< Return to Video

Алан де Бутон: По-приятната и по-нежна философия на успеха

  • 0:00 - 0:03
    Според мен кризите в кариерата ни са нещо нормално
  • 0:03 - 0:05
    и често срещано, особено в неделя вечер,
  • 0:05 - 0:07
    точно при залез слънце,
  • 0:07 - 0:10
    когато пропастта между моите надежди
  • 0:10 - 0:14
    и реалния ми живот, започват да се разширяват толкова болезнено,
  • 0:14 - 0:17
    че накрая всичко свършва със сълзи.
  • 0:17 - 0:19
    Споменавам всичко това,
  • 0:19 - 0:22
    Споменавам всичко това, защото мисля, че не е просто личен проблем.
  • 0:22 - 0:24
    Може би мислите, че греша.
  • 0:24 - 0:26
    Но според мен живеем в епоха, когато нашият живот непрестанно
  • 0:26 - 0:28
    е белязан от кризи в кариерата ни,
  • 0:28 - 0:30
    от моменти, в които онова, което мислехме че знаем,
  • 0:30 - 0:32
    за нашия живот, за нашата кариера,
  • 0:32 - 0:36
    се среща с една застрашителна реалност.
  • 0:36 - 0:39
    Може би сега е по-лесно, откогато и да било, да си осигуряваме добра прехрана.
  • 0:39 - 0:42
    Може би сега е по-трудно, откогато и да било
  • 0:42 - 0:45
    да останем спокойни, да сме освободени от тревогата за кариерата ни.
  • 0:45 - 0:47
    Искам да разгледам тук
  • 0:47 - 0:49
    някои от причините защо
  • 0:49 - 0:52
    чувстваме такъв страх за кариерата си.
  • 0:52 - 0:54
    Защо може да се превърнем в жертви на тези кризи в кариерата ни,
  • 0:54 - 0:58
    докато ридаем на възглавницата?
  • 0:58 - 1:01
    Една от причините, защо страдаме, може би
  • 1:01 - 1:03
    е, че сме заобиколени от сноби.
  • 1:03 - 1:06
    В известен смисъл има лоши новини,
  • 1:06 - 1:09
    особено за тези, дошли в Оксфорд от друга държава.
  • 1:09 - 1:11
    Има реален проблем със снобизма.
  • 1:11 - 1:13
    Понеже понякога хората, които не живеят във Великобритания си представят
  • 1:13 - 1:15
    представят си, че снобизмът е феномен, характерен за Великобритания
  • 1:15 - 1:18
    закачен на къщите и свързан с титлата на някой.
  • 1:18 - 1:20
    Лошата новина е, че това не е вярно.
  • 1:20 - 1:22
    Снобизмът е глобален феномен.
  • 1:22 - 1:24
    Ние сме глобална организация. Това е глобален феномен.
  • 1:24 - 1:26
    Той съществува. Какво е сноб?
  • 1:26 - 1:29
    Сноб е всеки, който взима една малка част от теб
  • 1:29 - 1:32
    и я използва да си изгради една цялостна представа за това кой си ти.
  • 1:32 - 1:34
    Това е снобизъм.
  • 1:34 - 1:36
    И доминиращият вид снобизъм,
  • 1:36 - 1:38
    който съществува днес, е снобизма в работата.
  • 1:38 - 1:40
    Сблъсквате се с него още в първите минути на парти,
  • 1:40 - 1:43
    когато ви зададат всеизвестния, традиционен въпрос
  • 1:43 - 1:46
    на началото на 21ви век: "Ти какво работиш?"
  • 1:46 - 1:48
    И според това как отговорите на въпроса,
  • 1:48 - 1:50
    на хората им е или изключително приятно да бъдат с вас,
  • 1:50 - 1:52
    или си поглеждат часовника и си намират извинения.
  • 1:52 - 1:53
    (Смях)
  • 1:53 - 1:56
    Обратното на сноб е майка ви.
  • 1:56 - 1:58
    (Смях)
  • 1:58 - 2:01
    Не непременно вашата майка, или дори моята.
  • 2:01 - 2:03
    Но идеалната майка.
