< Return to Video

Джанин Бенюс споделя дезайни на природата

  • 0:00 - 0:04
    Вълнуващо е да бъда тук на тази конференция
  • 0:04 - 0:09
    посветена на "Вдъхновени от природата", както може да си представите.
  • 0:09 - 0:13
    Но също съм щастлива да бъда в раздела за любовната игра.
  • 0:13 - 0:15
    Забелязахте ли, че сте в раздела за любовната игра?
  • 0:15 - 0:18
    Падна ми се да говоря за едно от любимите ми същества:
  • 0:18 - 0:21
    това е западния гмурец. Не сте живели,
  • 0:21 - 0:25
    ако не сте видели как танцуват своя любовен танц тези типове.
  • 0:25 - 0:28
    Бях на езерото Боуман в Ледниковия национален парк,
  • 0:28 - 0:32
    което е дълго и тясно езеро с нещо като планини с главата надолу,
  • 0:32 - 0:34
    и моят партньор и аз имахме гребна лодка.
  • 0:34 - 0:40
    Така че докато си гребяхме се появи един от тези западни гмурци.
  • 0:40 - 0:45
    И това, което правеха в своя любовен танц беше, че бяха заедно
  • 0:45 - 0:50
    двама от тях, двамата лчбовници, и те започнаха да бягат под водата.
  • 0:50 - 0:54
    Те шляпаха все по-бързо, и по-бързо докато започнаха да се движат толкова бързо,
  • 0:54 - 0:57
    че буквално излязоха извън водата,
  • 0:57 - 1:01
    и издигайки се, започнаха да пърхат върху повърхността на водата.
  • 1:01 - 1:06
    Тогава един от тези гмурци се приближи, докато ние продължавахме да гребем.
  • 1:06 - 1:10
    Ние сме като в една черупка и се движим наистина много бързо.
  • 1:10 - 1:17
    Този гмурец мисля, че ни обърка с друг обект
  • 1:17 - 1:21
    и започна да плува до нас,
  • 1:21 - 1:26
    в своя любовен танц, няколко мили.
  • 1:26 - 1:30
    Той спираше и започваше, и после пак спираше и пак започваше.
  • 1:30 - 1:32
    Сега това е любовната игра.
  • 1:32 - 1:35
    (Смях)
  • 1:35 - 1:44
    Добре. Аз почти бях толкова наблизко, че да разменя видовете в този момент.
  • 1:44 - 1:48
    Очевидно живота винаги ни научава на нещо,
  • 1:48 - 1:52
    особено в разлекателния аспект. Наистина животът има на какво да ни научи.
  • 1:52 - 1:55
    Но за което исках да говоря днес
  • 1:55 - 1:59
    е това, което може да ни научи живота спрямо технологията и дизайна.
  • 1:59 - 2:01
    Това, което се случи откакто излезе книгата --
  • 2:01 - 2:04
    книгата основно беше насочена към изследвания на биомимиката.
  • 2:04 - 2:08
    И това, което се случи от тогава е, че архитекти, дизайнери, инженери --
  • 2:08 - 2:11
    хората, които изграждат нашия свят, започнаха да ми се обаждат казвайки:
  • 2:11 - 2:15
    "Имаме нужда от един биолог, който да седне на масата за дизайн,
  • 2:15 - 2:18
    за да ни помогне в реално време, да ни вдъхнови.
  • 2:18 - 2:22
    Или, това ми се стори смешно, искаме да ни пренесете
  • 2:22 - 2:24
    в света на природата. Ние предлагаме едно дизайнерско предизвикателство
  • 2:24 - 2:29
    и търсим хората, най-добре адаптирани в света на природата, които могат да ни вдъхновят."
  • 2:29 - 2:33
    Ето една снимка коята направихме по време на пътуване до островите Галапагос
  • 2:33 - 2:37
    с няколко инженери, специализирани в третиранито на отпадъчни води, те пречистват отпадъчните води.
  • 2:37 - 2:40
    Някои от тях наистина се съпротивляват да бъдат там.
