Тони Робинс - защо правим това, което правим

Тони Робинс говори за "невидимите сили", които мотивират действията на хората - и поздравява Ал Гор на предната редица.

(Ръкопляскания)

Благодаря. Да ви кажа, и затруднен съм, и развълнуван.

Развълнуван, защото това за мен е, шанс да допринеса с нещо.

Затруднен, защото най-краткия ми семинар, е обикновено 50 часа.

(Смях)

Не преувеличавам! Правя ги за по цял уийкенд,

Правя и много други неща...

но вярвам в "потапянето". Например, как проговорихте език?

Не само като научихте принципите,

а се потопихте и го използвахте толкова често, че е станал истински за вас.

В крайна сметка, причината да съм тук,

е защото съм в позиция...

Не съм тук за да ви мотивирам; вие нямате нужда от това.

Често хората мислят, че с това се занимавам,

а това е далеч от истината.

Казват ми, "Нямам нужда от мотивация"

А аз отговарям, "Интересно. Аз не се и занимавам с това."

Аз съм човекът който пита "Защо". Изкам да знам, защо правите това, което правите.

Какво ръководи действията ви?

Какво ръководи живота ви днес? Не преди 10 години.

Или пък е същото? Защото вярвам,

че вътрешната сила, активирана,

е най-важното нещо на света.

Тук съм, защото вярвам, че емоциите са двигателя на живота.

Всички ние тук имаме големи умове.

Нали? Поне повечето от нас тук имат страхотни умове.

Не мога да говоря за себе си. Но повечето от нас, знаят как да мислят.

И с ума си можем да си обясним всичко.

И можем да осъществим всичко. Съгласен съм с това, което бе казано

преди няколко дни - че хората действат най-вече за свое добро.

Но всички знаем, че това понякога не е вярно.

Не винаги човек действа за свое добро,

защото когато се намесят емоциите,

променяме начина си на функциониране.

Чудесно е да разсъждаваме

за това, какъв е живота, и света, и особено

най-умните от нас, играем тази игра в ума си.

Но аз искам да знам, какво стимулира действията ви.

И бих искал да ви подканя,

докато говоря, да помислите къде сте днес,

по две причини. Първо, за да можете да допринасяте повече. И второ,

за да можем не замо да разбираме другите хора по-добре,

но и да ги ценим повече, и да създадем такива връзки с тях,

които да могат да спрат някои от проблемите

с които се сблъсква човечеството днес.

Те могат само да се задълбочат

чрез същата тази технология която ни свързва,

защото тя ни и сблъсква. И тази среща

не винаги предизвиква разбирателство между хората,

и оценяване на различията по между им.

Аз вече 30 години съм обсебен от това,

какво е решаващо в качеството на живота на хората?

Какво прави някои хора по-ефективни?

Защото за това ме наемат.

Трябва да постигна резултати веднага.

30 години се занимавам с това. Обаждат ми се,

когато атлетът е изтощен докрай пред националната телевизия,

и е водил с 5 точки,

а сега вече не може да играе.

А аз трябва да направя нещо веднага, за да се постигне резултат

или край. Обаждат ми се,

когато детето е на път да се самоубие,

и аз трябва да направя нещо на момента. И за 29 години...

Много съм благодарен, че не съм загубил нито едно за 29 години.

Не че не може да се случи някой ден. Но не се е случило,

и причината е в разбирането на основните човешки нужди.

Така че, когато ми се обадят за увеличаване на ефективността, е едно.

Как се прави промяна?

Но също искам да разбера, кое

оформя способността на човек, да допринася

отвъд себе си за другите. Така че, може би въпросът е,

в живота, смятам, има два основни урока.

Единият е: науката на постижението,

която почти всеки тук е усвоил в невероятна степен.

Как да направим невидимото видимо?

Как да направим това, за което мечтаем, реалност?

Дали в бизнеса, или приноса към обществото, или парите -

каквото и да е за вас - здравето, семейството.

Но другият урок, който рядко бива усвоен, е удовлетвореността.

Защото науката е лесна, нали?

Всички знаем правилата. Пишете кода, следвате правилата,

и получавате резултати. Веднъж щом усвоите играта

просто повдигате летвата, нали?

Но когато стане въпрос за удовлетворението, това е изкуство.

То идва от чувството за благодарност,

и от принос към обществото.

