< Return to Video

Розетски камък за писмеността от долината на Инд

  • 0:00 - 0:03
    Искам да започна с един мисловен опит.
  • 0:04 - 0:07
    Представете си, че сме 4000 години напред в бъдещето.
  • 0:07 - 0:09
    Цивилизацията, такава каквато я познаваме,
  • 0:09 - 0:11
    е престанала да съществува --
  • 0:11 - 0:13
    няма книги,
  • 0:13 - 0:16
    няма електронни устройства,
  • 0:16 - 0:19
    няма Фейсбук или Туитър.
  • 0:19 - 0:22
    Цялото знание за английския език и английската азбука
  • 0:22 - 0:24
    е загубено.
  • 0:24 - 0:26
    Сега си представете археолози,
  • 0:26 - 0:28
    които разкопават останките на някой наш град.
  • 0:28 - 0:30
    Какво могат да открият?
  • 0:30 - 0:33
    Може би някакви правоъгълни парчета пластмаса
  • 0:33 - 0:36
    със странни символи по тях.
  • 0:36 - 0:39
    Може би някакви кръгли метални парченца.
  • 0:39 - 0:41
    Може би цилиндрични контейнери
  • 0:41 - 0:43
    с някакви символи по тях.
  • 0:43 - 0:46
    И може би някой археолог ще стане истинска знаменитост,
  • 0:46 - 0:48
    когато открие --
  • 0:48 - 0:50
    погребани в хълмовете някъде в Северна Америка --
  • 0:50 - 0:53
    гигантски версии на същите тези символи.
  • 0:55 - 0:57
    Нека се запитаме,
  • 0:57 - 1:00
    какво биха казали за нас подобни артефакти
  • 1:00 - 1:03
    на хората, 4000 години напред в бъдещето?
  • 1:03 - 1:05
    Това не е хипотетичен въпрос.
  • 1:05 - 1:08
    Всъщност, това е точно въпроса, пред който сме изправени,
  • 1:08 - 1:11
    когато се опитваме да разберем цивилизацията от долината на Инд,
  • 1:11 - 1:13
    която е съществувала преди 4000 години.
  • 1:13 - 1:16
    Индуската цивилизация е съществувала успоредно
  • 1:16 - 1:19
    с много по-известните египетска и месопотамска цивилизации,
  • 1:19 - 1:22
    но всъщност е била много по-голяма от тези две цивилизации.
  • 1:22 - 1:24
    Заемала е площ
  • 1:24 - 1:26
    от около един милион квадратни километри,
  • 1:26 - 1:28
    покривайки това, което днес е Пакистан,
  • 1:28 - 1:30
    северозападна Индия
  • 1:30 - 1:32
    и части от Афганистан и Иран.
  • 1:32 - 1:34
    Имайки предвид обширността на тази цивилизация,
  • 1:34 - 1:38
    може би очаквате да откриете силни управници, крале,
  • 1:38 - 1:41
    и огромни монументи, величаещи тези властни управници.
  • 1:41 - 1:43
    Всъщност,
  • 1:43 - 1:45
    откритото от археолозите няма нищо общо с това.
  • 1:45 - 1:48
    Те са открили малки предмети, като тези.
  • 1:48 - 1:51
    Ето един пример от тези предмети.
  • 1:51 - 1:53
    Е, това естествено е реплика.
  • 1:53 - 1:56
    Но кой е този човек?
  • 1:56 - 1:58
    Крал? Божество?
  • 1:58 - 2:00
    Жрец?
  • 2:00 - 2:02
    Или може би най-обикновен човек
  • 2:02 - 2:04
    като вас или мен?
  • 2:04 - 2:06
    Не знаем.
  • 2:06 - 2:09
    Но хората от Инд са оставили и артефакти с надписи по тях.
  • 2:09 - 2:11
    Е, не са пластмасови парчета,
  • 2:11 - 2:14
    а каменни печати, медни табелки,
  • 2:14 - 2:16
    керамика и, най-изненадващо,
  • 2:16 - 2:18
    един голям надпис,
  • 2:18 - 2:20
    открит погребан близо до портата на един град.
