СОП - Страхът От Пропускане: Боби Муук в TEDxUNC

Един от нашите студенти-лектори, Боби Муук от Чапъл Хил, споделя настоящ проблем в обществото, наречен СОП - Страхът От Пропускане. СОП ни пречи да постигнем целите си, тъй като въпросът "Аз имам ли значение?" е причината за това. Боби ни предизвиква да се замислим за зависимостта си от технологията и да сме доволни от това да живеем в момента.

Представете си ....

Легнали сте си в леглото.
С книга в ръце.

Завити с топли одеала.

Толкова сте щастливи,

защото сте имали дълга седмица,
изпълнена с работа, задачи и дейности

и, ако бъдем честни,

нищо не може да ви направи по-щастливи
от това да сте в леглото си.

След това, отгръщайки страницата,
приятел ви изпраща видео.

И в момента, в който
пръста ви натисне бутона Play,

от вашият телефон гърми музика

заедно с ритъма,
камерата минава през тълпата и

виждате всичките си добри приятели
на голямо парти,

забавлявайки се много!

И огромна вълна на СОП ви залива.

(Смях)

Докато преди няколко секунди
сте били невероятно щастливи в леглото,

сега се чувствате толкова глупаво.

Седейки в леглото си в 10 вечерта,
петък вечер, облечени с пижама.

(Смях)

СОП е акроним
за Страх От Пропускане.

Това не е ново човешко чувство,

въпреки това, в днешното общество
има повече начини от преди,

чрез които се подхранва този страх.

Но не е задължително
това да е лошо нещо.

Когато го разберем и установим,
той може да ни напътства.

Всеки тук му е позната ситуацията
на вечеря със семейството или приятели

и разсейването
от вибриращия в джоба телефон

заради съобщения или обаждания.

Или още по-зле.

Момент, в който седите в пълна и
много дискомфортна тишина,

докато всеки е навел глава надолу
и пише съобщения.

Страхът от пропускането
ни пречи да комуникираме с другите,

но той прави много повече от това.

Помислете си за ден, когато
от момента, в който станете,

се втурвате, обличате се,
вземате мюсли за из път,

бързате между срещите
и се срещате между телефонните обаждания

и накрая решавате да
си направите бърза кафе пауза за почивка,

но дори, когато се опитваме да почиваме,
ни е трудно.

Чувстваме се сякаш трябва
да правим нещо

или да говорим с някой
или да си проверяваме телефона.

Наистина ни е трудно

да изглеждаме сякаш седим на маса
и пием кафето си сами.

Страхът от пропускането
не само ни дистанцира от хората,

но и ни пречи да се наслаждаваме
на настоящия момент.

И последната последица
от страха от пропускането

е тази, която ни пречи
да постигаме целите си.

В един момент всички от нас
сме отлагали цел.

Тези моменти, когато знаем,
че трябва да правим нещо,

да спазим срок, но вместо това,
решаваме да направим нещо друго,

целесъобразно, като да излезем с приятели
и да гледаме спорт.

И задължително, в една от тези вечери,
имаме момент,

когато осъзнаваме,
че сме допуснали ужасна грешка.

И този момент изглежда
по подобен начин.

Излезли сте с приятелите си,
забавлявате се,

помните, че имате краен срок,
който наближава ... и край!

Стомахът ви се свива от стрес

и след това не можете
да се наслаждавате на нищо.

Всичко, за което мислите, са нещата,
които е трябвало да направите,

нещата, които трябва да правите

и ужасната мисъл за провал.

От този момент нататък
се дистанцирате от приятелите си,

не можете да се наслаждавате на мястото

и не постигате напълно целите си.

И тези резултати не са нови.

Точно както Дрейк перифразира Carpe Diem
с този ужасен акроним YOLO.

(Смях)

СОП е нова дума за нещо,
от което хората са страдали винаги.

Например римляните са страдали
от хроничен СОП

и може би никой повече от
Марк Тулий Цицерон.

Цицерон страдал от толкова тежък СОП,
че бил ужасен от това да пропусне нещо,

всеки път, когато напускал столицата

и тъй като не е имал нещо като
Facebook, към което да се обърне...

(Смях)

.... трябвало е да намери нов начин
да се справи със своя СОП.

