Три Въпроса: Вие какво предлагате? от Питър Джоусеф | Движението Zeitgeist

Можете ли логически да решите тези три въпроса/проблема, без да осъзнаете нуждата да се премахне Пазарната Икономика?

Ако да, Направете видео и ни го изпратете по и-мейл:
media @ thezeitgeistmovement.com

Трите Въпроса:
1) При условие, че пазарната икономика се нуждае от консумация, за да се поддържа търсенето на човешка заетост и по-нататъшен икономически растеж, има ли структурна мотивация да се намали използването на ресурси, загубата на биоразнообразност, глобалното замърсяване и така да се спомогне все по-голямата необходимост за екологична устойчивост на света днес?

2) В икономическа система, където компаниите целят да намалят продукционните си разходи ("ценова ефективност"), за да максимизират печалбите си и да останат конкурентноспособни спрямо конкурентите си, каква структурна мотивация съществува да се поддържа заеттоста на хората във възхода на едни нови технологически възможности, където мнозинството професии може да се изпълни много по-евтино и по-ефективно чрез мажинна автоматизация?

3) В икономическа система, която неизбежно създава класова стратификация и неравенство, как могат ефектите на "структурното насилие" – феномен, който според учени убива над 18 милиона души годишно
и създава множество системни проблеми като поведенчески,емоционални и физически разболявания – да бъдат намалени или премахнати?

Траскрипция и Източници:
http://blog.thezeitgeistmovement.com/JosephProposeEssay.pdf

___

Моля абонирайте се към нашия канал:
https://www.youtube.com/subscription_center?add_user=TZMOfficialChannel

Присъединете се към Пощенския списък TZM:
http://thezeitgeistmovement.com/

Facebook:
https://www.facebook.com/tzmglobal

Twitter:
https://twitter.com/tzmglobal

Намерете Книгата с нестопанска цел::
http://thezeitgeistmovement.com/orientation

Здравейте, аз съм Питър Джоусеф и добре дошли в есето "Три въпроса. Какво предлагате?"

Това мисловно упражнение е насочено както към обикновения човек,

интересуващ се от световни проблеми,

така и към този, които са объркани от

или дори са против предложенията на движението Zeitgeist.

Ще поставя три основни въпроса.

Ако не сте съгласни с отговорите, които предлагам,

или даже с предпоставките към тях,

ви подтиквам да отговорите с алтернативно решение или контрааргумент.

Ако решите да направите това, подсигурете се, че сте прегледали

дадените по-долу източници и бъдете фокусирани.

Пак... тук се отнася само за тези три въпроса.

Значи, преди да започна, терминът "пазарна икономика"

ще се използва през цялото видео.

И тъй като много хора бързо се изгубват в семантиката на това какво представлява "капитализъм"

или свободната пазарна икономика и какво не е,

ще дефинирам контекста си сега, за да заобиколим езикови обърквания.

Когато използвам термина "пазарна икономика", просто говоря за

основните атрибути, споделени от всяка основна пазарна вариация

в света в днешно време.

И само три основни характеристики са необходими тук.

Първата е труд за доход.

Очевидно цялата световна икономика е базирана на заетостта –

по този начин хората се сдобиват с пари да оцеляват,

които похарчват обратно в системата, за да я държат в движение.

Втората е, че всички ресурси, стоки и услуги

задържат имотна стойност, която бива прехвърлена чрез паричен обмен.

Явно е,

че всичко се купува и продава чрез използване на пари

със самия пазар като посредник.

И трето, цялата мотивация се базира на конкуренция за търсене –

независимо дали от човек на човек или от институция на институция –

цялото е ориентирано към интереса

(А) да се спестят пари от производството и

(Б) да се максимизират печалбите от крайната продажба.

И пак – това е най-простата игрова логика в пазара.

Това е.

Много е просто и тези характеристики са универсални

за всички икономики, функциониращи днешно време в света.

