1
00:00:01,000 --> 00:00:03,000
Ако животът ви бе книга,

2
00:00:03,000 --> 00:00:07,000
на която вие самите бяхте автор,

3
00:00:07,000 --> 00:00:10,000
как щяхте да разгънете сюжета й?

4
00:00:10,573 --> 00:00:13,662
Това бе въпросът, 
който завинаги промени живота ми.

5
00:00:15,000 --> 00:00:18,000
Отраствайки в горещата 
пустиня на Лас Вегас,

6
00:00:18,000 --> 00:00:20,322
всичко, което исках, беше свобода.

7
00:00:21,000 --> 00:00:25,000
Мечтаех да пътувам по света,

8
00:00:25,000 --> 00:00:28,000
да живея на място, където вали сняг,

9
00:00:28,000 --> 00:00:31,000
и си представях всички истории,

10
00:00:31,000 --> 00:00:34,000
които един ден щях да разкажа.

11
00:00:34,000 --> 00:00:36,000
Когато станах на деветнадесет,

12
00:00:36,000 --> 00:00:39,000
ден след като завърших гимназия,

13
00:00:39,000 --> 00:00:42,000
се преместих на място, където валеше сняг,

14
00:00:42,000 --> 00:00:44,000
и започнах работа като масажист.

15
00:00:44,000 --> 00:00:47,000
Единственото, с което си 
служех, бяха ръцете ми

16
00:00:47,000 --> 00:00:50,000
и масажната ми кушетка;

17
00:00:50,000 --> 00:00:53,000
а с тях можех да бъда навсякъде.

18
00:00:53,245 --> 00:00:56,000
За пръв път в живота си

19
00:00:56,000 --> 00:00:59,000
се чувствах свободна, независима

20
00:00:59,525 --> 00:01:03,664
и управляваща напълно своя живот.

21
00:01:04,569 --> 00:01:08,000
Докато не настъпи пълен обрат в него.

22
00:01:10,000 --> 00:01:12,000
Един ден се прибрах от работа по-рано,

23
00:01:12,000 --> 00:01:14,000
мислейки, че съм хванала грип.

24
00:01:14,813 --> 00:01:17,248
След по-малко от двадесет и четири часа

25
00:01:18,000 --> 00:01:20,000
бях в болницата

26
00:01:20,000 --> 00:01:22,000
на системи

27
00:01:22,000 --> 00:01:24,000
с по-малко от 2% шанс за оцеляване.

28
00:01:25,000 --> 00:01:27,000
Няколко дни по-късно,

29
00:01:27,000 --> 00:01:30,000
докато бях в кома,

30
00:01:30,000 --> 00:01:32,000
докторите ми поставиха диагноза:

31
00:01:32,000 --> 00:01:35,000
бактериален менингит –

32
00:01:35,000 --> 00:01:38,000
предотвратима чрез ваксинация 
кръвна инфекция.

33
00:01:39,563 --> 00:01:41,948
За два месеца и половина

34
00:01:41,969 --> 00:01:45,000
изгубих далака си, бъбреците си,

35
00:01:45,665 --> 00:01:48,000
слуха на лявото ухо

36
00:01:48,000 --> 00:01:51,000
и двата крака от коляното надолу.

37
00:01:53,000 --> 00:01:55,824
Когато родителите ми ме изведоха 
от болницата в инвалидна количка,

38
00:01:55,824 --> 00:01:58,682
се чувствах сякаш бях сглобена 
от различни части –

39
00:01:58,682 --> 00:02:00,578
като парцалена кукла.

40
00:02:02,000 --> 00:02:04,000
Мислех си, че най-лошото вече е минало,

41
00:02:04,607 --> 00:02:07,000
докато няколко седмици по-късно 
не видях новите ми крака

42
00:02:07,000 --> 00:02:09,000
за пръв път.

43
00:02:09,000 --> 00:02:13,000
Прасците ми бяха тромави късове метал,

44
00:02:13,792 --> 00:02:16,720
глезените ми – тръби, 
притегнати с болтове,

45
00:02:17,505 --> 00:02:19,521
а стъпалото ми – 
направено от жълт гумен материал,

46
00:02:20,000 --> 00:02:23,411
с изпъкнала гумена лента, 
приличаща на вена,

47
00:02:23,411 --> 00:02:26,000
която свързваше палеца с глезена.

