Розетски камък за писмеността от долината на Инд

Раджеш Рао е омагьосан от "майката на всички кръстословици": Как да се дешифрира 4000 годишната индуска писменост. На ТЕД 2011 той разказва как е събрал модерни компютърни технологии, които да разчетат индуския език, ключът към разбирането на тази древна цивилизация.

Искам да започна с един мисловен опит.

Представете си, че сме 4000 години напред в бъдещето.

Цивилизацията, такава каквато я познаваме,

е престанала да съществува --

няма книги,

няма електронни устройства,

няма Фейсбук или Туитър.

Цялото знание за английския език и английската азбука

е загубено.

Сега си представете археолози,

които разкопават останките на някой наш град.

Какво могат да открият?

Може би някакви правоъгълни парчета пластмаса

със странни символи по тях.

Може би някакви кръгли метални парченца.

Може би цилиндрични контейнери

с някакви символи по тях.

И може би някой археолог ще стане истинска знаменитост,

когато открие --

погребани в хълмовете някъде в Северна Америка --

гигантски версии на същите тези символи.

Нека се запитаме,

какво биха казали за нас подобни артефакти

на хората, 4000 години напред в бъдещето?

Това не е хипотетичен въпрос.

Всъщност, това е точно въпроса, пред който сме изправени,

когато се опитваме да разберем цивилизацията от долината на Инд,

която е съществувала преди 4000 години.

Индуската цивилизация е съществувала успоредно

с много по-известните египетска и месопотамска цивилизации,

но всъщност е била много по-голяма от тези две цивилизации.

Заемала е площ

от около един милион квадратни километри,

покривайки това, което днес е Пакистан,

северозападна Индия

и части от Афганистан и Иран.

Имайки предвид обширността на тази цивилизация,

може би очаквате да откриете силни управници, крале,

и огромни монументи, величаещи тези властни управници.

Всъщност,

откритото от археолозите няма нищо общо с това.

Те са открили малки предмети, като тези.

Ето един пример от тези предмети.

Е, това естествено е реплика.

Но кой е този човек?

Крал? Божество?

Жрец?

Или може би най-обикновен човек

като вас или мен?

Не знаем.

Но хората от Инд са оставили и артефакти с надписи по тях.

Е, не са пластмасови парчета,

а каменни печати, медни табелки,

керамика и, най-изненадващо,

един голям надпис,

открит погребан близо до портата на един град.

Не знаем, дали той казва "Холивуд",

или дори "Боливуд".

Всъщност, дори не знаем

какво казва който и да е от тези предмети.

А това е, защото писмеността на Инд не е дешифрирана.

Не знаем какво означава който и да е от тези символи.

Те се откриват най-вече върху печати.

Виждате тук горе един такъв предмет.

Той е квадратен, с нещо като еднорог върху него.

Наистина завладяващо произведение на изкуството.

Как мислите, колко е голям?

Толкова?

Или може би толкова?

Нека ви покажа.

Ето реплика на такъв печат.

Размерът му е само около инч на инч --

много мъничък.

За какво е бил използван?

Знаем, че са били използвани за подпечатване на глинени табелки,

които са били прикрепяни към вързопи от стоки, изпращани от едно място до друго.

Нали се сещате за тези бланки, които получавате с колетите на ФедЕкс?

Използвани са за правене на подобен вид товарителници.

Може би се чудите какво са съдържали пакетите

от гледна точка на текста.

Може би името на изпращача

или някаква информация за стоките,

които са били пращани -- не знаем.

Необходимо е да дешифрираме надписите, за да отговорим на този въпрос.

Дешифрирането на писмеността

не е просто интелектуален ребус;

то се превръща във въпрос

дълбоко преплетен

с политическата и културна история на южна Азия.

Всъщност, тази писменост се превърна в бойно поле

на три различни групировки.

Първо, има група от хора,

които пламенно вярват,

че надписите от Инд

изобщо не представят език.

Те вярват, че символите

са много подобни на тези, които виждаме на пътните знаци,

или емблемите върху щитовете.

Има втора група от хора,

които вярват, че надписите от Инд представят индо-европейски език.

Ако погледнете в днешната карта на Индия,

ще видите, че повечето езици говорени в северна Индия,

принадлежат на семейството на индо-европейските езици.

