Жаклин Новограц за едно бягство от бедността

Жаклин Новограц разказва трогателна история за срещата си в едно бедняшко предградие на Найроби с Джейн - бивша проститутка, чиито мечти да избяга от бедността, да стане лекар и да се омъжи се изпълняват по неочакван начин.

Работя по въпросите на бедността вече над 20 години,

и по една ирония проблемът и въпросът, с който най-много се боря

е - как всъщност се дефинира бедността? Какво означава това?

Често гледаме финансите -

хора, печелещи по-малко от един долар или два-три долара дневно.

И все пак сложността на бедността наистина трябва да гледа

на прихода като единствената променлива.

Защото той наистина е условие за избор,

и липсата на свобода.

Имах едно преживяване, което наистина задълбочи и осветли за мен

разбирането, което имам.

Случи се в Кения и искам да го споделя с вас.

Бях с приятелката си Сюзън Майзелас, фотографката,

в бедняшките предградия в долината Матхаре.

Долината Матхаре е едно от най-старите бедняшки предградия в Африка.

Намира се на около три мили извън Найроби,

дълга е една миля и широка около две десети от милята,

където над половин милион хора

живеят наблъскани в малки тенекиени бараки,

поколение след поколение, под наем,

често по осем или десет души в една стая.

Известна е с проституция, насилие, наркотици.

Трудно място да израстнеш.

Докато вървяхме по тесните алеи,

беше буквално невъзможно да не стъпваш

в нечистотиите и боклука покрай малките къщички.

Но в същото време беше също така невъзможно

да не забележиш човешката жизненост,

стремежите и амбицията на хората, които живеят там.

Жени къпеха бебетата си, перяха дрехите им и ги простираха.

Запознах се с една жена, Мама Роуз,

която живееше под наем в малка тенекиена барака от 32 години,

където живее със седемте си деца.

Четири спят в едно двойно легло,

а три спят на пода от кал и линолеум.

Тя успява да ги издържа, за да ходят на училище, продавайки вода в една будка

и сапун и хляб от малкия магазин вътре.

Беше денят след встъпването в длъжност

и ми бе припомнено, че Матхаре все пак е свързан със света.

Виждах деца на уличните ъгли,

които казваха: "Обама, той е наш брат!"

А аз отвръщах: "Е, Обама е мой брат, значи ти също си ми брат."

Те поглеждаха озадачено, а после вдигаха ръка за поздрав.

Там срещнах Джейн.

Бях поразена незабавно от добротата и нежността в лицето й

и я помолих да ми разкаже историята си.

Отначало тя ми разказа мечтата си. Каза: "Имах две.

Първата ми мечта бе да стана лекар,

а втората - да се омъжа за добър човек,

който да остане с мен и семейството ми.

Защото майка ми беше самотна майка

и не можеше да си позволи да плаща училищни такси.

Така че се наложи да се откажа от първата мечта, и се съсредоточих върху втората."

Омъжила се, когато била 18-годишна, родила бебе веднага.

Щом станала на 20, се оказала бременна с второ дете,

майка й починала, а съпругът й я изоставил - оженил се за друга жена.

Тя отново се оказала в Матхаре, без никакви приходи и умения, без пари.

И в крайна сметка се заела с проституция.

Не било организирано по начина, по който често смятаме.

Ходела в града нощем с двайсетина момичета

да търси работа, и понякога се връщала с няколко шилинга,

а понякога с нищо.

Тя каза: "Знаеш ли, бедността не беше толкова лоша. По-лошо беше унижението

и притеснението във всичко това."

През 2001 г. животът й се променил.

Нейна приятелка чула за една организация, "Джамий Бора",

която заемала пари на хора, независимо колко са бедни,

ако представиш съизмерима сума в спестявания.

Трябвала й година, за да спести 50 долара,

започнала да взема назаем, и с времето успяла да си купи шевна машина.

Започнала да шие.

