Как използвам силата на закона

Всеки човек има право на юридическа защита в страната си - дори когато законът бива забравян или пренебрегван. Кимбърли Мотли, американски юрист по международни дела, практикуваща в Афганистан и други места по света, споделя казуси от международната си практика и показва как вътрешното право на една държава може да носи не само правосъдие, но и справедливост, т.е. да бъде прилагано за предвидената си цел - да защитава.

Нека ви разкажа една история

за едно момиченце на име Нагма.

Нагма живееше в бежански лагер

с родителите си и осемте си братя
и сестри.

Всяка сутрин баща ѝ се събуждал

с надеждата да го вземат на работа
като строител,

за да изкарва поне 50 долара
на месец, в най-добрия случай.

Зимата била сурова -

братът на Нагма починал,

а майка ѝ се разболяла тежко.

Отчаян, баща ѝ поискал 2500 долара

назаем от съседа си.

След месеци чакане

съседът изгубил търпение

и настоял да му бъдат върнати парите.

За съжаление, бащата на Нагма
нямал парите,

затова двамата решили да свикат
"джирга".

Джирга е форма на местно събрание,

използвана в афганистанската
неформална съдебна система.

Обикновено, начело стоят духовници

и по-възрастните селяни.

Джирга често се провежда в провинциални
страни като Афганистан,

където цари вкоренено неодобрение

на официалната система.

Двамата мъже се събрали на джирга

и решили, че най-добрият начин
да се изплати дългът

би бил Нагма да се омъжи за
21-годишния син на съседа.

Тя била на 6 години.

За съжаление, подобни истории

се срещат доста често.

Седейки пред екраните,

всички ние гледаме на тези истории

като на поредния удар върху
женските права.

А ако гледате репортажи за Афганистан
по телевизията,

сигурно ви изглежда като една
срината държава.

Въпреки всичко в Афганистан има
действаща съдебна система

и въпреки че джиргата се гради върху
примитивни традиции и нрави,

дори тя трябва да бъде съобразена
със закона.

Всеизвестен факт е,

че да погасяваш заем чрез дете

е не само неморално, но и незаконно.

През 2008 г. бях в Афганистан

по една юридическа програма,

където обучавах афганистански юристи

в продължение на 9 месеца.

През тези 9 месеца обиколих страната

и разговарях със стотици затворници,

както и с много предприемачи,

действащи в Афганистан.

Измежду тези разговори

започнах да правя връзки

между бизнеса и хората

и осъзнах, че законите,

които би трябвало да ги защитават,

не се прилагат, за разлика от жестоките
наказания.

Това ме накара да тръгна в търсене
на справедливостта,

а справедливостта за мен е

законът да бъде прилаган
за предвидената си цел:

да защитава.

Ролята на законите е да защитават.

Затова раших да се заема
със самостоятелна дейност

и станах първият чужденец,

правораздаващ в афганистански
съдилища.

През този период изследвах
различни законодателства,

разговарях с доста хора,

разгледах много казуси

и открих, че липсата на справедливост

се среща не само в Афганистан,

но и по целия свят.

В началото се въздържах

от дела, свързани с човешки права,

защото не знаех как биха ми се отразили

в личен и в професионален план,

но в един момент осъзнах, че нуждата от
справедливост

е толкова спешна, че няма как
да я пренебрегна.

Затова започнах да представям
хора като Нагма,

понякога дори доброволно.

Сега, след посещението си в Афганистан,

и като адвокат, действащ вече 10 години,

съм представяла от директори
на най-големите световни фирми,

през посланици и до малки момичета
като Нагма,

при това успешно.

И причината за успеха ми е проста:

Работя добросъвестно

и използвам закона по начина,

по който би трябвало.

Смятам, че постигането на справедливост

на места като Афганистан е трудно

и причините са три.

Първо, най-просто казано,

хората въобще не познават правата си

и намирам това за глобален проблем.

Вторият проблем е, че

дори писаните закони

понякога биват пренебрегвани
или отменяни

от племенни общности като онази джирга,

която продаде Нагма.

Третата пречка за постигането на
справедливост

е това, че дори при наличието на добри
писани закони,

няма хора или юристи,

мотивирани да бранят тези закони.

А аз правя точно това: Използвам
съществуващи закони,

някои - дори неприлагани,

и работя за благото на клиента.

Всички ние трябва да създадем една
глобална култура

на човешки права

и да инвестираме в тяхното
разпространение.

