Имам Фезал Абдул Рауф: Откажете се от егото си, открийте състраданието си

Имам Фезал Абдул Рауф съчетава ученията на Корана, историите на Руми и примерите на Мохамед и Исус, за да покаже, че само една пречка стои между всеки от нас и абсолютното състрадание - ние самите.

Говоря за състрадание от ислямска гледна точка,

а вероятно за моята вяра не се мисли много

като за такава, обоснована със състрадание.

Истината по въпроса е противоположна.

Нашата свещена книга, Коранът, се състои от 114 глави

и всяка глава започва с онова, което наричаме басмала -

словото в името на Бог, всесъстрадателният, всемилостивият,

или, както сър Ричард Бъртън -

не онзи Ричард Бъртон, който беше женен за Елизабет Тейлър,

а сър Ричард Бъртън, който е живял век преди това,

пътешествал е по целия свят

и е преводач на много литературни творби,

го превежда като "в името на Бог, съчувстващият, състрадателният".

А в едно слово от Корана, което за Мюсюлманите е Бог, говорещ на човечеството,

Бог казва на своя пророк Мохамед,

за когото вярваме, че е последният от серия пророци,

започваща с Адам, включваща Ноа, Моисей, Авраам,

включваща Исус Христос и завършваща с Мохамед,

казва, че "Не сме те изпратили, о, Мохамед,

освен като милостивия, освен като източник на състрадание за човечеството."

А за нас, човешките същества, и със сигурност за нас като мюсюлмани,

чиято мисия и чиято цел е следване пътя на пророка,

е да станем колкото може повече като пророка,

а пророкът в едно от своите слова казва:

"Украсете се с атрибутите на Бог."

И тъй като сам Бог казва, че неговият първичен атрибут е състраданието,

всъщност Коранът казва, че "Бог е повелил над себе си състрадание",

или "господства над себе си чрез състрадание".

Поради това нашата цел и нашата мисия трябва да е да бъдем източници на състрадание,

да активизираме състрадание, да сме участници в състрадание,

говорители на състрадание и извършители на състрадание.

Всичко това е добро,

но къде грешим

и какъв е изворът на липсата на състрадание в света?

За отговора на това се обръщаме към духовния си път.

Във всяка религиозна традиция съществува онова, което се нарича външна пътека и вътрешна пътека,

или екзотерична пътека и езотерична пътека.

Езотеричната пътека на исляма е по-позната популярно като суфизъм или тасаууф на арабски.

И тези доктори или тези учители,

тези духовни учители на суфистката традиция

споменават ученията и примерите на нашия пророк,

които ни учат къде е изворът на нашите проблеми.

В една от битките, които е водил пророкът,

той казал на последователите си: "Връщаме се от по-малката война

към по-великата война, към по-великата битка."

А те казали: "Вестителю на Бог, изтощени сме от битки.

Как можем да отидем на по-велика битка?

Той отвърнал: "Това е битката със себе си, битката на егото."

Изворите на човешките проблеми са свързани с еготизма, аз.

Прочутият суфи учител Руми, много добре познат на повечето от вас,

има една история, разказваща за човек, който отива в къщата на приятел,

чука на вратата

и един глас отговаря: "Кой е там?"

"Аз съм", или по-правилно граматически - "Аз е",

както бихме могли да кажем на английски.

Гласът казва: "Махай се."

След много години обучение, дисциплиниране, търсене и борба

той се връща

и с много по-голямо смирение отново почуква на вратата.

Гласът пита: "Кой е там?"

Той отвръща: "Ти си, о, сърцеразбивачо."

Вратата се разтваря и гласът казва:

"Влизай, защото в тази къща няма място за две Е,

две аз, нито за тези очи, за две его.

Историите на Руми са метафори за духовния път.

В присъствието на Бог няма място за повече от един Аз,

и това е Аз-ът на божеството.

В едно учение, наричано хадит кудси в нашата традиция,

Бог казва, че "Моят слуга", или "моето създание, моето човешко създание,

не ме приближава с нищо, което да ми е по-скъпо,

освен това, което съм ги помолил да сторят."

Онези от вас, които са работодатели, знаят точно какво имам предвид.

Искате вашите служители да вършат онова, което ги помолите да свършат,

и ако са свършили това, могат да свършат нещо допълнително,

но не да пренебрегнат онова, което сте ги помолили да свършат.

А Бог казва: "Моят слуга продължава да се приближава към мен,

като върши повече от онова, което съм го помолил да върши",

допълнително уважение, бихме го нарекли ние,

"докато обикна него или обикна нея.

А когато обичам своя слуга - казва Бог,

- аз ставам очите, с които вижда той или тя,

ушите, с които слуша той или тя,

ръката, с която той или тя улавя

и кракът, с който върви той или тя,

и сърцето, с което разбира той или тя".

Това сливане на самите нас с божеството -

това е урокът и целта на духовния път и на всички наши верски традиции.

Мюсюлманите смятат Исус за майстор на суфизма,

най-великия пророк и вестител, който е дошъл да подчертае духовния път.

Когато той казва: "Аз съм духът и аз съм пътят",

когато пророкът Мохамед е казал: "Който е видял Мен, видял е Бог",

това е, защото те са станали до такава степен инструмент на Бог,

станали са част от Божията пара,

така че Божията воля е била разкрита чрез тях,

а не са действали от свое собствено име и със своето собствено его.

Състраданието на земята е дадено, то е в нас.

Всичко, което трябва да направим, е да отстраним егото си от пътя,

да отстраним еготизма си от пътя.

