Издигането на новите свръх-богати

Технологията напредва с огромни скокове -- както и икономическото неравенство, казва Кристиа Фрийланд. В пламенната си лекция, тя обрисува издигането на нова класа плутократи (тези, които са извънредно силни, защото са извънредно богати) и предлага идеята, че глобализацията и новите технологии всъщност подхранват, вместо да затварят, глобалната икономическа пропаст. Фрийланд излага три проблема по отношение на плутокрацията... и един проблясък на надежда.

Ето го и най-важният икономически факт на нашето време.

Ние живеем във време на увеличаващо се неравенство в доходите,

особено между тези на самия връх

и всички останали.

Тази промяна е най-поразителна в Щатите и в Обединеното Кралство,

но е глобален феномен.

Случва се в комунистически Китай,

в бившата комунистическа Русия,

случва се в Индия, в моята родна Канада.

Дори виждаме, че се случва в комфортни социални демокрации

като Швеция, Финландия и Германия.

Нека ви дам малко статистика, за да обясня какво се случва.

През седемдесетте години, Единият Процент (богатите хора на върха)

представлява около 10 процента от националния приход

в Съединените Щати.

Днес, техният дял е повече от удвоен

до близо 20 процента.

Но още по-шокиращо е

това, което се случва на самия връх

на дистрибуцията на приходи.

0.1 процент в Щатите

днес представляват повече от осем процента

от националния приход.

Те са там, където Единият Процент са били преди 30 години.

Нека ви дам други данни, за да поставя това в перспектива

и това са данни, изчислени през 2005 година

от Робърт Райк,

Секретар на труда в админстрацията на Клинтън.

Райк взел богатството на двама несъмнено много богати мъже,

Бил Гейтс и Уорън Бъфет

и открил, че то е равно на богатството

на 40-те процента най-бедни американци.

120 милиона човека.

Сега, както се случва,

Уорън Бъфет, не е само плутократ,

той е също така един от най-проницателните наблюдатели на феномена

и има своя собствена любима цифра.

Бъфет обича да посочва, че през 1992,

комбинираното богатство на хората

от списъка Форбс 400 --

и това е списък на 400-те най-богати американци --

е било 300 милиарда долара.

Помислете си.

Не е било необходимо да си милиардер,

за да си в списъка през 1992.

Днес, цифрата е повече от петорна:

1.7 трилиона

и дори може би не трябва да ви казвам,

че нищо подобно не се случва

в средната класа,

чието богатство стагнира, ако не и намалява.

Така че, ние живеем във време на глобална плутокрация,

но бавно го забелязваме.

Една от причините, според мен,

е, че това е нещо като феномен на "сварената жаба".

Промените, които са бавни и постепенни

могат да бъдат трудни за забелязване,

дори когато крайният им резултат е доста драматичен.

Все пак спомнете си какво е станало с бедната жаба.

Но ми се струва и че има още нещо, което се случва.

Обсъждането на неравенствата,

дори когато не сме част от списъка Форбс 400

може да ни накара да се чувстваме неудобно.

Изглежда по-малко позитивно, по-малко оптимистично

да говорим за това, как е разрязан паят,

вместо да за това, как да го направим по-голям.

А ако все пак сте в списъка Форбс 400,

обсъждането на разпределението на приходите

и неминуемо на неговия "братовчед", преразпределението на приходите

може да бъде откровено заплашващо.

Така че ние живеем във време на увеличаващо се неравенство на приходите,

особено на върха.

Какво води до това и какво можем да направим?

Една група от причини е политическа:

по-ниски данъци, дерегулация, специфичност на финансовите услуги,

приватизация, по-ниска правна защита на профсъюзите,

всички тези неща допринасят

за повече приходи, стичащи се към самия връх.

Всички тези политически фактори могат да бъдат събрани

общо казано под категорията "познатия стар капитализъм",

политически промени, които носят полза за една група

от добре-познаващи се вътрешни хора,

но които всъщност не допринасят много за всички нас.

На практика, да се отървем от "познатия стар капитализъм"

е невероятно трудно.

Помислете за всички години, през които реформатори от различни цветове,

опитваха да се отърват от корупцията в Русия, например

или за това, колко трудно беше да се регулират отново банките,

дори след най-дълбоката финансова криза

от Голямата депресия насам

или дори колко трудно е да бъдат накарани големите международни компании,

включително тези, чието мото е "не правете зло"

да плащат данъци с темпо, едва приближаващо се

до това на средната класа.

Но ако отърваването от "познатия стар капитализъм" на практика

е наистина трудно,

поне интелектуално, е лесен проблем.

В крайна сметка, никой не подкрепя наистина "познатия стар капитализъм".

Всъщност това е един от редките проблеми,

които обедняват левите и десните.

Критиката на "познатия стар капитализъм" е централна

за движението "Чаено Парти" и за движението "Окупирай Уол Стрийт".

Но ако "познатият стар капитализъм" е, поне интелектуално,

лесната страна на проблема,

нещата стават по-сложни, когато погледнем към икономическите фактори

на нарастващото неравенство в приходите.

Те самите не са много тайнствени.

Глобализацията и технологическата революция,

двата основни обвързани икономически трансформатори,

които променят живота ни

и трансформират глобалната ни икономика,

също подсилват възхода на свръхбогатите.

Само си помислете.

За първи път в историята,

ако сте енергичен предприемач

с брилянтна нова идея

или фантастичен нов проект,

имате почти моментален достъп без почти всякакви пречки

до глобалния пазар, състоящ се от повече от един милиард човека.