Първи въпрос:

При условие, че пазарната икономика се нуждае от консумация, за да се поддържа

търсенето на човешка заетост и по-нататъшен икономически растеж,

има ли структурна мотивация да се намали използването на ресурси,

загубата на биоразнообразност, глобалното замърсяване

и така да се спомогне все по-голямата необходимост за екологична устойчивост

на света днес?

Най-простият механизъм на пазара е движението на пари.

Точно като ускорителя на автомобил,

ако паричната циркулация се забави, то търсенето и оборотът се забавят

и очакваният ефект е загубата на работни места,

загубата на доходи и загубата на икономически растеж.

Следователно консумацията е горивото на пазарната система

и колкото повече консумираме, толкова по-добро е състоянието на икономиката като цяло.

Обаче тази необходимост от постоянна циклична консумация

е в пълен разрез с това, което е необходимо

за дългосрочно оцеляване на човешкия род.

Би ли било отговорно да заключим,

че целта на всяка достоверна икономика

е не само да удовлетвори нуждите на населението,

но и да постигне това по най-стратегическия, ефикасен и скромен начин?

Но пазарът поощрява именно притовоположното поведение

поради точно тази нужда от постоянен оборот.

Всъщност цялата основа на пазара

може да се обообщи в един парадокс:

"Пазарът оправдава съществуването си чрез признаване на оскъдицата,

но заради структурната си механика

той всъщност поощрява и награждава бекрайната консумация."

Ако това ви обърква, то това е може би защото

това противоречие остава скрито в миналото.

Преди 200 години техническите възможности са били примитивни

и идеята, че бихме могли да произвеждаме толкова много, колкото произвеждаме днес,

и да имаме достъп до толкова ресурси толкова бързо е била просто фантастика.

Тогава просто сме нямали същата технологична ефективност.

Например преди 300 години един обущар е произвеждал може би

няколко чифта висококачествени обувки на ден.

Днес една често срещана автоматизирана фабрика за обувки може да произвежда

един чифт на всеки 30 секунди или 4000 на ден.

Следователно нивото на ефективността на производството се е покачило толкова драматично,

че вече нямаме никакви проблеми с това да преодоляваме някаква оскъдица на възможностите.

Проблемът сега е хората да продължават да консумират.

По между другото, ако се чудите защо при цялата тази продуктивност

все още има милярди хора, които нямат достъп дори до най-основните продукти,

това е резултат на един друг пазарен механизъм,

до който ще се докоснем в третия въпрос:

"неизбежността на произведените от пазара бедност и неравенство."

Както и да е. Обратно към темата.

Модерната икономика вече не е базирана на оскъдица,

ами на консумация,

тъй като се нуждае от високи нива на оборот, за да поддържа работни места и високо ниво на растеж.

Очевидният страничен ефект на това е все по-бързото изразходване на ресурси,

загуба на биоразнообразност и дестабилизиращо замърсяване на природата.

Има безброй изследвания, които подвърждават

как светът е все по-неспособен да се удовлетворява

нуждите на бъдещите поколения.

Някои изчисления разкриват, че ще ни трябват още 27 планети

до 2050-та година, за да се засити търсенето.

Неконтролираната рязка загуба на биоразнообразие не само пречи на основни функции на биосферата,

но сега вече е факт, че буквално всички животоподдържащи системи са в упадък

и 50% от целия животински свят е бил унищожен само през последните 40 години.

Щом се отнася до природозамърсяването, тези проблеми само се засилват

както във водните така и в атмосферните системи,

създавайки огромна дестабилизация, природни щети

и сериозни вреди на човешкото здраве.

Имайте пред вид, както е обяснено подробно в материалите на движението Zeitgeist,

тези проблеми не са непроменими.

Могат да бъдат поправени,

ако постигнем икономическа и индустриална преориентация от пазарната икономика.

Обаче тези детайли не са в темата на това есе,

така че за повече информация по този въпрос моля прочетете безплатната ни онлайн книга:

"Движението Zeitgeist – определение".