  • 2:03 - 2:05
    Някой, когото не го интересуват вашите постижения.
  • 2:05 - 2:07
    Но за съжаление, повечето хора не са нашите майки.
  • 2:07 - 2:10
    Повечето хора правят връзка между това колко време,
  • 2:10 - 2:12
    дори любов, не романтична любов,
  • 2:12 - 2:14
    въпреки че и това може,
  • 2:14 - 2:16
    но любовта в общия смисъл, уважението,
  • 2:16 - 2:19
    искат да дадат, което ще е точно определено
  • 2:19 - 2:21
    от позицията им в обществената йерархия.
  • 2:21 - 2:24
    От там идват и голяма част от причините, защо сме толкова загрижени за нашата кариера.
  • 2:24 - 2:28
    И защо започва да ни е толкова много грижа за материалните неща.
  • 2:28 - 2:31
    Често ни казват, че живеем в много материалистично време,
  • 2:31 - 2:33
    че всички сме алчни хора.
  • 2:33 - 2:35
    Не мисля, че сме точно материалистични.
  • 2:35 - 2:37
    Мисля, че живеем в общество,
  • 2:37 - 2:39
    което просто предлага определени емоционални награди
  • 2:39 - 2:42
    с придобиването на материални блага.
  • 2:42 - 2:45
    Не са материалните блага, това което искаме. Наградата е това, което искаме.
  • 2:45 - 2:47
    И това е един нов поглед към луксозните стоки.
  • 2:47 - 2:49
    Следващия път, когато видите някой да кара Ферари,
  • 2:49 - 2:51
    не си мислете: "Това е алчен човек."
  • 2:51 - 2:54
    А мислете: "Това е някой, който е изключително уязвим и има нужда от любов."
  • 2:54 - 2:59
    С други думи -- (Смях)
  • 2:59 - 3:01
    чувствайте съчувствие, а не презрение.
  • 3:01 - 3:03
    Има и други причини --
  • 3:03 - 3:04
    (Смях)
  • 3:04 - 3:06
    Има и други причини защо може би сега е по-трудно,
  • 3:06 - 3:08
    откогато и да било да сме спокойни.
  • 3:08 - 3:11
    Една от тях е парадоксална, защото е свързана с нещо, което е всъщност доста приятно,
  • 3:11 - 3:14
    това е надеждата, която ние всички имаме за нашата кариера.
  • 3:14 - 3:16
    Никога досега очакванията не са били толкова високи
  • 3:16 - 3:19
    относно това, което човек може да постигне с живота си.
  • 3:19 - 3:22
    Много хора ни казват, че можем да постигнем всичко.
  • 3:22 - 3:24
    Вече няма касти.
  • 3:24 - 3:26
    Сега живеем във време, когато всеки може да се издигне
  • 3:26 - 3:28
    до всяка позиция, която желае.
  • 3:28 - 3:30
    И това е прекрасна идея.
  • 3:30 - 3:34
    С нея има и един дух на равенство. По същество всички сме равни.
  • 3:34 - 3:36
    Не съществуват строго определени
  • 3:36 - 3:38
    видове йерархия.
  • 3:38 - 3:40
    Съществува един наистина голям проблем свързан с това.
  • 3:40 - 3:42
    И този проблем е завистта.
  • 3:42 - 3:45
    Завистта, а да се споменава завистта е табу,
  • 3:45 - 3:48
    но ако в модерното общество съществува една доминираща емоция, то това е завистта.
  • 3:48 - 3:52
    И тя е свързана с духа на равенството. Нека обясня.
  • 3:52 - 3:55
    Мисля, че ще е много необичайно за всеки присъстващ тук, или всеки който ни гледа,
  • 3:55 - 3:57
    да завижда на Кралицата на Англия.
  • 3:57 - 4:00
    Въпреки че, тя е много по-богата от който и да е от вас.
  • 4:00 - 4:03
    И има много голяма къща.
  • 4:03 - 4:07
    Причината защо не й завиждаме, е понеже тя е прекалено чудата.
  • 4:07 - 4:09
    Тя просто е прекалено странна.