  • 2:20 - 2:22
    Не знаем, дали той казва "Холивуд",
  • 2:22 - 2:24
    или дори "Боливуд".
  • 2:24 - 2:26
    Всъщност, дори не знаем
  • 2:26 - 2:28
    какво казва който и да е от тези предмети.
  • 2:28 - 2:31
    А това е, защото писмеността на Инд не е дешифрирана.
  • 2:31 - 2:33
    Не знаем какво означава който и да е от тези символи.
  • 2:33 - 2:36
    Те се откриват най-вече върху печати.
  • 2:36 - 2:38
    Виждате тук горе един такъв предмет.
  • 2:38 - 2:41
    Той е квадратен, с нещо като еднорог върху него.
  • 2:41 - 2:43
    Наистина завладяващо произведение на изкуството.
  • 2:43 - 2:45
    Как мислите, колко е голям?
  • 2:45 - 2:47
    Толкова?
  • 2:47 - 2:49
    Или може би толкова?
  • 2:49 - 2:51
    Нека ви покажа.
  • 2:52 - 2:55
    Ето реплика на такъв печат.
  • 2:55 - 2:57
    Размерът му е само около инч на инч --
  • 2:57 - 2:59
    много мъничък.
  • 2:59 - 3:01
    За какво е бил използван?
  • 3:01 - 3:04
    Знаем, че са били използвани за подпечатване на глинени табелки,
  • 3:04 - 3:07
    които са били прикрепяни към вързопи от стоки, изпращани от едно място до друго.
  • 3:07 - 3:10
    Нали се сещате за тези бланки, които получавате с колетите на ФедЕкс?
  • 3:10 - 3:13
    Използвани са за правене на подобен вид товарителници.
  • 3:13 - 3:16
    Може би се чудите какво са съдържали пакетите
  • 3:16 - 3:18
    от гледна точка на текста.
  • 3:18 - 3:20
    Може би името на изпращача
  • 3:20 - 3:22
    или някаква информация за стоките,
  • 3:22 - 3:25
    които са били пращани -- не знаем.
  • 3:25 - 3:27
    Необходимо е да дешифрираме надписите, за да отговорим на този въпрос.
  • 3:27 - 3:29
    Дешифрирането на писмеността
  • 3:29 - 3:31
    не е просто интелектуален ребус;
  • 3:31 - 3:33
    то се превръща във въпрос
  • 3:33 - 3:35
    дълбоко преплетен
  • 3:35 - 3:38
    с политическата и културна история на южна Азия.
  • 3:38 - 3:41
    Всъщност, тази писменост се превърна в бойно поле
  • 3:41 - 3:43
    на три различни групировки.
  • 3:43 - 3:45
    Първо, има група от хора,
  • 3:45 - 3:47
    които пламенно вярват,
  • 3:47 - 3:49
    че надписите от Инд
  • 3:49 - 3:51
    изобщо не представят език.
  • 3:51 - 3:53
    Те вярват, че символите
  • 3:53 - 3:56
    са много подобни на тези, които виждаме на пътните знаци,
  • 3:56 - 3:59
    или емблемите върху щитовете.
  • 3:59 - 4:01
    Има втора група от хора,
  • 4:01 - 4:04
    които вярват, че надписите от Инд представят индо-европейски език.
  • 4:04 - 4:06
    Ако погледнете в днешната карта на Индия,
  • 4:06 - 4:09
    ще видите, че повечето езици говорени в северна Индия,
  • 4:09 - 4:12
    принадлежат на семейството на индо-европейските езици.
  • 4:12 - 4:14
    Така че, някои хора вярват, че индуската писменост
  • 4:14 - 4:17
    представлява древен индо-европейски език, примерно като санскрит.
  • 4:17 - 4:19
    Има и трета група хора,
  • 4:19 - 4:22
    които вярват че индуските хора
  • 4:22 - 4:25
    са прародителите на хора, които днес живеят в южна Индия.
