Защо фашизма е толкова привлекателен - и как данните могат да го усилят

В тази проницателна лекция за технологиите и властта, автора и историк Ювал Ноа Харари обяснява важната разлика между фашизма и национализма - и какво означава консолидацията на нашите данни за бъдещето на демокрацията. Явявайки се наживо като холограма от Тел Авив, Харари ни предупреждава, че най-голямата заплаха, която днес заплашва либералната демокрация е че революцията на информационните технологии ще направи диктатурите по-ефективни и способни на контрол. "Враговете на либералната демокрация хакват нашите чувства за страх, омраза и суета и след това използват тези чувства да полялизират и унищожават," казва Харари. "Наше задължение е да знаем слабостите си и да се уверим, че те не стават оръжия." (Следвано от кратък разговор с куратора на TED Крис Андерсън)

Здравейте всички

Малко е забавно, защото бях написал,
че хората ще станем дигитални,

но не вярвах, че ще стане толкова бързо

или че ще се случи на мен.

Но ето че съм тук, като дигитален аватар,

а ето ви и вас, така че нека започнем.

И нека започнем с въпрос.

Колко фашисти има в
публиката днес?

(Смях)

Ами, малко е трудно да се каже,

защото сме забравили какво е фашизма.

Хората днес използват термина "фашист"

като някаква обща обида.

Но те бъркат фашизма с национализма.

Така че нека да отделим няколко минути,
да изясним какво всъщност е фашизма,

и как се различава от национализма.

Леките форми на национализма
са едни от най-благосклонните

създания на човека.

Нациите са общности от
милиони хора

които всъщност не се познават.

Например, аз не познавам
осем милиона хора

с които споделяме еврейско гражданство.

Но благодарение на национализма,

ние всички можем да се грижим един за друг
и да си сътрудничим ефективно.

Това е много добре.

Някои хора, като например Джон Ленън,
си представят че без национализъм,

светът ще бъде мирно място.

Но е много по-вероятно,

че без национализма,
ние бихме живели в племенен хаос.

Ако погледнете днес най-преуспяващите
и мирни страни в света,

страни като Щвеция,
Швейцария и Япония,

ще видите, че всички те имат
много силно чувство за национализъм.

В контраст, страни които нямат
много силно чувство за национализъм,

като Конго, Сомалия или Афганистан,

са по-скоро бедни и пълни с насилие.

Така че какво е фашизма и как
се различава от национализма?

Ами, национализма ми казва,
че моята нация е уникална,

и че аз имам специални задължения
към моята нация.

Фашизма, от друга страна ми казва,
че нацията ми е върховна,

и че аз имам изключителни
задължения към нея.

Нямам нужда да се грижа за който и
да било, освен моята нация.

Обикновенно, разбира се,
хората имат много личности

и вярност към различни групи.

Например, аз мога да съм добър патриот,
верен към страната си,

и в същото време,
да съм верен на семейството ми,

към квартала ми, моята професия,

и човечеството като цяло,

истината и красотата.

Разбира се, когато имам различни
личности и вярност,

това понякога поражда конфликти
и усложнения.

Но, всъщност, кой ви е казвал,
че живота е лесен?

Живота е труден.

Оправяйте се.

Фашизма се случва, когато хората се
опитват да игнорират усложненията

и да направят живота си много лесен.

Фашизма отрича всички личности
освен националната личност

и настоява, че имам задължения
само към нацията си.

Ако нацията ми настоява
да пожертвам семейството си,

тогава аз ще пожертвам семейството си.

Ако нацията поиска
да убия милиони хора,

тогава аз ще убия милиони хора.

А ако моята нация поиска
да изневеря на истината и красотата,

тогава ще изневеря
на истината и красотата.

Например, как фашизма
оценява изкуството?

Как един фашист оценява дали един филм
е добър или лош?

Ами, то е много, много, много лесно.

Всъщности има само едно мерило:

ако филмът служи
на интересите на нацията,

тогава е добър филм;

ако филмът не служи на
интересите на нацията,

тогава е лош филм.

Това е.

Подобно, как един фашист решава
какво да учи децата в училище?

Отново, много е лесно.

Има само едно мерило:

вие учите децата на това което
служи на интересите на нацията.

Няма никакво значение за истината.

Сега, ужасите на Втората Световна Война
и на Холокоста ни напомнят

за ужасните последствия
на този начин на мислене.

Но обикновенно, когато си говорим
за лошите неща на фашизма,

ние го правим по много неефективен начин,

защото сме склонни да изобразим
фашизма като ужасно чудовище,

без всъщност да обясним
какво е толкова съблазнително в него.

Това е малко като онези холивудски филми
които показват лошите --

Волдеморт или Саурон
или Дарт Вейдър --

като грозни, злобни и жестоки.

Те са жестоки дори
към собствените си поддръжници.

Като гледам тези филми,
аз никога не разбирам --

защо някой би се изкушил да следва
ужасен подлец като Волдеморт?

Проблемът със злото
е че в реалния живот,

злото не задължително изглежда грозно.

То може да изглежда много красиво.

