Приносът на жените-откриватели - Къртни Стивънс

Вижте целия урок: http://ed.ted.com/lessons/the-contributions-of-female-explorers-courtney-stephens

По време на Викторианската епоха, било рядкост жени да станат велики изследователи, но няколко интелигентни, издръжливи и смели жени дали огромен принос за изследването на малко познати до тогава територии. Къртни Стивънс изучава три жени - Мариан Норт, Мари Кингсли и Александра Дейвид Нийл -- които не приели "не" за отговор (и показва защо трябва да сме благодарни, че не са).

Урок - Къртни Стивънс, анимация - Лизи Акана.

В днешно време приемаме любопитството за даденост.

Вярваме, че ако положим усилие,

един ден може да застанем пред пирамидите,

да открием нов вид цвете

или дори да отидем до Луната.

Но, през XVIII и XIX век,

женските очи са гледали през прозорците

към свят, който е било малко вероятно да изследват.

Животът за жените по времето на кралица Виктория

до голяма степен се свеждал до домакинска работа и клюки.

И въпреки че поглъщали книги за екзотични пътувания,

повечето от тях така и не напускали местата,

в които се раждали.

Въпреки това има няколко Викториански жени, които

чрез привилегия,

издръжливост,

и не приемайки "не" за отговор,

все пак успели да отплават към далечни брегове.

През 1860, Мариан Норт,

любител градинар и художник,

прекосила океана до Америка

с препоръки,

триножник,

и любов към цветята.

Тя продължила пътиването си до Ямайка,

Перу,

Япония

Индия

Австралия.

Всъщност тя посетила всички континенти освен Антарктида

в търсене на нови цветя за рисуване.

"Бях поразена от броя

обекти за рисуване," пише тя.

"Хълмовете бяха прекрасно сини,

натрупани един върху друг отвъд тях.

Никога не бях виждала такова изобилие от чист цвят."

Без самолети и автомобили

и рядко по павирани улици,

Норт яздила магарета,

изкачвала скали

и преминавала блата,

за да достигне растенията, които искала.

И всичко това в обичайното за епохата облекло:

рокли, дълги до земята.

Тъй като фотографията все още не била съвсем развита,

картините на Мариан позволили на ботаниците в Европа

да зърнат за първи път някои от най-необичайните растения на планетата,

като например гигантските непентес в Борнео,

африканската книпхофия

и много други видове, получили името на Мариан,

тъй като тя била първата европейка, която ги описала.

Междувременно обратно в Лондон,

мис Мери Кингсли била закътаната дъщеря

на пътуващ лекар,

която обичала да слуша разказите на баща си

за традиционните обичаи в Африка.

Докато пишел книга по този въпрос

баща й се разболял и починал.

Кингсли решила да завърши книгата вместо него.

Колегите на баща ѝ я посъветвали да не ходи,

показвайки ѝ карти на тропически болести,

но тя все пак тръгнала

и се приземила на територията на днешна Сиера Леоне през 1896

с два големи куфара и разговорник.

След пътуването си в джунглата,

тя успяла да потвърди съществуването

на едно тогава митично същество:

горилата.

Спомените ѝ включват борба с крокодили,

попадане в торнадо

и гъделичкане на хипопотам с чадъра ѝ,

за да го накара да напусне кануто ѝ.

Попаднала в яма с шипове

и се спасила благодарение на дебелата си фуста.

"Хубава змия, приготвена подобаващо,

е едно от най-добрите ястия, които можеш да получиш тук", пише тя.

Мислите, че Индиана Джоунс е изобретателен?

Кингсли е можела да оцелее по-дълго от него!

Но когато става въпрос за нарушаване на правилата,

може би няма жена пътешественик,

смела колкото Александра Дейвид-Нийл.

Александра, която учила източни религии

у дома, във Франция,

отчаяно искала да се докаже

на големите парижки академици от онова време,

Всички те били мъже.

Тя решила, че единственият начин да я вземат насериозно

бил да посети легендарния град Лхаса

в планините на Тибет.

"Хората ще си казват:

'Тази жена е живяла сред нещата, за които говори.

Тя ги е докосвала и тя ги е виждала наживо' ", пише тя.

Когато пристигнала на границата с Индия,

ѝ забранили да премине.

Така, че тя се дегизирала като тибетски мъж.

Облечена в шуба от тибетски як

и с огърлица от издълбани черепи,

тя преминала през сухите Хималаи

чак до Лхаса,

където впоследствие я арестували.

Тя разбрала, че колкото по-трудно е пътуването,

толкова по-добра ще е историята

и впоследствие написала много книги за тибетската религия,

които не просто станали много популярни в Париж,

но запазват важността си до днес.

Тези смели жени и други като тях

са прекосявали света, за да докажат,

че желанието да видиш със собствените си очи

не само променя хода на човешкото познание,

но променя самата идея за това какво е възможно.

Те използвали силата на любознателността,

за да се опитат да разберат гледните точки

и особеностите на другите места,

може би защото те самите,

били виждани като нещо толкова необичайно в собствените си общества.

Но техните пътувания им открили

нещо повече от порядките на чуждите земи,

показали им нещо, което само те сами можели да открият:

чувство за собствена същност.