  • 4:25 - 4:27
    Те вярват, че индуските надписи
  • 4:27 - 4:29
    представят древна форма
  • 4:29 - 4:31
    на семейството от дравидски езици,
  • 4:31 - 4:34
    които днес се говорят на много места в южна Индия.
  • 4:34 - 4:36
    Защитниците на тази теория
  • 4:36 - 4:39
    сочат тази малка част от дравидски-говорещи хора на север,
  • 4:39 - 4:41
    всъщност близко до Афганистан,
  • 4:41 - 4:44
    и казват, че може би някога
  • 4:44 - 4:47
    дравидският език е бил използван в цяла Индия,
  • 4:47 - 4:49
    което предполага,
  • 4:49 - 4:52
    че цивилизацията на Инд е също дравидска.
  • 4:52 - 4:55
    Коя от тези хипотези може да е вярна?
  • 4:55 - 4:57
    Не знаем, но може би ако дешифрирате писмеността
  • 4:57 - 4:59
    ще можете да отговорите на този въпрос.
  • 4:59 - 5:01
    Но разчитането на надписите е много предизвикателна задача.
  • 5:01 - 5:03
    Първо, нямаме Розетски камък.
  • 5:03 - 5:05
    Нямам предвид софтуера;
  • 5:05 - 5:07
    имам предвид древен артефакт,
  • 5:07 - 5:09
    който да съдържа един и същ текст
  • 5:09 - 5:12
    едновременно на познат и непознат език.
  • 5:12 - 5:15
    Ние нямаме такъв предмет за индуската писменост.
  • 5:15 - 5:18
    Дори не знаем, какъв език е бил говорен.
  • 5:18 - 5:20
    И за да станат нещата още по-заплетени,
  • 5:20 - 5:22
    повечето от текстовете, които имаме, са твърде кратки.
  • 5:22 - 5:24
    Както ви показах, обикновено ги откриваме върху тези печати,
  • 5:24 - 5:26
    които са много, много мънички.
  • 5:26 - 5:28
    И така с тези трудни препятствия
  • 5:28 - 5:30
    бихме се чудили и тревожили,
  • 5:30 - 5:33
    дали някой някога изобщо ще разчете надписите от Инд.
  • 5:33 - 5:35
    В оставащата част от моето представяне,
  • 5:35 - 5:37
    ще ви разкажа как се научих да не се тревожа
  • 5:37 - 5:39
    и да заобичам предизвикателството на надписите от Инд.
  • 5:39 - 5:42
    Винаги съм бил привличан от тях --
  • 5:42 - 5:44
    още когато прочетох за тях в учебник от гимназията.
  • 5:44 - 5:46
    И защо бях толкова запленен?
  • 5:46 - 5:50
    Ами това е последната останала неразчетена писменост от древността.
  • 5:50 - 5:53
    Аз направих кариера като компютърен невролог,
  • 5:53 - 5:55
    така че в работата си
  • 5:55 - 5:57
    създавам компютърни модели на мозъка,
  • 5:57 - 6:00
    за да се опитам да разбера как мозъка прави предположения,
  • 6:00 - 6:02
    как взима решения,
  • 6:02 - 6:04
    как мозъкът се учи и т.н.
  • 6:04 - 6:07
    Но през 2007 пътищата ни с индуската писменост отново се пресякоха.
  • 6:07 - 6:09
    Тогава бях в Индия
  • 6:09 - 6:11
    и имах чудесната възможност
  • 6:11 - 6:13
    да се запозная с някои индийски учени,
  • 6:13 - 6:16
    които използваха компютърни модели, в опит да анализират надписите.
  • 6:16 - 6:18
    Тогава осъзнах,
  • 6:18 - 6:21
    че бих могъл да работя съвместно с тях
  • 6:21 - 6:23
    и тогава приех това предизвикателство.
  • 6:23 - 6:25
    Искам да разкажа за някои от резултатите, които постигнахме.
  • 6:25 - 6:28
    Или по-добре, хайде заедно да разчитаме.