  • 2:40 - 2:45
    Това, което ни казваха в началото беше: "Вие вече знаете, че ние използваме биомимиката.
  • 2:45 - 2:50
    Използваме бактерии, които да пречистват нашата вода." И тогава им отговорихме,
  • 2:50 - 2:54
    "Е, не точно -- това не е точно да си вдъхновен от природата.
  • 2:54 - 2:58
    Това е по-скоро биопроцедиране, което се прилага в биотехнологията,
  • 2:58 - 3:03
    използвайки един организъм, който да третира отпадъчната вода
  • 3:03 - 3:06
    това е много, много стара технология позната като "опитомяване".
  • 3:06 - 3:13
    Това е да научиш нещо, да разбереш една идея от един организъм и после да я приложиш на практика."
  • 3:13 - 3:16
    Така че те все още не го разбираха.
  • 3:16 - 3:18
    Тагава отидохме да се разхождаме по брега и им казах
  • 3:18 - 3:23
    да ми дадат един от най-големите проблеми. " Дайте ми предизвикателството на дизайна,
  • 3:23 - 3:26
    една пречка за устойчивост, която пречи да бъде устойчиво."
  • 3:26 - 3:32
    И те казаха лющенето, което е натрупване на минерали в тръбите.
  • 3:32 - 3:34
    Те казаха, "Знаете ли това, което става е натрупване на минерали --
  • 3:34 - 3:36
    също като в домовете ви -- минералите се натрупват."
  • 3:36 - 3:40
    Тогава се запушват отворите и ние трябва да промиваме тръбите от токсини,
  • 3:40 - 3:42
    или ние трябва да ги изровим.
  • 3:42 - 3:45
    Ако можем да предотвратим това задръстване --
  • 3:45 - 3:50
    така че взех няколко черупки от плажа. След което ги попитах,
  • 3:50 - 3:52
    "Какво е запушването? Какво има вътре в тръбите?"
  • 3:52 - 3:55
    И те казаха: "Калциев карбонат."
  • 3:55 - 3:58
    А аз им отвърнах: "Това е калциев карбонат."
  • 3:58 - 4:01
    И те не го знаеха.
  • 4:01 - 4:03
    Те не знаеха, че черупката на мидата е
  • 4:03 - 4:07
    моделерана от протеини и след това йоните на морската вода
  • 4:07 - 4:10
    се кристилизират добре за да се формира черупката.
  • 4:10 - 4:14
    Така че един подобен процес, но без протеините,
  • 4:14 - 4:17
    протича в тръбите. И те не го знаят.
  • 4:17 - 4:23
    Това не е поради липса на информация, а поради липса на интеграция.
  • 4:23 - 4:26
    Знаете ли, това е като силоз, хора в силоз. Те не знаят,
  • 4:26 - 4:29
    че същите неща стават. Тогава един от тях си помисли
  • 4:29 - 4:33
    и каза, ОК, това е само кристализация,
  • 4:33 - 4:38
    която става автоматично в морската вода,
  • 4:38 - 4:43
    тогава защо черупките са безбройни? Какво спира натрупването?
  • 4:43 - 4:45
    Защо те просто не продължават нататък?
  • 4:45 - 4:49
    Аз казах, по същия начин по който те продължават
  • 4:49 - 4:53
    да освобождават протеин и започва кристализацията,
  • 4:53 - 4:57
    и тогава всички се навеждат напред,
  • 4:57 - 5:00
    освобождават протеин който спира кристализацията
  • 5:00 - 5:02
    буквално се присъединява към нарастващото лице на кристала.
  • 5:02 - 5:06
    Всъщност има един продукт наречен АРТ
  • 5:06 - 5:11
    който имитира този протеин, този инхибиторен протеин,
  • 5:11 - 5:15
    това е екологична форма за спиране на образуваните натрупвания в тръбите.
  • 5:15 - 5:19
    И това промени всичко. След това
  • 5:19 - 5:23
    не можахме да накараме инженерите да се върнат обратно на лодката.
