Рийд Кролоф за модерната и романтична архитектура

Рийд Кролоф ни дава нов поглед за това как да класифицираме новата архитектура: като модерна или романтична? Обърнете внимание на тези прекрасни снимки на двете водещи тенденции - както и остра критика спрямо планирания процес за 9/11

Да си нов в ТЕД е все едно да си последния девственик в гимназията.

(Смях)

Знаеш, че всички готини хора са там и го правят.

А ти си отвън, ти си в къщи,

ти си като братята Распъни,

с топките си в студената вода и...

(Смях)

и по цял ден си играеш с пръстите си. След това си поканен.

Вече си вътре и всичко е както си си го представял, че ще бъде.

Вълнуващо е и през цялото време звучи музика

и изведнъж всичко е свършило. Всичко е било само за 5 минути.

Искаш да се върнеш и да го направиш отново,

но аз наистина оценявам това, че съм тук. Благодаря ти, Крис,

и също благодаря ти , Дебора Патон за това, че направи това възможно.

Както и да е, днес ще говорим малко за архитектура,

като тема за творене и оптимизъм.

Ако сложим творенето и оптимизма заедно,

се получават два избора, за които можем да говорим.

Можем да говорим за творене,

което си мисля, че няма да се хареса много на публиката,

поне не от гледна точка на защитник по темата,

или можем да говорим за оптимизации, написано по британския начин, със "с" вместо със "з".

Мисля си, че това е темата, за която искам да говоря днес.

Но всяка една дискусия относно архитектурата,

което всъщност е точно това, което обсъждахте, че се случва тук,

да подготвите ТЕД, архитектура от малък мащаб,

която своевременно не може просто да се случи без разговор за това,

Световният Търговски Център и това, което се случи там, какво означава за нас.

Защото ако архитектурата е това, което вярвам че е,

която е наслагването от нашите културни амбиции,

какво правите когато пред вас се изправи възможност да корегирате ситуация,

която представя културните амбиции на някой друг, който е свързан с нас

и нашата собствена възможност да създадем нещо ново там?

Това е наистина пробуждащо явление от доста време.

Мисля си, че Световния Търговски Център, по доста злощастен начин,

фокусира архитектектурата

по начин, който си мисля, че хората не се бяха замисляли от доста дълго време

и го превърнаха в тема на редовни дискусии.

Не си спомням през 20-годишната ми кариера на практикуване и писане за архитектура

време, когато пет човека сядаха до мен на маса

и ми задаваха много сериозни въпроси за зоналност, изходи при пожар,

мерки за безопасност и дали килимите горят.

Това просто са неща, за които не говорихме много често.

И чак сега, се е превърнало в предмет на постоянна дискусия.

До точката където можеш да въоръжиш сградите,

внезапно трябва да се замислиш за архитектурата по много различен начин.

И така, сега ще говорим за архитектурата по този много различен начин,

ще си мислим за нея ето така.

Колко от вас видяха USA Today, днес? Ето го. Изглежда така.

Това е мястото на Световния Търговски Център, на предната корица.

Те са направили селекция.

Избрали са проект на Даниел Либескинд,

непоносимото дете, що се касае за архитектура.

Дете-чудо пианист, той започнал като акордионист,

и се преместил към малко по-сериозен и по-голям инструмент

и сега дори на още по-голям инструмент,

на който упражнява неговата типична запазена марка на деконструктивна магия,

както виждате тук.

Той е бил един от шестимата, които са били поканени да участват в това състезание

след като шест от фирмите са излезли

с неща, които са били толкова глупави и банални,

че дори и Ню Йорк сити са били принудени да възкликнат,

оу, наистина съжаляваме, прецакахме се.

Така. Може ли да направим това отново отгоре надолу,

но вместо това да използваме хора с неясна заченка на талант,

вместо просто шест пълни глупаци, които докарахме предния път:

бездарни брокери на недвижими имоти, които по-принцип правят проекто-плана на градовете ни.