  • 6:28 - 6:30
    Готови ли сте?
  • 6:30 - 6:33
    Първото нещо, което трябва да направите, когато имате неразчетен текст
  • 6:33 - 6:35
    е да се опитате да разберете посоката на писане.
  • 6:35 - 6:38
    Ето два текста с няколко символа.
  • 6:38 - 6:40
    Можете ли да ми кажете
  • 6:40 - 6:43
    дали посоката на писане е отдясно наляво или обратното?
  • 6:43 - 6:46
    Ще ви дам няколко секунди.
  • 6:46 - 6:49
    Добре. Отдясно наляво, колко мислят така? ОК.
  • 6:49 - 6:51
    Отляво надясно?
  • 6:51 - 6:53
    О, почти 50/50. Добре.
  • 6:53 - 6:55
    Отговорът е:
  • 6:55 - 6:57
    Ако погледнете лявата страна на двата текста,
  • 6:57 - 7:00
    ще забележите, че има струпване на знаците
  • 7:00 - 7:02
    и изглежда, че преди 4000 години,
  • 7:02 - 7:04
    докато са писали надписа отдясно наляво
  • 7:04 - 7:06
    не им е стигнало мястото.
  • 7:06 - 7:08
    За това се е наложило да сбутат знака.
  • 7:08 - 7:10
    Един от символите е също така под основния текст.
  • 7:10 - 7:12
    Това предполага, че посоката на писане
  • 7:12 - 7:14
    най-вероятно е отдясно наляво.
  • 7:14 - 7:16
    И това е едно от първите неща, които знаем --
  • 7:16 - 7:19
    посоката на писане е ключов аспект в лингвистиката.
  • 7:19 - 7:21
    И сега индуската писменост разполага
  • 7:21 - 7:23
    с този ключов аспект.
  • 7:23 - 7:25
    Какви други характерни особености виждаме в надписа?
  • 7:25 - 7:27
    Езиците съдържат модели.
  • 7:27 - 7:29
    Ако ви дам буквата "Q"
  • 7:29 - 7:32
    и ви помоля да предположите коя буква следва, какво ще кажете?
  • 7:32 - 7:34
    Повечето ще кажат "U", което е вярно.
  • 7:34 - 7:36
    Ако ви помоля да предложите още една буква,
  • 7:36 - 7:38
    каква би могла да е тя?
  • 7:38 - 7:41
    Ето няколко варианта. Имаме "Е". Може да е "I". Може да е "А",
  • 7:41 - 7:44
    но със сигурност няма да е "В", "С" или "D", нали така?
  • 7:44 - 7:47
    Индуският надпис също притежава подобни модели.
  • 7:47 - 7:50
    Има много текстове, които започват със символ с формата на диамант.
  • 7:50 - 7:52
    И той често е следван
  • 7:52 - 7:54
    от този подобен на кавички символ.
  • 7:54 - 7:56
    Това е много подобно на примера с "Q" и "U".
  • 7:56 - 7:58
    Този символ от своя страна може да бъде последван
  • 7:58 - 8:01
    от тези подобни на риба символи или някои други,
  • 8:01 - 8:03
    но никога от тези символи най-долу.
  • 8:03 - 8:05
    Още повече, има някои знаци,
  • 8:05 - 8:07
    които в повечето случаи завършват текста,
  • 8:07 - 8:09
    подобно на този знак с формата на делва.
  • 8:09 - 8:11
    Всъщност този знак се явява
  • 8:11 - 8:13
    най-често срещания знак в писмеността.
  • 8:13 - 8:16
    Въз основа на тези модели, ето и нашата идея.
  • 8:16 - 8:18
    Решихме да използваме компютър,
  • 8:18 - 8:20
    който да научи тези модели,
  • 8:20 - 8:23
    така че дадохме на компютъра съществуващите текстове.
  • 8:23 - 8:25
    И компютърът научи статистически модел,
  • 8:25 - 8:27
    за това кои символи по-често се срещат заедно
  • 8:27 - 8:29
    и кои са с тенденция да следват един след друг.