  • 5:23 - 5:26
    Първия ден излязоха да се разхождат,
  • 5:26 - 5:29
    и беше клик, клик, клик. След пет минути се върнаха обратно на лодката.
  • 5:29 - 5:33
    Вече привършихме, знаете ли, вече бяха видели този остров.
  • 5:33 - 5:35
    След това
  • 5:35 - 5:38
    ходеха навсякъде. Те не...
  • 5:38 - 5:43
    се гмуркаха през цялото време, през което ги оставяхме.
  • 5:43 - 5:47
    Дадоха си сметка, че има организми
  • 5:47 - 5:51
    там навън, които бяха решили проблемите,
  • 5:51 - 5:54
    на които тези хора бяха посветили кариерата си в опит да ги решат.
  • 5:54 - 5:59
    Да разбереш за света на природата е едно нещо,
  • 5:59 - 6:01
    да разбираш природата съвсем друго, има разлика.
  • 6:01 - 6:04
    Това е една много дълбока разлика.
  • 6:04 - 6:08
    Дадоха си сметка, че отговорите на техните проблеми се навсякъде.
  • 6:08 - 6:12
    Само трябваше да сменят лещите, през които наблюдаваха света.
  • 6:12 - 6:16
    3,8 милиарда години на проби.
  • 6:16 - 6:19
    Крейг Вентър ще ви каже че от 10 до 30
  • 6:19 - 6:23
    мисля че има повече от 30 милиона решения, които могат да се приложат.
  • 6:23 - 6:31
    Важното за мен е, че тези решения се намират в контекста.
  • 6:31 - 6:33
    И подтекста е Земята...
  • 6:33 - 6:38
    същия контекст, в който се опитваме да решим нашите проблеми.
  • 6:38 - 6:42
    Така че това е съзнателна имитация на гениалността в живота.
  • 6:42 - 6:44
    Това не е сляпа имитация,
  • 6:44 - 6:47
    макар че тук Ал се опитва да се реши,
  • 6:47 - 6:51
    това не е сляпа имитация. Това е да използваме принципите на дизайна,
  • 6:51 - 6:56
    гениалността на света на природата и да научим нещо от него.
  • 6:56 - 7:00
    В една група с толкова хора от ИТ, трябва да кажа,
  • 7:00 - 7:03
    макар че няма да се задълбочавам, е че в своята област
  • 7:03 - 7:07
    е научил много от живите същества,
  • 7:07 - 7:11
    от страна на софтуера. Има компютри, които се защитават,
  • 7:11 - 7:14
    както имунната система, и ние може да се учим от регулацията на гените
  • 7:14 - 7:19
    и биологичното развитие. Научаваме за нервните мрежи,
  • 7:19 - 7:22
    генетични алгоритми, еволюционни изчисления.
  • 7:22 - 7:27
    Това е от страна на софтуера. Това, което е интересно за мен
  • 7:27 - 7:32
    е, че не сме го гледали толкова. Казвам, тези машини...
  • 7:32 - 7:35
    ми се струва, че не са от толкова висока технология,
  • 7:35 - 7:40
    тъй като продължава да има десетки и десетки карценогени
  • 7:40 - 7:43
    във водата на Силиконовата долина .
  • 7:43 - 7:46
    Така че хардуерът
  • 7:46 - 7:51
    не е на нивото, на което живота би нарекъл успех.
  • 7:51 - 7:56
    Какво можем да научим от изработката не само на компютрите, но и на всичко останало.
  • 7:56 - 8:00
    Самолетите, с които дойдохте, колите, седалките които използвате.
  • 8:00 - 8:07
    Как правим редизайн на света, един фабрициран свят.
  • 8:07 - 8:11
    Освен това трябва да се запитаме за следващите 10 години?
  • 8:11 - 8:14
    Има много гениални технологии, които се използват в живота.
  • 8:14 - 8:16
    Какъв е планът за изледване?
  • 8:16 - 8:20
    Има три основни въпроса, които за мен са ключови.
  • 8:20 - 8:22
    Как живота създава нещата?