Направих интересно проучване да се опитам да разбера

истинският въпрос - каква е разликата

между един човек, на който

всичко му е било дадено... Всички ресурси,

от които има нужда. Не 100-доларов компютър,

а най-добрият компютър. Дадена му е любов,

дадена му е радост. Имало е кой да го подкрепя.

И често тези хора - и вие, сигурен съм, знаете такива -

имащи всичко - любов, обучение, пари,

прекарват живота си в рехабилитационни центрове.

А срещаме и хора които са преживели най-дълбока болка -

психологически, сексуално, духовно, емоционално малтретирани -

често, те се превръщат в хората,

които допринасят най-много към обществото.

Така че въпроса който трябва да си зададем е - кое?

Кое е това, което ни оформя? Нашето общество цени терапията.

Не всеки го прави, но културата ни е такава.

Нагласата ни е да се вглеждаме в миналото.

Вие не бихте били в тази стая,

ако вярвахте на тази теория.

Но повечето хора, виждат биографията си като съдба.

Миналото е показател за бъдещето. И то е, ако го вярваме.

Но хората в тази зала знаят,

а трябва и да си го напомняме,

защото дори да знаем какво трябва да правим,

може да не го прилагаме.

Така че, трябва да си напомняме,

че решението е най-могъщата ни сила.

Ако попитате хората,

дали са се проваляли някога...

Колко от вас са се провалили в постигането

на нещо важно за вас? Кажете "Аз".

Публиката: "Аз"

Благодаря за откровеността.

(Смях)

Но ако попитате хората, защо не са постигнали нещо

Някой ваш подчинен, или партньор,

или дори себе си. Когато не постигнете някоя цел,

какво посочват хората като причина, когато се провалят?

Какво казват? Не съм имал... не съм знаел достатъчно,

не съм имал достатъчно знания, или пари,

не съм имал време, не съм имал необходимата технология,

Аз нямах подходящия мениджър. Нямах...

Ал Гор: Върховния съд (Смях).

Тони Робинс: И...

(Ръкопляскания)

и...

(Ръкопляскания)

...какво е общото между всички тези неща, включително Върховния съд?

(Смях)

Те описват липсващите ви ресурси, и може да са акуратни.

Може да нямате парите, или Върховния Съд.

Но това не е определящият фактор.

(Ръкопляскания)

И поправете ме ако греша.

Определящият фактор никога не е в ресурсите, а в находчивостта.

Под това имам пред вид, че

ако имате истинска емоция - нещо което видях

във Вас онзи ден, на най-дълбоко ниво,

и ако комуникирахте с тази емоция

вярвам че щяхте да го победите, и да спечелите изборите.

(Ръкопляскания)

Но, лесно ми е на мен да му казвам какво да прави.

(Смях)

Ама че си идиот, Робинс. Но знам, когато гледахме дебатът тогава,

имаше емоции които блокираха способността на хората

да разберат интелекта и капацитета на този човек.

И някои хора него ден го разбраха по друг начин...

познавам хора, които искаха да гласуват за вас, но не го направиха,

и това ме ядоса. Но имаше емоция там.

Колко от вас тук разбират какво имам пред вид? Кажете "Аз".

Публиката: "Аз"

Всичко е в емоцията. И ако имаме правилната емоция,

можем да се убедим да направим всичко. Можем да преодолеем всичко.

Ако си достатъчно изобретателен, игрив, забавен,

можеш ли да повлияеш на всеки? Да или не?

Публиката: Да

Ако нямате пари, но сте достатъчно находчиви и решени,

ще намерите начина. Това е най-важният ресурс.

Но хората не ни казват това, нали?

Те ни разказват какви ли не истории.

Казват ни, че нямаме ресурсите, но в края на краищата,

ако погледнем тук... сменете кадъра моля,

ще кажат, какви са причините да не са постигнали нещо?

Следващия, моля. Прекъсна ми мисълта, този кучи син.

(Смях)

Но оценявам енергията, все пак.

(Смях)

Какво определя ресурсите ви? Казахме, че решенията оформят съдбата.

Ако решенията оформят съдбата ни, това което я определя

са три решения. Върху какво ще се фокусирате?

Всеки момент вие решавате върху какво ще се фокусирате.

