Джон Ронсън: Странни отговори на тест за психопати

Има ли определена линия, която разделя лудото от нормалното? С изправяща косите история, Джон Ронсън, автор на "Тестът за психопати", разкрива сивите страни между двете понятия. (Със звук на живо от Джулиан Трежър и анимация от Евън Грант).

Тази история започва: бях в къщата на приятелка

и на лавицата си тя имаше копие от DSM наръчник,

който беше наръчник за умствени разстройства.

В него бяха изброени всички умствени разстройства.

През 1950-те години това беше много тънка брошура.

След това ставаше все по-голяма

и сега е 886 страници.

Тя изброява 374 умствени разстройства.

Разслиствах я,

чудейки се, дали имам умствено разстройство,

и се оказа, че имам 12.

(Смях)

Имах общо чувство за тревога,

което съм получил.

Имам кошмари,

за което е категоризирано,

че ако скоро сте сънували, че сте преследвани или сте обявили банкрут -

а във всичките ми сънища имаше хора, които ме преследваха по улицата

и ми казваха: "Ти си некадърник".

(Смях)

Имах проблеми с връзката родител - дете,

за което обвинявам родителите си.

(Смях)

Шегувам се. Не се шегувам.

Шегувам се.

И имах симптома да се преструвам на болен.

Мисля, че е много рядко

да имате симптом да се преструвате на болен и общо чувство на тревога,

защото симптома да се преструвате на болен ви кара да се чувствате много тревожни.

Разглеждах тази книга,

чудейки се, дали бях по-луд, отколкото си мислех

или може би не беше добра идея да си поставя диагноза на умствено разстройство,

ако не сте обучен професионалист

или може би професията на психиатър има странното желание

да определя какво е нормалното човешко поведение като умствено разстройство.

Не знам каква част от тези неща е вярна,

но мисля, че беше много интересно.

Мислех, че може би трябва да се срещна с критик на психиатрията,

за да видя, какво ще каже.

Ето как накрая обядвах със сиентолози.

Казваше се Браян

и беше ръководител на разгадаващ екип от сиентолози,

които бяха решили да унищожат психиатрията.

Те се наричаха CCHR.

Казах му: "Можеш ли да ми докажеш,

че психиатрията е псевдо - наука, на която не може да се има доверие?"

Той каза: "Да, можем да го докажем".

Казах: "Как?"

Той каза: "Ще те запознаем с Тони".

Казах: "Кой е Тони?"

Той каза: "Тони е в Бродмур"

Бродмур е болницата Бродмур.

Тя е известна като лудницата Бродмур за криминално лудите.

Тук изпращат серийните убийци

и хора, които не могат да си помогнат.

Казах на Браян: "Какво правеше Тони?"

Той каза: "Почти нищо.

Той набил някого или нещо такова

и решил да се престори на луд, за да избегне присъда за изпращане в затвор.

Но той се преструвал твърде добре и сега е заседнал в Бродмур,

и никой няма да повярва, че е нормален.

Искаш ли да се опитаме да те заведем в Бродмур, за да видиш Тони?"

Казах: "Да, моля".

Взех влака до Бродмур.

Започнах да се прозявам неконтролируемо, когато минавах през парк Кемптън,

както правят кучетата , когато са тревожни -

прозяват се неконтролируемо.

Стигнахме до Бродмур.

Влизах от една врата през друга врата

докато стигнах до здравен център,

където се срещате с пациентите.

Изглежда като голям ресторант в Хамптън.

Целият е в розови, кремави и успокояващи тонове.

Единственият ярък цвят са червените светлини на паник бутоните.

Пациентите започнаха да влизат.

Те бяха много дебели и носеха панталони,

и изглеждаха много възприемчиви.

Браян сиентологът ми прошепна:

"Те са на лекарства",

което за сиентолозите е най-лошото нещо на света,

но мисля, че това може би е добра идея.

(Смях)

Браян каза: "Това е Тони".

Един мъж влизаше.

Той не беше дебел, беше в много добра физическа форма.

Не носеше панталони,

носеше раиран костюм.

