What is Consent?: Consent #1 - Ethics | WIRELESS PHILOSOPHY

Здравей, казвам се Том Дохърти и

преподавам философия в университета Кеймбридж.

Искам да говоря с теб за съгласието.

Някои философи мислят, че трябва да разбираме

морала спрямо връзките между един човек и друг.

Например,

ако си гледаш работата и някаква непозната отреже част от косата ти,

тя съгрешава спрямо теб, като нарушава правата ти

и ти имаш повод за оплакване спрямо нея.

Този повод за оплакване възниква в контекста

на връзката ти с нея като с някой, пред когото имаш права.

Правата над косите е сред правата, които имаме над телата си.

Имаме права също над собствеността си.

Често, ако някой наруши правото на друг човек,

той нарушава правата на този човек, като го прави по-зле.

Например ако съквартирантката ти вземе назаем колата ти без съгласието ти,

тя може да направи нещата по-зле за теб, понеже сега не можеш да използваш колата.

Но правата и вредата са различни части от морала

и някой може да наруши правата на един човек, без да го нарани.

Ако къмпингуващ постави палатка във фермерско поле,

къмпингуващият може да не причини увреждане,

но пак ще е навлязал в чужда собственост

и не уважава правата за собственост на фермерите.

Поради правата ни над телата ни и собствеността ни, всеки от нас има лична зона,

в която другите хора нямат право да навлизат.

Тоест ако всички уважават правата ни, тогава можем да се наслаждаваме

на свобода, сигурност и лично пространство.

Животите ни биха били по-лоши, ако никога

не взаимодействахме с телата и собствеността на други хора.

Ако на никой не му беше разрешено да реже косата ти,

тогава тя просто би продължила да расте и щеше да трябва ти да я подстрижеш.

За щастие, можеш да позволиш на друг човек да ти подстриже косата, като дадеш съгласието си.

Това би означавало, че се отказваш от правата си срещу рязането на косата си.

Променяш моралните аспекти на връзката си с нея.

Това прави съгласието начин, по който контролираме

моралните граници около телата си и собствеността си.

Когато правата са включени, ние решаваме

как на хората им е разрешено да взаимодействат с нас.

Ако решим да не се съгласим изобщо, или ако оттеглим съгласието си,

на тях не им е разрешено да влизат в контакт с нас.

Но като даваме съгласие, можем да им позволим

да правят неща, които иначе не биха им били позволени.

Често даваме съгласие за действията на някого,

понеже искаме да извършат това действие, но не винаги е така.

Предположи, че не искаш приятеля ти - враг да идва на партито ти.

Знаеш, че ако го поканиш, той ще стои надалеч от партито, за да ти прави напук.

Затова го каниш.

Сега приятелят ти - враг има съгласието ти да дойде на партито,

въпреки че ти не искаш той да дойде.

Или може би искаш да дадеш на любимия си колега да изяде някои от бисквитите ти,

но мислиш, че ако се съгласиш той да изяде част от бисквитите ти,

за да е честно, ще трябва да дадеш съгласие и другите ти колеги да ядат от бисквитите ти.

Но ти не искаш да споделяш с толкова много хора.

Затова решаваш да не дадеш на никой от колегите си да яде от бисквивите ти.

Въпреки че искаш любимият ти колега да яде от бисквитите ти, не му даваш съгласие да го направи.

Желанията ни и съгласието ни не винаги съвпадат.

Може да искаш някой да изяде бисквита,

без да се съгласяваш този човек да изяде бисквитата.

И може да дадеш съгласие някой да дойде на партито ти,

без да искаш този човек да дойде на партито ти.

Това означава, че да се съгласиш за действията на някой

не е същото нещо като да искаш човека да извърши действието.

С други думи, съгласието не е същото нещо като желанието.

Вместо това съгласието е това, което философите наричат нормативна сила.

Нормативната сила е способността

да контролираме моралните си връзки с други хора.

Съгласието е нормативната сила да се откажем от правата си

и да позволим на другите хора да взаимодействат с нас по определени начини.

Притежаването на тази способност е един вид автономия.

Автономията означава самоуправление.

Ние сме автономни, когато контролираме как протичат животите ни.

Като даваме съгласие, ние сме автономни,

като контролираме моралните си връзки с други хора.

За да успее съгласието да откаже едно от правата ни,

то трябва да е значим израз на автономия.

Философите често изразяват това, като казват,

че съгласието трябва да е валидно.

Съгласието може да е невалидно по поне три начина.

Първо, нечие съгласие би било невалидно, ако на човека му липсват

ключовите способности за взимане на решение, които

са необходими за даване на валидно съгласие.

Малко дете не може валидно да се съгласи на постоянна татуировка,

понеже е твърде малко, за да даде значимо съгласие.

Подобно, ако възрастен е силно интоксикиран, той също не може валидно да се съгласи на татуировка.

Някои философи изразяват тази идея, като казват,

че човек трябва да е компетентен, за да даде съгласие.

Второ, нечие съгласие би било инвалидно, ако човекът е неинформиран.

Предположи, че съседът ти те моли да съхраняваш кашон в гаража си, казвайки, че кашонът е с книги.

Всъщност кашонът съдържа откраднати бижута

и по никакъв начин нямаше да се съгласиш, ако знаеше истината.

Понеже не те информираха правилно за съдържанието на кашона,

ти не даде валидно съгласие да съхраняваш кашона в твоя гараж.

Нечие съгласие също би било невалидно, ако човекът не го е дал свободно.

Предположи, че една мафиотка заплаши да изгори ресторанта,

освен ако не ѝ бъде разрешено да вечеря след часа на затваряне.

Понеже собственикът на ресторанта бива принуден да се съгласи, съгласието му не е валидно

и, следователно, е погрешно за мафиотката да остане в ресторанта след часа на затваряне.

Тоест нечие съгласие е валидно, само ако е съответно компетентно, информирано и свободно.

Тези са трите основни условия, които осигуряват, че когато някой се съгласи,

може значимо да контролира как на другите им е позволено да взаимодействат с него/нея.

Интересното е, че всяко от тези условия идва на степени.

Хората могат да бъдат повече или по-малко компетентни, информирани и свободни.

Ако степента, до която някой е компетентен, информиран или свободен

има значение за значимостта на съгласието му,

тогава може да не искаме да мислим бинарно между взаимодействия със и без съгласие.

Може също да мислим за взаимодействията като с повече или по-малко съгласие.

Благодаря, че гледа.

За да се абонираш за Философия с отворен достъп в Ютуб, натисни тук.