Всяка секунда, съзнателно или не. В момента, в който решите

да се фокусирате върху нещо, вие му придадавате значение,

и това значение провокира емоция.

Това началото ли е или края? Господ наказва ли ме

или ме възнаграждава? Или всичко е просто случайност?

И тази емоция определя следващото ни действие.

Помислете за собствения си живот.

Решенията, които са оформили вашата съдба.

Това звучи помпозно, но в последните 5 или 10 години,

15 години, взели ли сте определени решения,

които ако са били различни, живота ви е щял

да протече много различно? За колко такива можете да се сетите?

За по-добро или за по-лошо. Кажете "Аз".

Публиката: "Аз"

Може би работното място, което сте избрали,

и там ще срещнали любовта на живота си.

Може би решение в кариерата. Видях тук гениите от Google -

Доколкото разбирам, тяхното решение първоначално

е било да продадат технологията си. Ами ако бяха се задържали на него

вместо да изградят собствена култура? Как щеше да е различен светът?

Как щеше да е различен живота им? Влиянието им?

Историята на нашия свят са тези решения.

Когато една жена се изправи и каже "Не, няма да отида в дъното на автобуса"

тя не повлия само на своя живот. Това решение повлия на цялата ни култура.

Или някой, които е застанал пред танк. Или да си в позицията

на Ланс Армстронг, и някой да ви каже,

"Имате рак на тестикулите". Това е доста тежко за един мъж,

особено ако е колоездач.

(Смях)

В мозъка е, в дробовете.

Но върху какво е решил да се фокусира той?

Различно от повечето хора. Какво означаваше?

Не е краят, а началото. Какво ще правя?

Отива и побеждава 7 шампионата, които никога не е побеждавал

преди рака. Защото е добил емоционална каленост,

псохологическа сила. Това е разликата между хората,

която съм видял сред трите милиона, които съм срещнал.

Това е моята лаборатория. Три милиона хора

от 80 ралични държави, с които съм имал шанса да общувам

през последните 29 години. След време, общото между тях става очевидно.

Виждате, че Южна Америка и Африка

може да са свързани по определен начин, нали? Други хора казват,

"О, това са глупости". Просто е. И така, какво промени Ланс?

Какво влияе на вас? Две невидими сили. Много бързо. Първо: състоянието.

На всички ни се е случвало.

Като сте направили нещо, и след това

сте си мислили, "Не мога да повярвам че го казах,

не мога да повярвам, че така постъпих, това беше много глупаво."

На кой му се е случвало? Кажете "Аз".

Публиката: "Аз"

А правили ли сте нещо, след което да сте си казали "Да, това бях аз!"

(Смях)

Не е било от способностите ви, а състоянието ви.

Вашето разбиране за света ви оформя в дългосрочен план.

Вашето разбиране за света е филтъра. То ни кара

да вземаме определени решения.

Когато искаме да повлияем на някого, трябва да знаем

какво им влияе по принцип.

И смятам, че това се състои от три части.

Първо, какво целите? Какво преследвате?

Не мисля че това са желанията ви.

Можете да постигнете своите желания или цели. Колко от вас са постигали

желание, и са си казали "Това ли било то?"

Колко? Кажете "Аз".

Публиката: "Аз"

Ние имаме нужди. Вярвам, че съществуват 6 човешки нужди.

Второ, веднъж щом знаете каква е целта към която вървите,

и разкриете истината - не я създавате, а я откривате -

тогава ще разберете коя е вашата пътна карта.

Кои са вашите убеждения, които ви казват как да задоволите тези нужди.

Някои хора мислят, че начинът да задоволят тези нужди, е като унищожат света,

други - като построят нещо, като създадат нещо, като обичат някого.

Много набързо, кои са тези 6 нужди.

Първо: Сигурност.

Това не са цели или желания, а универсални нужди.

Всеки има нужда от сигурността, че могат да избегнат болка,

и поне да им е комфортно. Как постига човек това?

Като контролира всички? Развие умение? Като се предаде? Изпуши цигара?

Но по ирония, ако имаш пълна сигурност,

дори и да ни е необходима на всички...

например, ако не си сигурен за здравето, или децата,

или парите - не можеш да мислиш за друго.

Ако не си сигурен, дали тавана няма да падне,

няма да ти се слуша, който и да бил оратор.