Сигурен съм, че вероятно всички вие тук, или със сигурност огромното мнозинство от вас,

са имали онова, което може да се нарече духовно преживяване,

момент в живота си, когато за няколко секунди, вероятно минута,

границите на вашето его са се разтворили.

И в тази минута сте се чувствали в едно с вселената,

в едно с тази кана вода, в едно с всяко човешко същество,

в едно със създателя

и сте се чувствали в присъствието на мощ, на благоговение,

на най-дълбоката любов, най-дълбокото усещане за състрадание и милост,

което някога сте преживявали в живота си.

Това е момент, който е дар от бог за нас,

дар, когато за момент той вдига онази граница,

която ни кара да настояваме на аз, аз, аз, мен, мен, мен

и вместо това, като човека в историята на Руми,

казваме: "О, всичко това си ти."

Всичко това си ти. И всичко това сме ние.

Ние, аз и ние всички сме част от теб.

Създател на всичко, цялата цел, изворът на нашето битие

и краят на нашето пътуване.

Ти също си разбивачът на нашите сърца.

Ти си онзи, към който всички трябва да се стремим, за чиято цел живеем,

за чиято цел ще умрем

и за чиято цел ще бъдем възкресени отново,

за да се отчетем пред Бог до каква степен сме били състрадателни същества.

Нашият завет днес и нашата цел днес,

и на онези от вас, които са тук днес,

и целта на тази харта за състрадание, е да се напомня.

Тъй като Коранът винаги ни подтиква да помним, да си припомняме един на друг,

защото знанието на истината е вътре във всяко човешко същество.

Ние знаем всичко.

Имаме достъп до всичко.

Юнг може да го е нарекъл подсъзнателното.

Чрез нашето подсъзнателно, в сънищата си,

които Коранът нарича, нашето състояние на сън, по-малката смърт,

временната смърт.

В нашето състояние на сън имаме сънища, имаме видения,

пътуваме дори извън телата си, за много от нас

и виждаме чудесни неща.

Пътуваме отвъд ограниченията на пространството, както го познаваме

и отвъд ограниченията на времето, както го познаваме.

Но всичко това е, за да възхваляваме името на създателя,

чието първично име е съчувстващият, състрадателният.

Бог, Год, с каквото и име да искате да го наричате - Аллах, Рам, Ом,

каквото и име да е пълно, което назовавате

или с което имате достъп до присъствието на божеството,

е мястото на абсолютно битие,

абсолютна любов, милост и състрадание

и абсолютно познание и мъдрост,

което индусите наричат сачидананда.

Езикът е различен,

но целта е една и съща.

Руми има една друга история

за трима души - един турчин, един арабин

и забравих третия човек, но заради мен може да е малаец.

Един моли за ангур, единият е - да кажем, че е англичанин -

един моли за енеб и един моли за грозде.

Избухва кавга и спор, защото -

искам грозде, искам енеб, искам ангур,

без да знаят, че думата, която използват,

се отнася към същата реалност на различни езици.

Има само една абсолютна реалност по дефиниция,

едно абсолютно битие по дефиниция,

защото абсолютното по дефиниция е само едно,

абсолютно и единствено.

Има я тази абсолютна концентрация на битието,

абсолютната концентрация на съзнанието,

съзнателността, едно абсолютно място на състрадание и любов,

което дефинира първичните атрибути на божествеността.

Това трябва да бъдат също

и първичните атрибути на това какво значи да си човек.

Тъй като онова, което дефинира човечеството, вероятно биологично,

е нашата физиология,

но Бог определя човечността чрез нашата духовност, чрез нашата природа.

А в Корана се казва как той говори на ангелите и казва:

"Когато привърша оформянето на Адам от глина

и му вдъхна от моя дух,

тогава паднете ничком пред него."

Ангелите падат ничком - не пред човешкото тяло,

а пред човешката душа.

Защо? Защото душата, човешката душа

въплъщава един къс от божествения дъх,

къс от божествената душа.

Това е изразено също и в библейския речник,

когато ни учат, че сме създадени по божий образ и подобие.

Какъв е образът на Бог?

Образът на Бог е абсолютно битие,

абсолютна съзнателност, познание и мъдрост,

абсолютно състрадание и любов.

И поради това, за нас да сме човеци,

в най-великия смисъл на онова, което значи да бъдеш човек,

в най-радостния смисъл на онова, което значи да бъдеш човек,

означава, че ние също трябва да управляваме подобаващо

дъха на божественост вътре в нас

и да се стремим да усъвършенстваме вътре в самите себе си определението на битието,

на това да си жив, на съществуването,

определението на мъдрост, на съвестност, на съзнателност,

определението на това да сме състрадателни и любящи същества.

Това разбирам от моята верска традиция,

това разбирам и от проучванията си на други верски традиции

и това е общата платформа, на която всички тпрябва да застанем -

а когато застанем на тази платформа като такава,

убеден съм, че можем да създадем един чудесен свят.

Лично аз вярвам, че сме на предела

и че с присъствието и помощта на хора като вас тук

можем да осъществим пророчеството на Исая.

Защото той е предсказал един период,

когато хората ще преобразят мечовете си в плугове

и няма повече да се учат на война и да водят война.

Достигнали сме един етап в човешката история, когато нямаме друг вариант.

Трябва - трябва да снижим егото си,

да контролираме егото си - дали индивидуално его, лично его,

семейно его, национално его

и да оставим всички да живеят във възхвала на единствения.

Благодаря, и Бог да ви благослови.

(Аплодисменти)