  • 4:09 - 4:11
    Не можем да се свържем с нея. Тя говори по странен начин.
  • 4:11 - 4:13
    Идва от странно място.
  • 4:13 - 4:17
    Така че не я разбираме. И когато не можем да разберем някой, ние не му завиждаме.
  • 4:17 - 4:20
    Колкото по-близко са двама души - като възраст, произход,
  • 4:20 - 4:23
    в процеса на индентификция, толкова по-голяма е опасността от завист.
  • 4:23 - 4:26
    Затова и никога не трябва да ходите на юбилейните срещи със съучениците ви.
  • 4:26 - 4:29
    Защото няма по-силна възможност за сравнение
  • 4:29 - 4:31
    с хората, с които сте били заедно в училище.
  • 4:31 - 4:34
    Но общият проблем на модерното общество е, че превръща целия свят
  • 4:34 - 4:36
    в училище. Всеки носи дънки, всички са еднакви.
  • 4:36 - 4:38
    И едновременно с това, не са.
  • 4:38 - 4:41
    Така че съществува дух на равенство, съчетан с огромни неравенства.
  • 4:41 - 4:44
    Което създава, може да създаде една много стресираща ситуация.
  • 4:44 - 4:46
    В днешно време е малко вероятно вие
  • 4:46 - 4:48
    да станете богати и известни като Бил Гейтс,
  • 4:48 - 4:50
    така, както е било малко вероятно през 17 век
  • 4:50 - 4:53
    да се издигнете до ранга на френската аристокрация.
  • 4:53 - 4:55
    Работата е там, че това не изглежда така.
  • 4:55 - 4:58
    Усещането, от списанията и другите медийни източници е,
  • 4:58 - 5:01
    че ако вие имате енергията, няколко блестящи идеи относно технологиите,
  • 5:01 - 5:05
    и гараж, вие също можете да започнете нещо значително.
  • 5:05 - 5:06
    (Смях)
  • 5:06 - 5:09
    И последствията от този проблем ги кара да се чувстват като в книжарница.
  • 5:09 - 5:12
    Когато отидете в голяма книжарница и погледнете в раздела "Помогни си сам"
  • 5:12 - 5:14
    както аз понякога правя,
  • 5:14 - 5:16
    ако анализирате книгите за това как да си помогнем сами, които се пишат
  • 5:16 - 5:18
    по света днес, ще видите основно два вида.
  • 5:18 - 5:21
    Първите ви казват: "Можеш да го постигнеш! Можеш да го направиш! Всичко е възможно!"
  • 5:21 - 5:24
    И другият вид ви казва как да се справите
  • 5:24 - 5:27
    с това, което изискано наричаме "ниско самочуствие"
  • 5:27 - 5:29
    или неучтиво наричаме "да се чустваш много зле относно себе си".
  • 5:29 - 5:31
    Съществува реална взаимовръзка,
  • 5:31 - 5:35
    реална взаимовръзка между обществото, което казва на хората, че те могат да постигнат всичко,
  • 5:35 - 5:37
    и съществуването на ниско самочувствие.
  • 5:37 - 5:39
    Така, че това е още един начин, при който нещо доста позитивно
  • 5:39 - 5:41
    може да има неприятни последствия.
  • 5:41 - 5:44
    Има и друга причина защо може би се чустваме по-загрижени
  • 5:44 - 5:48
    за нашата кариера, за нашия статус в света днес. Повече, отколкото когато и да е било.
  • 5:48 - 5:50
    И това отново е свързано с нещо хубаво.
  • 5:50 - 5:53
    Това хубаво нещо се нарича меритокрация.
  • 5:53 - 5:55
    Сега всеки, всички политици и в ляво и в дясно
  • 5:55 - 5:57
    са съгласни, че меритокрацията е велико нещо,
  • 5:57 - 6:01
    и че ние всички трябва да се опитваме да направим нашите общества наистина, наистина меритократични.
  • 6:01 - 6:05
    Какво е меритократично общество?
  • 6:05 - 6:07
    Меритократично общество е общество, в което
  • 6:07 - 6:09
    ако имате талант, енергия и умения,
  • 6:09 - 6:11
    ще стигнете до върха. Нищо не би трябвало да ви спре.