Той наредил да се изпращат писма
от столицата,

които проследяват всичко,
от политическите събития

до, може би по-значимо,
клюките и скандалите.

И страхът от пропускането
става още по-интересен

в контекста на съвременното проучване.

В проучване от 1938, познато като
проучването Harvard Grant,

което е едно от най-подробните
проучвания някога

за причините за щастието, започва поглед
върху физическото и емоционално здраве

на 250-ма студенти

и това се проследява
през всички фази на развитие.

От юношеска възраст,
средна възраст и зряла възраст.

След 75 години, проучването открива,
че като цяло

ключовете към щастието
са връзките и постиженията.

Ако се замислим за ефектите от
страха от пропускане,

той ни пречи да установим връзка
и да постигнем нещо.

Затова трябва да направим нещо
по въпроса.

Но първо, трябва да поговорим за ролята
на технологията във всичко това.

Не ме разбирайте погрешно.
Технологията за връзка е невероятна.

Имаме способността
да се свързваме с приятели

незабавно и по целия свят.

Но има лимит върху това
колко можем да се свържем

и дори когато правим прекалено много
от това, чувстваме натоварването.

Проучванията показват, че прекалената
употреба на социални медии и телефони

е свързана с по-висока тревожност
и по-ниска продуктивност.

Но това не трябва да изненадва никой.

Приетото задължение да сме

винаги напълно и постоянно в крак
с нашия социален имидж,

може да причини стрес.

И съобщенията от приятели,
няколко пропуснати обаждания от колеги,

имейли от всички
и няколко гласови съобщения от хора,

като например майка ми, която не разбира,
че никой вече не оставя гласови съобщения.

(Смях)

... може да причинят стрес.

Но предвид това,
това е много лесно да се поправи.

Ако искате да сте на
вечеря с приятели,

да работите по проект,
някой да се опитва да си почине,

изключете всички разсейващи технологии.

И това би помогнало,
но няма да реши проблема,

защото технологията не е причината
ние да изпитваме страх от пропускане.

Тя просто е средство.

Ние също използваме технологията
като решение.

Правим неща като това да сменим
профилната си снимка във Facebook,

надявайки се, че ще получим
много харесвания.

Или изпращаме съобщение на далечен приятел,
казвайки: Хей, как вървят нещата?

Не съм те виждал отдавна.

Знаейки колко много
имаме нужда от отговор.

И не ме разбирайте погрешно.

Нормално е да се чувствате добре,
ако профилната ви снимка

получи над сто харесвания.

Всъщност, това е страхотно.
Трябва да е била готина снимка.

(Смях)

Но това само ще ви накара
да се почувствате по-добе за кратко,

защото не се насочва като цяло
към източника на страха от пропускане.

Причината, по която страдаме
от страх от пропускане,

е нашия стремеж да дадем отговор
на важни въпроси.

Ще бъда ли запомнен?

Нещо, което постигна,
ще има ли значение за някого?

Обичан ли съм?

Обича ли ме семейството ми?

Обичат ли ме приятелите ми?

Заслужавам ли да бъда обичан?

Или накратко в един
ужасно прост въпрос:

Аз имам ли някакво значение?

И понякога ние просто не знаем
отговора на този въпрос.

Аз имам ли някакво значение?

Това е причината
за нашия страх от пропускане.

Но имам страхотна новина.

Никога няма да можем да преодолеем
нашия страх от пропускане.

(Смях)

Това е страхотна новина. Наистина е така.

Не е възможно да преодолеем
този съществен човешки страх.

И да, това е страхотна новина.

Страхът от пропускане
ни кара да обичаме по по-добър начин,

да постигаме повече и да живеем повече.

Въпросът, който не трябва да задаваме

е как мога да преодолея
страха си от пропускане.

Върпосът, който трябва да си зададем
е какво ми казва моят страх?

И когато разберем причината
защо изпитваме нашия страх,

тя може да ни доведе до
по-пълноценен живот.

Страхът от пропускането
е нашият естествен сигнализатор

и можем да го използваме,
за да вземаме по-добри решения.

Разберете страха си от пропускане
и направете това, което ви прави щастливи.

Благодаря ви.

(Аплодисменти)