Ханс Рослинг представя ново виждане за бедността

Изследователят Ханс Рослинг използва своите невероятни инструменти за визуализиране на информация, за да покаже как страните успяват да преодолеят бедността. Той показва Dollar Street, сравнявайки домакинства с различни приходи от целия свят. После прави нещо наистина невероятно!

Миналата година ви разказах три неща.

За световните статистически данни,

които все още не са достъпни за всички.

За това, че все още имаме старо мислене

за развиващите и индустриализираните страни, което е грешно.

За това, че анимираните графики могат да променят света.

Светът се променя.

Днес на страницата на статистическия отдел на ООН

се казва, че от първи май, всеки ще има пълен достъп до базата данни.

(Ръкопляскане)

Сега ще визуализирам това на екрана.

Три нещата са се случили.

ООН отваря своята статистическа база данни,

а ние имаме нова бета версия на софтуера за анализ на данните,

която работи онлайн

и не се налага да я теглите на своя компютър.

Нека повторя какво видяхте миналата година.

Балончетата са страните.

Това е честотата на плодовитост - брой деца на една жена -

а това е продължителността на живота в години.

Това е през 1950 - това са развитите страни,

това са развиващите се страни.

Тогава имаше разделение на "ние" и "те".

Имаше голяма разлика в света.

Но настъпиха промени, които протекоха добре.

Ето какво се случи.

Китай е представен с червен голям балон;

синият е Индия.

И те се движат ето така... Ще се опитам

да ви покажа малко по-подробно

какви точно промени са се случили.

Тук долу, Африка изпъква като проблем, нали?

Семействата все още са големи, а ХИВ епидемията

покоси такива страни.

Миналата година видяхме почти същото,

а ето как искаме да се промени ситуацията в бъдеще.

Сега ще обсъдя с вас дали това е възможно.

Защото виждате, че аз презентирах статистики, които все още не съществуват.

Ето къде сме сега.

Възможно ли е това да се случи?

Това обхваща продължителността на целия ми живот.

Смятам да живея 100 години.

А ето тук сме днес.

Сега ще включим като признак икономическата ситуация.

Ще съпоставим този показател с детската смъртност.

Ще разменим осите:

тук имаме детската смъртност,

четири деца умират тук, 200 тук.

По тази ос е БВП на глава от населението.

Това е било през 2007.

Можем да се върнем назад във времето, добавил съм някои исторически статистики -

ето, вижте - нямаме толкова много данни за 100 години назад.

Някои от страните са имали такива статистики.

Сега ще се разровим в архивите,

тук сме през 1820,

когато само Австрия и Швеция, разполагат с такива цифри.

(Смях)

Но те се намираха тук долу и имаха по 1,000 долара на човек на година.

Тогава те губеха една пета от децата си преди да навършат една година.

Ето какво се случва със света, ако играем с целия свят.

Как са станали лека-полека все по-богати,

и са добавили статистики.

Не е ли красиво, когато страните вече разполагат със статистика?

Виждате ли важността на това?

А тук децата не живеят много.

Последният век, 1870, е бил лош за децата в Европа,

защото голяма част от тази статистика е за Европа.

Едва в края на века

повече от 90% от децата оцеляват след първата си година.

Това е Индия с първите данни за тази страна.

Това са САЩ, отдалечавайки се, печелещи все повече пари.

Виждаме Китай да се задава в ъгъла ето тук.

Движи се нагоре с Мао Дзе Дун, който подобрява здравеопазването,

за сметка на забогатяването.

После той умира, а Дън Сяопин увеличава приходите на страната,

която се придвижва тук.

Балоните продължават да се изкачват.

А ето как излежда светът днес.

(Ръкопляскане)

Нека разгледаме САЩ.

Имаме една функция - мога да кажа на света: "Не мърдай!"

Вземам САЩ за пример и искам да разгледам миналото им.

Ще ги сложа горе, а сега ще се върнем назад във времето.

Виждаме, че САЩ

е вдясно от общата маса балони.

Те са от страната на парите през цялото време.

А през 1915, САЩ са били съседи на Индия тук долу,

по-скоро на съвременна Индия.

Това означава, че САЩ са били по-богати,

но са губили много повече деца, отколкото Индия губи днес.

