Миризливата мистерия на човешкия феромон

Дали нашите миризми ни правят секси? Популярната наука казва: да, феромоните изпращат химически сигнали за секс и привличане от нашите подмишници до потенциалните партньори. Но въпреки това, което може би сте чували, няма убедително научноизследователско потвърждение, че хората имат такива молекули за миризми. В тази отваряща очите беседа зоологът Тристръм Уайът обяснява основните недостатъци на текущите феромонни изследвания и споделя надеждата си за бъдеще, което отключва очарователното и потенциално животоспасяващо знание, скрито в нашето обоняние.

„Феромон“ е много силна дума.

Тя призовава към секс, пълно отдаване, загуба на контрол.

Виждате, че като дума тя е много важна.

А е едва на 50 години. Създадена е през 1959 г.

Ако я потърсите в интернет,

което сигурно сте правили,

ще получите милиони резултати.

Почти всички тези сайтове опитват да ви продадат

нещо, което ще ви направи неустоими

за 10 или повече долара.

Това е много привлекателна идея

и молекулите, които се споменават,

звучат наистина по научному.

Имат страшно много срички.

Това са неща, като андростенол, андростенон

или андростенедион.

Стават все по-добри и по-добри

и в комбинация с бели лабораторни престилки,

трябва да създадат впечатлението, че зад тях

стои фантастична наука.

Но за съжаление това са измамни претенции,

поддържани от нечестна наука.

Проблемът е, че макар че има много

добри учени, работещи върху това, което смятат

за човешки феромони

и публикуващи в уважавани списания,

в основата на работата им,

въпреки изключително сложните експерименти,

наистина няма добра наука зад нея,

защото лежи върху проблема,

че никой не е изследвал систематично

всички миризми, произвеждани от хората.

А молекулите, които отделяме, са хиляди.

Ние сме бозайници. Произвеждаме много миризма.

Никой не е проверил систематично

кои молекули действително са феромони.

Просто взели няколко

и всичките експерименти се базират на тях,

но изобщо няма неоспорими доказателства.

Това не означава, че

тази миризма не е важна за хората.

Напротив! Някои хора са ѝ възторжени почитатели.

Един от тях е Наполеон.

Добре известно е, може би помните,

че по време на подготовката за война,

той пише до своята любима, императрица Жозефина:

„Не се къпи, прибирам се.“

(Смях)

Той не искал за загуби никое от нейните богатства

в дните преди да се прибере у дома.

И сега е така, ще намерите сайтове,

които предлагат това като важна приумица.

В същото време, обаче,

харчим почти толкова пари

за премахване миризмите от себе си,

колкото за вкарването им обратно в парфюмите.

Парфюмите са многомилиарден бизнес в долари.

И така, това, което искам да
направя до края на беседата,

е да ви разкажа какво наистина са феромоните;

да ви разкажа защо мисля, че бихме очаквали

хората да имат феромони;

да ви разкажа за някои обърквания при феромоните

и накрая да завърша с

един обещаващ път, показващ ни

посоката, в която трябва да поемем.

И така, древните гърци знаели,

че кучетата изпращат невидими сигнали помежду си.

В жегата женското куче

изпраща невидим сигнал към мъжките

на километри наоколо

и това не е звук, а миризма.

Може да вземете с парче плат миризмата на женската

и мъжките ще хукнат след него.

Но проблемът за всеки,

който би могъл да види този ефект,

е, че не можете да определите молекулите.

Не можете да покажете, че е химикал.

Причината за това , разбира се,

е, че всяко от тези животни

произвежда много малки количества

и в случая с кучето

мъжките кучета могат да го доловят, но ние – не.

Едва през 1959 г. немски екип,

след 20-годишно търсене на тези молекули,

открива, идентифицира първия феромон,

и това е половият хормон на копринения молец.

Удивителен избор на Адолф Бутенанд и неговия екип,

защото са му необходими половин милион молци,

за да се получи достатъчно материал
за химическия анализ.

Но той създава модела

как трябва да се извърши феромонен анализ.

Извършва го систематично,

показвайки, че само въпросната молекула

стимулира мъжките,

всички останали – не.

Той я анализира много внимателно.

Синтезира молекулата,

прилага я върху мъжките,

кара ги да реагират и показва, че действително

това е молекулата.

Така се затваря кръгът.

Нещо, което никога не е правено при хората:

нищо систематично, никаква реална демонстрация.

С тази нова концепция

се появява нуждата от нова дума

и това е думата „феромон“.

която [от гръцки] означава пренесена възбуда,

пренесена между индивиди.

