Въведение в типове данни и променливи на програмата

Writing a basic program. Basics of data types, variables and conditional statements

Това, което искам да направя с това видео,

е да Ви представя

една компютърна програма.

И в случай, че искате да продължите,

а аз горещо Ви препоръчвам да го направите,

защото истинският начин да научите информатика

всъщност е да се занимавате сами.

Това е средата на Python, така че

ще програмирам доста на Python

Тази среда се нарича PySchipter.

P-Y-S-C-R-I-P-T-E-R.

Безплатна е и се разпространява свободно.

Аз използвам Python...

мисля, че използвам Python 2.6 или 2.7.

Ако използвате Python 2,

примерите Ви ще бъдат същите като моите,

ще работят по същия начин.

Но ако използвате Python 3,

то ще Ви се наложи да използвате малко по-различно

езика от време на време, за да работи правилно.

Ще се опитам да обръщам внимание, когато нещо подобно възникне.

Така че, нека да започнем с писането на първата си компютърна програма.

Готиното е, .

че можем да пишем програмата си направо тук

И всъщност наистина просто редактираме текст във файл.

Това е всичко.

Просто множество инструкции

и компютърът ще започне

в началото на файла и ще тръгне надолу по файла,

четейки инструкцийте.

Въпреки че по-късно ще видите,

че има начин да кажем на компютъра

да прескача от ред на ред през инструкциите,

така че може да прави някои неща повече от веднъж, а някои да пропусне.

След като сме изяснили това, нека напишем първата си проста програма

и междувременно

ще представим някои основни концепции,

които съществуват в компютърната програма.

Нека напиша една много много проста компютърна програма.

Наистина проста компютърна програма.

Буквално е просто един израз.

Нека напиша само "print 3+7",

така че тя да вземе 3+7 и да го отпечата.

Програмата ще го предаде на функцията за отпечатване,

вградена в Python.

Може би ще го напиша като "print(3+7)"

Нека запазим файла..

ако се замислим, има само една команда

на първия ред. Тя казва да се отпечата 3+7.

Всъщност, нека добавим друга команда,

само за да видите, че тръгва отгоре-надолу.

Нека добавим нов ред: print(2-1)

и още един: print ("this is a chunk of text")

Сега, нека видим какво би направила тази компютърна

програма

Нека я запазим.

Нека я запазим.

Запазих я под името "testarea.py"... Това е... това е...

Разширението .py показва, че файлът е за Python

Сега, нека стартираме програмата.

Какво е чудесното относно тези среди за разработка?

Тази IDE (Интегрирана среда за разработка) e такава,

че в общи линии можем да пишем и стартираме програмите си от едно и също място

Освен това, тя оцветява текста,

така че може да се различи ясно кое е функция, кое не е функция,

различните типове данни...

ще кажем повече за типовете данни по-късно.

Да видим какво става, като стартираме програмата!

Ето, пуснахме я!

Отпечата 10, след това отпечата 1,

след това - "this is a chunk of text"

Така че направи точно каквото и казахме

И го стори в същата наредба

Започна с 3+7, което е равно на 10,

и го отпечата - отпечата 10.

после отпечата 2-1,

и накрая отпечата "this is a chunk of text"

Сега, още едно нещо, което искам да Ви представя.

Не много рано, това е идеята за типове данни.

Може би като видяхте примера,

имахте странното чувство, че има някаква разлика

между 3, 2, 1 или 7 и "this chunk of text".

Това е число. Мога да събирам числата. Те представят

някакъв вид количество. Докато това тук представя

парче текст. И интуицията Ви би била права -

това наистина са различни видове данни.

3, 7 и 1 - това са числа.

В нашия случай, те са цели числа

И... това тук,

това всъщност е низ

което е дума, която чувате доста в информатиката.

Всъщност това е последователност от символи.

и в Python всъщност можем да попитаме какъв тип са всички тези неща

Просто ги подаваме на функцията type

така че сега трябва да изведе типа на 3+7, а не просто 10

Нека опитаме. Сега ще изведа 2-1, за да Ви покажа разликата

След това ще изведа типа на this chunk of text

Типа на this chunk of text.

Нека запазим файла. Ще натисна Ctrl+S, което е пряк път към запазването му.

и после ще се опитам да пусна програмата.

Започва от вътрешната скоба.

3+7 е 10. След това намира типа на 10, който е int

int е типът, затова отпечатва този тип Int.

Ето тук го виждате, казва тип "int"

int е съкратено от Integer (=цяло число)

Ето тук пише print(2-1). Програмата го изпълнява на ето този ред,

изписва 1, след което изписва типа на цялото нещо тук.

