Франк Уорън: Половин милион тайни

"Тайните приемат различни форми - могат да са шокиращи или глуповати, или изпълнени с дълбоко чувство." Франк Уорън, основателят на PostSecret.com споделя някои от половин милион тайни, които непознати са му изпратили с пощенски картички.

Здравейте, казвам се Франк

и събирам тайни.

Всичко започна с една щура идея

през ноември 2004.

Разпечатах 3000 самоадресирани пощенски картички,

точно като тази.

От едната страна бяха празни,

а от другата страна

написах няколко прости инструкции.

Молех хората анонимно да споделят вълнуваща тайна,

която до тогава не са казвали на никой друг.

Раздавах безразборно тези пощенски картички

по улиците на Вашингтон,

без да знам какво да очаквам.

Но скоро идеята започна стремително да се разпространява.

Хората започнаха да купуват техни собствени картички

и да правят техни собствени картички.

Започнах да получавам тайни по пощата в къщи

не само с пощенски клейма от Вашингтон,

но и от Тексас, Калифорния,

Ванкувър, Нова Зеландия, Ирак.

Скоро налудничавата ми идея вече не изглеждаше толкова налудничава.

PostSecret.com

е най-посещаваният, свободен от реклами, блог в света.

Това е моята колекция от пощенски картички днес.

Виждате жена ми

как се бори да подреди тухлите от пощенски картички

на пирамида от половин милион тайни.

Сега бих искал

да споделя с вас някои много специални тайни

от тази колекция

и ще започна с тази.

"Намерих тези марки като дете

и цял живот чаках

да имам някого, до когото да ги пратя.

Така и не открих никой."

Тайните имат различни форми.

Могат да са шокиращи

или глупави, или изпълнени с дълбоко чувство.

Могат да ни свържат с най-дълбоката ни хуманност

или с хора, които никога няма да срещнем.

"Давам безкофеиново кафе на клиенти, които са ГРУБИ с мен!" (Смях)

Може би някой от вас е пратил това.

Не знам.

Тази е чудесен пример за това,

каква изобретателност проявяват хората,

когато изработват и ми пращат пощенска картичка.

Тази очевидно е изработена от половин Старбъкс чашка

с марка и домашния ми адрес написан от другата страна.

"Скъпа рожденна майко, имам чудесни родители.

Намерих любов. И съм щастлив."

Тайните ни напомнят за неизброимите човешки трагедии,

слабости или геройства,

които тихо се разиграват

в живота на хората около нас

дори в момента.

"Всеки, който ме познаваше от преди 9/11

вярва, че съм мъртъв."

"Работех с група много впрягащи се, религиозни хора,

така че понякога не носих долни гащи

и просто вървях с широка усмивка и си се подсмихвах."

(Смях)

Следващата има нужда от малко обяснения, преди да я споделя с вас.

Обичам да говоря по кампусите в колежите,

да споделям тайни и истории със студентите.

И понякога оставам за по-дълго

и подписвам книги и се снимам с колежаните.

Следващата картичка е направена

от една такава снимка.

Трябва да спомена, че както и сега,

на това PostSecret събитие

носих безжичен микрофон.

"Микрофонът ти не беше изключен по време на саунд чек-а.

Всички чухме как се изпика."

(Смях)

Беше ми наистина много неловко когато се случи,

докато не проумях, че можеше да е много по-зле.

Да. Знаете какво имам предвид.

(Смях)

"В този плик

са разкъсаните останки

на самоубийственото писмо, което не използвах.

Чувствам се като най-щастливия човек на Земята (сега)."

"Един от тези мъже е бащата на сина ми.

Плаща ми много да го държа в тайна."

(Смях)

"Тази събота, докато се чудеше къде съм,

е, по това време ти взимах пръстен.

В джоба ми е точно в момента."

Тази картичка беше качена в блога на PostSecret

на Свети Валентин преди две години.

Беше най-вдъното, последната тайна от заглавната страница.

И беше там за не повече от два часа,

когато получих един многословен е-мейл

от човека, изпратил картичката.

Той пишеше: "Франк, трябва да ти кажа

какво ми се случи току що."

Той пишеше: "Коленете ми още треперят.

През последните три години с приятелката ми

си имаме този ритуал в неделя сутринта

да разглеждаме заедно PostSecret блога

и да четем тайните на глас.

Аз й чета някои, после тя чете други на мен."

Той пишеше: "Това наистина ни сближи

през годините.

И когато открих,

че си публикувал

моето предложение - изненада към приятелката ми най-долу,

направо откачих.

Опитах се да се държа спокойно, да не се издам.