Сега като едно последно доказателство един бърз преглед

на всички скорошни исторически опити да се спре прекомерната консумация,

да се забави загубата на биоразнообразие и да се намали замърсяването

са посрещани буквално с каменна стена от страна от бизнес средите.

Няма нищо чудно в тази тенденция,

защото е факт, че да се действа по един консервативен,

наистина ефикасен и поддържащ начин е пълна противоположност

на това, каквото изисква пазарът, за да функционира дългосрочно.

Така се запазва тази машина за печалби.

Например: Американската "ѝгенция за защита на околната среда"

постоянно бива нападана от частни интереси, притеснени

от загуба на доходи и растеж.

Даже миналия месец вестникът Wall Street Journal издаде статия със заглавието:

"Най-новата заплаха на Агенцията за защита на народната среда за икономическия растеж",

което атакува агенцията заради нейната нужда да подобри стандартите за чист въздух.

И те са прави.

Ако Агенцията продължава с работата си, много работни места и милярди долари ще бъдат загубени.

Това е естествена последица, когато намалянето на отпадъи, техническа ефективност

и консервация се въведат в тази система.

Ако се нуждаете от по-груб пример,

вижте само как действат развиващите се страни

в своя стремеж да се сдобият с икономически растеж и да подобрят своя стандарт на живот.

Всичко се случва с цената на околната среда.

Натискът на Китай към масова индустриализация и растеж са възможни

заради ниски природозащитни стандартни

и сега 16 от най-замърсените градове в света са именно там.

Ако се вгледате внимателно, всички развиващи се страни правят едно и също.

Те просто не могат да си позволят по-зелени индустриални методи.

Относно преизползването на ресурси и загубата на биоразнообразие

най-яркият пример за това противоречие личи

в доклада на Конвенцията за биоразнообразие от 2010-та година.

През 2002-ра година 192 страни се събират и се съгласиха да забавят загубата на биоразнообразие,

но осем години по-късно се събират отново, напълно сломени и твърдят:

"Нито един от 21-те подцели на общата цел

да се намали значително загубата на биоразнообразие до 2010-та година

не са постигнати на глобално равнище.

Действия да се запази биоразнообразието

получават само едно минимално финансиране в сравнение с

инфраструктурното и индустриалното развитие.

На всичкото отгоре съображения с биоразнообразието често биват игнорирани,

когато се разработват такива проекти...

Повечето прогнози предстазват високи нива на измирания

и загуба на естествена среда до края на века."

И разбира се, защо въобще да очакваме нещо различно?

Нашата икономика буквално няма никаква структурна мотивация да се адаптира.

Няма никаква пряка пазрна награда за опазването на ресурси

и околни среди, както и за намаляне на консумацията.

Тя знае единствено, че хората трябва да продължават да купуват неща –

колкото повече купуват, толкова по-добре всичко би трябвало да става.

И така пак питам:

При условие, че пазарната икономика се нуждае от консумация, за да поддържа

търсенето за човешка заетост и по-нататъшен икономически растеж,

има ли структурна мотивация да се намали използването на ресурси,

загубата на биоразнообразност, глобалното замърсяване

и така да се спомогне все по-голямата необходимост за

природна устойчивост на света днес?

Отговорът е "не".

Има само външна мотивация –

отчаяните реакции на притеснени граждани,

които настояват за една или друга промяна,

което реално няма да постигне нищо дългосрочно.

Защо? Защото върви противоположно с най-основните условия

за функционирането на самия пазар.

Единственото истинско решение е да се преодолее структурния дефект,

не като се борим срещу него със закони,

ами като променим системата.

За да постигнем това, трябва да сменим сегашния икономически модел

с един, който стимулира и награждава консервация,

истинска техническа ефективност и цялостна устойчивост.

И за последно сега спокойно можем да предвидим,

че заради тази загуба на околната среда, на биоразнообразие,

преизползване на ресурси и замърсяване с въглероден диоксид

съвсем възможно стигаме до период, който може да се нарече

"Шестото голямо измиране на Земята".