  • 6:11 - 6:14
    Това е прекрасна идея. Проблемът е,
  • 6:14 - 6:16
    че ако наистина вярвате в общество,
  • 6:16 - 6:19
    в което хората с качества да стигнат до върха, наистина стигнат до върха,
  • 6:19 - 6:22
    тогава вие също, по подразбиране и по един неприятен начин
  • 6:22 - 6:25
    вярвате в общество, в което тези, които заслужават да са на дъното,
  • 6:25 - 6:28
    също така го стигат и остават там.
  • 6:28 - 6:31
    С други думи, вашата позиция в живота не изглежда да е случайна,
  • 6:31 - 6:33
    а основателна и заслужена.
  • 6:33 - 6:36
    Така неуспеха изглежда още по-подтискащ.
  • 6:36 - 6:38
    През Средновековието в Англия,
  • 6:38 - 6:40
    когато някой е бил много беден,
  • 6:40 - 6:43
    то този човек е бил характиризиран като "неудачник".
  • 6:43 - 6:47
    Буквално човек, който не е благословен с късмет, неудачник.
  • 6:47 - 6:49
    В днешно време, особено в Съединените Американски Щати,
  • 6:49 - 6:51
    ако срещнете някой на дъното на обществото,
  • 6:51 - 6:54
    грубо биха го определили като "некадърник".
  • 6:54 - 6:57
    Има огромна разлика между неудачник и некадърник.
  • 6:57 - 7:00
    Това показва 400-те години еволюция на обществото
  • 7:00 - 7:03
    и нашето убеждение, за това кой е отговорен за нашия живот.
  • 7:03 - 7:06
    Вече не са боговете, а ние самите. Ние сме на шофьорското място.
  • 7:06 - 7:08
    Това е ободряващо, ако се справяме добре.
  • 7:08 - 7:10
    Но е и много съкрушително, ако не се справяме.
  • 7:10 - 7:13
    Това води, в най-лошите случаи, както анализират социолози
  • 7:13 - 7:17
    като Емил Дуркхайм, това довежда до увеличен брой самоубийства.
  • 7:17 - 7:20
    В развитите индивидуалистични държави има повече самоубийства,
  • 7:20 - 7:22
    отколкото в които и да е други части на света.
  • 7:22 - 7:24
    И една от причините за това е, че хората приемат това което им се случва
  • 7:24 - 7:26
    извънредно лично.
  • 7:26 - 7:30
    Те владеят успеха си. Но също така и собствения си неуспех.
  • 7:30 - 7:32
    Съществуват ли възможности за освобождение от този стрес,
  • 7:32 - 7:34
    който току що споменах?
  • 7:34 - 7:36
    Смятам, че съществуват. Ще спомена само някои от тях.
  • 7:36 - 7:38
    Нека вземем меритокрацията.
  • 7:38 - 7:41
    Тази идея, при която всеки заслужава да стигне докъдето е стигнал.
  • 7:41 - 7:44
    Аз смятам, че е ненормална идея, напълно ненормална.
  • 7:44 - 7:46
    Ще подкрепя всеки политик от ляво и от дясно
  • 7:46 - 7:48
    с каквато и да е полу-сносна меритократична идея.
  • 7:48 - 7:50
    Аз съм меритократ, така е.
  • 7:50 - 7:52
    Но смятам, че е лудост да се вярва, че ние някога ще
  • 7:52 - 7:56
    създадем общество, което да е истински меритократично. Това е невъзможна мечта.
  • 7:56 - 7:58
    Идеята, че ще създадем общност,
  • 7:58 - 8:00
    където буквално всеки е оценен,
  • 8:00 - 8:02
    добрите са на на върха, а лошите са на дъното
  • 8:02 - 8:04
    и това е направено точно както трябва, тази идея е невъзможна.
  • 8:04 - 8:06
    Има просто прекалено много случайни фактори.
  • 8:06 - 8:08
    Злополуки, инциденти при раждането,
  • 8:08 - 8:11
    нещастни случаи на падащи предмети върху главите на хората, болести и др.