Нека наемем някои истински архитекти, за промяна.

Така че сторихме това или имахме този избор. Оу, спрете да ръкопляскате.

(Смях)

Прекалено късно е. Това е история.

Това е схема направена от екип наречен THINK(Мисля), отбор базиран в Ню Йорк,

и това е друг, който е бил плана на Либескинд.

Този, това ще бъде новия Световен Търговски център.

Огромна дупка в земята с голяма сграда, която пада в нея.

Сега, нямам представа какво си мислите, но аз мисля, че това е доста тъпо решение,

защото това, което сте създали е просто перманентен мемориал на разрушението,

което по този начин е направено все едно разрушението ще продължи завинаги.

Но това ще е нещото, което ще направим.

Но искам да се замислите за тези неща

от гледната точка на продължителната борба, която американската архитектура представлява,

и относно това, че тези две неща отразяват много специфично.

И това е бурно отклонение относно това как избираме нашите архитекти

в това да се опитваме да решим дали искаме архитектура,

от този тип технократични решения до всичко,

относно това, дали има огромен технически отговор, който може да реши всички проблеми,

независимо дали са социални, физични или химични,

или нещо, което може да бъде по-романтично решение.

Сега, нямам предвид романтично в този смисъл на думата, като това е хубаво място да заведеш някого на среща.

Имам предвид романтично, като това че има неща, които са по-големи от нас.

И така в американската традиция,

разликата между технократичната и романтичната,

би била разликата между Томас Джеферсън и неговите

декартови решетки, които се простират през Щатите,

които всъщност ни дават цялата форма

на всеки един западен щат в САЩ,

като реално, истинско , технократично решение, поклон пред времето на

Джеферсън - популярна и досега философия на рационализъм.

Или начинът, по който по-късно го определихме - ясна съдба.

И сега, по-кой начин бихте желали да бъдат нещата? Решетка или ясна съдба?

Ясна Съдба.

(Смях)

Голяма работа е. Звучи голяма, и също така важна,

звучи солидно, звучи американско. Здраво, сериозно, мъжко.

И този вид борба, се е водила и преди, и напред в архитектурата през цялото време.

Имам предвид, продължава и в личните животи също, всеки ден.

Всички искаме да излезем и да си купим Ауди ТТ, нали?

Всички тук трябва да притежават по едно, най-малкото са желали,

в момента когато са го видели.

След това са се метнали вътре, завъртели са електронния ключ,

вместо истинския ключ, потеглили са към вкъщи по тяхната нова супер магистрала

и са карали право към гаража, който изглежда като замък на Тюдор.

(Смях)

Защо? Защо? Защо искате да направите това?

Защо всички искаме да постигнем това? Веднъж дори притежавах нещо на Тюдор.

(Смях)

В природата ни е да рикошираме,

напред-назад между това технократично решение

към по-голяма и някак си по-романтична картина на това къде се намираме сега.

Така че ще отидем директно към това.

Може ли да изгасите светлините за момент?

Ще говоря за двама архитекти много накратко,

които представят това сегашно архитектурно разминаване,

между тези две традиции на технократично

или технологично решение и романтично решение.

И това са две от най-използваните архитектурни практики в САЩ днес,

една от тях много млада, а другата по-възрастна.

Това е творба от фирма, която се нарича Шоп (Магазин/Пазарувам)

и това, което виждате тук са техните изомерични рисунки,

на това, което ще бъде високоскална камера обскура в градски парк.

Някой знае ли какво е камера обскура?

Да, това е една от тези огромни обективи за камера,

която прави снимки на външния свят,

нещо като кратък филм, без движещи се части

и го прожектира на страница, така че да можеш да видиш света извън теб, докато ти се движиш около него.

Това са просто очертанията му и както виждате,

прилича ли на обикновена сграда? Не.