48
00:02:26,000 --> 00:02:29,000
Не знаех какво да очаквам,

49
00:02:29,000 --> 00:02:32,000
но определено не беше това.

50
00:02:32,000 --> 00:02:35,000
С майка ми до мен

51
00:02:35,000 --> 00:02:39,306
и със сълзи, стичащи се 
по лицата и на двете ни,

52
00:02:40,712 --> 00:02:44,000
нахлузих тромавите крака

53
00:02:44,000 --> 00:02:46,507
и се изправих.

54
00:02:47,000 --> 00:02:51,000
Беше толкова болезнено и ограничаващо,

55
00:02:51,000 --> 00:02:53,580
че единственото, за което мислих бе:

56
00:02:54,000 --> 00:02:56,000
как бих могла да обикалям света

57
00:02:56,000 --> 00:02:58,000
с тези неща?

58
00:02:58,000 --> 00:03:00,000
Как щях да живея живота,

59
00:03:00,000 --> 00:03:02,728
изпълнен с приключения и истории,

60
00:03:02,728 --> 00:03:05,000
живота, който винаги съм искала?

61
00:03:05,000 --> 00:03:08,904
Как щях да карам сноуборд отново?

62
00:03:09,825 --> 00:03:13,000
Същият този ден се прибрах вкъщи 
и се домъкнах до леглото –

63
00:03:13,000 --> 00:03:15,000
и ето как изглеждаше животът ми

64
00:03:15,000 --> 00:03:17,000
през следващите няколко месеца.

65
00:03:17,441 --> 00:03:21,000
В сън, бягайки от реалността,

66
00:03:21,621 --> 00:03:25,443
с краката ми, подпрени до мен.

67
00:03:26,000 --> 00:03:31,520
Бях напълно съсипана 
физически и психически.

68
00:03:34,284 --> 00:03:38,000
Но знаех, че за да продължа напред,

69
00:03:38,000 --> 00:03:42,000
трябваше да се отърва от старата Ейми

70
00:03:43,228 --> 00:03:47,000
и да се науча да приемам новата Ейми.

71
00:03:49,016 --> 00:03:51,630
И тогава ме озари идеята,

72
00:03:52,346 --> 00:03:55,000
че вече не се налагаше да съм 165 см.

73
00:03:56,698 --> 00:03:59,000
Можех да бъда толкова 
висока, колкото си исках!

74
00:03:59,000 --> 00:04:03,000
(Смях) (Аплодисменти)

75
00:04:04,676 --> 00:04:07,911
Или толкова ниска, в зависимост от човека, 
с когото излизах на среща.

76
00:04:08,000 --> 00:04:10,000
(Смях)

77
00:04:10,000 --> 00:04:12,570
И ако някога отново реша 
да карам сноуборд,

78
00:04:12,570 --> 00:04:14,430
краката ми няма да измръзнат.

79
00:04:14,430 --> 00:04:16,214
(Смях)

80
00:04:16,214 --> 00:04:18,000
И най-хубавото, помислих си тогава,

81
00:04:18,449 --> 00:04:21,696
можех да променям размера на ходилата си, 
за да ми стават

82
00:04:21,696 --> 00:04:24,615
всички обувки, които са на разпродажба.
(Смях)

83
00:04:24,676 --> 00:04:26,000
Така и направих!

84
00:04:26,590 --> 00:04:29,000
Така че, имаше и ползи.

85
00:04:29,000 --> 00:04:31,665
В този момент си зададох

86
00:04:31,665 --> 00:04:34,000
този животоопределящ въпрос:

87
00:04:34,592 --> 00:04:36,932
ако животът ми бе книга,

88
00:04:36,932 --> 00:04:39,510
на която аз самата бях автор,

89
00:04:40,141 --> 00:04:42,500
как щях да разгъна сюжета й?

90
00:04:42,942 --> 00:04:45,000
И започнах да мечтая.

91
00:04:45,000 --> 00:04:48,000
Мечтаех така, както като 
бях малко момиченце

92
00:04:48,211 --> 00:04:51,000
и си се представях

93
00:04:51,000 --> 00:04:54,000
как ходя грациозно,

94
00:04:54,000 --> 00:04:56,441
как помагам на хората, 
които срещам по пътя,

95
00:04:56,441 --> 00:04:59,000
и как отново карам сноуборд.

