Питър Диамандис: Изобилие е бъдещето ни

На сцената на TED2012, Питър Диамандис споделя оптимизъм, че ще измислим, създадем нововъведения и начини за решаване на предизвикателствата, които са надвиснали над нас. "Не казвам, че си нямаме проблеми, със сигурност имаме. Но в крайна сметка ще ги преборим."

(Ръкопляскания)

(Видео) Говорител: Заплахите, в резултат на смъртта на Бин Ладен, се увеличиха.

Втори говорител: Глад в Сомалия. Трети говорител: Полицията пръска с лютив спрей.

Говорител четири: Порочни картели. Говорител пет: Разядени корабни линии.

Шести говорител: Обществен упадък. Говорител седем: 65 мъртви.

Осми говорител: Предупреждение за цунами. Девети говорител: Кибератаки.

Множество говорители: Войната с наркотиците. Масово унищожение. Торнадо.

Рецесия. Банкрут. Съдният ден. Египет. Сирия.

Кризи. Смърт. Бедствия.

О, Боже мой.

Питър Диамандис: Това са само някои от клиповете,

които събрах през последните шест месеца,

лесно можеше да бъде през последните шест дни

или последните шест години.

Идеята е, че новинарските медии

предпочитат да ни подхранват с негативни истории,

защото съзнанието ни обръща внимание на това.

И има много добра причина за това.

Всяка секунда от всеки ден,

сетивата ни са затрупани с много повече данни,

отколкото бихме могли да обработим в мозъка ни.

И тъй като нищо не е по-важно за нас

от оцеляването,

първата спирка на всички тези данни

е древен отломък на темпоралния лоб

наречен амигдала.

Амигдалата е нашия детектор за ранно предупреждение,

нашия детектор за опасности.

Тя сортира и претърсва цялата информация,

търсейки за нещо в околната среда, което би могло да ни навреди.

Така че ако ни се представят дузина новинарски истории,

ние ще предпочетем да гледаме

негативните новини.

И тази стара вестникарска поговорка:

"Ако кърви носи пари,"

е много вярна.

Така че като се вземат под внимание всички дигитални устройства,

които ни доставят всички негативни новини

седем дни в седмицата, 24 часа в денонощието,

не е чудно, че сме песимисти.

Не е чудно, че хората си мислят,

че светът се влошава.

Но може би, това не е така.

Може би вместо това,

това се дължи на изкривявания, които са ни представени

на това, което наистина се случва.

Може би огромният напредък, който постигнахме

през последния век

чрез редица от сили,

в действителност, се ускорява до точка,

в която имаме потенциала през следващите три десетилетия

да създадем свят на изобилието.

Сега не казвам,

че нямаме нашата редица от проблеми --

климатичната криза, изчезването на видовете,

недостиг на вода и енергия -- със сигурност ги имаме.

И като хора, сме далеч по-добри

в забелязването на проблемите значително по-рано,

но в крайна сметка ги преборваме.

Така че нека да погледнем

какъв беше миналия век,

за да видим накъде отиваме.

През последните сто години,

средната продължителност на човешкия живот се е увеличила повече от два пъти,

средният доход на глава от населението, като се включи инфлацията,

по света се е утроил.

Детската смъртност

се е понижила десетократно.

Добавете към това разходите за храна, електричество,

транспорт, комуникации,

които са спаднали 10 до 1000 пъти.

Стив Пинкър ни показа,

че, всъщност, ние живеем в най-мирното време

в човешката история.

A Чарлз Кени,

че глобалната грамотност се е повишила от 25% до над 80%

през последните 130 години.

Наистина живеем в изключително време.

И много хора забравят това.

И продължаваме да формираме нашите очаквания все по-високо и по-високо.

Всъщност, ние предефинирахме какво означава бедността.

Помислете над това, в Америка днес,

по-голямата част от хората под линията на бедността

все пак имат ток, вода, тоалетни, хладилници,

телевизия, мобилни телефони,

климатик и автомобили.

