Къде са бебетата динозаври?

Къде са бебетата динозаври? В завладяващ разговор от TEDхВанкувър, палеонтологът Джак Хорнър описва как след отваряне на черепите на изкопаемите се разкрива удивителна тайна за някои от най-любимите динозаври.

Да помоля ли да вдигнете ръцете си

или хората от различно поколение

да пляскат с ръце?

Интересува ме колко от вас

са под 12 години.

(Смях)

Никой, нали?

Добре.

Ще говоря за динозаври.

Спомняте ли си динозаврите, когато бяхте на тази възраст?

(Аплодисменти)

Динозаврите, както знаете, са смешни.

(Смях)

Сега ще отидем в различна насока.

Надявам се, че всички вие осъзнавате това.

И така, просто ще ви кажа съобщението ми:

Опитайте се да не изчезнете.

(Смях)

Това е.

(Смях)

Хората ми задават много въпроси -

всъщност, един от най-често задаваните въпроси

е защо децата харесват динозаврите толкова много.

Защо са интересни динозаврите?

Обикновено просто казвам:

"Динозаврите са били големи,

различни един от друг и са изчезнали."

Всички те са изчезнали.

Е, това не е вярно,

но ще разберете за какво става дума след минута.

И така, това е темата:

големи, различни един от друг и изчезнали.

Заглавието на разговора ми:

Динозаври с изменяща се форма:

Причината за преждевременното им изчезване.

Приемам, че си спомняте за динозаврите.

Има много динозаври с различна форма.

Много различни видове.

Преди много години,

през първата половина на 1900-те години,

ръководителите на музеи търсеха динозаври.

Те ходеха в чужбина и ги събираха.

Това е интересна история.

Всеки музей искаше малко по-голям и по-хубав динозавър,

от динозаврите в другите музеи.

И така, ако ръководителят на музея в Торонто отидеше в чужбина

и вземеше тиранозавър, голям тиранозавър,

ръководителят на музея в Отава искаше да вземе по-голям

и по-хубав тиранозавър.

Това важеше за всички музеи.

И така, всички ръководители на музеи търсеха

тези по-големи и по-хубави динозаври.

Това беше през първата половина на 1900-те години.

До около 1970 г.

някои учени

размишляваха, "Какво става по света?

Погледнете тези динозаври.

Всички те са големи.

Къде са всички малки динозаври?"

Те размишляваха върху това

и дори написаха доклади за това:

"Къде са малките динозаври?"

(Смях)

Ако отидете в музей, ще видите,

колко много бебета динозаври има там.

Хората приеха - и това действително беше проблем -

хората приеха,

че ако имат малки динозаври,

ако имат млади динозаври,

те лесно ще бъдат идентифицирани.

Ще имате голям динозавър

и малък динозавър.

Но всички те имаха големи динозаври.

Всичко се свежда до няколко неща.

Първо, учените имат его

и те обичат да слагат имена на динозаврите.

Те обичат да слагат имена на всичко.

Всеки обича да има свое животно и то да има име.

(Смях)

И така, всеки път, когато те откриваха нещо, което изглеждаше по различен начин,

те му слагаха различно име.

Това, което се случи, разбира се,

беше, че получихме множество различни динозаври.

През 1975 г.

един учен се сети.

Д-р Питър Додсън,

от университета в Пенсилвания,

осъзна,

че динозаврите растат така,

както растат птиците,

по различен начин

от начина, по който растат влечугите.

В действителност,

той използва като пример австралийската птица казуар.

Страхотно е да изглеждате като казуар

или като някоя от птиците, които имат гребен на главите си,

те в действителност растат

до около 80 процента от размера на пораснала птица,

преди гребена да започне да расте.

Сега помислете за това.

В областта, която наричаме онтогения, е установено,

че те запазват своите младежки характеристики до късна възраст.

И така, алометричната черепна онтогения

изучава относителния растеж на черепа.

И така, можете да видите,

че ако намерите динозавър,

който е отрасъл 80 процента

и не знаете, че той расте като казуар,

ще мислете, че това са две различни животни.

Това беше проблем

и Питър Додсън го изтъкна,

като използва няколко динозавъра с човка като на патица,

тогава наричани хипакрозаври.

Той показа,

че ако вземете бебе казуар и такава пораснала птица

и моделирате птица, която е на средна възраст от тях,

ако тя расте по линеен модел,

тя ще има гребен

с размер половината от размера на порасналата птица.

Но в действителност, 65 процента

от полу-порасналите птици

нямат никакъв гребен.

И така, това беше интересно.

Ето къде

хората отново се заблуждават.

Искам да кажа, че ако те просто вземат в предвид това,

като вземат в предвид разработката на Питър Додсън, и продължат,

бихме имали много по-малко видове динозаври,

отколкото имаме сега.

Но учените имат его;

те обичат да слагат имена.

И така, те продължиха да слагат имена на динозаврите,

защото те бяха различни.