  • 8:29 - 8:31
    След като дадем на компютъра модел,
  • 8:31 - 8:34
    ние можем да го тестваме, като му задаваме въпроси.
  • 8:34 - 8:36
    Можем нарочно да изтрием някои символи
  • 8:36 - 8:39
    и да питаме компютъра кои са липсващите знаци.
  • 8:39 - 8:42
    Ето някои примери.
  • 8:45 - 8:47
    Може да гледате на това
  • 8:47 - 8:49
    като на най-древния вариант
  • 8:49 - 8:52
    на Колелото на Късмета.
  • 8:53 - 8:55
    В резултат
  • 8:55 - 8:57
    компютъра успяваше в 75 % от случаите
  • 8:57 - 8:59
    да предложи верния символ.
  • 8:59 - 9:01
    В останалите случаи,
  • 9:01 - 9:04
    обикновено второто или третото предположение бяха верните.
  • 9:04 - 9:06
    Има и практическа полза
  • 9:06 - 9:08
    точно от това упражнение.
  • 9:08 - 9:10
    Много от тези текстове са повредени.
  • 9:10 - 9:12
    Ето пример на един подобен надпис.
  • 9:12 - 9:15
    Ние можем да използваме компютърния модел, за да допълним текста
  • 9:15 - 9:17
    и да направим правдоподобно предположение.
  • 9:17 - 9:20
    Ето пример за такъв предположен символ.
  • 9:20 - 9:22
    Това може да бъде наистина полезно в опитите ни да разчетем текста,
  • 9:22 - 9:25
    като генерираме повече данни, които да анализираме.
  • 9:25 - 9:28
    Ето и друго нещо, което може да се прави с компютърния модел.
  • 9:28 - 9:30
    Представете си маймуна
  • 9:30 - 9:32
    седнала зад клавиатурата.
  • 9:32 - 9:35
    Ще получите случайна бъркотия от букви, която би изглеждала така.
  • 9:35 - 9:37
    За такава случайна бърканица от букви
  • 9:37 - 9:39
    казваме, че има много висока ентропия.
  • 9:39 - 9:41
    Това е термин от физиката и информатиката.
  • 9:41 - 9:44
    Но си представете, че това е наистина случаен сбор от букви.
  • 9:44 - 9:48
    Колко от вас са изливали кафе върху клавиатурата?
  • 9:48 - 9:50
    Може да сте се сблъскали с проблема на залепналия клавиш --
  • 9:50 - 9:53
    когато един и същ знак се повтаря отново и отново.
  • 9:53 - 9:56
    За такъв ред от знаци казваме, че имат много ниска ентропия,
  • 9:56 - 9:58
    защото няма никаква вариация.
  • 9:58 - 10:01
    Езикът, от друга страна, има средно ниво на ентропия;
  • 10:01 - 10:03
    не е нито много строго,
  • 10:03 - 10:05
    нито твърде случайно.
  • 10:05 - 10:07
    Какво е положението при индуската писменост?
  • 10:07 - 10:11
    Ето графика, която сравнява най-различни последователности.
  • 10:11 - 10:13
    Най-горе имаме винаги случайна последователност,
  • 10:13 - 10:15
    каквато е случайна бърканица от букви --
  • 10:15 - 10:17
    и интересно, също имаме
  • 10:17 - 10:20
    ДНК кодът на човешкия геном и инструменталната музика.
  • 10:20 - 10:22
    И двете са много, много променливи,
  • 10:22 - 10:24
    за това ги намираме високо в графиката.
  • 10:24 - 10:26
    Най-долу в скалата
  • 10:26 - 10:28
    можем да открием строгата последователност, тази на всички "А"-та,
  • 10:28 - 10:30
    също и компютърна програма,
  • 10:30 - 10:32
    в този случай езикът Фортран,
  • 10:32 - 10:34
    който се подчинява на наистина строги правила.
  • 10:34 - 10:36
    Лингвистичните надписи
  • 10:36 - 10:38
    заемат средните стойности.