  • 8:22 - 8:25
    Това е противоположното, на това как ние правим нещата.
  • 8:25 - 8:27
    Нарича се топлина, ритъм и лечение,
  • 8:27 - 8:29
    така го наричат учени от материя.
  • 8:29 - 8:34
    Отнася се за това, да се създават неща от 96% отпадъци.
  • 8:34 - 8:39
    и само 4% краен продукт. Загрява се, удря се под налягане,
  • 8:39 - 8:42
    използваш химикали. ОК, загряваш, удряш и лекуваш.
  • 8:42 - 8:46
    Животът не може да си позволи да прави това. Как животът създава нещата?
  • 8:46 - 8:49
    Как животът създава по-голямата част от нещата?
  • 8:49 - 8:52
    Това е прашец от здравец.
  • 8:52 - 8:57
    И формата е тази, която дава капацитета да може да
  • 8:57 - 9:01
    лети, да се носи лесно по въздуха, ок. Вижте формата.
  • 9:01 - 9:06
    Живота добавя информация към материята.
  • 9:06 - 9:08
    С други думи сруктурира.
  • 9:08 - 9:13
    Дава информация. Вкарвайки информация в материята,
  • 9:13 - 9:19
    и дава една различна функция, така сякаш няма структура.
  • 9:19 - 9:24
    Трета точка: Как живота прави нещата така, че да се сливат със системата?
  • 9:24 - 9:29
    Защото животът наистина не се занимава с нещата,
  • 9:29 - 9:33
    няма неща в света, които да са естествено разделени
  • 9:33 - 9:36
    от своята система.
  • 9:36 - 9:38
    Един бърз план.
  • 9:38 - 9:44
    Докато чета по нататък и следвам историята
  • 9:44 - 9:48
    има някои неща, които са невероятни за биологията.
  • 9:48 - 9:51
    В същото време слушам много работи
  • 9:51 - 9:55
    и разбирам кои са техните предизвикателства.
  • 9:55 - 9:57
    Тези две групи не си общуват.
  • 9:57 - 10:00
    Никак.
  • 10:00 - 10:04
    Кое е полезно за биологията в тази насока,
  • 10:04 - 10:09
    за да излезе от тази еволюционна мрежа, в която се намираме?
  • 10:09 - 10:12
    Набързо ще разгледам 12 точки.
  • 10:12 - 10:15
    Добре, една от тях, която ме интересува е самосглобяването.
  • 10:15 - 10:19
    Чували сме за това в нано-технологиите.
  • 10:19 - 10:23
    Да се върнем към черупката, тя се самоизгражда.
  • 10:23 - 10:27
    Долу от ляво има едно изображение на седеф
  • 10:27 - 10:31
    който се формира от морската вода. Това е една структура от минерални наслагвания
  • 10:31 - 10:34
    и полимер, който е много, много твърд.
  • 10:34 - 10:37
    Два пъти по-твърд от нашата керамика от висока технология.
  • 10:37 - 10:41
    Разликата е, че нашата керамика се изважда от пеща,
  • 10:41 - 10:46
    а това става във морската вода. Това става близко и вътре в организма.
  • 10:46 - 10:48
    Ок, хората започват да...
  • 10:48 - 10:53
    Това е националната лаборатория Сандия, някой който се казва Джеф Бринклер
  • 10:53 - 10:57
    е открил начина на процеса на самоизграждане.
  • 10:57 - 11:01
    Представете си да правите керамика при стайна температура,
  • 11:01 - 11:05
    просто потапяте нещо в течност,
  • 11:05 - 11:08
    изваждате го от течността и имайки изпарения
  • 11:08 - 11:12
    които да заздравят молекулите в течността и да ги съединят,
  • 11:12 - 11:14
    те се съединяват като пъзел,
  • 11:14 - 11:18
    по същия начин както при кристализацията.
  • 11:18 - 11:21
    Представете си да създаваме всички твърди материали по този начин.