Ако нещата не се променят рязко,

следващото поколение ще преживее изключителни страдания и безредици.

Втори въпрос:

"В икономическа система, където компаниите целят да намалят продукционните си разходи,

за да максимизират печалбите си и да останат конкурентноспособни спрямо конкурентите си,

каква структурна мотивация съществува да се поддържа заеттоста на хората

във възхода на едни нови технологически възможности, където мнозинството професии

може да се изпълни много по-евтино и по-ефективно чрез мажинна автоматизация?"

Дългостоящата защита на тези, които твърдят, че няма проблем

в това машини да изместват човешкия труд

е че общото ниво на технологични иновации ще балансира цялата ситуация,

като някога в бъдещето създаде нови сфери на дейност и абсорбира всеки човек, който преди това е бил изместен.

И въпреки че тази перспектива е изглеждала валидна

при дадени ранни периоди на бавни технологични промени,

експоненциалното развитие на автоматизационния потенциал

далече изпреварва потенциала за създаване на нови трудови сфери за човешки труд.

И както развитето показва,

въпрос на време е, преди автоматизацията да се превърне в най-евтиното,

надеждно и продуктивно решение във всички икономически сфери.

Първо, нека осмислим потенциала.

В днешни дни има множество поддържащи изследвания, които потвърждават капацитета на автоматизирането,

включително и заключението, че точно сега над половината от професии на света могат да се механизират.

Второ трябва да имаме пред вид

(А) тенденциите на промени в заетостта според индустрия

(Б) рязкото подобрение на прокутивност

и (В) как разходите за автоматизация подбиват тези за човешки труд.

Ще използвам Съединените Щати като статистическа база,

защото ако това важи за САЩ

с напреднал технологичен стадий,

значи то важи също и за останалия свят в контекста на тенденции и потенциал.

Промени в секторите.

Има три основни икономически сектора –

селско стопанство, индустрия и услуги.

През 1870-та година около 75% от американското население работи в селското стопанство,

а днес цифрата е едва 2%.

Защо? Със сигурност няма намаление на търсенето за селскостопански продукти, нали?

И въпреки че вносът на хранителни продукти в САЩ се е увеличил със 17%,

това със сигурност не балансира 98-процентовия спад

в целия сектор от 1870-та година до днес.

Това също важи и за увеличения внос на текстилни продукти и прочее.

Този спад е почти изцяло в резултат на машинна автоматизация.

Къде са отишли тези работни места?

В индустриялния сектор и в третичния сектор.

Връхната точка на американската индустриална работна ръка е около 1950-та година

и пада от около 40% до около 20%.

Защо? Еми, общото предположение е, че глобализация и аутсорсинг

в производството са основната причина.

Дори да има краткосрочна и регионална важност на тези фактори,

от глобална гледна точка и в дългосрочен план, то е напълно беззначително.

Реално всички нации и особено развитите страни

изпитват абсолютно същите развития.

Причината значи е същата; както при селското стопанство:

технологичният напредък измества човешкия труд.

Сега стигаме до сектора на услугите.

В днешни дни над 80% от всички работни места са тук.

Това е безопасната зона,

в условие че този вид работа е по-малко физическа

и е повече за умствен фокус и мисловна дейност.

Тя е по-разнообразна и трудна

и чак до ХХ-ти век идеята за "мислещи машини",

напреднали машини, които да могат да изместят тези трудови сфери,

е била смятана за научна фантастика.

Въпреки това този сектор бързо бива заплашен от експоненциалното

развитие на програмируема интелигентност и роботика.

Банкови машини, автоматизирани телефонни услуги,

машинни будки за продажба, общ софтуер,

автоматизация на ресторанти, автоматизиран транспорт...

Ако можеш да се сетиш за него, някой вече се стреми да го автоматизира.

И както при селското стопанство и индустрията

използваната автоматизация подсигурява

(А) по-висока продуктивност и

(Б) по-ниски разходи за бизнесите.