И това се превърнало в сегашното й занимание,

а именно: отива на пазар за дрехи втора употреба

и купува за около три долара и 25 цента стара бална рокля.

Някои от тях може да са дарени от вас.

Тя ги преработва с волани и панделки

и прави готови бухнали рокли, които продава на жени

за 16-годишния рожден ден на дъщеря им или за първото Свето причастие -

тези крайъгълни камъни в живота, които хората искат да празнуват

из целия икономически спектър.

Бизнесът й е наистина добър. Всъщност я гледах

как върви по улиците и продава. За нула време

около нея се събираше тълпа жени, купуващи тези рокли.

Замислих се, докато я гледах как продава роклите,

както и бижутата, които прави,

че сега Джейн печели по над четири долара на ден.

И по много дефиниции тя вече не е бедна.

Но все още живее в долината Матхаре.

Не може да се изнесе.

Живее с цялата тази несигурност,

и всъщност през януари, по време на етническите размирици,

била прогонена от дома си и трябвало да търси нова барака,

в която да живее.

"Джамий Бора" разбира това. И разбира,

че когато говорим за бедност,

трябва да гледаме хората из целия икономически спектър.

С търпеливото финансиране от "Acumen" (Находчивост) и други организации,

заеми и инвестиции, които са им предоставени дългосрочно,

построили квартал с жилища на ниски цени,

на около час от центъра на Найроби.

Проектирали го от гледна точка

на клиенти като самата Джейн,

настоявайки за отговорност и отчетност.

Тя трябва да даде 10 процента от ипотеката -

от общата стойност, или около 400 долара в спестявания.

Тогава ипотеката й е сведена до сумата, което е плащала като наем за малката си колиба.

До седмица-две тя ще бъде

сред първите 200 семейства, преместили се в този квартал.

Когато я попитах дали се бои от нещо

и дали ще й липсва нещо от Матхаре,

тя каза: "От какво да се боя,

с което вече да не съм се сблъсквала?

ХИВ позитивна съм. Преживяла съм всичко."

И каза: "Какво да ми липсва?

Мислиш, че ще ми липсва насилието или наркотиците? Липсата на спокойствие?

Смяташ ли, че ще ми липсва да не знам дали децата ми ще се приберат у дома

в края на деня?" Тя каза: "Ако ми дадеш 10 минути,

багажът ми ще бъде готов."

Попитах: "Ами мечтите ти?"

А тя каза: "Ами, разбираш ли,

мечтите ми не изглеждат точно както си мислех, когато бях малко момиченце.

Но като се замисля - смятах, че искам съпруг,

но всъщност съм искала семейство,

което да е любящо. Аз обичам безумно децата си, те също ме обичат."

Тя продължи: "Мислех, че искам да стана лекар,

но всъщност съм искала да бъда някой,

който обслужва, полага грижи и лекува.

Чувствам се толкова благословена с всичко, което имам,

че два дни в седмицата ходя да съветвам ХИВ пациенти.

Казвам: "Погледнете мен. Не сте мъртви.

Още сте живи. Ако сте още живи, трябва да служите."

Тя заяви: "Не съм лекар, който раздава хапчета.

Но може би раздавам нещо по-добро,

защото им давам надежда."

И посред тази икономическа криза,

когато толкова много от нас са склонни да се поддадат

на страха, мисля, че ще е добре

да вземем пример от Джейн и да протегнем ръка,

признавайки, че да си беден не значи да си обикновен.

Защото, когато са разрушени системи,

като тези, които виждаме по света,

това е възможност за изобретения и иновации.

Това е възможност наистина да се построи свят,

където услугите и продуктите могат да достигнат

до всички човешки същества, така че да могат

да вземат решения и да правят избори за себе си.

Наистина смятам, че оттам започва достойнството.

Дължим го на всички като Джейн по света.

И също толкова важно е, че го дължим на себе си.

Благодаря ви.

(Аплодисменти)