Така че вместо да отпечата текста

отпечатва типа и. И типът е String.

следващото нещо, което искам да Ви покажа,

докато експериментираме с програмите,

е идеята за променлива (Variable). Защото ще искаме

да запазим тези неща на различни места.

В следващите видеота ще научим, че в Python

е по-скоро все едно имаме етикети за тези неща

и етикетите могат да се променят.

Нека напишем съвършено различна програма,

като използваме променливи. Готиното с Python е,

въпреки че някои хора не го харесват, че можеш да сложиш

всеки тип данни в какъвто и да е тип данни променлива.

Така че можем да напишем a=3+5

и после b=a*a-a-1

забележка: използваме * за умножение

и после можем да напишем c=a*b

Ще направя малко място тук, за да изглежда малко по-чисто

Нека отпечатаме c. Ако искате, можете да се пробвате

да познаете стойността на с,

или просто можем да пуснем програмата.

Така че, нека да пуснем програмата и тогава

ще се върнем да видим дали всичко е наред.

Ще запазя програмата и ще я пусна

Извежда, че 440 е стойността на с. Нека проверим

3+5=8, така че а ще има стойност 8

На всяко място в програмата, докато не променим а,

всеки път, когато пишем а, ще се разбира, че имаме предвид 8.

Стигаме дотук, където трябва да дефинираме b

като a*a. Програмата знае точно как се подреждат операциите,

така че умножението е първо. a*a е 64.

64-а е 64-8, което е 56. Минус 1 е 55.

така че b=55. c е a*b,

което е 8 пъти по 55, тоест 440. Всичко е наред.

Може би искате да видите какво се случва, когато

имаме различни а-та. Нека опитаме.

Можем просто да направим а равно на -6

и да пуснем програмата, за да видим какво се случва.

Получаваме -246. Можете да го проверите ако искате.

Започваме ред по ред, и получаваме стойността на всички тези променливи

как са дефинирани

и виждаме какъв отговор получаваме.

Сега, ако програмите бяха само някакви команди

и винаги протичаха по един и същи начин,

нямаше да можем да правим интересни неща!

За да правим наистина интересни неща, както и ще стане,

ще започнем да виждаме неща като условия и цикли

Нека видим едно условие. Ще оставя първите редове непроменени.

Ще напишем if (a<0). В този случай, ще print(c)

след това ще напишем else, и в този случай ще print (c-a)

Това е интересно. Може би вече предчувствате

какво ще се случи тук. Но нека запазим файла.

Невероятно е колко много може да бъде направено

само чрез тези условия. Така че това казва,

че ако а е по-малко от 0, да се направи това, иначе

ако а не е по-малко от 0, да се направи онова.

Забележете, че не се изпълнява всичко, ред по ред

В зависимост от това дали стойността на а е по-малка от 0 или не

ще се изпълни или този ред,

или другият.

И Python знае дали да изпълни

print(c), ако a e по-малко от 0, защото

print(c) има аргумент с.

То знае, че има други аргументи,

заради тази запетая

и ако а е не по-малко от 0, тогава се изпълнява този else.

И ако искате да направите нещо друго след това,

без значение дали а е по-малко от нула или не,

можете да се отървете от тази if-else клауза,

като сложим край на този абзац. Така че сега можем да отпечатаме един низ.

Всъщност, нека добавим още код към тази клауза.

Нека да отпечатаме тук "a<0"

Забележка: Това няма да бъде изчислено.

То е в низ, така че направо ще се отпечата.

Точно тук ще кажем

print ("a is not less than 0")

Това е интересна програма. Нека сега я пуснем.

Да се надяваме, че ще работи. Запазвам я. Нека пуснем програмата.

Отпечата "a<0", така че явно сме вътре в тази клауза.

след това отпечатва с, което е -246.

Това не се изпълни, защото би било

изпълнено само ако а не беше по-малко от 0.

Но след това излиза от клаузата и отпечатва

"we are done with the program", без значение стойността на а.

Нека сега променим а, за да видим дали можем

да пуснем другата клауза. Нека а е по-голямо от 0

Нека присвоим на а стойността 9 и пуснем програмата.

Така, а е 9. Програмата проверява дали а е по-малко от нула,

и очевидно а не е по-малко от 0, така че тя не би

пуснала това, и стига до else клаузата.

Сега би отпечатала "a is not less than 0"

каквото и стори тук, след това отпечата с-а

което е 630. Излиза от клаузата

и без значение каква е стойността на а,

отпечатва "we are done with the program".