Но ако получим пълна сигурност,

получаваме и какво? Какво става като сме напълно сигурни?

Знаем какво ще се случи, кога ще се случи,

как ще се случи... Как бихте се почувствали?

Отегчени до полуда! Така че Бог, в Нейната безкрайна мъдрост,

(Смях)

ни е дала втора човешка нужда - нуждата от Несигурност.

Трябва ни разнообразие. Трябва ни изненада.

Колко от вас обичат изненадите? кажете "Аз".

Публиката: "Аз"

Глупости! Обичате изненадите, които искате.

(Смях)

Тези, които не искате, наричате проблеми. Но са ви нужни.

И така, разнообразието е важно. Случвало ли ви се е да си вземете филм,

който вече сте гледали... кой го е правил? А бе вие нямате ли си друга работа?

(Смях)

Добре. Защо го правите? Първо, сигурни сте, че е добър.

Защото сте го гледали преди. Но се надявате,

че е било достатъчно отдавна и сте го забравили. Та има и разнообразие.

Третата човешка нужда е много важна - значимост. Всички имаме нужда

да се чувстваме важни, специални, уникални. Може да я задоволим,

като изкарваме повече пари. Или като сме по-духовни.

Или пък да си направим повече татуировки и обици

на места, които никой не иска да знае.

Кой както може. Най-бързият начин,

ако нямаш възможности, култура, вяра и ресурси,

или находчивост, е насилието. Ако опра пистолет в главата ти,

изведнъж ставам много значим.

От нула до 10. Колко сигурен съм,

че ще ми реагираш? 10. А колко несигурност има?

Кой знае какво ще се случи... вълнуващо е.

Като да се покатериш до пещера, и да влезеш

много навътре. Пълно разнообразие и несигурност.

И е значително, нали? За това искаш да рискуваш живота си.

Ето защо насилието винаги го е имало, и ще го има,

освен ако човешкия род не промени съзнанието си из основи.

Можем да удовлетворим нуждата от значимост по милиони начини,

но за да сме значими, трябва да сме уникални и различни.

А това, което всъщност ни трябва, е близост и любов - четвъртата нужда.

Всички я искаме. Повечето хора се задоволяват с близост,

защото любовта е прекалено страшна. Не искаме да ни наранят.

Кой тук е бил наранен от интимна връзка? Кажи "Аз".

(Смях)

Ако не вдигате ръка, ще сте имали други проблеми, хайде.

(Смях)

Пак ще бъдете наранявани.

Радвате ли се, че дойдохте за този позитивен разговор?

(Смях)

Истината е, че ни е нужна. Може да я получим чрез интимност,

чрез приятелство, молитва, разходка в природата.

В краен случаи си вземете куче. Не котка, а куче.

Ако те няма за 2 минути, като се върнеш,

все едно не те е виждало 6 месеца.

(Смях)

Всеки намира начин да задоволи тези 4 нужди.

Дори по лъжливи начини.

Тези първи четири нужди ги наричам

нуждите на личността.

Последните две са нуждите на духа ни.

И тук вече идва удовлетворението. То няма да дойде

от първите 4. Те могат да се задоволят чрез пушене и пиене,

но не и последните две. Петата нужда:

Трябва да израстваме. Всички знаем,

ако една връзка не се развива,

ако бизнеса не се разраства, ако ти не израстваш,

няма значение колко пари имаш,

или колко приятели имаш, или колко хора те обичат,

чувстваш се ужасно. Причината да израстваме, мисля,

е за да можем да дадем нещо ценно от себе си.

Защото 6-та нужда е да допринасяме отвъд себе си.

Колкото и сладникаво да звучи, знаем че

тайната на живота е в даването. В живота най-важното не е "аз",

а "ние". Хората в тази зала знаят това.

И това е вълнуващо. Николас говореше тук

за 100-доларовия компютър. Най-вълнуващото е,

че това един гений, но той вече има призвание.

Разликата е видима, и това е страхотно.

И това призвание докосва другите.

Моят живот бе докоснат, когато бях на 11.

Денят на Благодарността: нямахме пари, храна.

Баща ми беше много пиян. Майка ми му говореше,

колко се е провалил. Някои дойде до нас

и ни достави храна. Баща ми взе 3 решения.

Неговото виждане бе, "Това е милостиня.

