И трябва да се съпротивляваме на промените.

Трябва да държим всичко под контрол.

Е, непознатото е част от живота.

В този смисъл летенето с балон е красива метафора.

Защото в балона, както в живота

спокойно може да тръгнем в непредвидени посоки.

Искаме да тръгнем в една посока,

но вятърът ни тласка в друга посока, като в живота.

Докато се борим хоризонтално,

срещу живота, срещу ветровете,

срещу онова, което ни се случва,

животът е кошмар.

Как да насочваме един балон?

Като разберем, че атмосферата

е съставена от няколко различни слоя вятър,

и всички те имат различна посока.

Значи, разбираме, че трябва да променим траекторията си,

в живота или в балона,

трябва да променим височината.

Промяна на височината в живота,

това означава да се издигнеш до друго психологическо, философско,

духовно ниво.

Но как да го направим?

В балона, или в живота

как да сменяме височината?

Как да преминем от метафората

към нещо по-практично,

което наистина можем да използваме всеки ден?

Е, в балона е лесно - имаме баласт.

И когато хвърлим баласта през борда, се изкачваме.

Пясък, вода, цялото оборудване, което вече не ни е нужно.

Мисля, че и в живота трябва да е точно така.

Разбирате ли, когато хората говорят за пионерски дух,

много често вярват, че пионерите

са онези, които имат нови идеи.

Не е вярно.

Пионерите не са тези, които имат нови идеи,

защото е толкова лесно да имаш нови идеи.

Просто затваряме очи за минута

и на всички ни хрумват много нови идеи.

Не - пионерът е онзи,

който си позволява да изхвърля през борда много баласт.

Навици, сигурности,

убеждения, удивителни знаци,

парадигми, догми.

А когато сме в състояние да направим това,

какво се случва?

Животът вече не е

просто една линия, движеща се в една посока

в едно измерение. Не.

Животът ще е съставен от всички въможни линии,

които вървят във всички възможни посоки

в три измерения.

А пионерският дух ще бъде всеки път, когато си позволяваме

да изследваме тази вертикална ос.

Разбира се, не само атмосферата в балона,

а в самия живот.

Да изследваш тази вертикална ос - това означава

да изследваш всички различни начини за действие,

всички различни начини на поведение, всички различни начини за мислене,

преди да открием онзи, който върви в желаната от нас посока.

Това е много практично.

Може да се използва в политиката.

Може да се използва в духовността.

Може да се използва в околната среда,

във финансите, в образованието на децата.

Дълбоко вярвам,

че животът е далеч по-велико приключение,

ако успеем да правим политика

без окопа между лявото и дясното крило.

Защото ще изхвърлим тези политически догми.

Дъбоко вярвам, че можем да опазваме много повече околната среда,

ако се освободим... ако изхвърлим през борда

този фундаментализъм, показван от някои от зелените в миналото.

И че можем да се стремим към много по-висока духовност,

ако се освободим от религиозните догми.

Изхвърляне през борда, като баласт, за да променим посоката си.

Е, по същество това са неща, в които вярвам от толкова дълго време.

Но всъщност се наложи да обиколя света с балон,

за да ме поканят да говоря за тях.

(Смях)

(Аплодисменти)

Ясно е, че не е лесно да разбереш кой баласт да изхвърлиш

и на каква височина да летиш. Понякога имаме нужда

от приятели, членове на семейството или психиатър.

Е, в балоните са ни нужни метеоролози -

онзи, който изчислява посоката на всеки слой вятър,

на коя височина, за да помогне на балониста.

Но понякога е много парадоксално.

Когато с Брайън Джоунс летяхме около света,

един ден метеорологът ни помоли

да летим доста ниско и много бавно.

Като изчислихме, мислехме, че никога няма да успеем

да обиколим света при тази скорост.

Затова не се подчинихме. Летяхме много по-високо и при двойна скорост.

Толкова се гордеех, че съм открил това въздушно течение,

че се обадих на метеоролога

и му казах: "Ей, човече, не мислиш ли, че ние тук горе сме добри пилоти?

Летим със скорост, двойно по-висока от твоето предвиждане."

А той ми каза: "Не правете това. Снижете се незабавно,

за да забавите скоростта."

Започнах да споря. Казах: "Няма да го направя.

Нямаме достатъчно газ, за да летим толкова бавно."

А той ми каза: "Да, но при ниското налягане от лявата ви страна,

ако летите твърде бързо, след час-два

ще завиете вляво и накрая ще се окажете на Северния полюс."

(Смях)

А после ме помоли...

и това е нещо, което никога няма да забравя в живота си...

просто ме помоли: "Ти си добрият пилот там горе.

Какво искаш всъщност? Искаш да се движиш много бързо

в погрешната посока, или бавно в правилната посока?"

(Смях)

(Аплодисменти)

Затова ви трябва метеоролог.

Затова ви трябват хора с дългосрочна визия.

Точно това се проваля

в политическите визии, които имаме сега,

в политическите правителства.