Най-богатите барони обирджии на миналия век, императорите на тази планета,

не са могли и да си мечтаят за такива луксове.

В основата на много от тези неща

са технологиите,

и в последно време,

експоненциално разрастващите се технологии.

Моят добър приятел Рей Кърцуейл,

показа, че всеки инструмент, който се превръща в информационни технологии,

отскача по тази крива, Закона на Мур,

и преживява удвоена ценова ефективност

всеки 12 до 24 месеца.

Ето защо мобилния телефон в джоба ви

е буквално един милион пъти по-евтин и хиляда пъти по-бърз

от суперкомпютър през 70-те години.

Сега погледнете тази крива.

Това е законът на Мур през последните сто години.

Искам да забележите две неща на тази крива.

Номер едно, колко е гладка --

през добри времена и лоши времена, по време на война и време на мир,

на рецесия, на депресия и на бум.

Това е резултатът от по-бързи компютри,

използвани за изграждането на по-бързи компютри.

Това не се забавя при никои от нашите сериозни предизвикателства.

И също така, въпреки че е изобразено

на логаритмична крива вляво,

тя се извива нагоре.

Скоростта, с която технологията се ускорява,

от своя страна се ускорява.

И на тази крива, следваща закона на Мур,

са набор от изключително мощни технологии

на разположение на всички нас.

Изчислителни облаци,

това, което моите приятели в Autodesk наричат безкрайни изчисления;

сензори и мрежи; роботика;

3D принтиране, което е способността да се демократизира и разпространи

персонализирано производство по цялата планета;

синтетична биология;

горива, ваксини и храни;

дигитална медицина; наноматериали и изкуствен интелект.

Искам да кажа, колко от вас видяха спечелването на ТВ играта Jeopardy

от Уотсън на IBM?

Искам да кажа, това беше епично.

Всъщност, аз прерових заглавията

търсейки най-доброто вестникарско заглавие, което можех да открия.

И харесвам това: "Уотсън покорява човешки опоненти."

Jeopardy не е лесна игра.

Свързана е с нюанса на човешкия език.

И си представете, ако можете,

подобен изкуствен интелект в облака,

на разположение на всеки човек с мобилен телефон.

Преди четири години тук, на TED,

Рей Кърцуейл и аз започнахме нов университет

наречен Сингуларен Университет.

И ние учим нашите студенти на всички тези технологии,

и по-конкретно как те могат да бъдат използвани

за решаване на големите предизвикателства пред човечеството.

И всяка година ги караме

да започнат компания, или продукт, или услуга,

които могат да повлияят положително на живота на един милиард души

в рамките на едно десетилетие.

Помислете за това, фактът, че буквално, група студенти

могат да повлияят на живота на един милиард души днес.

Преди 30 години това щеше да звучи нелепо.

Днес можем да посочим десетки фирми,

които са направили точно това.

Когато си мисля за създаване на изобилие,

не става въпрос за създаването на луксозен живот за всички на тази планета;

става въпрос за създаването на живот с възможности.

Мисля си за вземането на това, което е било оскъдно

и правенето му в изобилие.

Виждате ли, недостигът е контекстуален,

и технологията е сила освобождаваща ресурси.

Позволете ми да ви дам един пример.

Това е историята на Наполеон III

в средата на XIX век.

Той е пича от ляво.

Той поканил на вечеря

краля на Сиам.

Всички хора от войските на Наполеон

били хранени със сребърни прибори,

самият Наполеон със златни прибори.

Но кралят на Сиам,

той бил хранен с алуминиеви прибори.

Виждате ли, алуминият

бил най-ценният метал на планетата,

който струвал повече от златото и платината.

Това е причината, поради която върха на Вашингтонския монумент

е направен от алуминий.

Виждате ли, въпреки че алуминия

е 8,3% от масата на Земята,

той не идва като чист метал.

Свързан е с кислород и силикати.