  • 8:11 - 8:13
    Никога няма да можем да ги оценим.
  • 8:13 - 8:15
    Никога няма да можем да оценим хората подобаващо.
  • 8:15 - 8:18
    Много харесвам един прекрасен цитат на Св. Августин от "Градът на Бог",
  • 8:18 - 8:22
    където той казва: "Грях е да се съди за човек по неговата длъжност".
  • 8:22 - 8:24
    На съвременен Английски това би означавало,
  • 8:24 - 8:26
    грях е да съдим, за това с кого да разговаряме
  • 8:26 - 8:28
    според визитната му картичка.
  • 8:28 - 8:30
    Не трябва длъжността да е определяща.
  • 8:30 - 8:32
    Според Св. Августин,
  • 8:32 - 8:34
    само Господ е този, който може да сложи всеки на място.
  • 8:34 - 8:36
    И той ще направи това в Деня на страшния съд,
  • 8:36 - 8:38
    с ангели и тромпети, и небесата ще се разтворят.
  • 8:38 - 8:41
    Луда идея, ако сте светски човек като мен.
  • 8:41 - 8:43
    Но въпреки това има нещо много ценно в тази идея.
  • 8:43 - 8:47
    С други думи, бъдете сдържани, когато съдите хората.
  • 8:47 - 8:50
    Вие всъщност не знаете каква е истинската стойност на всеки човек.
  • 8:50 - 8:52
    Това е една неизвестна част от тях.
  • 8:52 - 8:55
    И ние не би трябвало да се държим така, сякаш ни е известна.
  • 8:55 - 8:58
    Съществува и друг извор на утеха и комфорт за всичко това.
  • 8:58 - 9:01
    Когато си помислим за провалите в живота, когато мислим за провала,
  • 9:01 - 9:03
    една от причините защо ни е страх от провала не е просто
  • 9:03 - 9:05
    загубата на доходи, а загубата на статута ни.
  • 9:05 - 9:09
    Това, от което ни е страх, е мнението и подигравките на другите. А това е реално.
  • 9:09 - 9:11
    Знаете ли, че най-силното средство за подигравка
  • 9:11 - 9:13
    в днешно време, са вестниците.
  • 9:13 - 9:15
    Ако отворите вестника, в който и да е ден от седмицата
  • 9:15 - 9:17
    е пълно с разкази за хора, които са объркали живота си.
  • 9:17 - 9:20
    Спали с грешния човек. Те са взели грешното вещество.
  • 9:20 - 9:22
    Прокарали са грешния закон. Какво ли не.
  • 9:22 - 9:25
    Така тези хора стават подходящи за присмех.
  • 9:25 - 9:28
    С други думи, те са се провалили и са описани като "некадърници".
  • 9:28 - 9:30
    Има ли алтернатива на този подход?
  • 9:30 - 9:32
    Мисля, че традицията на Запада показва една чудесна алтернатива.
  • 9:32 - 9:35
    Това е трагедията.
  • 9:35 - 9:38
    Изкуството на Трагедията, както е започнало развитието си от древна Гърция,
  • 9:38 - 9:40
    през 5-ти век пр.н.е., е в същността си изкуство
  • 9:40 - 9:43
    отдадено на това как хората се провалят.
  • 9:43 - 9:47
    Аналогично и съответното ниво съчувствие към тях,
  • 9:47 - 9:51
    което в обикновения живот, хората често не получават.
  • 9:51 - 9:52
    Спомням си преди години, когато си мислех за всичко това,
  • 9:52 - 9:54
    отидох да гледам "Спорт в неделя"
  • 9:54 - 9:57
    жълт вестник, който не бих ви препоръчал да четете,
  • 9:57 - 9:59
    ако вече не сте запознати с него.
  • 9:59 - 10:01
    Отидох да говоря с тях
  • 10:01 - 10:04
    за някои от великите трагедии на Западното изкуство.
  • 10:04 - 10:06
    Исках да видя как те разбират същността
  • 10:06 - 10:09
    на определени истории, ако се появят като новина
  • 10:09 - 10:12
    на бюрото им в събота следобед.