Както сте чували,

изгаряме толкова много енергия,

без да разбираме, че такъв неустойчив

начин на живот не може да продължи дълго.

И така, всъщност слязохме надолу.

Забавихме. Минахме през моменти на страхове,

защото нямахме представа как малкото количество газ,

което имахме в балона,

би могло да ни позволи да пропътуваме 45 000 километра.

Но бяхме изключили съмненията, бяхме изключили страховете.

И всъщност точно там започна същинското приключение.

Когато летяхме над Сахара и Индия,

беше хубава ваканция.

Можехме да се приземим по всяко време и да се върнем у дома със самолет.

Посред Тихия океан,

когато нямаш добри ветрове, не можеш да се приземиш,

не можеш да се върнеш.

Това е криза.

Това е моментът, когато трябва да се събудиш

от автоматичния начин на мислене.

Това е моментът, когато трябва да мотивираш

вътрешния си потенциал,

креативността си.

Тогава изхвърляш целия баласт,

всички сигурности,

за да се адаптираш към новата ситуация.

И всъщност променихме напълно плана на полета си.

Променихме напълно стратегията си.

След 20 дни се приземихме успешно в Египет.

Но ако ви показвам тази снимка,

това не е, за да ви кажа колко щастливи бяхме.

А за да ви покажа колко газ беше останал

в последните бутилки.

Излетяхме с 3,7 тона течен пропан.

Приземихме се с 40 кила.

Като видях това, си дадох едно обещание.

Обещах си следващия път, когато летя около света,

да е без гориво,

независимо от фосилни енергии,

за да съм в безопасност,

а не заплашен от преценката на горивото.

Нямах представа как е възможно.

Просто мислех, че е мечта и искам да го направя.

А когато капсулата на моя балон бе представена

официално във Въздушния и космически музей във Вашингтон,

заедно със самолета на Чарлз Линдберг,

с "Аполо 11", с летателния апарат на братята Райт,

с 61 на Чък Ийгър -

тогава наистина ми хрумна мисъл.

Помислих си - е, за 20-ти век това е било блестящо.

Позволявало е да се правят всички онези неща там.

Но не би било възможно вече в бъдещето.

Поглъща твърде много енергия. Ще струва твърде скъпо.

Ще бъде забранено,

защото ще трябва да пестим природните си ресурси

след няколко десетилетия.

Така че да можем да продължим

този пионерски дух

с нещо, което ще бъде независимо от фосилната енергия?

Тогава проектът "Соларен импулс"

наистина започна

да се върти в главата ми.

Също така мисля, че той е хубава метафора

за 21-ви век.

Пионерският дух трябва да продължи, но на друго ниво.

Не да покорява планетата или космоса,

вече не, това е правено,

а по-скоро да подобрява качеството на живота.

Как можем да минем през леда на сигурността,

за да направим най-невероятното нещо възможно?

Онова, което днес е напълно невъзможно..

да се освободим от зависимостта си от фосилната енергия.

Ако кажете на хората, искаме да сме независими

от фосилната енергия в нашия свят,

хората ще ви се изсмеят, освен тук,

където канят луди хора да говорят.

(Смях)

Идеята е да летим около света

в захранван със слънчева енергия самолет,

без да използваме абсолютно никакво гориво,

никой не може да каже в бъдещето,

че е невъзможно да се направи

за коли, за отоплителни системи,

за компютри, и така нататък, и така нататък.

Самолетите със слънчева енергия не са нови.

Летели са в миналото, но без

възможности за спестяване, без батерии.

Което означава, че те са доказали повече

границите на подновяемите енергии,

отколкото потенциала от това.

Ако искаме да покажем потенциала,

трябва да летим ден и нощ.

Това означава да зареждаме батериите по време на полета,

за да прекараме нощта на батериите

и да летим отново на следващия ден.

Вече е било правено при дистанционно управлявани

малки самолетни модели, без пилоти.

Но остава епизодично,

защото обществеността не би могла да се идентифицира с него.

Мисля, че е нужен пилот в самолета,

който може да говори с университетите,

може да говори пред студенти,

да говори с политици по време на полета

и наистина да го превърне в човешко приключение.

За съжаление, за това не е достатъчен

четири метра размах на крилата.

Нужен е размах на крилата 64 метра.

64 метра размах на крилата, за да носи един пилот, батериите,

да лети достатъчно бавно с аеродинамична ефикасност.

Защо? Защото горивото не е лесно за заместване.

Със сигурност.

И с 200 квадратни метра слънчева мощност на нашия самолет

можем да произведем същата енергия

като 200 малки електрически крушки.

Това означава една коледна елха, голяма коледна елха.

И така, въпросът е - как може да се пренесе един пилот около света

със самолет, който използва

същото количество енергия, колкото една голяма коледна елха?

Хората ще ви кажат, че е невъзможно,

и точно затова се опитваме да го направим.

Стартирахме проекта с моя колега Андре Боршберг

преди шест години.