Ръката му беше протегната,

като някой от "Чиракът".

Изглеждаше като мъж, който искаше да носи костюм,

което да ме убеди, че той е нормален.

Той седна.

Казах: "Значи е вярно, че си излъгал, за да дойдеш тук?"

Той каза: "Да. Истина е. Набих един човек, когато бях на 17 години.

Бях в затвора, като очаквах процеса

и съкилийникът ми каза:

"Знаеш ли какво трябва да направиш?

Престори се на луд.

Кажи им, че си луд. Ще бъдеш изпратен в хубава болница.

Сестрите ще ти носят пица.

Ще имаш игрална станция".

Казах: "Как го направи?"

Той каза: "Помолих да се срещна с психиатъра на затвора.

Точно бях гледал филм, наречен "Краш",

в който хората се забавляваха, когато разбиваха коли в стените.

Казах на психиатъра:

"Получавам сексуално удоволствие да разбивам коли в стените".

Казах: "Какво друго?"

Той каза: "О, да. Казах на психиатъра,

че искам да наблюдавам жени, когато умират,

защото това ме кара да се чувствам нормален".

Казах: "Откъде научи това?"

Той каза: "О, от биографията на Тед Бънди,

която беше в библиотеката на затвора".

Той се преструваше на луд твърде добре, каза той.

Не го изпратиха в хубава болница.

Изпратиха го в Бродмур.

Когато той отишъл там,

казал, че погледнал мястото, помолил за среща с психиатър,

кахал: "Има ужасно недоразумение.

Не съм луд.

Казах: "От колко време си тук?"

Той каза: "Ако бях прекарал времето в затвора за престъплението, което извърших,

щях да получа пет години.

В Бродмур съм от 12 години".

Тони каза, че е много по-трудно да убеди хората, че е нормален,

отколкото да ги убеди, че е луд.

Той каза: "Мислех, че най-добрия начин да изглеждам нормален,

е нормално да говоря с хората за обикновени неща

като футбол или какво съм гледал по телевизията.

Абонирах се за "Ню сайънтист"

и наскоро прочетох статия

за това, как армията на Съединените щати обучава пчели да откриват експлозиви.

Казах на една сестра:

"Знаете ли, че армията на Съединените щати обучава пчели,

които откриват експлозиви?"

Когато прочетох медицинското ми заключение,

видях, че са написали:

"Вярва, че пчели могат да откриват експлозиви".

Той каза: "Те винаги търсят

невербални знаци, за да установят умственото ми състояние.

Но как може да седите по нормален начин?

Как можете да си кръстосате краката по нормален начин?

Това е невъзможно".

Когато Тони ми каза това,

си помислих: "Седя ли като журналист?

Кръстосвам ли си краката като журналист?"

Той каза: "От едната ми страна е убиецът от Стокуел,

а от другата ми страна е изнасилвачът "Пристъпвайки сред лалета".

Стоя много време в стаята си, защото ги намирам за плашещи.

Те приемат това като знак за лудост.

Казват, че това доказва, че съм надменен".

Само в Бродмур не взимат седенето със серийните убийци

като знак за лудост.

Той ми изглеждаше напълно нормален - но какво знаех аз?

Когато се върнах у дома, написах и-мейл на лекаря му, Антони Мейдън.

Казах: "Каква е историята?"

Той каза: "Да. Приемаме, че Тони е симулирал лудост, за да избегне затворническа присъда,

защото халюцинациите му, които изглеждаха обикновени,

изчезнаха в момента, когато дойде в Бродмур.

Ние сме го оценили.

Определили сме, че е психопат".

Всъщност, симулирането на лудост

е точно вид измама и манипулативно действие на психопатите.

Написано е в чек - листата: измамнически и манипулативен.

Да измамиш мозъка си да прави нещо грешно

е доказателство, че мозъка ви не е наред.

Говорих с други експерти

и те казаха за него - класически психопат.

Отговаря на точки една и две от чек - листата -

многоречивост, повърхностен чар и чувство за себезначимост.

Казах: "Той не иска ли да общува с другите пациенти?"