96
00:04:59,000 --> 00:05:01,000
И не само се виждах,

97
00:05:01,000 --> 00:05:03,000
строейки кули от прах;

98
00:05:03,000 --> 00:05:06,000
усещах го с цялото си същество.

99
00:05:06,000 --> 00:05:09,000
Усещах вятъра в лицето си

100
00:05:09,000 --> 00:05:12,000
и ритъма на биещото ми сърце

101
00:05:12,000 --> 00:05:16,000
сякаш се случваше в този момент.

102
00:05:17,000 --> 00:05:20,500
Именно тогава започнах 
нова глава от живота си.

103
00:05:23,400 --> 00:05:27,000
Четири месеца по-късно 
се върнах към сноуборда,

104
00:05:27,000 --> 00:05:29,420
макар че нещата не се развиваха 
както се очакваше:

105
00:05:29,420 --> 00:05:32,000
коленете и глезените ми не се сгъваха

106
00:05:32,000 --> 00:05:35,550
и в един момент стресирах 
всички скиори на лифта...

107
00:05:37,000 --> 00:05:40,520
(Смях)
когато паднах, а краката ми,

108
00:05:40,700 --> 00:05:43,000
които все още бяха 
закрепени за сноуборда –

109
00:05:43,000 --> 00:05:47,000
(Смях)

110
00:05:47,000 --> 00:05:50,000
изхвърчаха надолу по склона...

111
00:05:50,000 --> 00:05:53,000
докато аз все още бях на върха.

112
00:05:53,000 --> 00:05:55,000
(Смях)
Бях толкова потресена,

113
00:05:55,000 --> 00:05:58,958
точно толкова колкото бяха и всички 
останали, и бях толкова обезкуражена,

114
00:05:59,294 --> 00:06:03,000
но знаех, че ако намеря 
подходящия чифт крака,

115
00:06:03,000 --> 00:06:05,000
ще мога пак да карам.

116
00:06:05,000 --> 00:06:08,000
В този момент научих, 
че границите на възможностите ни

117
00:06:08,000 --> 00:06:10,798
и препятствията пред нас могат да доведат 
само до две неща:

118
00:06:12,000 --> 00:06:15,000
първо, да ни възпрат изцяло

119
00:06:15,000 --> 00:06:18,000
или второ, да ни накарат 
да сме изобретателни.

120
00:06:19,186 --> 00:06:21,600
Проведох едногодишно проучване и 
въпреки това не успявах да открия

121
00:06:21,600 --> 00:06:23,000
какъв вид крака да използвам,

122
00:06:23,000 --> 00:06:25,647
не можех да намеря никакви източници, 
които да ми помогнат.

123
00:06:25,647 --> 00:06:28,000
Затова реших да си направя чифт сама.

124
00:06:28,566 --> 00:06:31,637
Заедно с човека, които направи краката, 
сглобихме произволни части

125
00:06:31,637 --> 00:06:34,542
и направихме чифт крака, 
с които да мога да карам сноуборд.

126
00:06:35,000 --> 00:06:37,000
Както виждате,

127
00:06:37,000 --> 00:06:41,000
ръждясали болтчета, гума, дърво 
и искрящо розово тиксо.

128
00:06:44,000 --> 00:06:47,000
И, да, мога да сменям 
цвета на педикюра си.

129
00:06:47,000 --> 00:06:49,000
Тези крака

130
00:06:49,000 --> 00:06:52,695
заедно с най-страхотния подарък, който 
можех да получа за 21-вия си рожден ден –

131
00:06:52,695 --> 00:06:55,452
нов бъбрек от баща ми –

132
00:06:55,452 --> 00:06:58,000
ми помогнаха отново да следвам мечтите си.

133
00:06:58,000 --> 00:07:00,000
Започнах да карам сноуборд,

134
00:07:00,000 --> 00:07:02,436
върнах се на работа, а след 
това и на училище.

135
00:07:02,436 --> 00:07:05,875
През 2005 г. станах съосновател
на организация с нестопанска цел,

136
00:07:05,875 --> 00:07:08,852
предоставяща възможността на млади хора 
с физически увреждания

137
00:07:08,852 --> 00:07:12,000
да се занимават активно със спорт.