Това е нещо което
християнството е знаело много добре,

и затова в християнското изкуство,
за (разлика) от Холивуд,

Сатаната обикновенно е показван
като готин пич.

И затова е толкова трудно да устоите
на изкушенията на Сатаната,

а също така е толкова трудно
да устоите на изкушенията на фашизма.

Фашизма кара хората да виждат себе си

като част от най-красивата
и най-важната част от света --

нацията.

И тогава хората си мислят,

"Ами, те ни научиха,
че фашизма е грозен.

Но когато гледам в огледалото,
аз виждам нещо много красиво,

така че аз не мога да бъда фашист,
нали така?"

Грешка.

Това е проблема на фашизма.

Когато гледате в огледалото на фашиста,

вие се виждате като много по-красиви,
отколкото всъщност сте.

Когато през 30-те, когато германците
са гледали във фашисткото огледало,

те виждали Германия като най-красивото
нещо на света.

Ако днес, руснаците погледнат
в огледалото на фашизма,

те ще видят Русия като най-красивото
нещо на света.

Ако евреите погледнат
в огледалото на фашизма,

те ще видят Израел като
най-красивото нещо на света.

Това не означава, че сега сме
поставени пред новите 30-те.

Фашизма и диктатурите може да се върнат,

но те биха се върнали в нова форма,

форма, която е много по-съответна

на новите технологии и реалността
на 21-ви век.

В древни времена,

земята е била
най-важния актив на света.

Следователно, в политиката
битката е била за контрол на земята.

И диктатурите означават, че цялата земя
е собственост на един владетел

или на малък олигарх.

В модерните времена,
машините станаха по-важни от земята.

Политиката стана битката
за контрол над машините.

И диктатурата означава

че твърде много от машините
са концентрирани

в ръцете на държавата
или на малък елит.

Сега данните започват
да заместват земята и машините

като най-ценния актив.

Политиката става битката
за контрол на потоците от данни.

И диктатурите днес означават

че твърде много данни са концентрирани
в ръцете на държавата

или на малък елит.

Най-голямата заплаха,
която стои пред либералната демокрация

е че революцията в
информационните технологии

ще направи диктатурите
по-ефективни от демокрациите.

През 20-ти век,

демокрацията и капитализма
победиха фашизма и комунизма,

защото демокрацията беше по-добра в
обработката на данни и взимане на решения.

Но предвид технологиите на 20-ти век,

е било много неефективно да се опитва
концентрацията на твърде много данни

и твърде много власт на едно място.

Но това не е закон от природата,

че централизираното управление на данни
е винаги по-малко ефективно,

отколкото разпределената обработка
на данни.

С развитието на изкуствения интелект
и машинното учене,

може да стане възможно обработката
на огромни количества данни

много ефективно на едно място,

за вземането на решения на едно място,

и тогава централизираната обработка
на данни ще стане по-ефективна

от разпределената обработка на данни.

И тогава основния недъг
на авторитарните режими

на 20-ти век --

техния опит да концентрират
цялата информация на едно място --

ще стане тяхното най-голямо
преимущество.

Друга технологична опасност,
която грози бъдещето на демокрацията

е сливането на информационните
технологии с биотехнологиите,

което може да доведе до
създаването на алгоритми,

които ме познават по-добре от мен самия.

И веднъж щом имате такива алгоритми,

една външна система, като държавата,

не само ще предсказва моите решения,

тя също ще може да манипулира
моите чувства, моите емоции.

Един диктатор може да не може
да ми даде добро здравеопазване,

но ще може да ме накара да го обичам

и да ме накара да мразя опозицията.

Демокрацията трудно ще оцелее
при такова развитие

защото, в края на краищата,

демокрацията не е основана
на човешката рационалност;

тя е основана на човешките чувства.

По време на изборите и референдумите,

вас не ви питат,
"Какво мислите?"

Вас всъщност ви питат,
"Как се чувствате?"

И ако някой може да манипулира
вашите чувства ефективно,

демокрацията ще стане
емоционален театър на кукли на конци.

Така че какво можем да направим, за да
предотвратим завръщането на фашизма

и за въздигането на новите диктатури?

Въпрос номер едно, който стои пред нас
е: Кой контролира данните?

Ако сте инженер,

тогава намерете начин да предотвратите
твърде много данни

да бъдат на разположение в
твърде малко ръце.

И намерете начин да сте сигурни,

разпределението на данни да е поне
толкова ефективно, колкото

централизираната обработка на данни.

Това ще бъде най-добрата защита
за демокрацията.

А за останалите от нас, които
не сме инженери,

въпрос номер едно пред нас

е как да не позволим
да бъдем манипулирани

от тези, които контролират данните.

Враговете на либералната демокрация,
имат метод.

Те хакват нашите чувства.

Не нашите имейли,
или банковите ни сметки --

те хакват нашите чувства за страх
или омраза или суета

и след това използват тези чувства

да поляризират и унищожат
демокрацията отвътре.

Това е всъщност метод,

който Силициевата Долина представи
за първи път, за да продава продуктите си.