  • 10:12 - 10:14
    Аз им разказах за Отело. Те не бяха чували за него, но останаха много впечатлени.
  • 10:14 - 10:15
    (Смях)
  • 10:15 - 10:18
    Тогава ги попитах какво заглавие бихте написали на историята на Отело.
  • 10:18 - 10:21
    Те предложиха: "Полудял от любов емигрант убива дъщерята на Сенатор",
  • 10:21 - 10:23
    сложено на първа страница.
  • 10:23 - 10:25
    Разказах им фабулата на Мадам Бовари.
  • 10:25 - 10:27
    Отново, ново откритие за тях.
  • 10:27 - 10:32
    Това, което написаха беше: "Пристрастена към пазаруването прелюбодейка поглъща арсеник след кредитна измама"
  • 10:32 - 10:33
    (Смях)
  • 10:33 - 10:35
    И най-любимото ми...
  • 10:35 - 10:37
    Наистина имат някакъв особен техен талант тези хора.
  • 10:37 - 10:39
    Любиното ми е "Цар Едип" на Софокъл.
  • 10:39 - 10:42
    "Сексът с майката заслепява"
  • 10:42 - 10:45
    (Смях)
  • 10:45 - 10:47
    (Аплодисменти)
  • 10:47 - 10:50
    В известен смисъл, в единия край на спектъра на съчувствието
  • 10:50 - 10:52
    имаме жълтата преса.
  • 10:52 - 10:55
    В другия край е трагедията и изкуството на трагедията.
  • 10:55 - 10:57
    Аз лично бих настоявал, че трябва да научим повече
  • 10:57 - 10:59
    за това, какво се случва в изкуството на трагедията.
  • 10:59 - 11:02
    Лудост е да наречем Хамлет неудачник.
  • 11:02 - 11:05
    Той не е неудачник, въпреки че е загубил.
  • 11:05 - 11:07
    Мисля, че това е посланието към нас от тази трагедия
  • 11:07 - 11:10
    и защо то е толкова много важно за нас.
  • 11:10 - 11:12
    Друг въпрос за модерното общество
  • 11:12 - 11:14
    и причината за това безпокойство
  • 11:14 - 11:17
    е, че няма нищо не-човешко в центъра му.
  • 11:17 - 11:19
    Ние сме първото общество на този свят,
  • 11:19 - 11:22
    което не боготвори нещо различно от себе си.
  • 11:22 - 11:24
    Имаме много високо мнение за себе си. Така и трябва да е.
  • 11:24 - 11:27
    Ние изпратихме хора на луната. Правихме какви ли не необикновени неща.
  • 11:27 - 11:29
    Така че имаме тенденцията да се боготворим.
  • 11:29 - 11:31
    Нашите герои са герои-хора.
  • 11:31 - 11:33
    Това е много нова ситуация.
  • 11:33 - 11:35
    В центъра на повечето общества
  • 11:35 - 11:37
    е имало нещо вечно, което са боготворяли. Бог,
  • 11:37 - 11:39
    дух, естествени сили, вселената.
  • 11:39 - 11:42
    Каквото и да е, но се боготвори нещо различно.
  • 11:42 - 11:44
    Ние постепенно загубихме навика за това.
  • 11:44 - 11:46
    Мисля затова сме много привързани към природата.
  • 11:46 - 11:49
    И не винаги е заради здравето, въпреки че често се представя по този начин.
  • 11:49 - 11:53
    Това е бягство от човешкия мравуняк,
  • 11:53 - 11:55
    бягство от собствената ни конкуренция
  • 11:55 - 11:57
    и собствените ни драми.
  • 11:57 - 11:59
    Затова и се наслаждаваме да гледаме ледниците и океаните,
  • 11:59 - 12:03
    съзерцаваме как изглежда Земята от космоса и др.
  • 12:03 - 12:07
    На нас ни харесва да сме в контакт с нещо, което е отвъд човешкото.
  • 12:07 - 12:11
    Това е изключително важно за нас.
  • 12:11 - 12:14
    Това, за което наистина говоря, е успеха и провала.
  • 12:14 - 12:17
    Едно интересно нещо свързано с успеха
  • 12:17 - 12:19
    е, че ние мислим, че знаем какво означава успеха.