Вижте тук - сравнете с Филипините днес.

Филипините днес имат почти същата икономика

като САЩ през Първата Световна Война.

Но трябва да отидем доста напред в историята на САЩ,

за да намерим същото здраве,

каквото имат Филипинците сега.

Около 1957 г. здравето на САЩ

е на едно ниво с това на Филипините.

И това е драмата на света, който много хора наричат глобализиран,

че Азия, Арабските емирства, Латинска Америка,

са много по-напред и много по-здрави, образовани,

с повече човешки ресурси от тези страни, които са по-напред икономически.

Това е разликата, която наблюдаваме днес

в изгряващите икономики.

Социалните облаги, социалният прогрес,

изпреварват икономическия прогрес.

През 1957г. САЩ имат същата икономика като Чили днес.

Колко напред във времето трябва да отидем със САЩ,

за да изравним здравето им с това на Чили днес?

Мисля, че трябва да отидем до 2001 или 2002 г.

и тогава САЩ ще имат същото здраве като Чили.

Чили ги настига!

В следващите няколко години Чили вероятно ще имат по-малка детска смъртност

отколкото САЩ.

Голямата промяна е именно в тази разлика

от 30-40 години в здравето.

А зад здравето е и образователното ниво.

Има много инфраструктурни фактори,

както и общите човешки ресурси.

Сега ще разгледаме нещо друго,

ще ви покажа скоростта,

с която са се извършили тези промени.

Нека се върнем през 1920 г. и разгледаме Япония,

Швеция и САЩ.

Ще направим едно съзтезание

между този жълтеникъв Форд,

червената Тойота,

и кафвявото Волво.

(Смях)

Старт!

Тойотата има много слабо начало,

а американският Форд там излиза от пътя.

Волвото се държи добре.

Това е войната. Тойота бе излязла от релсите, но сега

започва да изпреварва Швеция по здравословния параметър,

виждате ли?

Ето, изпреварват Швеция,

и сега са по-здрави от тях.

Това е моментът, в който продадох Волвото и си купих Тойота.

(Смях)

Сега виждаме, че скоростта на промяната е била много висока в Япония.

Те наистина настигат останалите.

Това става постепенно.

Трябва да погледнем отвъд поколенията, за да го разберем.

Нека ви покажа моята лична фамилна история.

Направихме тези графики.

Това е същото нещо, парите са долу, а здравето тук.

Нека ви запозная с моето семейство.

Това е Швеция, 1830, когато моята пра-пра-баба е била родена.

Швеция е била като Сиера Леоне днес.

Това е времето, когато моята пра-баба е била родена, през 1863 г.

И Швеция била като Мозамбик.

И това е, когато моята баба е била, родена през 1891г.

Тя се е грижела за мен като дете,

тоест, аз вече не говоря за статистики,

а за устно предаваната история на моето семейството.

Ето кога вярвам на статистиката,

когато баба я потвърди.

(Смях)

Мисля че това е най-добрият начин за проверка на историческите статистики.

Швеция е била като Гана.

Интересно е да видим огромното разнообразие

в южната част на Африка.

Казах ви миналата година и сега ще повторя отново,

майка ми е била родена в Египет, и аз - кой съм аз?

Аз съм мексиканчето в семейство.

А моята дъщеря би била родена в Чили,

а моята правнучка би била родена в Сингапур,

страната с най-добро здравословно състояние на Земята в момента.

Te изпревариха Швеция преди две-три години,

с по-малка детска смъртност.

Но са и много малки.

Те са толкова близо до техните болници, че никога

не можем да ги бием с нашите гори.

(Смях)

Но поклон пред Сингапур.

Те са най-добри засега.

Всичко сега изглежда като много добра история.

Но не всичко е толкова лесно и толкова хубаво.

Защото ще ви покажа друго визуализиране на данните.

Сега можем да използваме цвета като друга променлива,

какво избирам тук?

Емисия на въглероден диоксид, метрични тонове за единица от населението

Това е през 1962, и САЩ са отделяли 16 тона за човек.

А Китай 0.6,

Индия е отделяла 0.32 тона на човек.

А какво става, ако продължим?