  • 10:38 - 10:40
    Къде е писмеността от Инд?
  • 10:40 - 10:42
    Виждаме, че индуската писменост
  • 10:42 - 10:44
    всъщност попада в зоната на лингвистичните надписи.
  • 10:44 - 10:46
    Когато този резултат беше публикуван за първи път
  • 10:46 - 10:49
    беше много противоречив.
  • 10:49 - 10:52
    Имаше хора, които вдигнаха много шум,
  • 10:52 - 10:54
    това бяха хората, които вярваха,
  • 10:54 - 10:57
    че индуската писменост не представлява език.
  • 10:57 - 10:59
    Дори започнах да получавам заплашителни писма.
  • 10:59 - 11:01
    Студентите ми казаха,
  • 11:01 - 11:04
    че е добре сериозно да помисля за някаква защита.
  • 11:04 - 11:06
    Кой би помислил,
  • 11:06 - 11:08
    че дешифрирането може да е опасна професия?
  • 11:08 - 11:10
    Какво показва този резултат наистина?
  • 11:10 - 11:12
    Показва, че индуската писменост
  • 11:12 - 11:14
    съдържа важна част, характерна за език.
  • 11:14 - 11:16
    Така че, както се казва,
  • 11:16 - 11:18
    ако изглежда като езиков надпис
  • 11:18 - 11:20
    и се държи като езиков надпис,
  • 11:20 - 11:23
    то най-вероятно имаме езиков надпис в ръцете си.
  • 11:23 - 11:25
    Какво друго доказателство имаме,
  • 11:25 - 11:27
    за това, че надписите наистина представляват език?
  • 11:27 - 11:30
    Езиковите надписи могат всъщност да кодират различни езици.
  • 11:30 - 11:33
    Ето, примерно, едно и също изречение написано на английски
  • 11:33 - 11:35
    и на холандски,
  • 11:35 - 11:37
    използвайки едни и същи букви от азбуката.
  • 11:37 - 11:40
    Ако не знаете холандски, а само английски
  • 11:40 - 11:42
    и аз ви дам няколко думи на холандски,
  • 11:42 - 11:44
    ще кажете, че тези думи съдържат
  • 11:44 - 11:46
    няколко много необичайни модели.
  • 11:46 - 11:48
    Някои неща не са вярни
  • 11:48 - 11:51
    и за това ще кажете, че това вероятно не са английски думи.
  • 11:51 - 11:53
    Същото се получава и в случая с индуските надписи.
  • 11:53 - 11:55
    Компютърът откри няколко текста --
  • 11:55 - 11:57
    два от тях са показани тук --
  • 11:57 - 11:59
    които имат много необичайни модели.
  • 11:59 - 12:01
    Например в първия текст:
  • 12:01 - 12:04
    има дублиране на знакът с форма на делва.
  • 12:04 - 12:06
    Това е най-често срещания знак
  • 12:06 - 12:08
    в индуските надписи
  • 12:08 - 12:10
    и единствено в този текст
  • 12:10 - 12:12
    той е дублиран.
  • 12:12 - 12:14
    Защо това е така?
  • 12:14 - 12:17
    Върнахме се назад, за да видим къде е открит точно този текст
  • 12:17 - 12:19
    и се оказа, че той е намерен
  • 12:19 - 12:21
    много, много далеч от долината на Инд.
  • 12:21 - 12:24
    Открит е на територията на днешните Ирак и Иран.
  • 12:24 - 12:26
    Защо е открит чак там?
  • 12:26 - 12:28
    Това, което не ви казах е,
  • 12:28 - 12:30
    че хората от Инд са били много, много предприемчиви.
  • 12:30 - 12:33
    Търгували са с хора надалеч от мястото, където са живеели.
  • 12:33 - 12:36
    В този случай са пътували по море
  • 12:36 - 12:39
    целия път до Месопотамия, днешен Ирак.
  • 12:39 - 12:41
    И това, което изглежда се е случило там е,
  • 12:41 - 12:44
    че търговците от Инд, продавачите,
  • 12:44 - 12:47
    са използвали тези знаци, за да пишат на чужд език.