  • 12:19 - 12:21
    Ако сега ви кажа, че зад сцената има човек,
  • 12:21 - 12:24
    който е много преуспял, в съзнанието ви веднага се появява определен образ.
  • 12:24 - 12:26
    Може да си помислите, че този човек е направил много пари,
  • 12:26 - 12:29
    че е получил признание в определена сфера.
  • 12:29 - 12:31
    Моята теория за успеха, а аз съм човек,
  • 12:31 - 12:34
    който много се интересува от успеха. Аз наистина искам да съм успешен.
  • 12:34 - 12:36
    Винаги мисля: "Как да бъда по успешен?"
  • 12:36 - 12:38
    Но с годините и аз се замислям
  • 12:38 - 12:40
    за това какво означава думата "успех".
  • 12:40 - 12:42
    Ето какви размисли ми идваха по темата за успеха.
  • 12:42 - 12:45
    Не може да си успешен във всичко.
  • 12:45 - 12:47
    Много се говори за баланса между живот и работа.
  • 12:47 - 12:50
    Глупости. Не може да притежавате всичко. Не можете.
  • 12:50 - 12:52
    Така че всяка една представа за успех
  • 12:52 - 12:54
    трябва да покаже за сметка на какво е,
  • 12:54 - 12:56
    да се види какво се губи.
  • 12:56 - 12:59
    Мисля че всеки мъдър човек би приел
  • 12:59 - 13:02
    думите ми, че ще има нещо, елемент, в който ние не сме успешни.
  • 13:02 - 13:04
    Мисля, че относно успеха в живота
  • 13:04 - 13:06
    често нашата представа
  • 13:06 - 13:09
    за това какво би означавало да живеем успешно, не е лично наша.
  • 13:09 - 13:11
    Често това е представа, която сме попили от други хора.
  • 13:11 - 13:13
    Ако сте мъж, основно сте получили от баща ви.
  • 13:13 - 13:15
    Ако сте жена - от майка ви.
  • 13:15 - 13:18
    Психоанализата разтръбява този факт повече от 80 години.
  • 13:18 - 13:21
    Но никой не слуша достатъчно ясно. Но аз съм уверен, че това е истина.
  • 13:21 - 13:23
    Потопени сме в послания
  • 13:23 - 13:25
    отвсякъде, телевизията, рекламите,
  • 13:25 - 13:27
    маркетинг и др.
  • 13:27 - 13:29
    Те са огромни влиятелни сили.
  • 13:29 - 13:33
    Това определя какво искаме, как гледаме на себе си.
  • 13:33 - 13:36
    Когато ни кажат, че да работиш в банка е много уважавана професия,
  • 13:36 - 13:38
    много от нас искат да работят в банка.
  • 13:38 - 13:41
    Когато да работиш в банка вече не е уважавана професия, ние губим интерес.
  • 13:41 - 13:44
    Много се влияем от предложения.
  • 13:44 - 13:47
    Това, което искам да кажа не е, че трябва да се отказваме от
  • 13:47 - 13:49
    идеята си за успех.
  • 13:49 - 13:51
    Но трябва да сме сигурни, че това наистина е нашата лична идея, представа.
  • 13:51 - 13:53
    Трябва да се концентрираме на това, което искаме.
  • 13:53 - 13:56
    Да сме сигурни, че това наистина идва от нас
  • 13:56 - 13:58
    и ние сме творците на нашите цели и амбиции.
  • 13:58 - 14:00
    Защото е достатъчно зле да не можеш да получиш, това което искаш,
  • 14:00 - 14:03
    но е още по-зле да имаш идея
  • 14:03 - 14:06
    да искаш нещо, и изведнъж да откриеш в края на пътя,
  • 14:06 - 14:09
    че това май въобще не е това, което си искал.
  • 14:09 - 14:11
    С това ще приключа.
  • 14:11 - 14:14
    Като аз наистина искам да наблегна
  • 14:14 - 14:16
    всячески на успеха - да!