Статистики за настъпващи трендове доказват това без съмнение.

(А) продуктивност: количеството човешки труд вече е обратно пропорционално

на продуктивността в повечето случаи.

Това означава, че в повечето случаи на автоматизация

това не само премахва работни места,

но и увеличава ефективността на производството.

Ето класическа графа-пример от производствения сектор –

синята линия отговаря на ръста на производителността, а червената линия – на човешкия труд.

Това е значително разминаване.

(Б) Относно намаляне на разходите,

трябва да осъзнаем, че цялата технологична иновация

вече се превръща в т.нар. информационно-базирана.

Независимо дали е буквално дигитално програмиране

като например програма, изпълнена от машина,

или самият процес на физическото създаване на въпросната машина.

А как се развива технологично-базираната технология

през ХХI-ви век? Експоненциално.

А това не е само свързано с развитието на самата технология –

създаване на по-малки, по-издръжливи и по-мощни неща,

то също намаля нуждата от ресурси

и цената на новата технология бекомпромисно спада.

Класически пример:

ето защо микрочипът в стандартния телефон е хиляди пъти

по-мощен по-евтин от суперкомпютъра на 70-те години.

И така въпрос на време е,

когато едно множество от недостижими инструменти за автоматизация

като мислеща кибернетична роботика ще може да изпълнява реално всякаква човешка роля

и ще стане толкова евтина, че да не автоматизираш става

вредно бизнес решение.

И помежду другото, ако сте един от онези технологични капиталистични защитници,

които твърдят, че този спад на цените просто бе направил продуктите

толкова по-евтини, че да компенсират спада на доходите

поради изместването от автоматизация,

то вие пропускате една критична функция на пазарната система:

пазарът се нуждае от оскъдност, за да функционира.

Изобилието няма никаква роля в пазарната механика.

Самата структура на печалбите не гледа на падащите разходи

като начин да се направят крайните продукти по-достъпни.

Тя го прави основно, за да увеличи печалбите.

Единствената причина, защо виждате намаляне на цените

е заради увеличената конкуренция в дадена индустрия,

тъй като всяка компания се стреми да надвие ценовата ефективност на конкурентите

си чрез подобни методи.

Искам да кажа, че независимо от това, колко евтини стават нещата,

по някое време липсата на консумация, причинена

от високия брой безработни хора заради автоматизацията,

ще надвие всякакво ниво на позволимост

заради по-евтините разходи за производство. Това е неизбежно.

И имайте пред вид – и това е наистина важно – необходима е само една безработица от 20 до 30%,

за да се дестабилизира напълно човешкото общество чрез безредие и насилие.

Това е.

Въпросът не е дали можем да автоматизираме всичко.

Въпросът е кога ценовата ефективност на приложната автоматизация

ще произведе точно толкова безработица,

за да причини социална дестабилизация и осакатяваща загуба на икономически растеж.

И така питам пак:

"В една икономическа система, в която компаниите целят да намалят разходите си за производство

с цел хем да максимилизират печалбите си,

хем да останат конкурентноспособни спрямо други продуценти,

каква структурна мотивация съществува да се задържат човешките работни места

в наверечерието на една нова технологична среда,

в която мнозинството от всички професии може да се изпълни по-евтино и

по-ефективно от машинна автоматизация?"

Отговорът е, че няма такава мотивация

или поне не струкутрно.

Някакъв вид обща мотивация би могла да съществува,

имайки пред вид съзнанието, че хората се нуждаят от доходи,

за да може да функционира пазарната икономика,

но това изисква работодателите да игнорират такъв вид намаляване на разходи

и ефективност, и технологии за увеличаване сигурността, само за да предоставят на хората работни места.

В реалността, ако един бизнес има избор между човек и машина

и ако машината е по-продуктивна и по-евтина,

той винаги ще избере машината

както диктува пазарната логика.

Ако не го стори, той би загубил едно конкурентно предимство,

тъй като някой по-безскрупулен конкурент със сигурност ще направи тази стъпка.