  • 11:21 - 11:28
    Представете си да пръскате предшественика на фотоклетка, на една слънчева клетка,
  • 11:28 - 11:32
    на покрива, която се самоизгражда в структура, която събира светлина.
  • 11:32 - 11:36
    Ето нещо интересно за света на информационните технологии:
  • 11:36 - 11:41
    био-силиций. Това е двоен атом, изработен от силикати.
  • 11:41 - 11:43
    Това е силиция, който правим сега,
  • 11:43 - 11:49
    той е част от карценогения проблем в производството на чипове.
  • 11:49 - 11:53
    Това е един процес на био-минерализация, който се имитира.
  • 11:53 - 11:57
    Това е в Калифорнийския университет Санта Барбара. Вижте тези двойни атоми.
  • 11:57 - 12:00
    Това е работата на Ернст Хекел.
  • 12:00 - 12:05
    Представете си да можете отново, тово е един водещ процес,
  • 12:05 - 12:09
    който се втвърдява с течен процес, представете си създаването
  • 12:09 - 12:13
    на този вид структура при стайна температура.
  • 12:13 - 12:16
    Представете си да могат да се изработват перфектни лещи.
  • 12:16 - 12:21
    От ляво това са крехки звезди, които са покрити с лещи,
  • 12:21 - 12:24
    които хората от Лусент Технолъджис са открили
  • 12:24 - 12:26
    и не могат да бъдат счупени.
  • 12:26 - 12:29
    Това е една от най-съвършените лещи до сега познати.
  • 12:29 - 12:32
    И имат много върху тялото си.
  • 12:32 - 12:35
    Интерестното е, че се самопроизвеждат.
  • 12:35 - 12:39
    Една жена, Хуана Айзенберг в Лусент,
  • 12:39 - 12:43
    се учи как да създава това в процес при ниска температура
  • 12:43 - 12:47
    такъв вид лещи. Също изследва оптичните влакна.
  • 12:47 - 12:50
    Това е една морска гъба, която има оптични влакна.
  • 12:50 - 12:53
    Отдолу в основата има оптични влакна,
  • 12:53 - 12:56
    които действат по-добре от нашите, движещи се светлини.
  • 12:56 - 13:02
    Но те могат да бъдат свързани на един възел с невероятна гъвкавост.
  • 13:02 - 13:06
    Друга велика идея: CO2 като първична материя.
  • 13:06 - 13:09
    Човек на име Джеф Коатес в Корнел, той си каза,
  • 13:09 - 13:13
    знаете ли, растенията не смятат СО2 като най-лошата отрова.
  • 13:13 - 13:16
    Ние да. Но растенията са заети с формирането на вериги
  • 13:16 - 13:22
    от нишесте и глюкоза от СО2. Той е открил начина...
  • 13:22 - 13:25
    Открил е катализатор и начин, по който да се вземе СО2 и
  • 13:25 - 13:29
    да се превърне в биокарбонати. Биоразградими пластмаси,
  • 13:29 - 13:31
    от СО2. Колко подобно на разстенията!
  • 13:31 - 13:34
    Слънчеви трансформации: Това е най-вълнуващото.
  • 13:34 - 13:38
    Има хора, които имитират устойчивото събиране на енергия
  • 13:38 - 13:42
    от лилавите бактерии, това са хората от ASU. И нещо още по-интересно,
  • 13:42 - 13:45
    напоследък, през последните седмици беше открит
  • 13:45 - 13:50
    ензим, наречен хидрогинеза, който може да създава
  • 13:50 - 13:54
    водород от протеини и електрони. И може да вземе водород...
  • 13:54 - 13:59
    да прави това, което се случва в горивна клетка, в анода на клетката,
  • 13:59 - 14:01
    и в обратима горивна клетка.
  • 14:01 - 14:04
    В нашите клетки го правим с платина.
  • 14:04 - 14:08
    Природата го прави много често с много желязо.
  • 14:08 - 14:12
    Един екип е успял да имитира
  • 14:12 - 14:17
    хидрогенеза, която може да борави с водород.