Класически психопат - това е чувство за величие и липса на емпатия.

Всички неща, които изглеждаха нормални за Тони,

според лекаря, бяха доказателство,

че той беше луд по този нов начин.

Той беше психопат.

Лекарят му ми каза:

"Ако искате да научите повече за психопатите,

можете да отидете на курс за откриване на психопати,

ръководен от Робърт Хар, който е измислил чек - листа за психопати".

Отидох.

Отидодох на курс за откриване на психопати

и имам удостоверение -

и трябва да кажа, че съм много умел

в разпознаването на психопати.

Ето статистиката:

един от сто обикновени хора е психопат.

В залата има 1 500 души.

Петнадесет от вас са психопати.

Тази цифра стига до четири процента

при изпълнителните директори и бизнес водачите.

Мисля, че има хубава възможност,

да има около 30 или 40 психопати в тази зала.

Може да има убийство в края на вечерта.

(Смях) (Смее се)

Хар каза, че причината, поради която капитализма в безсърдечието си

награждава психопатното поведение -

липсата на емпатия, многоречието,

измамничеството, манипулативността.

Всъщност, капитализма, може би в най-безсърдечната си форма,

е физическото появяване на психопатията.

Това е като форма на психопатия,

която засяга всички.

Хар ми каза: "Знаеш ли какво? Забрави за този мъж в Бродмур,

който може да е симулирал или да не е симулирал лудост.

Кой го засяга? Това не е нещо значимо.

Това, което има значение" - той каза - "е корпоративната психопатия.

Ако искате, отидете и интервюирайте някои корпоративни психопати".

Опитах. Писах на Енрон.

Казах: "Може ли да дойда и да ви интервюирам в затвора,

за да открия, дали сте психопати?"

Те не отговориха.

Смених тактиката.

Изпратих и-мейл на "Чейнсоу Ал" Дънлап,

купувач на компании от 1990-те години.

Бизнесът му западна и той съкрати 30 процента от работната сила,

превърна американски градове в градове - призраци.

Изпратих му и-мейл и казах:

"Мисля, че имате много специална аномалия на мозъка,

която ви прави специален

и ви кара да се интересувате от хищнически дух и безстрашие.

Мога ли да дойда и да ви интервюирам,

поради специалната ви мозъчна аномалия?"

Той каза: "Елате".

Отидох до имението на Ал Дънлап във Флорида,

което беше пълно със скулптори на хищници.

Имаше лъвове и тигри.

Той ме преведе през градината.

Имаше соколи и орли.

Той ми каза: "Тук има акули".

Каза това много безгрижно.

"Тук има още акули и тигри".

Беше като в "Нарния".

(Смях)

След това отидохме в кухнята му.

Ал Дънлап ще спаси западащи компанни.

Ще съкрати 30 процента от работната сила.

Често той уволнявал хората с виц.

Например, една известна история за него е,

че някой му казал: "Купих нова кола".

Той казал: "Може да имаш нова кола,

но ще ти кажа какво нямаш - работа".

В кухнята му - той седеше там със съпругата си, Джуди,

и бодигарда си Сийн - казах: "Знаете, че казах в и-мейла си,

че може да имате специална мозъчна аномалия, която ви прави специален".

Той каза: "Да, това е удивителна теория.

Това е като "Стар трек". Отивате там, където никой не е бил".

Казах: "Някои психолози казват,

че това Ви прави ..." (Мърмори)

(Смях)

Той каза: "Какъв?"

Казах: "Психопат".

Казах: "В джоба си имам списък на чертите на психопата.

Можем ли да го проследим?"

Той погледна заинтересовано

и каза: "Добре, продължавай".

Казах: "Добре. Голямо чувство за себезначимост".

Което, трябва да кажа, беше трудно за него да отрече,

защото стоеше под голям автопортрет, нарисуван с маслени бои.

(Смях)

Той каза: "Ти трябва да си вярваш!"

Казах: "Манипулативен".

Той каза: "Това е водачество".

Казах: "Слабо въздействие:

неспособност за изразяване на емоции".

Той каза: "Кой иска да бъде премазан от някакви глупави емоции?"

