Живот отвъд границите
-
0:01 - 0:03Ако животът ви бе книга,
-
0:03 - 0:07на която вие самите бяхте автор,
-
0:07 - 0:10как щяхте да разгънете сюжета й?
-
0:11 - 0:14Това бе въпросът,
който завинаги промени живота ми. -
0:15 - 0:18Отраствайки в горещата
пустиня на Лас Вегас, -
0:18 - 0:20всичко, което исках, беше свобода.
-
0:21 - 0:25Мечтаех да пътувам по света,
-
0:25 - 0:28да живея на място, където вали сняг,
-
0:28 - 0:31и си представях всички истории,
-
0:31 - 0:34които един ден щях да разкажа.
-
0:34 - 0:36Когато станах на деветнадесет,
-
0:36 - 0:39ден след като завърших гимназия,
-
0:39 - 0:42се преместих на място, където валеше сняг,
-
0:42 - 0:44и започнах работа като масажист.
-
0:44 - 0:47Единственото, с което си
служех, бяха ръцете ми -
0:47 - 0:50и масажната ми кушетка;
-
0:50 - 0:53а с тях можех да бъда навсякъде.
-
0:53 - 0:56За пръв път в живота си
-
0:56 - 0:59се чувствах свободна, независима
-
1:00 - 1:04и управляваща напълно своя живот.
-
1:05 - 1:08Докато не настъпи пълен обрат в него.
-
1:10 - 1:12Един ден се прибрах от работа по-рано,
-
1:12 - 1:14мислейки, че съм хванала грип.
-
1:15 - 1:17След по-малко от двадесет и четири часа
-
1:18 - 1:20бях в болницата
-
1:20 - 1:22на системи
-
1:22 - 1:24с по-малко от 2% шанс за оцеляване.
-
1:25 - 1:27Няколко дни по-късно,
-
1:27 - 1:30докато бях в кома,
-
1:30 - 1:32докторите ми поставиха диагноза:
-
1:32 - 1:35бактериален менингит –
-
1:35 - 1:38предотвратима чрез ваксинация
кръвна инфекция. -
1:40 - 1:42За два месеца и половина
-
1:42 - 1:45изгубих далака си, бъбреците си,
-
1:46 - 1:48слуха на лявото ухо
-
1:48 - 1:51и двата крака от коляното надолу.
-
1:53 - 1:56Когато родителите ми ме изведоха
от болницата в инвалидна количка, -
1:56 - 1:59се чувствах сякаш бях сглобена
от различни части – -
1:59 - 2:01като парцалена кукла.
-
2:02 - 2:04Мислех си, че най-лошото вече е минало,
-
2:05 - 2:07докато няколко седмици по-късно
не видях новите ми крака -
2:07 - 2:09за пръв път.
-
2:09 - 2:13Прасците ми бяха тромави късове метал,
-
2:14 - 2:17глезените ми – тръби,
притегнати с болтове, -
2:18 - 2:20а стъпалото ми –
направено от жълт гумен материал, -
2:20 - 2:23с изпъкнала гумена лента,
приличаща на вена, -
2:23 - 2:26която свързваше палеца с глезена.
-
2:26 - 2:29Не знаех какво да очаквам,
-
2:29 - 2:32но определено не беше това.
-
2:32 - 2:35С майка ми до мен
-
2:35 - 2:39и със сълзи, стичащи се
по лицата и на двете ни, -
2:41 - 2:44нахлузих тромавите крака
-
2:44 - 2:47и се изправих.
-
2:47 - 2:51Беше толкова болезнено и ограничаващо,
-
2:51 - 2:54че единственото, за което мислих бе:
-
2:54 - 2:56как бих могла да обикалям света
-
2:56 - 2:58с тези неща?
-
2:58 - 3:00Как щях да живея живота,
-
3:00 - 3:03изпълнен с приключения и истории,
-
3:03 - 3:05живота, който винаги съм искала?
-
3:05 - 3:09Как щях да карам сноуборд отново?
-
3:10 - 3:13Същият този ден се прибрах вкъщи
и се домъкнах до леглото – -
3:13 - 3:15и ето как изглеждаше животът ми
-
3:15 - 3:17през следващите няколко месеца.
-
3:17 - 3:21В сън, бягайки от реалността,
-
3:22 - 3:25с краката ми, подпрени до мен.
-
3:26 - 3:32Бях напълно съсипана
физически и психически. -
3:34 - 3:38Но знаех, че за да продължа напред,
-
3:38 - 3:42трябваше да се отърва от старата Ейми
-
3:43 - 3:47и да се науча да приемам новата Ейми.