  • 14:17 - 14:19
    Това е вълнуващо, от гледна точка на клетката,
  • 14:19 - 14:22
    да може да прави това без платина.
  • 14:22 - 14:27
    Важността от формата: видяхме, че по перките на китовете
  • 14:27 - 14:30
    има натъртвания. И тези малки подутини
  • 14:30 - 14:35
    действително повишават ефективността, например,
  • 14:35 - 14:40
    крилете на един самолет повишават ефективността с 32%
  • 14:40 - 14:42
    Което е невероятна икономия на изкопаеми горива,
  • 14:42 - 14:47
    ако само го поставим на ръба на крилото.
  • 14:47 - 14:51
    Цветове без пигменти: този царски паун създава цветове с форма.
  • 14:51 - 14:54
    Светлината влиза и се разпръсва на слоеве;
  • 14:54 - 14:57
    това се нарича интерференция на тънки слоеве. Представете си да може
  • 14:57 - 15:00
    самостоятелно да се събират продукти и чрез последните слоеве да
  • 15:00 - 15:04
    си играят със светлината за да създадат цвят.
  • 15:04 - 15:09
    Представете си сила, която е в състояние да създаде текстура на повърхността,
  • 15:09 - 15:14
    за самостоятелно почистване само с вода. Това прави листа.
  • 15:14 - 15:16
    Вижте тази картина?
  • 15:16 - 15:19
    Това е топка с вода, а това са мръсните частици.
  • 15:19 - 15:22
    А това е по-близка снимка на лотус цвете.
  • 15:22 - 15:27
    Има компания, която произвежда продукт наречен лотусан, който имитира,
  • 15:27 - 15:31
    когато изсъхнат боите на фасадата на сградата, те имитират балончета,
  • 15:31 - 15:36
    на самостоятелно почистващ се лист, и дъждът почиства сградата.
  • 15:36 - 15:42
    Водата ще е нашето най-голямо предизвикателство:
  • 15:42 - 15:44
    утоляваща жажда.
  • 15:44 - 15:47
    Тук са два организми, които получават вода.
  • 15:47 - 15:51
    От ляво е намибийския бръмбър, пиещ вода от мъглата.
  • 15:51 - 15:54
    От дясно е буболечка, която извлича вода от въздуха.
  • 15:54 - 15:57
    Извлича водата от въздуха. Не я пие.
  • 15:57 - 16:04
    Извличането на вода от мъглата и от влажния въздух на Атланта,
  • 16:04 - 16:08
    преди да влезе в дадена сграда, това са основни технологии.
  • 16:08 - 16:12
    Технологиите на разделението ще бъдат много важни.
  • 16:12 - 16:16
    Какво ще стане, ако кажем не на мините?
  • 16:16 - 16:22
    Ами ако разделяхме металите от отпадъчните води
  • 16:22 - 16:26
    на малки части от метали във водата? Това правят микробите,
  • 16:26 - 16:28
    те изваждат металите от водата.
  • 16:28 - 16:31
    Има една компания тук в Сан Франциско която се нарича MR3,
  • 16:31 - 16:37
    която имитира микробните молекули във филтрите
  • 16:37 - 16:40
    за пречистване на отпадъчните води.
  • 16:40 - 16:44
    Зелената химия работи с водата.
  • 16:44 - 16:46
    Правим химия с органични разтворители.
  • 16:46 - 16:50
    Това е снимка на паяжината, идваща от един паяк, ОК,
  • 16:50 - 16:53
    и коприната която е образувана от паяка. Не ли е красиво?
  • 16:53 - 17:01
    Зелената химия замества нашата индустриална химия с рецептна книга на природата.
  • 17:01 - 17:06
    Това не е лесно, защото живота използва
  • 17:06 - 17:10
    само част от елементите в периодичната таблица.
  • 17:10 - 17:14
    И ние използваме всички от тях, дори токсичните.
  • 17:14 - 17:19
    За да откриете рецептата, която използва само малка част
  • 17:19 - 17:25
    от периодичната таблица, трябва да създадете нови чудновати материали,
  • 17:25 - 17:27
    като тази клетка, това е задача на екологичната химия.