Сега имаме начин на действително тестване,

за да разберем дали даден динозавър или което и да е животно

е младо или старо.

Това се вижда при разрязване на костите им.

Но да се разрежат костите на динозавър

е трудно, както можете да си представите,

защото в музеите

костите са ценни.

Ако отидете в музей, ще видите колко добре се грижат за тях.

Те ги слагат в пяна, в малки контейнери.

Те се грижат за тях много добре.

Те няма да харесат, ако влезете

и поискате да ги разрежете и да погледнете вътре в тях.

(Смях)

Обикновено няма да ви позволят да направите това.

Но аз имам музей

и събирам динозаври

и мога да разрежа костите на моя динозавър.

Това е което правя.

(Аплодисменти)

И така, ако разрежете костите на малък динозавър,

отвътре той е много гъбест, като А.

Ако разрежете костите на пораснал динозавър,

той е много масивен.

Можете да кажете, че това е кост на пораснал динозавър.

И така, наистина е лесно костите да бъдат разрязани.

Това, което искам да направя,

е да ви покажа тези кости.

В Северна Америка, в Северните равнини на Съединените щати

и Южните равнини на Алберта и Саскетчуан,

има скала, наречена формация Дяволски Приток,

където има кости на последните динозаври, които са живели на Земята.

Съществуват 12 вида от тях,

които всеки познава -

искам да кажа, че това са 12-те основни вида,

които са изчезнали.

И така, ще ги оценим.

И това е, което правя.

И така, студентите ми, екипа ми,

разрязват кости.

Сега, както можете да си представите,

разрязването на кост на крак е едно нещо,

но когато отидете в музей

и кажете: "Нали нямате нищо против да разрежа

костите на черепа на динозавъра Ви.",

Ви казват: "Махайте се."

(Смях)

Тук са 12 вида динозаври.

Искам да разгледаме тези три.

И така, това са динозаври, които се наричат Пачицефалозар.

Всеки знае,

че тези три вида са свързани.

Приема се,

че те са свързани

като братовчеди.

Но никой никога не е предполагал,

че те може да са свързани по-тясно.

С други думи,

хората ги разгледаха и видяха разликата.

Всички вие знаете,

че ако трябва да решите,

дали сте свързани с Вашия брат или сестра,

няма да можете да го направите, ако гледате различията.

Можете да определите дали двама човека са свързани,

като разгледате приликите.

Учените разглеждаха тези динозаври

и говореха колко те се различават един от друг.

Пачисефалозарът има голям, дебел свод на главата си

и има малки подутини в задната част на главата,

и много възлести образувания на края на носа.

А Стайгимолох, друг динозавър

от същата епоха, живял по същото време,

има рогове, които стърчат от задната част на главата му.

Той има малък свод

и много възлести образувания на носа си.

А ето динозавъра, наречен Дракорекс,

Окото на Хогуарт.

Ще познаете ли откъде произлиза той? От дракон.

И така, ето динозавър,

който има рогове, стърчащи от главата му, а не свод,

и възлести образувания на носа си.

Никой не забеляза, че възлестите образувания изглеждат еднакво.

Но учените разгледаха тези три вида

и казаха: "Това са три различни вида динозаври

и може би Дракорекс е най-примитивния от тях.

А този е по-примитивен от този.

Не ми е ясно,

действително как класифицираха тези три вида.

Но ако ги наредите в редица,

ако просто вземете тези три черепа и ги поставите в редица,

те изглеждат така.

Дракорексът е с най-малкия череп,

Стайгимолохът е със среден размер,

Пачисефалозарът е с най-големия.

Човек би си помислил,

че това е решението.

(Смях)

Но това не е решението.

Знаем защо.

Учените обичат да дават имена.

Ако разрежем костите на

Дракорекса -

разрязах костите на нашия Дракорекс -

погледнете, те са гъбести отвътре,

наистина са гъбести отвътре.

Искам да кажа, че той е млад динозавър

и расте наистина бързо.

Той ще стане по-голям.

Ако разрежем костите на Стайгимолоха,

те са същите.

Сводът, това малко кубе

расте наистина бързо.

То се надува много бързо.

Това, което е интересно, е че рога на гърба на Дракорекса

също расте много бързо.

Роговете на гърба на Стайгимолоха

в действителност са резорбиращи,

което означава, че те се смаляват,

когато кубето намалява.

Ако погледнем Пачицефалозара,

той има твърд свод

и малките подутини в задната част на главата му

са също резорбиращи.

Дори само с тези три динозавъра

можете лесно - като учен -

лесно можем да предположим,

че това е просто линията на растеж

на един и същ динозавър.

Което разбира се, означава,

че Стайгимолохът и Дракорексът

са изчезнали.

(Смях)

Добре.

Което разбира се, означава,

че съществуват 10 основни вида динозаври.

И така, мой колега в Бъркли,

той и аз разглеждахме Трисератопс.