Всъщност не е ортогонална, не е нагоре и надолу,

квадрат, правоъгълник или нещо такова,

което бихте съзрели в нормална форма на сграда.

Компютърната революция, технократичната, технологичната революция,

ни е позволила да изхвърляме от полезрението си сгради в нормални конюнктури,

традиционно оформени сгради, за разлика от не-ортогонални сгради като тази.

Това, което е интересно относно нея не е формата й.

Интересното е как е създадена. Как е направена.

Напълно нов начин да се вдигне сграда,

нещо наречено "масова къстомизация". Не, това не е оксиморон.

Това, което прави сградата скъпа в традиционния смисъл,

е да правиш индивидуални части по поръчка, така че да не могат да се произвеждат отново и отново.

Затова всички живеем в предприемачески къщи.

Те всички искат да спестят пари, като построяват същото нещо 500 пъти.

Защото така е по-евтино.

"Масовата къстомизация" става възможна когато архитекта слага в компютъра програма,

която казва, направете тези части.

Компютърът после говори на машина,

машина оперирана от компютър, компютърно подпомогнат дизайн, с компютърно подпомогнато производствена машина,

която може да направи безброй различни промени за секунда.

Защото компютърът е просто машина.

На него не му пука. Произвежда частите.

Не вижда излишни разходи, не му отнема допълнително време.

Не е работник, а просто електронен струг,

така че частите могат да бъдат оформени по същото време.

Между другото, вместо проекто-плановете да бъдат изпращани на някого,

които са тези огромни хелиографни копия, които виждате цял живот,

това, което архитектите могат да направят е да изпратят пакет от асемблирани инструкции,

такива каквито получавахме като деца,

когато си купувахме малки модели, които казваха, "болт А в Б, и В в Д."

И това, което строителя ще получи е всяка една индивидуална част,

която е била произведена по поръчка извън автоматичните студия и доставена с камион

до мястото, на този строител както и група упътвания.

Просто "болт А в Б" и те ще могат да ги сглобят,

ето малка картинка, която им обяснява как това работи

и това е какво ще се получи накрая.

Ти си под нея, гледайки през обектива на камера обскура.

Освен ако не си мислиш, че това всичко е фантастика, освен ако не си мислиш, че това всичко е фантазия или романтика,

същите тези архитекти са били помолени да създадат нещо

за централния двор на ПС1, което е музей в Бруклин Ню Йорк,

като част от техните млади архитектурни летни серии.

И те казали, е... лято е какво правиш лятно време?

През лятото ходиш на плаж.

И когато ходиш на плажа какво получаваш? Виждаш пясъчни дюни.

Така че нека направим архитектурни пясъчни дюни и плажно кабаре.

Така че отишли и създали, компютърен модел на пясъчна дюна.

Направили и снимки, качили снимките на тяхната компютърна програма

и компютърната програма придала форма на пясъчната дюна

и след това взела формата на тази пясъчна дюна и я превърнала

по техни инструкции, използвайки стандартен софтуер с малки модификации,

модификации за парчета дърво.

Това са парчетата дърво. Това са инструкциите.

Това са парчетата и ето малко от това издуто.

Това което наблюдавате е, че има около шест различни цвята,

и всеки един цвят представя вид дърво, което трябва да бъде моделирано, парче дърво, което трябва да бъде отрязяно.

Всяко едно, от които са били доставени на плоско легло, на камион

и са сглобени за 48 часа от 8 членен състав,

само един от които е виждал първоначалните планове преди.

Само един, от които е бил видял първоначалните планове преди.

И ето го дюнскейп, вън в двора

и ето го напълно построен.

Има само 16 различни типа дърво.

Само 16 различно асемблирани части тук.

Прилича на красиво звучаща дъска за пиано отвътре.

Има си собствено построен басейн, много, много яко.

Страхотно място е за партита - било е, било е изнесено само за шест седмици,

има си малки стаи за преобличане и кабарета,

където доста интересни неща се случваха, цяло лято.