Така че, някои хора вярват, че индуската писменост

представлява древен индо-европейски език, примерно като санскрит.

Има и трета група хора,

които вярват че индуските хора

са прародителите на хора, които днес живеят в южна Индия.

Те вярват, че индуските надписи

представят древна форма

на семейството от дравидски езици,

които днес се говорят на много места в южна Индия.

Защитниците на тази теория

сочат тази малка част от дравидски-говорещи хора на север,

всъщност близко до Афганистан,

и казват, че може би някога

дравидският език е бил използван в цяла Индия,

което предполага,

че цивилизацията на Инд е също дравидска.

Коя от тези хипотези може да е вярна?

Не знаем, но може би ако дешифрирате писмеността

ще можете да отговорите на този въпрос.

Но разчитането на надписите е много предизвикателна задача.

Първо, нямаме Розетски камък.

Нямам предвид софтуера;

имам предвид древен артефакт,

който да съдържа един и същ текст

едновременно на познат и непознат език.

Ние нямаме такъв предмет за индуската писменост.

Дори не знаем, какъв език е бил говорен.

И за да станат нещата още по-заплетени,

повечето от текстовете, които имаме, са твърде кратки.

Както ви показах, обикновено ги откриваме върху тези печати,

които са много, много мънички.

И така с тези трудни препятствия

бихме се чудили и тревожили,

дали някой някога изобщо ще разчете надписите от Инд.

В оставащата част от моето представяне,

ще ви разкажа как се научих да не се тревожа

и да заобичам предизвикателството на надписите от Инд.

Винаги съм бил привличан от тях --

още когато прочетох за тях в учебник от гимназията.

И защо бях толкова запленен?

Ами това е последната останала неразчетена писменост от древността.

Аз направих кариера като компютърен невролог,

така че в работата си

създавам компютърни модели на мозъка,

за да се опитам да разбера как мозъка прави предположения,

как взима решения,

как мозъкът се учи и т.н.

Но през 2007 пътищата ни с индуската писменост отново се пресякоха.

Тогава бях в Индия

и имах чудесната възможност

да се запозная с някои индийски учени,

които използваха компютърни модели, в опит да анализират надписите.

Тогава осъзнах,

че бих могъл да работя съвместно с тях

и тогава приех това предизвикателство.

Искам да разкажа за някои от резултатите, които постигнахме.

Или по-добре, хайде заедно да разчитаме.

Готови ли сте?

Първото нещо, което трябва да направите, когато имате неразчетен текст

е да се опитате да разберете посоката на писане.

Ето два текста с няколко символа.

Можете ли да ми кажете

дали посоката на писане е отдясно наляво или обратното?

Ще ви дам няколко секунди.

Добре. Отдясно наляво, колко мислят така? ОК.

Отляво надясно?

О, почти 50/50. Добре.

Отговорът е:

Ако погледнете лявата страна на двата текста,

ще забележите, че има струпване на знаците

и изглежда, че преди 4000 години,

докато са писали надписа отдясно наляво

не им е стигнало мястото.

За това се е наложило да сбутат знака.

Един от символите е също така под основния текст.

Това предполага, че посоката на писане

най-вероятно е отдясно наляво.

И това е едно от първите неща, които знаем --

посоката на писане е ключов аспект в лингвистиката.

И сега индуската писменост разполага

с този ключов аспект.

Какви други характерни особености виждаме в надписа?

Езиците съдържат модели.

Ако ви дам буквата "Q"

и ви помоля да предположите коя буква следва, какво ще кажете?

Повечето ще кажат "U", което е вярно.

Ако ви помоля да предложите още една буква,

каква би могла да е тя?

Ето няколко варианта. Имаме "Е". Може да е "I". Може да е "А",

но със сигурност няма да е "В", "С" или "D", нали така?

Индуският надпис също притежава подобни модели.

Има много текстове, които започват със символ с формата на диамант.

И той често е следван

от този подобен на кавички символ.

Това е много подобно на примера с "Q" и "U".

Този символ от своя страна може да бъде последван

от тези подобни на риба символи или някои други,

но никога от тези символи най-долу.