  • 14:16 - 14:18
    Но нека приемем, че някои от нашите идеи ще са странни,
  • 14:18 - 14:21
    да се пробваме в различните ни стремежи за успех,
  • 14:21 - 14:25
    нека да сме сигурни, че представата ни за успеха е наистина нашата собствена представа.
  • 14:25 - 14:27
    Благодаря ви много.
  • 14:27 - 14:43
    (Аплодисменти)
  • 14:43 - 14:45
    Крис Андерсън: Това е впечатляващо. Как приемате
  • 14:45 - 14:50
    тази идея за някого,
  • 14:50 - 14:53
    бидейки лошо да мислиш за някого като за загубеняк,
  • 14:53 - 14:57
    с идеята, че много подобни хора контролират живота ви.
  • 14:57 - 15:00
    И че общество, което поощрява това,
  • 15:00 - 15:03
    че е вероятно да трябва да има победители и губещи.
  • 15:03 - 15:06
    Алан де Бутон: Да, аз наблягам на това, че е безразборен
  • 15:06 - 15:08
    процесът на губене и печелене. Това е, на което искам да наблегна.
  • 15:08 - 15:10
    Защото в наши дни толкова много се обръща внимание
  • 15:10 - 15:12
    на справедливостта във всичко.
  • 15:12 - 15:14
    Политиците непрекъснато говорят за справедливост.
  • 15:14 - 15:17
    Аз напълно вярвам в справедливостта. Просто смятам, че е невъзможна.
  • 15:17 - 15:19
    Да, трябва да направим всичко възможно,
  • 15:19 - 15:21
    всичко възможно да я постигнем.
  • 15:21 - 15:23
    Но накрая трябва винаги да си спомняме,
  • 15:23 - 15:26
    че пред каквото и да сме изправени, каквото и да ни се случва в живота,
  • 15:26 - 15:29
    винаги ще има силния фактор случайност.
  • 15:29 - 15:31
    Това казвам да имаме предвид.
  • 15:31 - 15:33
    В противен случай можем много да се панираме.
  • 15:33 - 15:35
    Крис Андерсън: А вие вярвате ли, че можете да осъвместите
  • 15:35 - 15:37
    вашата по-приятна и нежна философия на успеха
  • 15:37 - 15:41
    с една успешна икономика?
  • 15:41 - 15:43
    Или мислите, че не е възможно?
  • 15:43 - 15:45
    Има ли значение и нужда да обръщаме толкова внимание на това?
  • 15:45 - 15:48
    Алан де Бутон: Кошмарната мисъл
  • 15:48 - 15:52
    е, че може да получиш най-доброто от хората, като ги плашиш.
  • 15:52 - 15:55
    Някак в жестоката, заобикаляща ни среда
  • 15:55 - 15:57
    повече хора ще отговорят на предизвикателството.
  • 15:57 - 16:01
    Помислете, кой искате да ви е баща?
  • 16:01 - 16:04
    Идеалният баща не е ли някой строг, но мил.
  • 16:04 - 16:06
    Това е много трудно да се постигне.
  • 16:06 - 16:10
    Нуждаем се от бащини фигури, хора образци в обществото,
  • 16:10 - 16:12
    хора, които не са в двете крайности.
  • 16:12 - 16:16
    От една страна авторитарния, дисциплиниращ баща,
  • 16:16 - 16:20
    и от друга - разпуснатия, без правила и изисквания.
  • 16:20 - 16:22
    Крис Андерсън: Алан де Бутон.
  • 16:22 - 16:24
    Алан де Бутон: Много Ви благодаря.
  • 16:24 - 16:34
    (Аплодисменти)
Title:
Алан де Бутон: По-приятната и по-нежна философия на успеха
Speaker:
Alain de Botton
Description:

Алан де Бутон изследва идеите за успеха и провала, като поставя под въпрос предположенията, основани на тези две преценки. Успехът винаги ли е заслужен? А провалът? Той привежда красноречиви и остроумни доказателства, за това, как отвъд снобизма, може да се открие истинското удоволствие от това, което работим.

more » « less
Video Language:
English
Team:
closed TED
Project:
TEDTalks
Duration:
16:39
MaYoMo com added a translation

Bulgarian subtitles

Revisions