-
3:49 - 3:52И тогава ме озари идеята,
-
3:52 - 3:55че вече не се налагаше да съм 165 см.
-
3:57 - 3:59Можех да бъда толкова
висока, колкото си исках! -
3:59 - 4:03(Смях) (Аплодисменти)
-
4:05 - 4:08Или толкова ниска, в зависимост от човека,
с когото излизах на среща. -
4:08 - 4:10(Смях)
-
4:10 - 4:13И ако някога отново реша
да карам сноуборд, -
4:13 - 4:14краката ми няма да измръзнат.
-
4:14 - 4:16(Смях)
-
4:16 - 4:18И най-хубавото, помислих си тогава,
-
4:18 - 4:22можех да променям размера на ходилата си,
за да ми стават -
4:22 - 4:25всички обувки, които са на разпродажба.
(Смях) -
4:25 - 4:26Така и направих!
-
4:27 - 4:29Така че, имаше и ползи.
-
4:29 - 4:32В този момент си зададох
-
4:32 - 4:34този животоопределящ въпрос:
-
4:35 - 4:37ако животът ми бе книга,
-
4:37 - 4:40на която аз самата бях автор,
-
4:40 - 4:42как щях да разгъна сюжета й?
-
4:43 - 4:45И започнах да мечтая.
-
4:45 - 4:48Мечтаех така, както като
бях малко момиченце -
4:48 - 4:51и си се представях
-
4:51 - 4:54как ходя грациозно,
-
4:54 - 4:56как помагам на хората,
които срещам по пътя, -
4:56 - 4:59и как отново карам сноуборд.
-
4:59 - 5:01И не само се виждах,
-
5:01 - 5:03строейки кули от прах;
-
5:03 - 5:06усещах го с цялото си същество.
-
5:06 - 5:09Усещах вятъра в лицето си
-
5:09 - 5:12и ритъма на биещото ми сърце
-
5:12 - 5:16сякаш се случваше в този момент.
-
5:17 - 5:20Именно тогава започнах
нова глава от живота си. -
5:23 - 5:27Четири месеца по-късно
се върнах към сноуборда, -
5:27 - 5:29макар че нещата не се развиваха
както се очакваше: -
5:29 - 5:32коленете и глезените ми не се сгъваха
-
5:32 - 5:36и в един момент стресирах
всички скиори на лифта... -
5:37 - 5:41(Смях)
когато паднах, а краката ми, -
5:41 - 5:43които все още бяха
закрепени за сноуборда – -
5:43 - 5:47(Смях)
-
5:47 - 5:50изхвърчаха надолу по склона...
-
5:50 - 5:53докато аз все още бях на върха.
-
5:53 - 5:55(Смях)
Бях толкова потресена, -
5:55 - 5:59точно толкова колкото бяха и всички
останали, и бях толкова обезкуражена, -
5:59 - 6:03но знаех, че ако намеря
подходящия чифт крака, -
6:03 - 6:05ще мога пак да карам.
-
6:05 - 6:08В този момент научих,
че границите на възможностите ни -
6:08 - 6:11и препятствията пред нас могат да доведат
само до две неща: -
6:12 - 6:15първо, да ни възпрат изцяло
-
6:15 - 6:18или второ, да ни накарат
да сме изобретателни. -
6:19 - 6:22Проведох едногодишно проучване и
въпреки това не успявах да открия -
6:22 - 6:23какъв вид крака да използвам,
-
6:23 - 6:26не можех да намеря никакви източници,
които да ми помогнат. -
6:26 - 6:28Затова реших да си направя чифт сама.
-
6:29 - 6:32Заедно с човека, които направи краката,
сглобихме произволни части -
6:32 - 6:35и направихме чифт крака,
с които да мога да карам сноуборд. -
6:35 - 6:37Както виждате,
-
6:37 - 6:41ръждясали болтчета, гума, дърво
и искрящо розово тиксо. -
6:44 - 6:47И, да, мога да сменям
цвета на педикюра си. -
6:47 - 6:49Тези крака
-
6:49 - 6:53заедно с най-страхотния подарък, който
можех да получа за 21-вия си рожден ден – -
6:53 - 6:55нов бъбрек от баща ми –
-
6:55 - 6:58ми помогнаха отново да следвам мечтите си.