Той премина през чек - листата за психопати,

превръщайки я на "Кой премести сиренето ми?"

(Смях)

Но забелязах, че нещо се случи с мен в деня, в който срещнах Ал Дънлап.

Винаги, когато ми казваше нещо, то беше нормално -

като че ли казваше "не" на криминалното поведение.

Той каза, че бил приет в Уест поинт

и там не позволявали криминално поведение.

Казал "не" на много краткотрайни женитби.

Женил се е два пъти.

Той призна, че веднъж заплашил с нож първата си съпруга,

което било цитирано в документите за развод

и каза, че винаги се е чудил, какъв е вкуса на човешката плът,

но хората си казват глупави неща през време на неудачни бракове,

а вторият му брак продължил 41 години.

Винаги, когато ми казваше нещо, то звучеше не - психопатично

и аз си помислих: "Няма да запиша това в книгата си".

След това осъзнах, че ставайки откривател на психопати,

съм се превърнал малко в психопат.

Защото изгарях от желание да го поставя в дефиницията "психопат".

Изгарях от желание да го определя чрез най-лудите му страни.

Осъзнах, о, боже. Правя това от 20 години.

Това правят всички журналисти.

Пътуваме по света с бележници в ръцете си

и чакаме скъпоценните камъни.

Скъпоценните камъни са винаги най-външните страни

на личността на интервюирания.

Сглобяваме ги като средновековни монаси.

Оставяме обикновеното.

Това е държава, която предиагнозира определени умствени разстройства.

Биполярно детство - деца на четири години

са определяни като биполярни,

защото имат темпер тантримус,

което ги поставя високо в чек - листата за биполярност.

Когато се върнах в Лондон, Тони ми телефонира.

Каза: "Защо не се обаждаш на повикванията ми?"

Казах: "Казаха ми, че си психопат".

Той каза: "Не съм психопат".

Той каза: "Една от точките в чек - листата е липса на угризения,

а друга точка е измамност, манипулативност.

Когато имаш угризения за престъплението, което си извършил,

те казват: "Типично е за психопати

да лъжат, че имат угризения, когато нямат".

Това е като вещарството. Обръщат всичко обратно".

Той каза: "Ще идва трибунал.

Искаш ли да дойдеш?"

Казах: "Добре".

Отидох на трибунала му.

След 14 години в Бродмур, те го освободиха.

Решиха, че той не е трябвало да бъде задържан безкрайно,

защото е високо в чек - листата,

което означава, че той е имал по-голяма от обикновената възможност за рецидив.

Освободиха го.

В коридора той ми каза:

"Знаеш ли, Джон?

Всеки е малко психопат".

Той каза: "Ти си психопат. Очевидно и аз съм".

Казах: "Какво ще правиш сега?"

Той каза: "Ще отида в Белгия,

защото там живее жена, която харесвам.

Но тя е женена, така че ще я разделя от съпруга й".

(Смях)

Това беше преди две години

и тук книгата ми свършва.

За последните 20 месеца всичко беше чудесно.

Нищо лошо не се случи.

Той живееше с момиче извън Лондон.

Той, според Браян сиентологът,

наваксваше за изгубеното време - което знам, че звучеше зловещо,

но не е необходимо да е зловещо.

За съжаление, след 20 месеца,

той отиде в затвора за един месец.

Той се беше замесил в скандал, както го наричаше -

отиде в затвора за един месец,

което знам, че е лошо,

но присъда от един месец подсказваше, че какъвто и да е бил скандалът,

това не беше толкова лошо.

След това той ми телефонира.

Мисля, че беше правилно, че Тони не е в лудницата.

Защото не трябва да определяте хората по най-лудите им страни.

Тони е полу - психопат.

Той е сива област в свят, който не харесва сиви области.

Но сивите области са там, където има сложност,

където има хора

и там откривате истината.

Тони ми каза:

"Джон, може ли да те черпя в бар?

Просто искам да ти благодаря за всичко, което направи за мен".

Не отидох. Какво бихте направили вие?

Благодаря ви.

(Аплодисменти)