  • 17:27 - 17:31
    Постепенно западане: Опаковки, които са добри,
  • 17:31 - 17:35
    докато вече не са необходими и се рециклират.
  • 17:35 - 17:38
    Това е една мида, която може да намерите там във водата.
  • 17:38 - 17:42
    Връзките, които я прикрепят към скалата, издържат само 2 години,
  • 17:42 - 17:44
    след което започват да се разпадат.
  • 17:44 - 17:47
    Лечение: това е хубаво.
  • 17:47 - 17:50
    Приятелчето ей там е един ленивец.
  • 17:50 - 17:56
    Един от проблемите с ваксините по света,
  • 17:56 - 17:59
    са тези които не достигат до пациентите. Причината е
  • 17:59 - 18:03
    че охлаждането не е подходящо,
  • 18:03 - 18:05
    прекъсва се "студената верига".
  • 18:05 - 18:08
    Един мъж на име Брус Роснер наблюдавал ленивеца --
  • 18:08 - 18:14
    въпреки че изсъхва напълно, продължава да живее в продължение на месеци
  • 18:14 - 18:17
    и месеци, и месеци наред е в състояние да се регенерира.
  • 18:17 - 18:20
    Така той е открил форма да дехидрира ваксините,
  • 18:20 - 18:24
    капсулирайки ги в захар,
  • 18:24 - 18:27
    каквато и ленивеца има в своите клетки --
  • 18:27 - 18:32
    по този начин ваксините не е необходимо да бъдат съхранявани в хладилник.
  • 18:32 - 18:36
    Могат да бъдат поставени в една ръкавица, ок.
  • 18:36 - 18:41
    Да се научим от организмите. Това е за водата...
  • 18:41 - 18:44
    да се научим от организмите, които живеят във водата
  • 18:44 - 18:51
    да можем да създадем ваксина, без да бъде охлаждана.
  • 18:51 - 18:54
    Няма да достигна до 12 точка.
  • 18:54 - 18:58
    Но това което искам да ви кажа, че най-важното нещо е,
  • 18:58 - 19:03
    въпреки всички тези адаптации е, че всички те
  • 19:03 - 19:08
    са открили начин да правят това, което правят,
  • 19:08 - 19:11
    докато се грижат за мястото,
  • 19:11 - 19:16
    което се грижи за своите наследници.
  • 19:16 - 19:19
    Когато са в любовна игра,
  • 19:19 - 19:22
    те мислят за нещо много, много важно,
  • 19:22 - 19:26
    това е да съхранят своя генетичен материал,
  • 19:26 - 19:31
    от тук за 10 000 поколения в бъдещето.
  • 19:31 - 19:33
    И това изисква да правят това, което правят,
  • 19:33 - 19:37
    без да разрушават околната среда, която се грижи за техните деца.
  • 19:37 - 19:40
    Това е най-голямото предизвикателство на дизайна.
  • 19:40 - 19:46
    За щастие има милиони и милиони гении,
  • 19:46 - 19:49
    които ни подаряват своите най-добри идеи.
  • 19:49 - 19:52
    Успех в разговора с тях.
  • 19:52 - 19:53
    Благодаря.
  • 19:53 - 20:07
    (Ръкопляскания)
  • 20:07 - 20:11
    Крис Андерсон: Говорейки за играта.... трябва да достигнем до 12 точка.
  • 20:11 - 20:12
    Джанин Бенус: Наистина ли?
  • 20:12 - 20:15
    КА: Да разбира се, но ти знаеш версията за 10 секунди.
  • 20:15 - 20:18
    от 10, 11 и 12. Защото твоите диапозитиви са много красиви.
  • 20:18 - 20:20
    и идеите много съвършени, не мога да позволя да си тръгнеш
  • 20:20 - 20:22
    без 10, 11 и 12
  • 20:22 - 20:26
    ДБ: Ок, ти сложи това, а аз ще задържа това, много добре.