Преди 2000-ата година -

запомнете -

Трисератопс бяха открити през 1800-те години -

преди 2000 година никой не беше виждал

млад Трисератопс.

Във всеки музей по света има Трисератопс,

но никой нямаше млад Трисератопс.

Знаем защо, нали?

Защото всички искат да имат голям динозавър.

И така, всички имат голям динозавър.

Отидохме в чужбина и намерихме много динозаври,

намерихме и много малки динозаври.

Има ги навсякъде. Те са навсякъде.

И така, имаме много от тях в музея ни.

(Смях)

Всички казват, че това е защото музеят е малък.

Когато имате малък музей, имате малки динозаври.

(Смях)

Ако разгледате Трисератопс,

ще видите, че той се променя, формата му се променя.

Когато младите динозаври растат,

в действителност роговете им се изкривяват назад.

Когато пораснат,

роговете им растат напред.

Това е много чудновато.

Ако погледнете по ръба на яката,

ще видите, че те имат триъгълни кости,

които в действителност порастват като триъгълници

и след това се изравняват около яката,

точно както роговете

при Пачуисефалозара.

И тогава, защото имам млади динозаври в колекцията си,

разрязвам костите им

и гледам какво има вътре.

Малкият динозавър е наистина гъбест.

И динозавърът със среден размер е наистина гъбест.

Но това, което е интересно,

е че порасналият Трисератопс също е гъбест.

А това е череп, който е дълъг два метра.

Това е голям череп.

Но тук има друг динозавър,

който е открит в тази геологическа формация

и прилича на Трисератопс, с изключение на това, че е по-голям

и се нарича Торозоръс.

Когато разрежем костите на Торозоръса,

виждаме, че той има напълно развити кости.

Но той има тези големи дупки в щита си.

Всички учени казват: "Трисератопсът и Торозоръсът

не могат да бъдат един и същ вид динозаври,

защото единият от тях е по-голям."

(Смях)

"И той има дупки в щита си."

Казах: "Имаме ли млади Торозори?"

Отговориха ми: "Нямаме,

но той има дупки в щита си."

Един от дипломантите ми, Джон Сканела,

разгледа цялата колекция

и в същност откри,

че дупката започва да се формира

при Трисератопите

и разбира се, тя съществува и при Торозорите -

и така, той откри междинните дупки

между Трисератопс и Торозоръс,

което наистина беше страхотно.

Сега знаем,

че Торозоръс

в действителност е пораснал Трисератопс.

Сега, когато даваме имена на динозаврите,

когато даваме име на каквото и да е,

първоначалното име се запазва,

а второто име се отменя.

Името Торозоръс е отменено.

За Трисератопс, ако сте чули новината,

много журналисти я разбраха погрешно.

Те предадоха, че Торозоръсът трябва да бъде запазено име, а Трисератопс да бъде отменено,

но това няма да се случи.

(Смях)

Можем да направим това с много динозаври.

Искам да кажа, това е Едмонтозавър,

а това е Анатотитан.

Анатотитан: гигантска патица.

Той е гигантски динозавър с човка на патица.

Това е друг динозавър.

Разглеждаме хистологията на костите.

Хистологията на костите ни казва,

че Едмонтозавърът е млад,

или поне полу-пораснал,

а другият динозавър е пораснал

и имаме онтогения.

Освобождаваме се от Анатотитана.

Можем просто да продължим така.

Последният динозавър

е Т. Рекс.

Имаме два динозавъра,

Т. Рекс и Нанотиран.

(Смях)

Отново се чудите.

(Смях)

Но учените зададоха един въпрос.

Те ги разгледаха

и казаха: "Единият има 17 зъба, а най-големият има 12.

Това въобще няма смисъл,

защото не знаем на динозаврите

да им порастват зъби, когато остаряват.

И така, това трябва да е вярно -

те трябва да са от различни видове."

Разрязваме костите им.

Със сигурност,

Нанотиранът има млади кости,

а по-големият динозавър има напълно развити кости.

Изглежда, че те могат да пораснат още повече.

В музея на Rockies, където работим,

имам четири Т. Рекса

и мога да разрежа костите им.

Но не се наложи да разрязвам костите им,

защото просто подредих в редица челюстите им

и открих, че най-големият има 12 зъба,

а следващия по-малък има 13,

а следващия по-малък има 14.

Разбира се, Нано има 17.

Просто отидохме навън и разгледахме други колекции,

и открихме динозавър, който има 15 зъба.

Отново, наистина е лесно да се каже,

че онтогенията на Тиранозавъра

включва Нанотиран,

и затова можем да изключим още един динозавър.

(Смях)

Когато трябва

да направим равносметка,

виждаме, че са останали седем вида динозаври.

Това е хубаво число.

Мисля, че това е хубаво число да изчезнеш.

Както можете да си представите,

това не е много известно на четвъртокласниците.

Четвъртокласниците обичат динозаврите си,

те запомнят имената им.

И не са щастливи от това.

(Смях)

Много ви благодаря.

(Аплодисменти)