-
Намираме се в Палацо Барберини
-
и пред нас е красива картина на Караваджо.
-
Нарича се 'Нарцис".
-
Това е история, разказана от Овидий, за момче,
-
което се вклюбва в собственото си отражение във водата
-
толкова много, че пада във водата и се удавя.
-
И разбира се, името на цветето нарцис произлиза от тук, както и думата "нарцисизъм".
-
В контекста на Християнството това е притча
-
за важното и маловажното в живота. Но представлява невероятно интересна тема.
-
Точно така. Най-вече защото наблюдаваме както фигурата, така и отражението й. Разбира се,
-
самите картини представляват един вид огледало или отражение.
- Да, със сигурност. И отговорността на художника е
-
да пресъздаде вярата и опасностита, които са неизменни.
-
Интересно е, ако се загледаш в картината, в отражението на картината
-
има по-блед образ. Доста по-блед. И всъщност забелязваме само светлите му акценти.
-
Самата картина е невероятно абстрактна. Повърхността на водата
-
сякаш разделя платното на две почти равни половини. Не съвсем равни, но почти. И така създава чувство на свързаност между
-
докосващите се длани, и ръцете, обрисуващи кръг сред квадратното платно.
-
Струва ми се, че това е изображение на един вид метафора или медитация, както и нейните цели и опасности.
-
Докато художникът е трябвало да си представи как обрисува така наречената реалност, истинския образ срещо неговото отражение,
-
всъщност самата картина представлява едно отражение. Нещо друго, което ме заинтригува, е снижаването на самата фигура.
-
Образът се покланя към нас със своеобразно желание. Всички тези използвани Барокови елементи -
-
това tenebrosso, тъмният фон, наистина ни кара да се фокусираме върху образа, който изпълва платното.
-
Много силно са представени коляното и ръкавът. Често акцентът,
-
който привлича вниманието, не е към реалния образ.
-
Всъщност това, което виждаме, което е обляно от светлина, не винаги е
-
най-значимото. Иска ми се да погледнем към лявата ръка, от дясната половина на платното.
-
Нека погледнем по-внимателно. Изглежда, че дясната му ръка от лявата половина е поставена стабилно на земята.
-
Той изглежда толкова налудничав, толкова опиянен от собствения си образ, че сякаш се опитва да се облегне на нещо нестабилно - на повърността на водата.
-
Той изглежда сякаш ще падне и това може би е точно този момент.
-
Като че ли той се опитва да се прегърне. Той се влюбва в себе си. Но така той ще прегърне единствено образа си. Което, разбира се, е невъзможно.