Следователно единственото истинско,

логично и отговорно решение в този сценарии

е да се премахне самата система от труд за доход –

и така да се премахне пазарът

и да се достигне един нов вид икономическо взаимотношение.

Трети въпрос:

"В икономическа система, която неизбежно създава класова стратификация

и неравенство,

как могат ефектите на "структурното насилие" –

феномен, който според учени убива над 18 милиона души годишно

и създава множество системни проблеми като поведенчески,

емоционални и физически разболявания –

да бъдат намалени или премахнати?"

Много хора днес говорят за ужаса от ненужна смърт и страдание

заради драматични злополуки,

психопатично насилие

и чак до исторически геноциди, войни

и подобни зверства.

В цялото това може да забележим един вид морална относителност

в това, какво обществото предпочита да осъжда,

като акцентира директно насилие между хората,

вместо да вземе по-обективна гледна точка.

От статистическа гледна точка, ако наистина искаме най-точно

да открием най-мащабните, честосрещани и повсеместни причини за смърт

в света, ще открием един основен източник:

класово неравенство и нисък социоикономически статус.

Тези двете надвиват всяка друга форма на насилие

и обществена заплаха безспорно.

Основната причина за смърт на тази планета са относителната и абсолютната бедност.

Точка.

Всяка година еквивалентът на два Холокоста –

почти 20 милиона души –

умират заради вродените дефекти на пазарната икономика

и математическата ѝ неизбежност да създава големи класови разделения

и резултиращи от тях човешки лишения.

В това има два вида лешение, което трябва да отбележим:

абсолютно и относително.

Абсолютно лишение е това, което един милиард души вмомента изпитват

поради липсата на най-прости хранителни нужди.

Този вид лишение се отнася до липсата на основни физически нужди

и до резултирането на болести и преждевременна смърт

заради липса на ресурси и възможности.

Относителното лишение е свързано с умствените, емоционалните и

физическите разболявания, които резултират

от стреса да съществуваш

в ниските етажи на едно материално неравно общество.

Например,

множество изследвания, които сравняват общественото здраве между страните

на базата на неравенство вътре в дадена страна,

намират, че тези страни с най-ниски нива на поведенческо насилие,

най-ниските нива на престъпност, детска смъртност,

пристрастявания, сърдечни заболявания, много ракови заболявания, затлъстяване,

високо кръвно налягане, ниска продължителност на живота, депресия,

общи умствени заболявания

и други "намалени" проблеми

също имат най-ниски нива на материално неравенство.

Взети заедно, тези две форми на лишение – абсолютна и относителна –

съставят тъй нареченото "структурно насилие",

което е вид систематично насилие.

То не е това, което мнохо хора си представят

под наименованието "насилие".

Нека кажем така:

ако опра пистолет до главата ви и ви убия,

всички ще сме съгласни, че това е директно смъртоносно насилие.

Ако обаче ръководя компания, която за да спести пари, тайно изхвърля токсични отпадъци

във водоснабдяването на града ви

и ако три години по-късно много хора от града се разболеят от рак

и умрат заради това замърсяване,

вярвам, че всички ще сме съгласни,

че това е вид смъртоносно насилие,

но много по-недиректно и с не толкова очевиден замисъл.

По същия начин вече е всеобщо знание, че хора с нисък социоикономически статус

с по-голяма вероятност умират от сърдечни заболявания спрямо хора в по-високи класи.

Факт е, че токсичното състояние да си беден –

както абсолютно така и относително –

причинява такива болести и много други.

Обаче, въпреки че много хора умират поради това,

рядко някой ще повдигне въпроса за недиректно насилие

или по-точно за структурно насилие.

Защо? Защото ефектът може да се премери само чрез статистически проучвания върху цели населения

и не може да заключи от който и да е единичен случай.