  • 12:47 - 12:49
    Точно както в нашия английско-холандски пример.
  • 12:49 - 12:51
    Това обяснява наличието на тези странни модели,
  • 12:51 - 12:54
    които са много различни от моделите на текстовете,
  • 12:54 - 12:57
    намерени в долината на Инд.
  • 12:57 - 12:59
    Това предполага, че същите символи, индуските символи,
  • 12:59 - 13:02
    могат да бъдат използвани за писане на различни езици.
  • 13:02 - 13:05
    Резултатите, които имаме до момента водят към заключението,
  • 13:05 - 13:08
    че индуската писменост най-вероятно представлява език.
  • 13:08 - 13:10
    Ако тя представлява език,
  • 13:10 - 13:12
    то тогава как ще четем тези символи?
  • 13:12 - 13:14
    Това е следващото ни предизвикателство.
  • 13:14 - 13:16
    Забелязвате, че повечето от символите
  • 13:16 - 13:18
    наподобяват картини на хора, на насекоми,
  • 13:18 - 13:21
    на риби, на птици.
  • 13:21 - 13:23
    Повечето древни надписи
  • 13:23 - 13:25
    използват принципа на ребуса,
  • 13:25 - 13:28
    който е да използваш картинки за представяне на думи.
  • 13:28 - 13:31
    Като пример, ето една дума.
  • 13:31 - 13:33
    Можете ли да я напишете, използвайки картинки?
  • 13:33 - 13:35
    Ще ви дам няколко секунди.
  • 13:35 - 13:37
    Имате ли я?
  • 13:37 - 13:39
    Добре. Чудесно.
  • 13:39 - 13:41
    Ето моето предложение.
  • 13:41 - 13:43
    Може да използвате картинка на пчела (bee), следвана от картинка на листо (leaf) --
  • 13:43 - 13:45
    и се получава "вяра" (belief), точно.
  • 13:45 - 13:47
    Може да има и други решения.
  • 13:47 - 13:49
    В случая на индуската писменост,
  • 13:49 - 13:51
    проблемът е възпроизвеждането.
  • 13:51 - 13:54
    Трябва да се познаят звуците на всяка от картинките,
  • 13:54 - 13:56
    така че цялата последователност да има смисъл.
  • 13:56 - 13:59
    Това е точно като кръстословица,
  • 13:59 - 14:02
    само дето е майката на кръстословиците,
  • 14:02 - 14:06
    защото залогът за решаването й е толкова висок.
  • 14:06 - 14:09
    Моите колеги, Ираватам Махадеван и Аско Парпола
  • 14:09 - 14:11
    имат известен напредък по този конкретен проблем.
  • 14:11 - 14:13
    Бих искал да ви дам бърз пример за работата на Парпола.
  • 14:13 - 14:15
    Ето един наистина кратък текст.
  • 14:15 - 14:18
    Съдържа седем вертикални чертички, следвани от знак с формата на риба.
  • 14:18 - 14:20
    Само да спомена, че тези печати са били използвани
  • 14:20 - 14:22
    за отпечатване върху глинени табелки,
  • 14:22 - 14:24
    закачени за товарите със стоки,
  • 14:24 - 14:27
    за това е много вероятно тези табелки или поне част от тях,
  • 14:27 - 14:29
    да съдържат имена на търговци.
  • 14:29 - 14:31
    Оказва се, че в Индия
  • 14:31 - 14:33
    има стара традиция
  • 14:33 - 14:35
    на даване на имена, съобразно хороскопи
  • 14:35 - 14:38
    и съзвездията, които са били в небето по време на раждането.
  • 14:38 - 14:40
    В дравидските езици
  • 14:40 - 14:42
    думата за риба е "миин",
  • 14:42 - 14:45
    което се произнася точно както думата за звезда.
  • 14:45 - 14:47
    И така, седем звезди
  • 14:47 - 14:49
    ще се използват за "елу миин",
  • 14:49 - 14:51
    което е дравидската дума за
  • 14:51 - 14:53
    съзвездието Голяма Мечка.