Сега, освен ако не си мислите, че това е само за увеселение или е само временна инсталация,

това е същата фирма, която работи по Световния Търговски Център,

подменяйки моста, който минаваше през Уол Стрийт,

тази много важна връзка за пешеходците

между Ню Йорк сити и преработената Западна част.

Изискано им е било да направят дизайн, и да подменят моста за шест седмици,

да го построят, включвайки всички части, изработени.

И те са могли да го направят. Това е бил техният дизайн,

използвайки същата компютърно-моделираща система

и само пет или шест типа различни части,

малко подпори, като тази, малко екстериорна облицовка

и много проста оформителна система,

която е била произведена не на място и доставена на камион.

Те са успели да създадат това.

Те са успели да създадат нещо красиво.

Сега строят 16-етажна сграда от страната на Ню Йорк,

използвайки същата технология.

Тук ще можем да се разхождаме по моста нощем,

който е със собствено осветление, няма да имаме нужда от лампи над главата,

така че съседите няма да се оплакват от високи металически светлини които им светят в лицата.

Тук преминава и там долу от другата страна,

получаваме същата доза величественост.

Сега, нека ви покажа обратното набързо, ако ми позволите.

Уоу, красиво а? Това е другата страна на монетата.

Това е труда на Дейвид Рокуел от Ню Йорк сити,

творбите на когото можете да видите тук днес.

Настоящият цар на романтиката, който се доближава до работата си

по много различен начин.

Не по начин да създаде технологическо решение, а да те прелъсти

в нещо, което можеш да направиш, до нещо което ще ти даде удоволствие,

нещо, което ще повдигне духа ти,

нещо, което ще те накара да се почувстваш като че ли сме в друг свят,

нещо като ресторант Нобу в Ню Йорк,

който би трябвало да ни отведе от безпорядъка в Ню Йорк Сити

в непринудеността на Япония и елегантността на японската традиция.

"Когато всичко е казано и направено, трябва да изглежда като водорасло," казал собственикът.

Или неговият ресторант, Под, във Филаделфия, Пенсилвания.

Искам да знаете, че стаята, в която се вглеждате е чисто бяла.

Всяка една повърхност на ресторанта е бяла.

Причината, поради която има толкова много цвят е, че се променя посредством светлината.

Всичко е за сетивност, всичко е за трансформация.

Вижте това, не докосвам никакви бутони, дами и господа.

Случва се от само себе си.

Трансформира се посредством магията на светлината.

Всичко е свързано със сетивност, всичко е свързано с докосването.

Роса Мексикано, ресторант, в който той ни транспортира до бреговете на Акапулко,

в горната част на Горен Уестсайд,

с тази стена от гмуркачи, които скачат от високи скали, ето ни, харесва ли ви?

Нека да го видим още веднъж.

Ок, просто да съм сигурен, че сте се забавлявали.

И най-накрая, е свързано с комфорт, свързано е с това да те кара да се чувстваш добре

на места където не би се почувствал добре преди.

Свързано е с това да се достави природата във вътрешността.

В Гардиан Тауър - Ню Йорк, превърнато в Юниън Скуеър,

съжалявам, избързвам, където трябваше да доведем най-добрите градинари в света,

за да сме сигурни, че интериорът на това се влачеше в градинското пространство

на градината във вътрешния двор на Юниън Скуеър в сградата.

Става въпрос за стимулация.

Това е като купуване на вино, направено посредством цвят и вкус,

газирано, свежо, меко, сочно, влажно, гладко, големи и сладки вина,

всяко от тях обяснено по цвета на текстура на стената.

И на последно място, става въпрос за удоволствие, като в неговия главен офис

за Цирка на слънцето, Орландо, Флорида,

където влизате в Гръцки театър,

поглеждате под тентата и се присъединявате към магическия свят на Цирка на слънцето.

Мисля, че ще спра тук. Благодаря ви много.