Какво означава това? Че съм некадърник. Какво трябва да направя?

Да напусна семейството си." Така и направи. Едно от най-болезнените

преживявания в живота ми. Моите 3 решения бяха различни.

Казах си "Фокусирай се върху храната" - каква идея!

(Смях)

Второ - и това промени живота ми,

и ме оформи като човек - "Това е дар,

дори не знам от кого". Баща ми все казваше

"На никой не му пука". А изведнъж някой, който не познавам,

който не иска нищо в замяна, ни дава храна,

грижи се за нас. Вдъхна ми вярата, че

на непознатите им пука. И реших, че ако на непознатите

им пука за мен и семейството ми, на мен ми пука за тях.

И аз трябва да направя нещо

да допринеса с нещо. И така, когато бях на 17,

за Деня на Благодарността, бях си поставил за цел

да имам достатъчно пари, да нахраня две семейства.

Това бе най-вълнуващото и забавно нещо, което бях правил в живота си.

Следващата година нахраних четири. не казах на никой за това.

Следващата година, осем. Не го правех за признание,

но като станаха повече от осем, осъзнах че ще ми трябва помощ.

(Смях)

И така, какво направих?

Поисках помощ от приятелите си, разрастнах компании,

после създадох 11 компании и изградих фондация.

Сега, 18 години по-късно, съм горд да ви кажа, че миналата година

нахранихме над 2 милиона хора в 35 страни чрез нашата фондация.

Всичко това по Деня на Благодарността и Коледа.

(Ръкопляскания)

Във всички тези различни страни по света.

Беше страхотно.

(Ръкопляскания)

Благодаря ви.

(Ръкопляскания)

Не ви го казвам за да се хваля, а защото се гордея

с човешкия род. Защото веднъж щом хората изпитат това усещане,

те започват да се радват да помагат на другите.

Така че - изтича ми времето - целта ви...

ето каква е разликата между хората. Имаме едни и същи нужди,

но някои от нас имат прекалено голяма нужда от сигурност.

Други - от несигурност. Този човек тук едва ли му трябва много сигурност,

щом се е изкачил в онези пещери. Може би най-важна за вас е значимостта,

или любовта? Нужни са ни всичкии 6, но тази, която

е водеща, ви накланя в различна посока.

И като вървите в тази посока, изграждате своята съдба.

Втория елемент е пътната карта. Тя ви казва

как да стигнете до края. На някои хора картата им е

"Ще спася чужди животи дори ако трябва да умра"

това са пожарникарите. Други пък,

"Ще убия хора за да постигна целта си". Те задоволяват

една и съща нужда от значимост. Искат да почетат Бог,

или семейството си, но имат различна карта.

Има 7 различни убеждения. Не мога да ви ги кажа,

защото времето изтече. Последния елемент е емоцията.

Една част от картата е като времето. Няккои хора смятат

100 години за дълго време. За други, дълго време са 3 секунди,

точно колкото ми остават на мен сега.

(Смях)

А последната вече споменах.

Но ако имате цел, и карта, например...

не мога да използвам Google на моя Макинтош,

но например МапКуест - колко от вас са направили

фаталната грешка да използват МапКуест?

(Смях)

Използвате го, а не стигате където трябва. Представете си, че

убежденията ви ви гарантират, че никога няма да стигнете където искате?

(Смях)

Последното нещо е емоцията.

Вижте какво. Има 6000 емоции,

за които имаме думи в английския език,

и на всеки език думите са различни,

Но най-главните емоции...

ако имах време... на семинарите си

карам хората да ми напишат всички емоции които изпитват

средно на седмица. Давам им колкото време искат.

От едната страна пишат положителните емоции,

а от другата - отрицателните.

Познайте колко емоции изпитват хората? По-малко от 12.

А половината от тях ги карат да се чувстват зле. Значи,

към 5-6 хубави чувства? Чувстват се "щастлив, щастлив,

развълнуван, опа, фрустриран, подтиснат, депресиран."

Колко от вас познават някой който, каквото и да се случи,

все намира за какво да се ядоса?

(Смях)

Или пък, каквото и да се случи, намира за какво да е щастлив или развълнуван.

Колко от вас познават такъв човек?

На 11 Септември - с това ще приключа - бях в Хаваите.

