Кой съм аз? Да помислим отново

Как решаваме кои сме? В изненадващото си представление, Хетайн Пател си играе с идентичността, езика и акцента, и ви предизвиква да вникнете по-дълбоко в човешката душа. Възхитителна медитация върху себе си, вдъхновена от Брус Ли и изпълнена от Юю Рау.

Хетайн Пател (на китайски)

Юю Рау: Аз съм Хетайн. Аз съм артист.

А това е Юю,

която е танцьорка, с която работя.

Помолих я да превежда за мен.

ХП: (на китайски)

ЮР: Ако позволите, бих искал да ви разкажа

малко за мен

и моето творчество.

ХП: (на китайски)

ЮР: Бях роден и израстнах близо до Манчестър,

в Англия,

но няма да ви говоря на английски,

защото се опитвам да избегна всякакви предположения,

които бихте направили от моят северняшки акцент.

(смях)

ХП: (на китайски)

ЮР: Единственият проблем при смяната

с мандарин

е, че мога да кажа само този параграф,

който научих наизуст

когато посетих Китай. (смях)

Така че мога да продължа да го повтарям с различна интонация

и да се надявам да не забележите.

(смях)

ХП: (на китайски)

(смях)

Не е нужно да казвам, че бих искал да се извиня

на всички говорещи мандарин в публиката.

Като дете мразех да ме карат

да нося индийската курта пижама,

защото не смятах, че е готино.

Струваше ми се момичешко, като рокля,

и имаше този торбест панталон,

който трябва да завържеш много здраво,

за да избегна срама, ако падне.

Моят баща никога не облече такъв,

така че не мислех и аз да го правя.

Също така ме кара да се чувствам некомфортно,

защото хората ще предположат, че представлявам нещо

индийско когато я нося,

въпреки че не е вярно.

ХП: (на китайски)

ЮР: Всъщност единственият начин, по който се чувствам удобно

когато нося дрехата е да се преструвам,

че е дреха на кунг фу воин

като Ли Му Бай от онзи филм -

"Тигър и дракон"

(музика)

Добре.

Моето творчество е за идентичността и езика,

да предизвиквам общоприети предположения,

основани на това как изглеждаме или откъде сме дошли,

пол, раса, социален статус.

Все пак кое ни прави това което сме?

ХП: (на китайски)

ЮР: Преди четях комикси за Човека паяк,

гледах кунг фу филми,

ходех на уроци по философия от Брус Ли.

Той казваше неща като...

ХП: Изпразни съзнанието си.

(смях)

Бъди безформен като водата.

Сега сложи водата в чаша.

Тя става с формата на чашата.

Сложи водата в бутилка и тя ще стане като бутилката.

Сложи я в чайник и ще стане като чайника.

Водата може да тече,

но и може да се счупи.

Бъди вода, приятелю мой. (аплодисменти)

ЮР: Тази година, аз ще стана на 32 години,

същата възраст, на която Брус Ли си отиде.

Наскоро се чудех дали,

ако беше жив днес,

какъв съвет щеше да ми даде

за тази лекция на TED.

ХП: Не имитирай гласа ми.

Това ме обижда.

(смях)

ЮР: Добър съвет,

но все още си мисля, че се учим на това кои сме

като копираме другите.

Кой не е имитирал своя герой от детството

на площадката, или майка си или баща си?

Аз съм го правил.

ХП: Преди няколко години, за да направя този клип

за моя творба, аз обръснах цялата си коса,

за да може да порасне като на баща ми,

когато е емигрирал от Индия

в Обединеното кралство през 60-те години.

Той имаше път настрани и оформени мустаци.

В началото вървеше много добре.

Дори започнах да получавам отстъпки в индийските магазини.

(смях)

Но след това много бързо

започнах да подценявам

растежът на моят мустак

и той стана много голям.

Вече не приличаше на индийски.

Вместо това хората от другата страна на улицата

започнаха да крещят неща като -

ХП и ЮР: Ставай и тръгвай!

(смях)

ХП: Всъщнот, не знам дори защо говоря така.

Моят баща дори няма индийски акцент вече.

Сега той говори така.

И не имитирам само моят баща.

Преди няколко години отидох в Китай за няколко месеца,

и не можех да говоря китайски,

което ме изнервяше,

така че написах това и го преведох

на китайски, научих го наизуст,

като песен, мисля.

ЮР: Този текст е така запаметен в съзнанието ми,

по-ясно от пин номера на банковата ми карта,

така че мога да се преструвам, че говоря гладко китайски.

Когато научих този текст,

имаше един творец, който да ме изслушва

колко точно произнасях думите.

Казвах текста, след това той се смееше

и ми казваше: О да, това е чудесно,

но звучеше като жена."

Казах: "Какво?"

Той каза: "Научи го от жена?"

И аз казах: "Да. И?"

Тогава той ми обясни, че има разлика в интонацията

между мъжките и женските гласове,

които са много различни и отличими, и че съм го научил много добре,

но с гласът на жена.

(смях)

(аплодисменти)

ХП: Добре. Така че в тази работа с имитациите

има някакъв риск.

Невинаги става така както сте го планирали

дори и за талантлив преводач.

Но ще се придържам към това,

защото противно на това, което обикновено предполагаме,

да имитираш някого може да разкрие уникални неща.

Така че всеки път когато се проваля

да приличам повече на моя баща,

аз заприличвам все повече на себе си.

Всеки път когато се проваля да се превърна в Брус Ли,

ставам все по-автентичен аз.

Това е моето изкуство.

Стремя се към автентичност,

дори ако идва под форма,

която невинаги очакваме.

Твърде скоро започнах да разбирам,

че не съм се научил да седя така

бидейки индиец.

Научих го от Човека паяк.

(смях)

Благодаря.

(аплодисменти)