Този луд учен прави уши от ябълки

Ендрю Пелинг е биохакер, а природата е неговият хардуер. Неговите любими материали са най-обикновени (и много често ги намира в боклука). Използвайки като основа целулозната структура, която придава на ябълката формата ѝ, той “отглежда” реалистични човешки уши, въвеждайки процес, който някой ден би могъл да послужи за безопасната и лесна поправка на части от тялото. Но той има и още по-дръзки идеи, които иска да сподели… “Страшно ми е любопитно дали някой ден ще имаме възможност да ремонтираме, реконструираме и подобрим собствените си тела с неща, произведени в кухнята”, казва той.

Искам да си призная.

Обожавам да се ровя в боклука на хората.

Не, не се ужасявайте.

По принцип само търся старa електроника,

неща, които да мога да обработя
в работилницата си.

Маниак съм на тема CD-ROM устройства.

Всяко едно от тях има три отделни мотора,

така че можете да създадете
движещи се неща.

Имат прекъсвачи, така че можете
да включвате и изключвате неща.

Дори имат чудоват лазер,

с който можете да превърнете
един готин робот в страхотен робот.

Така, правил съм много неща от отпадаци

и някои от тях дори са били
като че ли полезни.

Но тук е разковничето,

за мен отпадъците са просто
възможност за игра,

за творене и за създаване на неща
с цел да се забавлявам.

Това е любимото ми занимание

и затова стана част
от ежедневната ми работа.

Ръководя университетска лаборатория
за биологични проучвания,

където поставяме на първо място
любознателността и изследването.

Не се опитваме да разрешим
някой специален проблем,

нито да излекуваме някоя болест.

Това е просто място,
където хората могат да дойдат

да задават изумителни въпроси
и да намират отговори.

Преди много време осъзнах,

че поощрявам
творческата способност на хората

като ги предизвикам да построят
нужните им съоръжения

от отпадаците, които намирам.

И стана така,

че творци и учени от цял свят

започнаха да идват в моята лаборатория.

И не само защото ценим
нестандартните идеи,

а защото ги изпробваме
и ги потвърждаваме

с научна взискателност.

И така, един ден разглобявах нещо
и го анализирах,

и изведнъж ми дойде една идея:

Бих ли могъл да приложа в биологията
същото, което правя с хардуера?

Бих ли могъл да разглобя
една биологична система,

да разбъркам и пригодя частите ѝ

и пак да я сглобя
по някакъв нов и оригинален начин?

Лабораторията ми започна
да работи по въпроса

и искам да ви покажа резултата.

Може ли някой от вас да ми каже
какъв е този плод?

Публиката: Ябълка!

Точно така, това е ябълка.

Всъщност искам също така да забележите,

че тя е доста по-червена
от повечето ябълки.

Така е защото в нея отгледахме
човешки клетки.

Взехме една съвсем невинна
ябълка Макинтош,

премахнахме всичките ѝ
ябълкови клетки и ДНК-то,

а после ѝ присадихме човешки клетки.

Това, което остана
след като премахнахме ябълковите клетки

е тази целулозна скелетна форма.

Това нещо придава форма
и консистенция на растенията.

В тези малки дупчици, които виждате,

се намираха ябълковите клетки.

След това идваме ние

и присаждаме няколко клетки
на бозайник, тези в синьо.

Тогава те започват да се размножават

и изпълват цялата тази скелетна форма.

Дори и да изглежда странно,
всъщност това много напомня

на начина, по който са организирани
нашите собствени тъкани.

И открихме в предклиничната ни
работна фаза,

че тези скелетни форми
могат да се присадят в тялото

и то ще изпрати към тях клетки
и кръвоснабдяване,

за да поддържа тези неща живи.

Тогава хората започнаха да ме питат:

“Ендрю, можеш ли да правиш
части от тялото от ябълки?”

А аз им казах:
“Дошли сте на правилното място.”

(Смях)

Фактически го споменах на съпругата си.

Тя изработва музикални инструменти

и извършва доста дърворезбарство
като професия.

Така че я попитах:

“Би ли могла да ни издялкаш
буквално едни уши от ябълка?”

И тя го направи.

А аз занесох ушите ѝ в лабораторията.

Тогава започнахме да ги подготвяме.

Да, знам.

(Смях)

Лабораторията ни е страхотна.

(Смях)

И след това отгледахме клетки в тях.

А това е резултатът.

Слушайте, лабораторията ми не се занимава
с производство на уши.

Хората са работили
в тази сфера десетилетия.

Ето какъв е проблемът:

търговските скелетни форми
могат да бъдат много скъпи и проблематични,

защото източниците за тях
са лицензирани продукти,

животни или трупове.

Ние използвахме ябълка,
която струва стотинки.

Другого прекрасно нещо тук е,

че тези неща не са толкова трудни
за изработване.

Апаратурата, от която се нуждаем,
може да се направи от отпадъци,

а за ключовия етап на процеса
са нужни само сапун и вода.

Така че сложихме в интернет
всичките указания с отворен код.

А после създадохме компания

с мисия да разработваме комплекти,
с които да бъде по-лесно за всеки,

който има мивка и поялник,

да направи тези неща вкъщи.

Страшно ми е любопитно

дали някой ден ще имаме възможност

да ремонтираме, реконструираме
и подобрим собствените си тела

с неща, произведени в кухнята.

Като става дума за кухни,

ето ви едни аспержи.

Много са вкусни и като пикаете,
много смешно мирише.

(Смях)

Така, седях си аз в кухнята и забелязах,

че като погледнеш надолу
по стъблата на тези аспержи,

се виждат всичките тези малки каналчета.

А като погледнем изображението им
в лабораторията,

се вижда как целулозата
оформя тези структури.

Тези форми ми напомнят за две неща:

вените ни

и структурата и организацията
на нервите и гръбначния ни стълб.

А ето го и въпросът:

Можем ли да отгледаме аксони
и нервни клетки по тези канали?

Защото ако можем,

тогава може би бихме могли
да използваме аспержи,

за да свържем отново краищата
на повредени или откъснати нерви.

Или може би дори гръбначен стълб.

Не ме разбирайте погрешно:

тази работа е изключително предизвикателна

и наистина трудна,

и ние не сме единствените, които я вършат.

Но сме единствените,
които използват аспержи.

(Смях)

Точно сега, имаме наистина
обещаващи пилотни данни.

И работим с тъканни инженери

и неврохирурзи,

за да открием
кое е действително възможно.

Така че, внимание,
цялата работа, която ви показах,

нещата, които съм създал
и са навсякъде около мен тук на сцената

и останалите проекти,
с които е замесена лабораторията ми,

са всички пряк резултат от това,
че играя с вашите отпадаци.

Играта, играта е централната част
на научната ми практика.

По този начин тренирам мозъка си
да бъде нестандартен и да твори

и да реши да прави ябълкови човешки уши.

Така че, следващия път,
когато някой от вас се загледа

в някоя стара, счупена,
повредена, отпадъчна технология,

искам да се сетите за мен.

Защото я искам.

(Смях)

Сериозно, моля ви,
намерете начин да се свържете с мен

и нека видим какво можем да създадем.

Благодаря.

(Аплодисменти)