Още повече, има някои знаци,

които в повечето случаи завършват текста,

подобно на този знак с формата на делва.

Всъщност този знак се явява

най-често срещания знак в писмеността.

Въз основа на тези модели, ето и нашата идея.

Решихме да използваме компютър,

който да научи тези модели,

така че дадохме на компютъра съществуващите текстове.

И компютърът научи статистически модел,

за това кои символи по-често се срещат заедно

и кои са с тенденция да следват един след друг.

След като дадем на компютъра модел,

ние можем да го тестваме, като му задаваме въпроси.

Можем нарочно да изтрием някои символи

и да питаме компютъра кои са липсващите знаци.

Ето някои примери.

Може да гледате на това

като на най-древния вариант

на Колелото на Късмета.

В резултат

компютъра успяваше в 75 % от случаите

да предложи верния символ.

В останалите случаи,

обикновено второто или третото предположение бяха верните.

Има и практическа полза

точно от това упражнение.

Много от тези текстове са повредени.

Ето пример на един подобен надпис.

Ние можем да използваме компютърния модел, за да допълним текста

и да направим правдоподобно предположение.

Ето пример за такъв предположен символ.

Това може да бъде наистина полезно в опитите ни да разчетем текста,

като генерираме повече данни, които да анализираме.

Ето и друго нещо, което може да се прави с компютърния модел.

Представете си маймуна

седнала зад клавиатурата.

Ще получите случайна бъркотия от букви, която би изглеждала така.

За такава случайна бърканица от букви

казваме, че има много висока ентропия.

Това е термин от физиката и информатиката.

Но си представете, че това е наистина случаен сбор от букви.

Колко от вас са изливали кафе върху клавиатурата?

Може да сте се сблъскали с проблема на залепналия клавиш --

когато един и същ знак се повтаря отново и отново.

За такъв ред от знаци казваме, че имат много ниска ентропия,

защото няма никаква вариация.

Езикът, от друга страна, има средно ниво на ентропия;

не е нито много строго,

нито твърде случайно.

Какво е положението при индуската писменост?

Ето графика, която сравнява най-различни последователности.

Най-горе имаме винаги случайна последователност,

каквато е случайна бърканица от букви --

и интересно, също имаме

ДНК кодът на човешкия геном и инструменталната музика.

И двете са много, много променливи,

за това ги намираме високо в графиката.

Най-долу в скалата

можем да открием строгата последователност, тази на всички "А"-та,

също и компютърна програма,

в този случай езикът Фортран,

който се подчинява на наистина строги правила.

Лингвистичните надписи

заемат средните стойности.

Къде е писмеността от Инд?

Виждаме, че индуската писменост

всъщност попада в зоната на лингвистичните надписи.

Когато този резултат беше публикуван за първи път

беше много противоречив.

Имаше хора, които вдигнаха много шум,

това бяха хората, които вярваха,

че индуската писменост не представлява език.

Дори започнах да получавам заплашителни писма.

Студентите ми казаха,

че е добре сериозно да помисля за някаква защита.

Кой би помислил,

че дешифрирането може да е опасна професия?

Какво показва този резултат наистина?

Показва, че индуската писменост

съдържа важна част, характерна за език.

Така че, както се казва,

ако изглежда като езиков надпис

и се държи като езиков надпис,

то най-вероятно имаме езиков надпис в ръцете си.

Какво друго доказателство имаме,

за това, че надписите наистина представляват език?

Езиковите надписи могат всъщност да кодират различни езици.

Ето, примерно, едно и също изречение написано на английски

и на холандски,

използвайки едни и същи букви от азбуката.

Ако не знаете холандски, а само английски

и аз ви дам няколко думи на холандски,

ще кажете, че тези думи съдържат

няколко много необичайни модели.

Някои неща не са вярни

и за това ще кажете, че това вероятно не са английски думи.

Същото се получава и в случая с индуските надписи.

Компютърът откри няколко текста --

два от тях са показани тук --

които имат много необичайни модели.

Например в първия текст:

има дублиране на знакът с форма на делва.

Това е най-често срещания знак

в индуските надписи

и единствено в този текст

той е дублиран.

Защо това е така?

Върнахме се назад, за да видим къде е открит точно този текст

и се оказа, че той е намерен

много, много далеч от долината на Инд.