И като всяка друга неделя,

започнахме да четем тайните на глас един на друг."

Той каза: "Но сега като че ли й отнемаше цяла вечност

да прочете всяка една.

Но най-накрая тя ги изчете.

Стигна до последната тайна, предложението към нея."

Той каза: "Тя я прочете веднъж, после я прочете пак."

И се обърнала към него и казала:

"Това нашата котка ли е?"

(Смях)

И когато го погледнала,

той бил коленичил и държал пръстена.

Той й предложил, тя казала "да." Бил наистина щастлив край.

Аз му писах обратно:

"Моля те, прати ми някаква снимка, нещо,

което мога да споделя с цялото PostSecret общество

и всички да научат за вашия приказен финал."

Той ми изпрати тази снимка.

(Смях)

"Намерих фотоапарата ти на Лолапалуза това лято.

Най-накрая проявих снимките

и с радост бих ти ги дал."

Тази снимка никога не се е върнала

при хората, които са я изгубили,

но тайната е повлияла на много животи,

като започнем със студент от Канада

на име Мати.

Мати бил вдъхновен от тайната

и решил да стартира свой сайт,

сайт, наречен "НамерихКамератаТи."

Мати приканва хората

да му изпращат цифровите апарати, които са намерили,

също изгубени памет-карти

с осиротели снимки.

Мати взима снимките от тези фотоапарати

и ги публикува на сайта си всяка седмица.

Хората го посещават

и гледат, дали могат да разпознаят снимка, която са изгубили

или да помогнат на някой да си получи снимките,

които може би отчаяно издирва.

Тази ми е любимата.

(Смях)

Мати е открил този остроумен начин

да предаде добротата на непознатия.

Може да изглежда като просто хрумване, и то е,

но въздействието, което може да има върху живота на хората е огромно.

Мати сподели с мен

един прочувствен е-мейл, който е получил,

от майката на тази снимка.

"Това сме аз, съпругът ми и синът ми.

Другите снимки са на много болната ми баба.

Благодаря ви за вашия сайт.

Тези снимки означават за мен повече, отколкото можете да си представите.

Раждането на сина ми е на този фотоапарат.

Утре той навършва 4 години."

Всяка снимка, която виждате

и хиляди други

са били върнати обратно на човека, който ги е изгубил --

понякога прекосявайки океани,

понякога преминавайки през езикови бариери.

Това е последната пощенска картичка, която ще споделя с вас днес.

"Когато хората, които обичам

оставят гласови съобщения на телефона ми,

винаги ги запазвам, в случай че утре те умрат

и за мен няма вече друг начин

да чуя гласовете им отново."

Когато публикувах тази тайна

десетки хора

изпратиха гласови съобщения от техните телефони,

понякога такива, пазени с години,

съобщения от семейството или приятели,

които са починали.

Казваха, че са запазили тези гласове

и споделяйки ги,

това им помага да пазят жив духа на любимия човек.

Едно младо момиче

публикува последното съобщение,

което е получила от баба си.

Тайните могат да приемат различни форми.

Могат да са шокиращи или глуповати,

или изпълнени с дълбоко съдържание.

Могат да ни свържат с нашата най-дълбока хуманност

или с хората, които никога повече няма да срещем.

Запис от гласова поща: Първо запазено съобщение.

Баба: ♫ Днес е нечий рожден ден ♫

♫ Нечий рожден ден ♫

♫ Свещите са запалени ♫

♫ върху нечия торта ♫

♫ И всички ние сме поканени ♫

♫ за здравето на някой ♫

Днес си на 21 години.

Желая ти наистина щастлив рожден ден и те обичам.

За сега ти казвам чао.

Франк Уорън: Благодаря ви.

(Аплодисменти)

Благодаря.

(Аплодисменти)

Джюн Коен: Франк, това беше прекрасно,

толкова трогателно.

Някога пращал ли си сам на себе си картичка?

Пращал ли си тайна до PostSecret?

Франк Уорън: Във всяка книга има по една моя тайна.

Мисля си, че в известен смисъл причината да започна този проект,

въпреки че не го разбирах навремето,

беше, че се борех със своите собствени тайни.

И именно чрез това масово споделяне,

чрез добротата, която непознати хора показваха пред мен,

аз успях да извадя

неща от миналото ми, които ме преследваха.

Джюн Коен: Някой някога откривал ли е

коя от тайните в книгата е твоята?

Някой в твоя живот успял ли е да я разпознае?

Франк Уорън: Понякога аз споделям тази информация, да.

(Смях)

(Аплодисменти)