Физиотерапията е скучна - вместо нея играйте на игра

Претърпели сте инцидент и се прибирате вкъщи след едночасова физиотерапия. Последното нещо, което искате да правите сам вкъщи, са объркващи упражнения, които отнемат много време преди да покажат някакви резултати. Един от членовете на програмата "TED Fellows", Космин Михаиу, демонстрира забавно и достъпно решение, което превръща досадните упражнения от физиотерапията във видео игра с кристално ясни инструкции.

Като малък много обичах
да играя на криеница.

Веднъж обаче, реших, че клоните на едно
дърво биха били чудесно място за криене,

паднах и си счупих ръката.

На практика започнах първи клас
с огромен гипс върху целия ми торс.

Махнаха го 6 седмици по-късно, но дори
тогава, не можех да опъна лакътя си

и трябваше да ходя на физиотерапия,
за да го сгъвам и разтягам

по 100 пъти на ден, 7 дни в седмицата.

Правех я колкото да отбия номера,
защото беше скучна и болезнена,

и в резултат ми отне допълнителни
шест седмици да оздравея.

Много години по-късно майка ми
се оказа със замръзнало рамо,

беше болезнено и напълно схванато.

Човекът, който цял живот
бях смятал за супер герой,

изведнъж се нуждаеше от помощ,
за да се облече или да разреже храната си.

Всяка седмица тя ходеше на
физиотерапия, но също като мен,

почти не спазваше домашната програма,

и ѝ отне над пет месеца,
за да се почувства по-добре.

И двамата с майка ми имахме
потребност от физиотерапия,

процес на изпълняване на серия
от повтарящи се упражнения,

за да възвърнем способността си
за движение, която е била изгубена.

Първоначално с пациентите
работи физиотерапевт,

но после са оставяни да изпълняват
упражненията си сами вкъщи.

Но пациентите намират физиотерапията
за скучна, разочароваща, объркваща

и продължаваща дълго, преди
да покаже видими резултати.

За жалост се среща до 70 процента
несъответствие между задание и изпълнение.

Това означава, че болшинството от
пациентите не правят упражненията си

и следователно им отнема
много по-дълго да се възстановят.

Всички физиотерапевти са единодушни,
че специалните упражнения

намаляват времето за оздравяване,

но на пациентите им липсва
мотивация да ги изпълняват.

Затова заедно с трима приятели, с които
сме запалени по софтуерното инженерство,

се запитахме:

"Нямаше ли да е интересно, ако пациентите
можеха да се възстановяват чрез игра?"

Започнахме да пишем "MIRA",
компютърна софтуерна платформа,

използваща устройство Kinect и
камера за улавяне на движенията,

за да превърне стандартните
упражнения във видео игри.

Моят физиотерапевт вече е направил
програмата за конкретната ми терапия.

Нека да видим как изглежда.

В първата игра управлявам
пчела, която лети надолу и нагоре,

за да събира нектар и
да го пренася до кошера си,

опитвайки се да избегне
всички останали насекоми.

Управлявам пчелата, като
опъвам и сгъвам лакътя си,

точно както правех, когато
бях на 7 и ми махнаха гипса.

Когато проектираме игра,
първо я обсъждаме с физиотерапевти,

за да разберем какво движение
пациентите е нужно да изпълнят.

После правим видео игра,

за да дадем на пациентите прости,
мотивиращи цели за постигане.

Но софтуерът е изключително адаптивен

и физиотерапевтите могат
сами да създават техни упражнения.

Използвайки софтуера, моят физиотерапевт

се е записала как прави раменно сгъване,

едно от упражненията,
които майка ми правеше,

когато беше със замръзнало рамо.

Мога да копирам това, което прави
терапевта ми от лявата страна на екрана,

докато от дясната виждам себе си,
изпълнявайки упражнението.

Чувствам се по-ангажиран и сигурен,

тренирайки
заедно с терапевта ми,

в упражненията, които тя смята
за най-добри за мен.

Това на практика увеличава
възможностите на физиотерапевтите

да създават на момента каквито
упражнения решат, че са най-подходящи.

Това е симулация на аукцион
за предотвратяване на падания,

проектирана да укрепва мускулите
и да подобрява баланса.

Пациентът трябва да сяда и да става,

като със ставането

наддава за предмета,
който иска да закупи.

(Смях)

След два дни баба ми
ще стане на 82 години,

а за хората над 80
има 50 процента шанс

да паднат поне веднъж в годината,

което може да доведе до счупена
бедрена кост или нещо по-лошо.

Слабият мускулен тонус и неправилният
баланс са причина номер едно за падания,

така че, подобряването на тези области
чрез определени упражнения,

ще запази възрастните
хора като баба ми

в безопасност по-дълго време.

Когато програмата свърши,
"MIRA" ми показва накратко

какъв прогрес съм направил
по време на тази сесия.

Току що ви показах три различни игри:

за деца, за пълнолетни
и за възрастни хора.

Могат да бъдат използвани при
ортопедични и неврологични проблеми,

а скоро ще имаме опции за деца с аутизъм,

за поддържане на умствено
здраве и за правилен говор.

Моят физиотерапевт може
да отвори профила ми

и да прегледа данните
от последните ми сесии.

Може да провери колко съм се движил,
колко точки съм събрал,

с каква скорост съм движил ставите си

и така нататък.

После може да използва всичко това,
за да нанесе корекции в лечението ми.

Толкова се радвам, че
тази версия е вече в употреба

в над 10 клиники в цяла Европа и в САЩ,

а сега работим и над домашна версия.

Искаме да позволим на терапевтите
да предписват виртуални лечения

и да помогнем на пациентите
да оздравяват, играейки у дома си.

Ако с майка ми имахме инструмент
като този, докато правехме физиотерапия,

щяхме да следваме по-стриктно лечението си

и може би щяхме
да се възстановим по-бързо.

Благодаря ви.

(Ръкопляскане)

Том Райли: "Космин, кажи ми, какъв хардуер

се използва тук?

От какво се състои и колко струва?"

Космин Михаиу: "За демото използвахме
таблет Surface Pro 3 на Майкрософт,

но е достатъчно да имате компютър и
устройство Kinect, струващо 120 долара."

ТР: "Ясно. А Kinect е устройството,
което хората използват с Xbox

за 3D игри, нали?"

КМ: "Точно така, но не е необходим
Xbox, нужна е само камера."

ТР: "Добре, значи струва под 1000 долара."

КМ: "Определено, дори само 400 долара."

ТР: "В момента провеждате клинични
тестове в лечебни заведения."

КМ: "Да."

ТР: "И целта е да пуснете домашна версия,

за упражнения у дома,

които терапевтът в клиниката
да може да проследява."

КМ: "Точно така."

ТР: "Страхотно. Благодаря много."
КМ: "И аз благодаря."

(Ръкопляскане)