WEBVTT

00:00:06.764 --> 00:00:09.390
Намираме се в Палацо Барберини

00:00:09.390 --> 00:00:12.762
и пред нас е красива картина на Караваджо.

00:00:12.762 --> 00:00:16.267
Нарича се 'Нарцис".

00:00:16.267 --> 00:00:19.334
Това е история, разказана от Овидий, за момче,

00:00:19.334 --> 00:00:23.174
което се вклюбва в собственото си отражение във водата

00:00:23.174 --> 00:00:26.703
толкова много, че пада във водата и се удавя.

00:00:26.703 --> 00:00:38.631
И разбира се, името на цветето нарцис произлиза от тук, както и думата "нарцисизъм".

00:00:38.631 --> 00:00:43.488
В контекста на Християнството това е притча

00:00:43.488 --> 00:00:48.346
за важното и маловажното в живота. Но представлява невероятно интересна тема.

00:00:48.346 --> 00:00:48.846
Точно така. Най-вече защото наблюдаваме както фигурата, така и отражението й. Разбира се,

00:00:48.846 --> 00:01:00.983
самите картини представляват един вид огледало или отражение. 
- Да, със сигурност. И отговорността на художника е

00:01:00.983 --> 00:01:03.101
да пресъздаде вярата и опасностита, които са неизменни.

00:01:03.101 --> 00:01:11.100
Интересно е, ако се загледаш в картината, в отражението на картината

00:01:11.100 --> 00:01:19.449
има по-блед образ. Доста по-блед. И всъщност забелязваме само светлите му акценти.

00:01:19.449 --> 00:01:22.516
Самата картина е невероятно абстрактна. Повърхността на водата

00:01:22.516 --> 00:01:31.368
сякаш разделя платното на две почти равни половини. Не съвсем равни, но почти. И така създава чувство на свързаност между

00:01:31.368 --> 00:01:39.376
докосващите се длани, и ръцете, обрисуващи кръг сред квадратното платно.

NOTE Paragraph

00:01:39.376 --> 00:01:48.461
Струва ми се, че това е изображение на един вид метафора или медитация, както и нейните цели и опасности.

00:01:48.461 --> 00:01:57.832
Докато художникът е трябвало да си представи как обрисува така наречената реалност, истинския образ срещо неговото отражение,

00:01:57.832 --> 00:02:05.680
всъщност самата картина представлява едно отражение. Нещо друго, което ме заинтригува, е снижаването на самата фигура.

00:02:05.680 --> 00:02:16.979
Образът се покланя към нас със своеобразно желание. Всички тези използвани Барокови елементи -

00:02:16.979 --> 00:02:25.283
това tenebrosso, тъмният фон, наистина ни кара да се фокусираме върху образа, който изпълва платното.

00:02:25.283 --> 00:02:33.950
Много силно са представени коляното и ръкавът. Често акцентът,

00:02:33.950 --> 00:02:51.264
който привлича вниманието, не е към реалния образ.

00:02:51.264 --> 00:02:51.764
Всъщност това, което виждаме, което е обляно от светлина, не винаги е

00:02:51.764 --> 00:02:54.851
най-значимото. Иска ми се да погледнем към лявата ръка, от дясната половина на платното.

00:02:54.851 --> 00:03:00.007
Нека погледнем по-внимателно. Изглежда, че дясната му ръка от лявата половина е поставена стабилно на земята.

00:03:00.007 --> 00:03:07.048
Той изглежда толкова налудничав, толкова опиянен от собствения си образ, че сякаш се опитва да се облегне на нещо нестабилно - на повърността на водата.

00:03:07.048 --> 00:03:11.726
Той изглежда сякаш ще падне и това може би е точно този момент.

00:03:12.930 --> 99:59:59.999
Като че ли той се опитва да се прегърне. Той се влюбва в себе си. Но така той ще прегърне единствено образа си. Което, разбира се, е невъзможно.