Работейки с тази нагласа,

ние можем да изградим един
по-справедлив свят.

Но нека се върнем на историята на Нагма.

Няколко души чуха тази история

и се свързаха с мен, предлагайки

да платят дълга от 2500 долара,

но нещата не са толкова лесни.

Не можеш просто да хвърляш пари,

очаквайки да решиш проблема.

В Афганистан не става така.

Затова им казах, че ще се намеся,

но за да го направя,

трябваше да бъде свикана втора джирга,

която да реши.

А за да стане това,

трябваше да съберем възрастните мъже
от селото,

да викнем и племенните вождове,

и духовните водачи

Нужно беше съгласието на бащата на Нагма,

това на съседа,

както и това на сина му.

Помислих си, че ако ще се заемам
със случая,

трябва да се съгласят да бъда начело.

И така, след часове обсъждане,

събиране на заседателите

и около 30 чаши чай

те най-накрая се съгласиха да седнем

за втора джирга. Така и направихме.

Различното във втората джирга беше,

че този път законът беше в центъра
на вниманието,.

За мен беше важно

всички те да разберат, че Нагма

имаше право на защита.

В края на събранието

съдията заръча

първото решение да бъде отменено

и дългът да бъде погасен.

Всички подписахме нареждане,

с което всички мъже да бъдат
уведомени,

че постъпката им е незаконна

и ако я повторят, ще бъдат лишени от
свобода.

Повечето ...

(Аплодисменти)

Благодаря.

И най-важното е,

че задължението се опрости

и Нагма бе освободена.

Защитата на Нагма и правото ѝ
на свобода

защитава и самите нас.

В моята професия има

значителен брой рискове.

Многократно съм била задържана.

Била съм обвинявана в държане
на публичен дом,

както и в шпионство.

В офиса ми беше хвърлена граната.

Но аз не се отказвах.

Смятам, че в моята работа

ползите са повече от рисковете

и независимо колко рискове поемам,

при клиентите ми те са доста по-серизони,

защото имат много повече да губят,

ако исковете им не бъдат
уважени

или ако бъдат наказани за това, че
аз ги защитавам.

При всяко дело, с което се заемам,

осъзнавам, че колкото аз заставам зад
клиентите си,

толкова и те стоят зад мен

и точно това ме крепи.

Правото, като ефективна мярка,

е нужно за безопасността на всички ни.

Дълг на журналистите е да направят така,

че обществото да бъде информирано.

Прекалено често получаваме информацията
наготово,

без за знаем за жертвите, които са
направени, за да стигне до нас.

Това са британски журналисти

на посещение в Афганистан.

Снимката е правена преди години от моя
приятел Дейвид Гил.

Според Комитета за защита
на журналистите

от 2010 г. насам хиляди журналисти

са били заплашвани, наранени,

убити или задържани.

Прекалено често забравяме кой е
потърпевш,

от това доставяне

на информацията до нас.

Това, което правят и чуждите, и родните
журналисти,

е забележително, особено по места
като Афганистан,

и е важно да не забравяме,

че те защитават

не само правото ни на информация,

но и свободата на печата, която е
жизненоважна

за едно демократично общество.

Мат Розенберг е журналист за
"Ню Йорк Таймс",

работещ в Афганистан.

За съжаление, преди няколко месеца

той написа статия, която не се хареса

на управляващите.

В резултат на това го задържаха

и го изгониха незаконно от страната.

Аз защитавах Мат в съда

и след досега ми с органите

се убедих, че прогонването му

наистина е било незаконно

и че в Афганистан има
свобода на печата

и отнемането й се наказва.

Щастлива съм да споделя, че

преди няколко дни

афганистанските власти

официално го поканиха обратно в страната

и отмениха експулсирането.

(Аплодисменти)

Цензурата над един журналист
е заплаха и за останалите.

Така се заглушават гласовете
на цели народи.

Затова е важно да защитаваме журналистите

и свободата на печата -

защото така правителствата стават

отговорни и прозрачни.

Защитата на журналистите

и на правото ни на информация
защитава и самите нас.

Светът се променя.
Живеем в различни времена.

Проблемите, които навремето са били
индивидуални,

днес са глобални и засягат всички ни.

Преди две седмици Афганистан

за първи път овласти
по демократичен път,

избирайки за президент Ашраф Гани,
което е огромно събитие,

и аз съм много положително настроена
спрямо него

и се надявам, че в Афганистан
ще настъпят

нужните промени,

особено в съдебната система.