Ще видите хубавата история на забогатяването

и подобряване на здравето,

всички са го направили за сметка на емисиите на въглероден диоксид.

Никой не е успял да го направи по друг начин.

Не разполагаме с най-новите данни,

защото това е гореща информация днес.

Стигаме до 2001 г.

И в една дискусия, на която присъствах със световните лидери,

много от тях заявиха, че проблемът е развиващите се икономики,

те изхвърлят много въглероден диоксид, докато се развиват.

Но министърът на околната среда на Индия каза,

"Да, но, вие първи причинихте този проблем."

Страните с високи приходи,

те са тези, които са разрушили най-много климата.

"Прощаваме ви, защото не сте знаели.

Но отсега нататък, ще броим емисии на човек на населението.

Ще се брои на човек.

И всеки ще е отговорен за емисиите на човек."

Това ви показва, че не сме видяли добра икономика

и подобряване на здравето където и да е по света

без унищожаване на климата.

И това наистина трябва да се промени.

Бях критикуван, че предстаавям прекалено позитивна картина на света,

но не мисля, че е така.

Светът е доста разнородно място.

Този софтуер наричаме Улица Долар.

Всеки живее на тази улица.

Тук се показва, кой колко печели, на кой номер живеят

и колко печелят на ден.

Това семейство печели един долар на ден.

Ще продължим по улицата,

ето семействата, които печелят два или три долара на ден.

Докато караме, ще видим първата градина на улицата.

те печелят от 10 до 50 долара на ден.

А как живеят?

Вижте леглото тук,

те спят на черга върху пода.

Това линията на бедността -

80 процента от фамилния приход едва покрива нуждите от енергия,

и храна за деня.

Това са семейства с от 2 до 5 долара, тук имате легло.

И ето една много по-хубава спалня.

Направих лекция за това в ИКЕА, и те веднага поискаха

да им покажа дивана.

(Смях)

Ето го и дивана.

Интересното е, че когато разглеждате тази панорама,

виждате семейство, все още седящо на пода,

въпреки че има диван.

Ако погледнете в кухнята, ще видите,

че голямата разлика за жените настъпва чак след 10 долара.

Когато можете наистина да получите

добри условия на труд в семейството.

И ако наистина искате да видите разликата,

вижте тоалетните им тук.

Това може да се промени, може да се промени.

Това са все снимки снимани в Африка,

и може да стане много по-добре.

Можем да се избавим от бедността.

Моят работен опит не е бил в сферата на информационните технологии.

Прекарах 20 години в интервюта с африкански фермери,

които бяха на ръба да умрат от глад.

Ето и резултатът от това мое изследване.

Най-доброто нещо в тези изследвания е, че не можете да видите

изследователите на снимката.

Единствено тогава изследването е от полза за обществото,

когато наистина живееш сред хората.

Когато си беден, всичко е въпрос на оцеляване.

Смисълът на живота ти е да намериш храна.

Ето тези две млади фермерки,

чиито родители са умрели от ХИВ и СПИН -

водят дискусия с квалифициран агроном.

Това е един от най-добрите агрономи в Малави, Джунатамбе, Кумбира

и той дискутира от какъв вид касава cassava да посадят

най-добрия преобразовател на слънчева светлина в храна.

И те са много, много заинтересовани да получат съвет,

защото по този начин ще оцелеят в бедността си.

Това е един контекст.

Как да преодолеем бедността?

Жените ни казаха, "Дайте ни технологии.

Мразим да мелим ръчно брашно с часове.

Дайте ни електрическа мелница,

после ще можем да си плащаме за останалото сами."

Технологията ще ни изкара от бедността,

но ни трябва и пазар, за да избягаме от бедността.

И тази жена сега е много щастлива, че може да занесе своите продукти на пазара.

Но тя е и много признателна за обществените инвестиции в образованието,

защото може да брои и няма да я излъжат когато стигне пазара.

Иска детето й да е здраво, за да може да отиде до пазара

и да не стои в къщи, за да го наглежда.

Иска инфраструктура - хубав път, за да може да стигне до пазара.

Кредитът - друго хубаво нещо.

Микро-кредитите й дават колелото.

А информацията ще й каже кога да отиде на пазара, с кой продукт.

Можете да направите това.