  • 14:53 - 14:56
    По подобен начин, има ред от седем звезди,
  • 14:56 - 14:58
    който се превежда "ару миин",
  • 14:58 - 15:00
    което е старото дравидско име
  • 15:00 - 15:02
    на съзвездието Плеяди.
  • 15:02 - 15:05
    И накрая, има други комбинации,
  • 15:05 - 15:08
    като тази риба с нещо подобно на покрив над нея.
  • 15:08 - 15:11
    Това може да се преведе като "мей миин",
  • 15:11 - 15:14
    което е старото дравидско название на Сатурн.
  • 15:14 - 15:16
    Всичко това беше толкова вълнуващо.
  • 15:16 - 15:18
    Изглежда, че все пак сме на верен път.
  • 15:18 - 15:20
    Но дали това доказва,
  • 15:20 - 15:22
    че тези печати съдържат дравидски имена,
  • 15:22 - 15:24
    кръстени на планети и съзвездия?
  • 15:24 - 15:26
    Не съвсем.
  • 15:26 - 15:28
    Нямаме начин да потвърдим
  • 15:28 - 15:30
    това конкретно прочитане,
  • 15:30 - 15:33
    но ако повече и повече от тези прочити започнат да имат смисъл,
  • 15:33 - 15:35
    и ако все по-дълги и по-дълги последователности
  • 15:35 - 15:37
    се оказват верни,
  • 15:37 - 15:39
    тогава ще знаем, че посоката е вярна.
  • 15:39 - 15:41
    Днес,
  • 15:41 - 15:44
    ние можем да напишем дума като TED
  • 15:44 - 15:47
    с египетски йероглифи и клиновидно писмо,
  • 15:47 - 15:49
    защото и двете писмености са били разчетени
  • 15:49 - 15:51
    през 19-ти век.
  • 15:51 - 15:53
    Дешифрирането на тези писмености
  • 15:53 - 15:56
    позволява на тези цивилизации да ни говорят директно.
  • 15:56 - 15:58
    Маите
  • 15:58 - 16:00
    започнаха да ни говорят през 20-ти век,
  • 16:00 - 16:03
    но индуската цивилизация все още мълчи.
  • 16:03 - 16:05
    Защо да ни е грижа?
  • 16:05 - 16:07
    Индуската цивилизация не принадлежи
  • 16:07 - 16:09
    само на южните индийци или на северните индийци,
  • 16:09 - 16:11
    или на пакистанците;
  • 16:11 - 16:13
    тя принадлежи на всички нас.
  • 16:13 - 16:15
    Това са нашите прадеди --
  • 16:15 - 16:17
    ваши и мои.
  • 16:17 - 16:19
    Те са останали нечути
  • 16:19 - 16:21
    заради злощастен инцидент в историята.
  • 16:21 - 16:23
    Ако разчетем писмеността,
  • 16:23 - 16:25
    ще им позволим да говорят отново.
  • 16:25 - 16:28
    Какво ще ни кажат?
  • 16:28 - 16:31
    Какво ще открием за тях? За нас?
  • 16:31 - 16:34
    Нямам търпение да разбера.
  • 16:34 - 16:36
    Благодаря ви.
  • 16:36 - 16:40
    (Аплодисменти)
Title:
Розетски камък за писмеността от долината на Инд
Speaker:
Раджеш Рао
Description:

Раджеш Рао е омагьосан от "майката на всички кръстословици": Как да се дешифрира 4000 годишната индуска писменост. На ТЕД 2011 той разказва как е събрал модерни компютърни технологии, които да разчетат индуския език, ключът към разбирането на тази древна цивилизация.

more » « less
Video Language:
English
Team:
closed TED
Project:
TEDTalks
Duration:
16:41
Anton Hikov edited Bulgarian subtitles for A Rosetta Stone for a lost language
Svetlana Leneva added a translation

Bulgarian subtitles

Revisions Compare revisions