Открит е на територията на днешните Ирак и Иран.

Защо е открит чак там?

Това, което не ви казах е,

че хората от Инд са били много, много предприемчиви.

Търгували са с хора надалеч от мястото, където са живеели.

В този случай са пътували по море

целия път до Месопотамия, днешен Ирак.

И това, което изглежда се е случило там е,

че търговците от Инд, продавачите,

са използвали тези знаци, за да пишат на чужд език.

Точно както в нашия английско-холандски пример.

Това обяснява наличието на тези странни модели,

които са много различни от моделите на текстовете,

намерени в долината на Инд.

Това предполага, че същите символи, индуските символи,

могат да бъдат използвани за писане на различни езици.

Резултатите, които имаме до момента водят към заключението,

че индуската писменост най-вероятно представлява език.

Ако тя представлява език,

то тогава как ще четем тези символи?

Това е следващото ни предизвикателство.

Забелязвате, че повечето от символите

наподобяват картини на хора, на насекоми,

на риби, на птици.

Повечето древни надписи

използват принципа на ребуса,

който е да използваш картинки за представяне на думи.

Като пример, ето една дума.

Можете ли да я напишете, използвайки картинки?

Ще ви дам няколко секунди.

Имате ли я?

Добре. Чудесно.

Ето моето предложение.

Може да използвате картинка на пчела (bee), следвана от картинка на листо (leaf) --

и се получава "вяра" (belief), точно.

Може да има и други решения.

В случая на индуската писменост,

проблемът е възпроизвеждането.

Трябва да се познаят звуците на всяка от картинките,

така че цялата последователност да има смисъл.

Това е точно като кръстословица,

само дето е майката на кръстословиците,

защото залогът за решаването й е толкова висок.

Моите колеги, Ираватам Махадеван и Аско Парпола

имат известен напредък по този конкретен проблем.

Бих искал да ви дам бърз пример за работата на Парпола.

Ето един наистина кратък текст.

Съдържа седем вертикални чертички, следвани от знак с формата на риба.

Само да спомена, че тези печати са били използвани

за отпечатване върху глинени табелки,

закачени за товарите със стоки,

за това е много вероятно тези табелки или поне част от тях,

да съдържат имена на търговци.

Оказва се, че в Индия

има стара традиция

на даване на имена, съобразно хороскопи

и съзвездията, които са били в небето по време на раждането.

В дравидските езици

думата за риба е "миин",

което се произнася точно както думата за звезда.

И така, седем звезди

ще се използват за "елу миин",

което е дравидската дума за

съзвездието Голяма Мечка.

По подобен начин, има ред от седем звезди,

който се превежда "ару миин",

което е старото дравидско име

на съзвездието Плеяди.

И накрая, има други комбинации,

като тази риба с нещо подобно на покрив над нея.

Това може да се преведе като "мей миин",

което е старото дравидско название на Сатурн.

Всичко това беше толкова вълнуващо.

Изглежда, че все пак сме на верен път.

Но дали това доказва,

че тези печати съдържат дравидски имена,

кръстени на планети и съзвездия?

Не съвсем.

Нямаме начин да потвърдим

това конкретно прочитане,

но ако повече и повече от тези прочити започнат да имат смисъл,

и ако все по-дълги и по-дълги последователности

се оказват верни,

тогава ще знаем, че посоката е вярна.

Днес,

ние можем да напишем дума като TED

с египетски йероглифи и клиновидно писмо,

защото и двете писмености са били разчетени

през 19-ти век.

Дешифрирането на тези писмености

позволява на тези цивилизации да ни говорят директно.

Маите

започнаха да ни говорят през 20-ти век,

но индуската цивилизация все още мълчи.

Защо да ни е грижа?

Индуската цивилизация не принадлежи

само на южните индийци или на северните индийци,

или на пакистанците;

тя принадлежи на всички нас.

Това са нашите прадеди --

ваши и мои.

Те са останали нечути

заради злощастен инцидент в историята.

Ако разчетем писмеността,

ще им позволим да говорят отново.

Какво ще ни кажат?

Какво ще открием за тях? За нас?

Нямам търпение да разбера.

Благодаря ви.

(Аплодисменти)