Но сега, враговете на демокрацията
използват същия този метод

да ни продават страх, омраза и суета.

Те не могат да създават тези
чувства от нищото.

Те използват знанието за вече
съществуващите наши слабости.

И ги използват срещу нас.

И следователно е отговорност
на всеки от нас

да опознаем слабостите си

и да бъдем сигурни, че те не
са използвани срещу ни като оръжие

в ръцете на враговете на демокрацията.

Опознаването на собствените слабости

също ще ни помогне да прескочим капана
на фашисткото огледало.

Както обяснихме по-рано,
фашизма използва нашата суета.

Тя ни кара да се видим като много
по-красиви отколкото сме всъщност.

В това е съблазняването.

Но ако наистина се познавате,

няма да се подведете
на този вид ухажване.

Ако някой сложи огледало
пред лицето ви,

което скрива всичките грозни черти
и ви показва че изглеждате

много по-красиви
и по-важни,

отколкото сте всъщност,

просто счупете това огледало.

Благодаря ви.

(Ръкопляскания)

Крис Андерсън: Ювал, благодаря ти.

Радвам се.

Толкова беше хубаво да те видя отново.

И така, ако те разбирам правилно,

ти ни предупреждаваш сега
за две големи опасности.

Едната е възможното съживяване
на съблазнителна форма на фашизма,

но близко до това и на диктатурите,
които може да не са всъщност фашистки,

но контролират всичките данни.

Чудя се дали да сме загрижени и за трето,

което някои хора тук
вече изразиха,

което е когато, не държавите, а големите
корпорации контролират всичките ни данни.

Какво би нарекъл това,

и колко загрижени трябва да сме за това?

Ювал Ноа Харари: Ами, в края на краищата,
всъщност няма голяма разлика,

между корпорациите и
държавите,

защото, както казах, въпросът е:
Кой контролира данните?

Това е истинската държава.

Може да я наречете корпорация
или държава --

ако всъщност е корпорация и
те наистина управляват данните,

тогава те са истинското правителство.

Така че разликата е
по-очевадна, отколкото истинска.

KA: Но някакси,
всъщност с корпорациите,

не можеш да си представиш пазарни
механизми, с които да бъдат свалени.

Ако потребителите просто решат,

че компанията вече не работи
за техния интерес,

това отваря врата за нов пазар.

По-лесно е да си представим това,

отколкото, да кажем, протест на гражданите
и сваляне на правителството

което контролира всичко.

ЮНХ: Ами, ние още не сме там, но

отново, ако корпорация наистина ви познава
по-добре, отколкото сами се познавате --

най-малкото че може да манипулира
вашите най-дълбоки чувства и желания,

вие дори няма да осъзнаете --

ще мислите, че това е
вашето автентично аз.

Така че, да, на теория, вие можете
да протестирате срещу корпорация,

точно както, на теория, можете да
протестирате срещу диктатура.

Но на практика,
това е изключително трудно.

КА: И така, в "Хомо Деус", ти твърдиш,
че това ще бъде века,

когато човешкия вид ще стане божествен,

или чрез създаването на
изкуствения интелект,

или чрез генното инженерство.

Дали тази перспектива на смяна
на политическата система, на срива

е повлияла на твоят поглед върху
тази възможност?

ЮНХ: Ами, мисля си че това го прави
още по-вероятно,

и по-вероятно е
да се случи по-бързо,

защото в случаи на криза,
хората са склонни да поемат рискове,

които иначе не биха поемали.

И хората са склонни да пробват

всякакви видове на високо рискови
и високо печеливши технологии.

Но тези видове кризи
могат да имат същата функция

като двете световни войни през 20-ти век.

И двете световни войни значително ускориха

развитието на нови
и опасни технологии.

И това отново може да се случи
през 21-ви век.

Искам да кажа, трябва да бъдем
малко луди за да бягаме твърде бързо,

да кажем с генното инженерство.

Но днес имаме дори много
повече луди хора

които управляват в различни
държави по света,

така че шансовете се увеличават,
не намаляват.

КА: И така, за да обобщим, Ювал,
ти имаш тази уникална визия.

Да превъртим часовника напред
с 30 години.

Би ли предположил -- човечеството
ще успее ли някакси да се справи

да погледне назад и да каже, "Уау,
това беше близко. Справихме се!"

Или не?

ЮНХ: Досега, сме успявали
да преодолеем всички предишни кризи.

И особено ако погледнете
на либералната демокрация

и си кажете, че нещата са лоши сега,

просто си припомнете колко по-лошо са
изглеждали през 1938 или през 1968.

Така че това реално не е нищо,
а само малка криза.

Но няма как да знаем,

защото, като историк,

аз знам, че никога не трябва да
пренебрегваме човешката глупост.

(Смях) (Ръкопляскане)

Тя е една от най-големите сили,
определящи историята.

КА: Ювал, беше абсолютна наслада
да бъдеш с нас.

Благодаря ти за това
виртуално пътешествие.

Приятна вечер в Тел Авив.

Ювал Харари!

ЮНХ: Много благодаря.

(Ръкопляскания)