  • 20:26 - 20:29
    Ок, това беше свързано с лекуването.
  • 20:29 - 20:32
    Откриване и реагиране: обратната връзка е нещо много важно.
  • 20:32 - 20:36
    Има един вид скакалец. Могат да съществуват 80 милиона в един кв. км.
  • 20:36 - 20:39
    и въпреки това никога не се блъскат един в друг
  • 20:39 - 20:44
    Ние в годината имаме 3,6 милиони катастрофи по улиците.
  • 20:44 - 20:46
    (Смях)
  • 20:46 - 20:50
    Правилно. Има един човек в Нюкасъл,
  • 20:50 - 20:53
    който е разбрал, че това е един голям неврон.
  • 20:53 - 20:56
    И сега търси начини как да направи
  • 20:56 - 20:58
    схеми за предотвратяване на сблъсъка,
  • 20:58 - 21:02
    базирайки се на този голям неврон в скакалеца.
  • 21:02 - 21:04
    Това е наистина много голямо, номер 11:
  • 21:04 - 21:06
    Това е плодородието по време на събирането на плодовете
  • 21:06 - 21:10
    Нетното плодородие на земеделските култури.
  • 21:10 - 21:14
    Трябва да увеличим плодородието и да получим храна.
  • 21:14 - 21:19
    Защото трябва да увеличим капацитета на планетата,
  • 21:19 - 21:22
    за да създадем повече и повече възможности за живот.
  • 21:22 - 21:24
    В действителност това правят другите организми.
  • 21:24 - 21:27
    Като цяло, това е което прави една екосистема:
  • 21:27 - 21:30
    Създава всеки път повече възможности за живот.
  • 21:30 - 21:33
    Нашата агрокултура е направила противоположното.
  • 21:33 - 21:37
    Земеделието се базира върху това, как да се създават повече пасища,
  • 21:37 - 21:41
    млечното стадо се базира на това как се
  • 21:41 - 21:43
    развиват местните пасбища.
  • 21:43 - 21:48
    Пречистването на водата се базира не само върху това, как морските организми
  • 21:48 - 21:50
    почистват водата,
  • 21:50 - 21:54
    но създава невероятно повишаване на производителността.
  • 21:54 - 21:58
    Това е един малък доклад за дизайна. Казвам, че изглежда просто,
  • 21:58 - 22:03
    защото системата в продължение на 3,8 милиони години го е усъвършенствала.
  • 22:03 - 22:08
    Това е защото организмите, които са могли да ни разкажат
  • 22:08 - 22:12
    как да подобрим нашата околна среда,
  • 22:12 - 22:15
    не са тук за да ни го кажат.
  • 22:15 - 22:18
    Това беше 12 точка.
  • 22:18 - 22:22
    Животът -- и това е тайната; това е магическият трик --
  • 22:22 - 22:26
    животът създава условия да се създава още живот.
  • 22:26 - 22:30
    Създава земя, пречиства въздуха, пречиства водата,
  • 22:30 - 22:33
    смесва коктейла от газовете, от които имаме нужда да живеем.
  • 22:33 - 22:39
    И го прави докато си играе
  • 22:39 - 22:45
    и задоволява своите необходимости. Те не се изключват взаимно.
  • 22:45 - 22:48
    Трябва да открием начин, по който да отговорим на нашите нужди
  • 22:48 - 22:54
    и в същото време да изградим рая на това място.
  • 22:54 - 22:55
    КА: Джанин. Много ви благодаря!
  • 22:55 - 22:56
    (Ръкопляскания)
Title:
Джанин Бенюс споделя дезайни на природата
Speaker:
Janine Benyus
Description:

В тази вълнуваща реч за най-новото развитие в биомимиката, Джанин Бенюс представя емоционални примери за начините, по които природата влияе върху продуктите и системите, които изграждаме.

more » « less
Video Language:
English
Team:
closed TED
Project:
TEDTalks
Duration:
22:55
MaYoMo com added a translation

Bulgarian subtitles

Revisions