Малкълм Лондон: 'Тренировъчните полета в училище'

Младият поет, възпитател и активист Малкълм Лондон изпълнява своята вълнуваща поема за живота на предните линии в училище. Той разказва за 'океани от подрастващи', които идват в училище но 'никога не се научават да плуват', за 'мъжественост, имитирана от мъже, израстнали без бащи.' Красиво, лирическо, предизвикващо тръпки.

Часът е 7:45, аз отварям вратите към една сграда,

която е посветена на строене, въпреки това тя само ме разрушава.

Марширувам по коридорите, изчистени след мен всеки ден

от обикновени чистачи,

но никога нямам благоприличието да почета техните имена.

Шкафчета отворени като устите на тийнейджъри,

когато тийнеджърките носят дрехи, които покриват

техните несигурности но показват всичко друго.

Мъжественост, показана от мъже, които са израстнали без бащи,

камуфлаж носен от хулигани, които са опасно въоръжени,

но имат нужда от прегръдки.

Учители, на които се плаща по-малко, отколкото им струва да са тук.

Океани от подрастващи идват тук да се учат

но никога не се научават да плуват,

разделени като Червено Море, когато звънеца звъни.

Това е място за трениране.

Моето училище е в Чикаго,

разнообразно и разделено нарочно.

Социалните линии са бодлива тел.

Етикети като 'Обикновени' и 'Отлични' резонират.

Аз съм Отличник, но се прибирам с Обикновени студенти,

които са войници в територията, която ги притежава.

Това е тренировъчна земя, която разделя Обикновените

от Отличните, повтарящ се цикъл,

създаден да рециклира боклука в тази система.

Трениран от ранна възраст да капитализирам,

буквите учат сега, че капитализма те повдига,

но трябва да стъпиш върху някой друг, за да стигнеш там.

Това е тренировъчна земя, на която една група

е тренирана да води, а другата група следва.

Не е за учудване, че много от моите хора изплюват тухли,

защото истината трудно се преглъща.

Нуждата за дипломи е оставила толкова много хора замразени.

Домашните са стресиращи,

но когато се върнеш вкъщи всеки ден и домът ти е работа,

не искаш да взимаш никакви задачи.

Четенето на учебници е стресиращо,

но прочетено няма значение, когато чустваш,

че твоята история вече е написана,

или умряла или я арестуват.

Взимането на тестове е стресиращо,

но зачеркването на отговорите в тест-формата не спира

куршумите от експлоадиране.

Чувам, че системите за обучение се провалят,

но аз смятам, че те са успешни в това, за което са създадени --

да те обучат, да те държат в правия път,

за да преследваш американската мечта, която е подвела

толкова много от нас.

(Аплодисменти)