Бях с 2000 хора от 45 страни. Превеждахме

тази едноседмична програма

едновременно на 4 езика. Предната вечер се наричаше

"Господство над емоциите". Без да бях планирал, започнах да говоря...

имахме фойерверки - правим щури, забавни неща -

и накрая спрях... бях планирал да говоря друго,

но никога не успявам да говоря по план. И изведнъж казах

"Кога хората започват да живеят истински? Когато се изправят срещу смъртта."

И започнах да говоря:

ако знаехте че след 9 дни ще умрете,

на кого щяхте да се обадите, какво бихте казали?

Какво бихте направили? Една жена (и това е нощта преди 11 Септ.)

беше дошла на семинара, и разказа че

нейния предишния приятел бил отвлечен и убит.

Нейният нов приятел и бил предложил брак, а тя отказала.

Той казал, ако тръгнеш и отидеш на този семинар в Хаваите, с нас е свършено.

Тя казала "Добре, свършено е." Същата вечер, тя му се обадила

и оставила съобщение - истински случай - на върха на Световния Търговски Център,

където той работел. Казала, "Скъпи, обичам те, искам да знаеш,

че искам да се оженя за теб. Бе глупаво от моя страна."

Била заспала, когато в 3 сутринта наше време той и се обадил

от офиса си и казал, "Скъпа, не мога да ти обясня какво означава това за мен."

"Не знам как да ти го кажа,

но ти ми даде най-големия подарък, защото аз скоро ще умра."

Тя пусна записа пред нас в залата.

По-късно беше на шоуто на Лари Кинг, който и каза "Сигурно се чудиш,

как е възможно да ти се случи два пъти.

Само мога да кажа, че това трябва да е послание от Бог към теб,

От сега нататък, всеки ден, давай всичко от себе си, обичай докрай.

Не позволявай на никого да те спре." Когато тя свърши, стана един мъж,

и каза "Аз съм от Пакистан, и съм мюсюлманин.

Бих искал да Ви хвана за ръката и да кажа, че съжалявам,

но честно казано, това е възмездие." Не мога да ви разкажа докрая,

защото времето изтече.

(Смях)

10 секунди.

(Ръкопляскания)

10 секунди, това е. Искам да уважа границите.

Само мога да ви кажа, че извиках този човек на сцената

с един ню йоркчанин, който работеше в Световния Търговски Център,

имаше над 200 ню йоркчани в залата. Повече от 50

загубиха целите си компании, или приятели.

Една жена, финансов трейдър, плачеше неусмиримо,

30 нейни приятели били умрели.

И аз казах на хората - "Върху какво ще се фокусирате?

Какво ще означава за вас това, и какво ще направите?"

И помогнах на хората да проумеят,

ако не си загубил някого днес, направи така,

че да помогнеш на някой друг. Една жена

се изправи, и беше толкова ядосана, викаше и се разправяше.

После разбрах, че тя дори не е от Ню Йорк, нито е американка.

Не познава никой тук. Попитах, "Винаги ли се ядосвате?"

Тя каза "Да". Склонните към вина се почувстваха виновни, тъжните се натъжиха.

Аз извиках на сцената тези двама мъже и направихме т.нар. косвени преговори.

Евреин от Ню Йорк със семейство,

който щеше да умре ако беше отишъл на работа този ден.

И този човек, който даде да се разбере, че би искал да е терорист.

И интегрирането между двете опозиции бе заснето.

Бих се радвал да ви го изпратя, за да видите

какво се случи, вместо да обяснявам.

Но двамата не само се обединиха и

промениха убежденията си, и моралната си система,

но и работят заедно вече 4 години

в различни джамии и синагоги,

върху идеята как да постигнат мир. И дори написа книга озаглавена

"Моят джихад, моят Мир". Така че, трансформации се случват.

Затова, искам да ви подканя: изследвайте своята мрежа тук -

нуждите, убежденията, и емоциите, които ви контролират.

По две причини: за да имате повече да допринесете, и да постигате,

това всички искаме. Но имам пред вид да дадем от себе си,

защото, това е което ще ви удовлетвори. И второ,

за да можете да оцените - не просто да разберете (което е интелектуално)

а да оцените какво мотивира другите хора.

Това е единствения начин светът ни да се промени. Бог да ви благослови.

Благодаря. Надявам се това да е било от полза.

(Ръкопляскания)