-
6:58 - 7:00Започнах да карам сноуборд,
-
7:00 - 7:02върнах се на работа, а след
това и на училище. -
7:02 - 7:06През 2005 г. станах съосновател
на организация с нестопанска цел, -
7:06 - 7:09предоставяща възможността на млади хора
с физически увреждания -
7:09 - 7:12да се занимават активно със спорт.
-
7:12 - 7:16Чрез нея имах възможност да замина
за Южна Африка, -
7:16 - 7:19където помогнах при снабдяването
на хиляди деца с обувки, -
7:19 - 7:21за да могат да ходят на училище.
-
7:21 - 7:24Миналия февруари
-
7:24 - 7:28спечелих последователно два златни медала
на Световната купа – -
7:28 - 7:33(Аплодисменти)
-
7:37 - 7:39което ми спечели титлата
-
7:39 - 7:42на най-високо класиралият се
пара-сноубордист при жените -
7:42 - 7:44в света.
-
7:44 - 7:47Преди 11 години загубих краката си
-
7:47 - 7:50и нямах идея какво да очаквам.
-
7:50 - 7:52Но, ако ме попитате днес
-
7:52 - 7:54дали бих искала да променя положението си,
-
7:54 - 7:57ще ви отвърна: "Не".
-
7:57 - 7:59Защото краката ми не
ме направиха неспособна; -
7:59 - 8:02напротив – направиха ме по-способна.
-
8:02 - 8:05Принудиха ме да разчитам
на въображението си -
8:05 - 8:08и да повярвам във възможностите.
-
8:08 - 8:10Затова вярвам,
-
8:10 - 8:12че въображението ни може да бъде
използвано като инструмент, -
8:12 - 8:14с който да превъзмогваме границите
на възможностите си, -
8:14 - 8:17защото в съзнанието ни
ние сме способни на всичко -
8:17 - 8:20и можем да бъдем каквито си поискаме.
-
8:20 - 8:22Вярата в тези мечти
-
8:22 - 8:25и изправянето лице в лице
със страховете ни -
8:25 - 8:27ни позволява да живеем живот
-
8:27 - 8:30отвъд нашите граници.
-
8:30 - 8:34И, въпреки че днешната тема
е иновации без граници, -
8:34 - 8:37трябва да ви кажа, че в живота ми
-
8:37 - 8:39иновациите станаха реалност
-
8:39 - 8:42именно в следствие на границите ми.
-
8:43 - 8:46Научих се, че границите са не само там,
където свършва реалността, -
8:47 - 8:50но и там, където започват
-
8:50 - 8:52въображението и приказното.
-
8:53 - 8:55Мисълта, с която бих искала
да ви предизвикам днес -
8:56 - 9:00е, че вместо да гледаме
на предизвикателствата и ограниченията ни -
9:00 - 9:03като на нещо отрицателно или лошо,
-
9:03 - 9:06можем да започнем да гледаме на тях
като на благословия, -
9:06 - 9:10великолепни дарове, които могат да бъдат
използвани да разпалят въображението ни -
9:12 - 9:15и да ни помогнат да достигнем висоти, които
никога не сме и подозирали, че можем. -
9:17 - 9:21Не става дума за разрушаване на границите,
-
9:21 - 9:24а за това да се оттласнем от тях
-
9:24 - 9:27и да осъзнаем до какви невероятни места
-
9:27 - 9:29могат да ни отведат.
-
9:29 - 9:30Благодаря ви.
(Аплодисменти)
- Title:
- Живот отвъд границите
- Speaker:
- Ейми Пърди
- Description:
-
Когато била на 19, Ейми Пърди загубила и двата си крака под коляното. И сега ... тя е професионална сноубордистка. В тази вълнуващ разговор, тя ни показва как да почерпим вдъхновение от препятствията в живота.
(Заснето на TEDxOrangeCoast.) - Video Language:
- English
- Team:
- closed TED
- Project:
- TEDTalks
- Duration:
- 09:44
Anton Hikov approved Bulgarian subtitles for Living beyond limits | ||
Anton Hikov accepted Bulgarian subtitles for Living beyond limits | ||
Anton Hikov approved Bulgarian subtitles for Living beyond limits | ||
Anton Hikov accepted Bulgarian subtitles for Living beyond limits | ||
Anton Hikov edited Bulgarian subtitles for Living beyond limits | ||
Anton Hikov edited Bulgarian subtitles for Living beyond limits | ||
Anton Hikov edited Bulgarian subtitles for Living beyond limits | ||
Anton Hikov edited Bulgarian subtitles for Living beyond limits |