Тук живеем в един различен свят.

В свят, където 8-годишната ми дъщеря

е виждала само тъмнокож президент.

Има вероятност следващият ни президент

да бъде жена.

Растейки, дъщеря ми вероятно ще се чуди

дали президентът може да бъде бял.

(Смях)

(Аплодисменти)

Светът се променя и трябва
и ние да се променяме с него,

защото проблемите,

които някога са били лични,
сега са всеобщи.

Според УНИЦЕФ

в момента има над 280 милиона

момичета и момчета, сключили брак

на под 15-годишна възраст.

280 милиона.

Детските бракове поддържат

омагьосания кръг на бедността, лошото
здравеопазване и липсата на образование.

Сахар се е омъжила на 12 години.

Била е насилена да сключи брак

и продадена от брат си.

Семейството на съпруга й

я принудило да проституира.

Тя отказала, за което била измъчвана.

Била е жестоко пребивана
с метални пръчки.

Тялото й било обгорено.

Била е вързана в мазето
и оставена да гладува.

Измъквали са ноктите й с клещи.

В един момент,

тя успяла да се измъкне от
тази стая за изтезания

и избягала при съседите,

но вместо да получи защита от тях,

те отново я върнали

в къщата на съпруга й

и я измъчвали още по-жестоко.

Когато се запознах със Сахар,
за щастие,

вече беше получила убежище

от организация на
афганистански феминистки.

Като адвокат, аз се опитвам да бъда силна

пред всички мои клиенти,

защото това е важно за мен,

но виждайки нея

и колко съкрушена и слаба беше,

това се оказа доста трудно.

Отне няколко седмици, за да успеем
да разберем

какво е преживяла,

когато са я върнали в онази къща,

но в крайна сметка тя успя да се разкрие

и когато поговорихме,

това, което разбрах, беше,

че тя не си знаеше правата,

но знаеше, че има право на
известна защита

от властите, които я предадоха.

Успяхме да поговорим за

начините да се защити
по съдебен път

и решихме да отнесем делото

до Върховния съд.

Това е изключително значимо,

защото това е първият път, в който

жертва на домашно насилие в Афганистан

получава адвокатска защита

и закон, който години наред е бил
само на хартия,

най-накрая бива прилаган.

Освен това решхме

да повдигнем обвинение за
нанесени щети,

отново използвайки неизползван закон,

прилаган за първи път в нейния случай.

Във Върховния съд водихме спор

с 12 афганистански магистрати:

аз - американски юрист от женски пол

и Сахар, младо момиче,

което не можеше да продума,
когато се запознахме.

Тя се изправи,

намери сили да проговори

и им заяви, че е искала справедливост

и я е получила.

Накрая съдът задружно се съгласи

че семейството на съпруга ѝ
трябва да бъде арестувано,

както и проклетият ѝ брат,

задето я е продал.

(Аплодисменти)

Съгласиха се, че има право

на обезщетение.

Това, което Сахар ни показа е,
че използвайки закона така,

както е предвидено,

можем да се борим срещу неправдите.

Защитавайки хора като Сахар,

ние защитаваме и себе си.

След работата ми в Афганистан,

вече 6 години по-късно,

голяма част от семейството и приятелите ми

си мислят, че работата ми изглежда така.

(Смях)

Но всъщност излежда ето така.

Всички можем да направим нещо.

Нямам предвид да хванем самолета
за Афганистан,

но можем да допринесем

за глобалната система на човешки права.

Можем да създадем култура на прозрачност

и отговорност пред закона,

да накараме властите да бъдат
отговорни пред нас,

така, както ние сме отговорни пред тях.

Преди няколко месеца един
африкански юрист

дойде в офиса ми и ми каза:

"Исках да се запозная с теб,

за да видя как изглежда един луд човек."

Законите са за нас

и независимо от етническата,
расовата,

националната и половата ни принадлежност,

законите ни принадлежат

и борбата за справедливост не е лудост.

Бизнес сферата също трябва да се намеси.

Една корпоративна инвестиция

в човешките права е капитал,

и независимо дали сте фирма,
неправителствена организация,

или гражданин, всички имаме
полза от закона.

И ако се обединим чрез
този начин на мислене,

в частния и в публичния живот,

ще съумеем да изградим "пазар"
на човешки права

да станем инвеститори на такива.

Извършвайки това,

ние бихме могли заедно да постигнем
справедливост.

Благодаря.

(Аплодисменти)