Това върви против интуицията на нашето възпитание,

но все пак няма никаква реална разлика

между това да те убият с огнестрелно оръжие,

да те отровят чрез замърсяване

или да умираш от сърдечно заболяване заради причинно-следствените реакции,

задействани от икономическата система.

Това е система, която изкуствено създава икономически неравенства и бедност,

неизбежно карайки някои хора да съществуват

в отровни условия на нисък социоикономически статус.

Забелязахте, че казах думата "изкуствен",

защото тази бедност не е неизбежна

нито някакъв основен закон на човешкото общество,

точно както да те застрелям не е неизбежно

и както да отровя водата ти не е неизбежно.

Класовата система, която търпим днес, е продукт на пазарната система

и тя МОЖЕ да бъде премахната

заедно с двата холокоста всяка година, причинени от нея.

Това може би не е било вярно в миналото,

но определено е вярно днес

със сегашните технологически възможности да се съсзаде световно изобилие.

Факт е, че ниският социоикономически статус

е водещият причинител на смърт на планетата Земя

и това какво означава?

Ако икономическото неравенство и неизбежната бедност са технически ненужни,

ами са просто структурен резултат на самата пазарна икономика,

то означава, че пазарната система е

основанат причина за смърт на планетата днес.

И така обратно към въпроса:

"В икономическа система, която неизбежно създава класова стратификация

и неравенство,

как могат ефектите на "структурното насилие" –

феномен, който според учени убива над 18 милиона души годишно

и създава множество системни проблеми като поведенчески,

емоционални и физически разболявания –

да бъдат намалени или премахнати?"

Отговорът, разбира се, е че не могат да се премахнат.

Те са вградени в системата и колкото по-дълго имаме пазар,

толкова повече холокости ще се случват.

И ще почнем да виждаме 3 или 4 холокоста с напредъка на веремето

поради екстремния възход на икономическо неравенство

и тази статистика не показва признаци на спиране.

Доколкото до намаляването на ефектите,

да, предполагам, че някакъв вид преразпределение на богатствата може дасе появи,

но ефектът би бил минимален, защото то не прави нищо, за да едресира

истинската структурна причина на проблема.

То било просто една кръпка.

Да не говорим, че вероятостта това да се случи е абсолютно минималнла,

защото всеки подобен вид на директно действие би бил нарушение

на самата природа на свободната пазарна икономика, нали?

А това само по себе си предполага, че пазарните действия са саморегулиращи се

и всеки вид държавна намеса е считан за нежелан.

И помежду другото, ако сте един онези хора, които говорят

как нямаме свободен пазар в днешно време,

как имаме държавно насилие и развален капитализъм,

моля прегледайте лекцията ми

"Произходи и адаптации част II" от университета Торонто, 2014 год.

заедно с лекцията ми от Берлин "Икономическа калкулация в Ресурсно-базирана икономика" през 2013 год.,

където научно оборвам тези ваши небивалици.

Имаме само чист свободен пазар в точното значение на думите.

Това означава свободата да се съревноваваш

и да ограничиш свободите на другите в този процес.

Сега ще спра тук.

Тези три въпроса са моето предизвикателство към вас.

Всеки въпрос е предизвикателство към самата основа на пазарната система

и ако някой от вас може да отговори на тези въпроси

и да представи дългосрочни решения –

без премахването на пазарната икономика –

определено искам да ви чуя.

Просто направете видео отговор, качете го и го изпратете на линка по-долу.

И моля, всички,

споделете това видео.

Това са въпросите, които всяко новинарско предаване

и всяка социално осъзната медия или всеки активист

би трябвало да адресира.

Пак, ако подкрепяте движението Zeitgeist,

моля отделете времето да споделете чрез социални мрежи

форуми, блогове, И-мей списъци – каквото и да е.

Особено много искам да чуя от общества против движението Zeitgeist.

"Вие какво предлагате?"

По един или друг начин

докато не отговорим на тези въпроси и не решим проблемите,

светът се движи в посока на по-чест безредици и разпад.

Оценявам времето ви.
Благодаря.