Обезпечени дългови задължения

Привет отново.

В последната презентация

описахме ситуация
с група кредитополучатели.

Те се нуждаеха от общо 1 милиард долара,

защото бяха 1000 и на всеки един от тях
му трябваха 1 милион долара,

за да си купи къща.

В крайна сметка ги взеха

от дружество със специално предназначение.

Взеха заем от местния си ипотечен брокер,

който го продаде на инвестиционна банка,

която създаде дружеството
със специално предназначение,

след което го обяви на борсата
и набра средствата от тези,

които купиха обезпечените с ипотеки
ценни книжа.

На практика инвеститорите

в обезпечените с ипотеки ценни книжа

предоставиха средства на дружеството,

които то да раздаде като заеми.

Причината да ги наричаме ценни книжа е,

че освен лихвата от 10 процента на година,
която носят…

Да кажем, че притежаваш
ценни книжа, обезпечени с ипотеки,

на стойност от 1000 долара.

Получаваш тези 10 процента на година,

но може изведнъж да решиш,
че цялата ипотечна индустрия ще се срине,

заради неизпълнени задължения,

и да поискаш да я напуснеш.

Ако просто дадеш заем на някого,

няма как да го направиш.

Трябва да продадеш заема на някой друг.

Но с обезпечените с ипотеки ценни книжа

можеш да търгуваш.

Кой знае, могат да ти платят дори повече

от 1000 долара.

Могат да ти платят и по-малко.

Но ще има някакъв пазар на ценни книжа,

така че може да разполагаш с ликвидност,

което означава, че имам ценни книжа

и мога да ги продам.

Мога да търгувам с тях,

както мога да търгувам
с акции на АйБиЕм или Майкрософт.

Както казахме по-рано, за да дадем
стойност на тези ценни книжа,

трябва да направим някакъв анализ

за това колко струват.

Или за това каква ще е реалната лихва,

след като вземеш предвид

предплатени ипотеки,
неизпълнени задължения

и други неща като
краткосрочни лихви и т.н.

Вероятно има малка група от хора,

които са достатъчно запознати
да направят това

въз основа на някакви модели,

но кой знае дали дори те могат
да го направят.

Може да има цял друг
клас инвеститори.

Да кажем този,

който с удоволствие би
инвестирал в ценни книжа,

но ги намира за твърде рискови.

Той би се съгласил
на по-ниска възвращаемост,

стига инвестицията да е по-малко рискова.

Може да е пенсионен фонд или
някакъв вид взаимен фонд,

който по закон е принуден да инвестира

в активи с определен рейтинг.

Да кажем, че тук имаме друг инвеститор,

който намира това за скучно.

9-10 процента,

кой го интересува това?

Той иска да вижда
все по-голяма възвращаемост.

За него няма начин
да инвестира в тези ценни книжа

и да получи по-добра възвращаемост.

Сега ще вземем тези
обезпечени с ипотеки ценни книжа

и ще въведем още една стъпка

на тяхна пермутация или деривати.

Всичко това са деривати.

Вероятно терминът дериват
ти е познат.

Някои хора махат с ръка
и го определят като по-сложен вид

ценни книжа.

Дериват просто означава, че си взел
един актив и си го разделил на части,

за да разпределиш риска
или по някаква друга причина.

Така си създал деривативен актив.

Той е дериват на първоначалния актив.

Да видим как можем да използваме
същия набор от активи,

същия набор от заеми, за да удовлетворим
всички тези инвеститори.

Да удовлетворим този, който търси
по-ниска възвращаемост,

но и по-нисък риск,
както и този,

който е склонен на по-висок риск
в замяна на по-висока възвращаемост.

В тази ситуация имам един и същи
кредитополучатели.

Те взеха на заем 1 милиард долара общо,

защото са 1000 и т.н.

Все още са дружество
със специално предназначение,

но сега вместо да разделим дружеството
на един милион части,

ще го разделим на три части,

които наричаме траншове.

Траншът е просто пакет от активи.

Ще наречем трите транша
ниско приоритетен,

мецанин и привилегирован.

Това са термините,
които обикновено се използват

в тази индустрия.

Ако това дружество е на загуба,

привилегированите ще получат
парите си първи.

Този транш е с най-нисък риск от трите.