Но после идва технологията на електролизата

и буквално прави алуминия толкова евтин,

че го използваме с манталитета на метал за боклука.

Нека да проектираме тази аналогия в бъдещето.

Мислим за недостига на енергия.

Дами и господа,

ние сме на планета,

която е обсипвана с 5000 пъти повече енергия,

отколкото използваме в рамките на една година.

16 теравата от енергия удрят повърхността на Земята

на всеки 88 минути.

Не става дума за недостиг,

става въпрос за достъпност.

И тук има добра новина.

За първи път тази година

цената на слънчевата електрическа енергия

е 50% от тази на дизел-генерираното електричество в Индия --

8,8 рупии срещу 17 рупии.

Цената на слънчевата енергия падна с 50% миналата година.

Миналия месец, Масачузетския технологичен институт направи проучване,

което показа, че до края на това десетилетие,

в слънчевите части на САЩ,

слънчевата електроенергия ще бъде шест цента за киловатчас,

в сравнение с 15 цента

като средно ниво за страната.

И ако имаме енергия в изобилие,

ще имаме също така изобилие от вода.

Сега говорим за водни войни.

Спомняте ли си,

когато Карл Сейгън обърна космическия кораб "Вояджър"

обратно към Земята,

през 1990 година, след като тъкмо беше подминал Сатурн?

Той направи известна снимка. Как се казваше?

"Бледа синя точка."

Защото живеем на водна планета.

Ние живеем на планета, 70% покрита с вода.

Да, 97,5% е солена вода,

два процента е лед,

и ние се борим за половин процент от водата на тази планета,

но и тук има надежда.

И има технология, която се появява,

не след 10, 20 години,

а точно сега.

Идват нанотехнологии, наноматериали.

И разговорът, който имах с Дийн Кеймън тази сутрин,

един от най-големите самоуки иноватори,

бих искал да споделя с вас -- той ми даде разрешение да го направя --

неговата технология, наречена Прашка,

за която мнозина от вас може да са чували,

тя е с големината на малък хладилник в общежитие.

Тя може да генерира

хиляда литра от чиста питейна вода на ден

от всеки източник -- солена вода, замърсена вода, отходна вода --

за по-малко от два цента за литър.

Шефът на Кока-Кола се съгласи наскоро

да направи значим тест

на стотици от този продукт в развиващия се свят.

И ако това сполучи,

което съм сигурен, че ще стане,

Кока-Кола ще разгърне това в световен мащаб,

в 206 страни

по света.

Това са иновациите, подсилени от тези технологии,

които съществуват днес.

И ние видяхме това в мобилните телефони.

Божичко, ще достигнем 70% проникване

на мобилни телефони в развиващия се свят

до края на 2013 година.

Помислете за това,

военен масай с мобилен телефон в средата на Кения

има по-добра мобилна комуникация

от президента Рейгън преди 25 години.

И ако имат смартфон с Гугъл,

те имат достъп до повече знания и информация,

отколкото президента Клинтън преди 15 години.

Те живеят в свят с изобилие на информация и комуникация,

който никой не можел да предвиди преди.

И още по-добре,

нещата, за които вие и аз

харчим десетки и стотици хиляди долари --

GPS, висококачествено видео и неподвижни изображения,

библиотеки от книги и музика,

медико-диагностични технологии --

сега буквално биват обезценени и демонетизирани

в мобилния ви телефон.

Вероятно най-добрата част от това

е какво предстои да се случи в областта на здравеопазването.

Миналия месец имах удоволствието да обявя с фондация Куалком

нещо, наречено награда Трикордер Х от Куалком на стойност 10 милиона долара.

Ние предизвикваме екипи по целия свят,

в основни линии, да съчетаят тези технологии

в мобилно устройство,

на което може да говорите, понеже ще има изкуствен интелект,

може да кашляте върху него, да правите кръвни тестове с бодване на пръстта.

И за да спечели, трябва да може да ви диагностицира по-добре

от екип от професионално сертифицирани лекари.