Това, което открих през двадесетте ми години в Африка е,

че привидно невъзможното е всъщност възможно.

Африка не се е справила зле.

За 50 години са минали от праисторическа ситуация

до сравнителното добро положение на Европа отпреди 100 години

с функционираща нация и държавност.

Всъщност южната част на Африка се е справила най-добре от целия свят

през последните 50 години.

Забравяме да обърнем внимание откъде са тръгнали те.

Точно тази глупава идея за развиващите се страни

поставя нас, Аржентина и Мозамбик на едно ниво преди 50 години

и ни казва, че в Мозамбик положението е било зле.

Трябва да опознаем малко повече света.

Имам съсед, който различава 200 вида вино.

Знае всичко.

Знае името на гроздето, температурата, всичко...

Аз знам само два вида вино - червено и бяло.

(Смях)

Но моят съсед знае само два вида страни -

индустриализирани и развиващи се.

А аз познавам 200 страни, знам детайлите.

Но и вие можете да направите това.

(ръкопляскане)

Но сега трябва да съм сериозен. И как да стана сериозен?

С PowerPoint презентацния, разбира се.

(смях)

Поклон пред офис пакета.

За какво ви разказвах?

Разказвах ви, че развитието има много измерения.

Всеки си има своя любимец.

В частните компании обичат микрокредитирането.

Ако се борите в някоя неправителствена организация,

възхвалявате равенството между половете.

Ако сте учител, превъзнасяте UNESCO, и т.н.

На глобално ниво, трябва да погледнем отвъд нашия двор, за да помогнем на света.

Имаме нужда от всичко.

Всички тези неща са важни за развитието,

особено в периода на преодоляване на бедността

и развитие към благополучие.

Трябва да помислим

какви ще са целите на развитието

и какви ще са средствата за развитието на страните?

Нека първо оценим кои са най-важните средства за развитие.

За мен, професорът по въпросите на общественото здравеопазване

икономическото развитие е изключително важно за развитието,

защото обезпечава 80 процента от оцеляването.

Управление. Именно функциониращото правителство

изведе Калифорния от мизерията през 1850.

Правителството направи законодателството да функционира.

Образованието, човешките ресурси също са важни.

Здравето е също важно, но не чак толкова като средство.

Околната среда е важна.

Човешките права са също важни, но те получават само един плюс.

Сега, какво да кажем за целите?

Не се интересуваме от пари.

Парите не са цел.

Те са средство, но аз им давам нула като за цел.

Управлението, да забавно е да се гласува,

но това не е цел.

Образованието също не е цел, а средство.

На здравето давам две точки. Хубаво е да сме здрави,

особено на моята възраст, стоиш ли прав, значи си здрав.

И това е хубаво, ще му дадем два плюса.

Околната среда е много, много важна.

Няма да има нищо за правнуците, ако не я пазим.

Но кои са важните цели?

Разбира се, човешките права.

Човешките права са цел,

но не са толкова важни за постигането на развитие.

И остана само културата. Културата е най-важното нещо,

защото тя ни доставя радост в живота.

Това е ценността на самия живот.

И така привидно невъзможното става възможно.

Дори африканските страни могат да постигнат това.

Показах ви графиката, където привидно невъзможното е възможно.

И запомнете, моля ви, запомнете моето основно послание,

а именно, че привидно невъзможното е възможно.

Можем да имаме добър свят.

Показах ви го на снимките, и ви го доказах с PowerPoint,

мисля, че мога да ви убедя и с културни елементи.

(Смях)

(Ръкопляскане)

Донесете ми меча!

Гълтането на мечове произлиза от древна Индия.

Това е културен израз, който в продължение на хиляди години,

вдъхновява човешките същества, да мислят отвъд очевидното.

(Смях)

Сега ще ви докажа, че привидно невъзможно е възможно

като взема това тази стомана,

това е моят военен меч от шведската армия, 1850 г,

от последната година, в която имахме война.

Той е от солиден метал, ето, чуйте.

Сега ще взема този меч,

и ще го промуша през моето тяло от кръв и плът,

като с това ще ви докажа, че привидно невъзможното е възможно.

Моге ли да помоля за момент на абсолютна тишина?

(Ръкопляскане)