От 1959 г. насам се откриват феромони

в цялото животинско царство

и в мъжките, и в женските животни.

[Концепцията] работи точно
толкова добре и под водата,

при златните рибки и омарите.

И почти всеки бозайник, за който се сетите,

има идентифициран феромон;

разбира се, това се отнася и за огромен брой насекоми.

И така, знаем, че феромоните съществуват

оттатък в животинското царство.

А при хората?

Първото нещо, разбира се,

е че ние сме бозайници,

а бозайниците са миризливи.

Както всеки собственик на куче може да ви каже,

ние миришем, те миришат.

Но истинската причина да мислим,

че хората имат феромони,

е промяната, настъпваща през растежа ни.

Миризмата на тийнейджърската стая

е доста по-различна

от миризмата на стаята на малки деца.

Какво се е променило? Пубертетът, разбира се.

С окосмяването на пубиса

и подмишниците

нови жлези започват да отделят
секрет на тези места

и това води до промяна в миризмата.

Ако бяхме който и да е друг вид бозайник

или който и да е друг вид животно,

бихме казали:

„Това трябва да има връзка с феромоните.“

и щяхме да започнем да търсим както трябва.

Но има някои проблеми, поради които

мисля, че хората не са търсили

толкова ефективно феромони в човешкия вид.

Наистина има проблеми.

Първият от тях

вероятно е изненадващ.

Всичко е въпрос на култура.

Молците не се учат особено

кое е хубаво за мирисане за разлика от хората.

Така до около четвъртата година

всяка миризма, независимо колко гранясала,

е просто интересна.

Разбирам, че основната роля на родителите

е да спрат децата да бъркат с пръст в акото,

защото е нещо, което е по-добре да се помирише.

Но постепенно научаваме
кое не е добре да се помирише

и едно от нещата, които научаваме

успоредно с разбирането на кое е лошо,

е кое е добро.

Сиренето зад мен

е британски, или по-скоро английски деликатес.

Това е узряло синьо сирене „Стилтън“.

Харесването му е непонятно
за хора от други страни.

Всяка култура има своя собствена специална храна

и национални деликатеси.

Ако идвахте от Исландия

вашето национално ястие

щеше да е дълбоко изгнила акула.

Всички тези неща са придобити вкусове,

но те почти оформят символ на идентичност.

Вие сте част от група.

Второто нещо е обонянието.

Всеки от нас има уникален свят от аромати,

в смисъл, че това, което помирисваме,

е напълно различен свят за всеки от нас.

Обонянието е най-трудното

за дешифриране сетиво

и Нобеловата награда на

Ричард Аксел и Линда Бък

е присъдена едва през 2004 г.

за тяхното откритие как работи обонянието.

Наистина е трудно,

но по същество, нерви от мозъка

отиват високо в носа.

На края на тези нерви в носа

са рецепторите, които са изложени на външния въздух.

Молекулите на миризмата идващи при помирисване

си взаимодействат с рецепторите

и ако се свържат, изпращат нервен сигнал,

който се връща към мозъка.

Нямаме само един вид рецептор.

Ако сте човек, разполагате с около 400

различни вида рецептори

и мозъкът знае какво помирисвате

от комбинацията рецептори

и нервни клетки, които са активирани

и които изпращат съобщения към мозъка

в комбинаторен вид.

Но механизмът е малко по-сложен,

защото всеки от тези 400

идва в различни варианти

и в зависимост от варианта, който имате,

може да подушите кориандър или магданоз, тази билка

или като нещо вкусно и апетитно,

или като сапун.

И така всеки от нас има индивидуален свят на миризмата

и това усложнява всичко,

когато изучаваме обонянието.

Наистина трябва да поговорим за мишниците.

Трябва да ви кажа, че моите са особено добри.

Е, не възнамерявам да ги споделям с вас,

но това е мястото, където повечето хора

са търсели феромони.

Има една основателна причина,

а именно: мишниците на човекоподобните

са тяхна уникална характеристика.

Другите примати имат ароматни жлези

в други части на тялото.

Човекоподобните имат тези мишници

пълни със секреторни жлези,

постоянно произвеждащи миризми,

огромен брой молекули.

Когато се отделят от жлезите,

молекулите са без мирис.

Те нямат никаква миризма

и единствено чудесните бактерии,

обитаващи гората от косми,

са тези, които произвеждат

познатите ни и обичани миризми.

И така, между другото, ако искате да ограничите

количеството миризма,

гладкото бръснене на мишниците

е много ефективен начин за намаляване

естествената среда на бактериите.