Така че, буквално, представете си това устройство

в средата на развиващия се свят, където няма лекари,

там се случват 25% от заболяванията

и има 1,3% от здравните работници.

Когато това устройство секвентира РНК-то или ДНК-то на вирус,

който не разпознава,

то се обажда на Центъра по контрол и профилактика на заболяванията

и предотвратява пандемията да се случи на първо място.

Но тук, тук е най-голямата сила

за постигането на един свят на изобилие.

Наричам я нарастващия милиард.

Белите линии тук са населението.

Току-що преминахме границата на седем милиарда на Земята.

И между другото,

най-голямата защита срещу експлозията на населението,

е да направим света по-образован

и здрав.

През 2010 година

имахме малко по-малко от два милиарда души

онлайн, свързани.

До 2020 година

това ще нарастне от 2 милиарда до 5 милиарда

Интернет потребители.

Три милиарда нови умове,

които никога не са били чувани преди

ще се свържат в глобалния разговор.

Какво ще искат тези хора?

Какво ще консумират? Какво ще желаят?

И вместо да имаме икономическо изключване,

сме на път да имаме най-голямата икономическа инжекция за всички времена.

Тези хора представляват

десетки трилиони долари

инжектирани в глобалната икономика.

И те ще станат по-здрави

като използват Трикордера,

и ще станат по-добре образовани, с помощта на Кан академията,

и като буквално могат да ползват

3D печатане и безкрайни изчисления

ще станат по-продуктивни от всякога.

И така, какво биха могли три милиарда повече,

здрави, образовани, продуктивни членове на човечеството

да ни донесат?

Какво ще кажете за гласове, които никога не са били чути преди.

Какво ще кажете да дадем на подтиснатите,

където и да са те,

гласът да бъдат чути и гласът да действат

за първи път?

Какво ще донесат тези три милиарда души?

Какво да кажем за принос, който дори не може да се предскаже?

Нещото, което научих от Наградите X

е, че малките отбори

подтиквани от страстта си, с ясен фокус,

могат да правят необикновени неща,

неща, които само големи корпорации и правителства

можеха да правят в миналото.

Позволете ми да споделя и да завърша с една история,

която наистина ме въодушевява.

Има програма, за която някои от вас може да са чували.

Това е игра наречена Foldit (Нагъни го).

Идва от Вашингтонския университет в Сиатъл.

И това е игра,

в която хората могат да вземат последователност от аминокиселини

и да разберат как протеина ще се нагъне.

И как се сгъва определя неговата структура и функционалност.

И това е много важно за научните изследвания в областта на медицината.

И до сега, това беше проблем за суперкомпютри.

И тази игра се играе

от университетски преподаватели и така нататък.

И буквално, стотици хиляди хора

дойдоха онлайн и започнаха да я играят.

И тя показа, че в действителност, днес,

човешката машина за разпознаване на модели

е по-добра при нагъването на протеини от най-добрите компютри.

И когато тези хора започнаха да гледат

кой е най-добър в света в нагъването на протеини,

това не беше професор от Масачузетския технологичен институт,

не беше студент от Калифорнийския технологичен институт,

а беше човек от Англия, от Манчестър,

една жена, която, през деня,

беше главен асистент в рехабилитационна клиника

а през нощта, беше най-добра в света по нагъване на протеини.

Дами и господа,

това, което ми дава огромна увереност

за бъдещето

е фактът, че сега имаме повече сили като индивиди

да надделеем над големите предизвикателства на тази планета.

Разполагаме с необходимите средства с тези експоненциални технологии.

Имаме страстта на самоуките иноватори.

Имаме капитала на техно-филантропите.

И имаме три милиарда нови умове,

идващи онлайн, за да работят с нас

за решаване на големите предизвикателства,

за да направим това, което трябва да направим.

Предстои ни да живеем в изключителни десетилетия.

Благодаря ви.

(Ръкопляскания)