138
00:07:12,459 --> 00:07:15,690
Чрез нея имах възможност да замина 
за Южна Африка,

139
00:07:16,000 --> 00:07:19,255
където помогнах при снабдяването 
на хиляди деца с обувки,

140
00:07:19,255 --> 00:07:21,461
за да могат да ходят на училище.

141
00:07:21,461 --> 00:07:23,640
Миналия февруари

142
00:07:23,661 --> 00:07:27,900
спечелих последователно два златни медала 
на Световната купа –

143
00:07:28,000 --> 00:07:32,822
(Аплодисменти)

144
00:07:37,366 --> 00:07:38,750
което ми спечели титлата

145
00:07:38,750 --> 00:07:41,673
на най-високо класиралият се
пара-сноубордист при жените

146
00:07:41,673 --> 00:07:43,540
в света.

147
00:07:43,759 --> 00:07:47,000
Преди 11 години загубих краката си

148
00:07:47,000 --> 00:07:50,000
и нямах идея какво да очаквам.

149
00:07:50,449 --> 00:07:52,000
Но, ако ме попитате днес

150
00:07:52,000 --> 00:07:54,000
дали бих искала да променя положението си,

151
00:07:54,000 --> 00:07:57,000
ще ви отвърна: "Не".

152
00:07:57,000 --> 00:07:59,000
Защото краката ми не 
ме направиха неспособна;

153
00:07:59,000 --> 00:08:01,540
напротив – направиха ме по-способна.

154
00:08:01,540 --> 00:08:05,000
Принудиха ме да разчитам 
на въображението си

155
00:08:05,000 --> 00:08:08,000
и да повярвам във възможностите.

156
00:08:08,000 --> 00:08:09,860
Затова вярвам,

157
00:08:09,880 --> 00:08:12,000
че въображението ни може да бъде 
използвано като инструмент,

158
00:08:12,000 --> 00:08:14,000
с който да превъзмогваме границите 
на възможностите си,

159
00:08:14,000 --> 00:08:17,000
защото в съзнанието ни
ние сме способни на всичко

160
00:08:17,000 --> 00:08:20,000
и можем да бъдем каквито си поискаме.

161
00:08:20,000 --> 00:08:22,000
Вярата в тези мечти

162
00:08:22,000 --> 00:08:25,000
и изправянето лице в лице 
със страховете ни

163
00:08:25,000 --> 00:08:27,000
ни позволява да живеем живот

164
00:08:27,000 --> 00:08:30,000
отвъд нашите граници.

165
00:08:30,464 --> 00:08:33,860
И, въпреки че днешната тема 
е иновации без граници,

166
00:08:33,860 --> 00:08:37,000
трябва да ви кажа, че в живота ми

167
00:08:37,000 --> 00:08:39,428
иновациите станаха реалност

168
00:08:39,428 --> 00:08:42,000
именно в следствие на границите ми.

169
00:08:42,585 --> 00:08:46,115
Научих се, че границите са не само там, 
където свършва реалността,

170
00:08:47,000 --> 00:08:50,000
но и там, където започват

171
00:08:50,000 --> 00:08:52,000
въображението и приказното.

172
00:08:52,927 --> 00:08:55,496
Мисълта, с която бих искала 
да ви предизвикам днес

173
00:08:56,000 --> 00:08:59,824
е, че вместо да гледаме 
на предизвикателствата и ограниченията ни

174
00:09:00,000 --> 00:09:03,000
като на нещо отрицателно или лошо,

175
00:09:03,000 --> 00:09:06,000
можем да започнем да гледаме на тях 
като на благословия,

176
00:09:06,000 --> 00:09:10,325
великолепни дарове, които могат да бъдат 
използвани да разпалят въображението ни

177
00:09:11,516 --> 00:09:15,265
и да ни помогнат да достигнем висоти, които 
никога не сме и подозирали, че можем.

178
00:09:17,027 --> 00:09:21,000
Не става дума за разрушаване на границите,

179
00:09:21,000 --> 00:09:23,520
а за това да се оттласнем от тях

180
00:09:24,340 --> 00:09:27,000
и да осъзнаем до какви невероятни места

181
00:09:27,000 --> 00:09:29,000
могат да ни отведат.

182
00:09:29,000 --> 00:09:30,210
Благодаря ви.
(Аплодисменти)