Ще видите, че остават по-малко миризливи

за по-дълго.

Но макар че сме се фокусирали върху мишниците,

си мисля, че отчасти се дължи на това, че са най-малко

неудобното място, от което
да се искат проби от хората.

Всъщност налице е друга причина, поради която

не търсим универсален полов феромон тук.

И тя е, че 20% от населението на света

няма миризливи мишници като моите.

Това са хората от Китай, Япония

Корея и други части от Североизточна Азия.

Те просто не отделят тези прекурсори без мирис,

обичани от бактериите за производство на миризми,

които егоцентрично винаги сме смятали

за характеристика на мишниците.

И така, това не се отнася за 20% от хората по света.

Тогава какво да правим

в търсенето на човешки феромони?

Аз съм твърдо убеден, че ги имаме.

Ние сме бозайници и като всеки друг,

който е бозайник, ние вероятно ги имаме.

Но това, което смятам, че трябва да направим,

е да се върнем в началото

и да огледаме из основи цялото тяло.

Без значение колко неудобно ще е,

ние трябва да търсим и отидем за първи път

там, където никой досега не е посмял да стъпи.

Ще е трудно.

Ще е неудобно, но ще трябва да погледнем.

Трябва също да се върнем към идеите,

които Бутенанд използва, когато
изучава копринения молец.

Трябва да се върнем и прегледаме систематично

всички произвеждани молекули

и да установим кои наистина участват.

Не е достатъчно да изберем една-две

и да кажем „Тези ще свършат работа.“.

Всъщност трябва да покажем,

че наистина имат ефекта, който твърдим.

Има екип, от който съм много впечатлен.

Базиран е във Франция и предишният му успех

беше установяването на заешкия млечен феромон.

Сега екипът е насочил вниманието си

към бебетата и майките при хората.

И така, това е бебе, сучещо мляко

от гърдата на майка си.

Нейното зърно е напълно скрито

от главата на бебето,

но това, което ще забележите, е бяла капчица

и стрелка, сочеща към нея.

Това е секрецията от ареоларните жлези.

Ние всички ги имаме, и мъжете, и жените.

Това са малки изпъкналости около зърното

и ако сте кърмеща жена,

те започват да отделят секрет.

Това е много интересна секреция.

Това, което разработват Беноа Шал и неговият екип,

е прост тест, който проучва

какъв може да е ефектът от тези жлези

в простия биологичен анализ.

И така, това е спящо бебе.

Под носа му поставихме чиста стъклена пръчка.

Бебето продължава да спи,

непоказвайки никакъв интерес.

Но ако отидем при която и да е майка,

отделяща от ареоларните жлези,

т.е. не става дума за разпознаване,

може да е от всяка майка,

ако вземем секрета

и го поставим под носа на бебето,

получаваме много различна реакция.

Това е реакция на ценител на насладата.

То си отваря устата,

изважда езичето

и започва да суче.

Тъй като става със секрет от всяка майка,

това може би наистина е феромон.

Не е въпрос на индивидуално разпознаване.

Става от всяка майка.

Защо е важно това,

освен, че е просто много интересно?

Защото жените се различават

по броя на ареоларните жлези, които имат

и е налице корелация между лекотата

с която бебетата започват да сучат

и броя ареоларни жлези на майката.

Оказва се, че колкото повече секрет отделя тя,

толкова по-вероятно е детето да суче бързо.

Ако сте бозайник,

най-опасното време в живота

са първите няколко часа след раждането.

Трябва да получите тази първа глътка мляко,

и ако това не стане, няма да оцелеете.

Ще умрете.

Тъй като за много бебета всъщност е трудно

да вземат тази първа храна,

защото не получават подходящите стимули,

ако можем да определим коя е молекулата,

а френският екип е много предпазлив,

но ако можем да определим молекулата,

да я синтезираме, това би означавало

недоносените бебета да са по-склонни да сучат

и всяко бебе ще има по-добър шанс

да оцелее.

Това, което искам да ви докажа, е само пример

как един систематичен, наистина научен подход,

може всъщност да ви донесе истинско разбиране

на феромоните.

Може да има всякакви медицински интервенции.

Може да има всякакви неща,

които хората да правят с феромоните,

за които в момента просто да не знаем.

Това, което трябва да запомним е, че феромоните

не са само за секс.

Те се отнасят за най-различни сфери

от живота на бозайника.

Така че да вървим напред и да търсим повече.

Има много за откриване.

Благодаря ви много.

(Аплодисменти)