Сега имаме 70 души в екипа, работещи по това.

Минахме през стадиите на симулация, дизайн,

изчисление, подготовка на конструкцията

на първия прототип.

Това беше постигнато след две години работа.

Кабина, витло, мотор.

Само фюзелажът тук - толкова е лек,

не е проектиран от художник, но би могъл да е.

50 килограма за целия фюзелаж.

Още килограм-два за гредите на крилете.

Това е пълната структура на самолета.

Открихме я преди един месец.

Не може да си представите какво е за един екип,

работил шест години върху това,

да покаже, че не е само мечта и видение,

а истински самолет.

Истински самолет, който най-сетне можем да представим.

А каква е целта сега?

Целта е да излетим,

в края на тази година за първия тест,

но основно догодина, през пролетта или лятото,

да излетим с наша собствена помощ,

без допълнителна помощ, без да ни теглят,

да се изкачим на височина 9000 метра,

в същото време зареждаме батериите,

управляване енергиите, а когато достигнем максимална височина,

пристигаме в началото на нощта.

И тогава ще има само една цел, само една,

да достигнем следващия изгрев, преди батериите да свършат.

(Смях)

Това е точно символът на нашия свят -

ако нашият самолет е твърде тежък,

ако пилотът пилее енергия,

никога няма да преживеем нощта.

А в нашия свят, ако продължаваме с глезотиите,

ако пилеем енергийните ресурси,

ако продължаваме да строим неща, които консумират толкова много енергия,

че повечето фирми сега фалират,

е ясно, че никога няма да предадем планетата на следващото поколение

без сериозен проблем.

Виждате, че този самолет е повече един символ.

Не мисля, че ще транспортира 200 души

през следващите години.

Но когато Линдберг прекосил Атлантика,

полезният товар също бил достатъчен точно

за едно лице и малко гориво.

А 20 години по-късно имало 200 души

на всеки самолет, прекосяващ Атлантика.

Така че трябва да започнем

и да покажем примера.

Малко като на тази картина тук.

Това е картина от Магрит

в музея в Холандия, която много обичам.

Това е тръба, а надписът е: "Това не е тръба."

Това не е самолет.

Това е символ на това какво можем да постигнем,

когато вярваме в невъможното,

когато имаме екип,

когато имаме пионерски дух

и особено когато разбираме,

че всички сигурности, които имаме,

трябва да бъдат изхвърлени през борда.

Онова, което ме радва много

е, че в началото смятах, че ще се наложи да летим

около света без никакво гориво,

за да бъде разбрано посланието ни.

А все повече и повече ни канят по света с Андре,

за да говорим за този проект, да говорим за неговия символ,

канят ни политици, канят ни в енергийни форуми,

за да покажем, че вече не е

напълно глупаво

да се мисли за освобождаване от зависимостта

от фосилни енергии.

Чрез речи като тази днес,

чрез интервюта, чрез срещи,

целта ни е да включим в екипа възможно най-много хора.

Успехът няма да дойде,

ако ние "просто" - цитат, край на цитата,

обиколим света в соларно захранван самолет.

Не - успехът ще дойде,

ако достатъчно хора са мотивирани

да правят съвсем същото в ежедневния си живот -

да пестят енергия, да минават към подновяеми.

А това е възможно. Разбирате ли, с технологиите, които имаме днес,

можем да спестяваме между 30 и 50 процента

от енергията от една страна в Европа,

а половината от останалото можем да разрешим с подновяеми.

Това оставя 25 или 30 процента

за петрол, газ, въглища, ядрена енергия или каквото и да било.

Това е приемливо.

Затова всички хора, които вярват

в този тип дух,

са добре дошли в нашия екип.

Може просто да отидете на SolarImpulse.com, да се абонирате

за да сте информирани какво правим.

Но много повече, за да дава съвети,

да давате коментарите си, да разнасяте мълвата,

че ако е възможно във въздуха,

разбира се, че е възможно на земята.

Всеки път, когато имаме някакъв лед в бъдеще,

трябва да знаем, че животът ще бъде прекрасен

и успехът ще бъде блестящ,

ако дръзнем да преодолеем страха си от леда,

да преминем през препятствието,

да преминем през проблема, за да видим какво има от другата страна.

Разбирате ли, това правим от нашата страна.

Всеки има своята цел, има своите мечти,

има своите видения.

Въпросът, с който ви оставям сега,

е - кой е балансът,

който вие бихте искали да изхвърлите през борда?

Каква ще бъде височината,

на която бихте искали да летите в живота си,

за да стигнете до успеха, който желаете да имате,

да стигнете до точката, която наистина ви принадлежи,

с потенциала, който имате

и който наистина можете да реализирате?

Защото най-подновяемата енергия, която имаме,

е собственият ни потенциал и собствената ни страст.

Затова нека се заемем с това, и ви желая отлично приключение

на крилете на бъдещето. Благодаря.

(Аплодисменти)