Като резултат, ако сте много, много умен

и имате много, много късмет,

можете да станете много, много богат

много, много бързо.

Последният пример за този феномен

е Дейвид Карп.

26-годишният основател на Tumblr

наскоро продаде компанията си на Yahoo

за 1.1 милирд долара.

Помислете за минута:

1.1 милиард долара, 26-годишен.

Най-лесно е да се види как технологическата революция

и глобализацията създават този ефект на суперзвезда

в най-видимите сектори,

като например спорта и развлекателната индустрия.

Всички можем да видим как един фантастичен атлет

или фантастичен изпълнител в днешно време може да използва своите умения

в световната икономика, както никога досега.

Но днес, ефектът на суперзвезда

се случва в цялата икономика.

Имаме технологии-суперзвезди.

Имаме банкери-суперзвезди.

Имаме адвокати-суперзвезди и архитекти-суперзвезди.

Има готвачи-суперзвезди

и фермери-суперзвезди.

Има дори (и това е моят любим пример)

зъболекари-суперзвезди,

най-поразителният пример от които,

е Бернар Туати, французинът, който обслужва

усмивките на колегите си суперзвезди,

като руският олигарх Роман Абрамович

или родената в Европа Американска модна дизайнерка

Диан Фон Фюрстенберг.

Но ако е много лесно да се види как глобализацията

и технологическата революция

създават глобална плутокрация,

то много по-трудно е да разберем как да мислим за нея.

И това е защото,

за разлика от "познатия стар капитализъм",

много от това, което глобализацията и технологическата революция

направиха е силно позитивно.

Да започнем с технологията.

Обичам Интернет. Обичам мобилните си устройства.

Страхотен е фактът, че те означават,

че който и да реши да гледа тази лекция, ще може да го направи,

много хора извън тази аудитория.

Още повече харесвам глобализацията.

Тя е трансформацията,

която поведе стотици милиони

от най-бедните хора на планетата извън бедността

и в средната класа.

А ако живеете в богатата част на света,

тя направи много нови продукти достъпни --

кой си мислите, че сглоби новия ви iPhone? --

а нещата, които използваме от много време, по-евтини.

Помислете за миялната си машина или за тениската си.

Какво не е за харесване?

Ами. няколко неща.

Едно от тези неща, които ме притеснява

е колко лесно така наречената меритократична плутокрация

може да се превърне в "познатата стара плутокрация".

Представете си, че сте брилянтен предприемач,

който успешно е продал идея или продукт

на глобалните милиарди

и е станал милиардер по време на този процес.

Става съблазнително в този момент

да използвате икономическия си интелект,

за да манипулирате правилата на глобалната политическа икономика

във ваш интерес.

И това не е просто хипотетичен пример.

Помислете за Амазон, Епъл, Гугъл, Старбъкс.

Те са измежду най-уважаваните,

най-обичаните, най-иновативните световни компании.

Те също така са и много умели

в изработватнето на международната данъчна система,

така че да намалят данъците си много драстично.

И защо да спрем с играта с глобалната политическа

и икономическа система, такава каквото е

във ваш максимален интерес?

С придобиването на огромната икономическа сила,

която виждаме по самия връх на разпределението на приходи

и политическата сила, до която тя неминуемо води,

става също така изкушаващо

да започнем опити да променим правилата на играта

в наша полза.

И отново, това не е просто хипотетично.

Това направиха руските олигарси,

създавайки приватизация тип "удар на века"

на руските природни ресурси.

Това също и обяснява до известна степен какво се случи

с дерегулацията на финансовите услуги

в Щатите и Обединеното Кралство.

Друго нещо, което ме тревожи,

е колко лесно меритократичната плутокрация

може да се превърне в аристокрация.

Един от начините, по които можем да опишем плутократите

е като алфа-гийкове

и хора, които проницателно съзнават

колко важни са високо усъвършенстваните

аналитични и количествени умения за днешната икономика.

Ето защо те изразходват

невиждано време и ресурси

в образованието на собствените си деца.

Средната класа също изразходва повече за образование,

но в глобалната надпревара за образователно въоръжение,

което започва в детската градина

и свършва в Харвард, Станфорд и MIT,

99-те процента все повече биваат надминавани

от Единият процент.

Резултатът е нещо, което икономистите Алън Крюгер

и Майлс Корак наричат Крива "Великият Гетсби"

Докато неравенството се увеличва,

социалната мобилност намалява.

Плутокрацията може да е меритократична,

но все повече се налага да сте родени

на върха на стълбицата, за да може дори да вземете участие в това напредварване.

Третото нещо и това е, което ме притеснява най-много,

е обхватът, с който същите тези силно позитивни сили,

които подтикват издигането на глобалната плутокрация,

също така подриват средната класа

в западните индустриализирани икономики.

Да започнем с технологията.

Същите сили, които създават милиардери

също така поглъщат много традиционнни работни места, заемани от средната класа.

Кога беше последният път, когато използвахте туристически агент?

И за разлика от индустриалната революция,

титаните на нашата нова икономика

не създават толкова много работни места.

В своя апогей, G.M. наемаше стотици хиляди хора,

Фейсбук - по-малко от 10 000.

Същото важи и за глобализацията.

Докато издига стотици милиони хора

извън бедността в развиващите се пазари,

тя също така аутсорсва много работни места

от развитите западни икономики.

Ужасната истина е,

че няма икономическо правило,

което автоматично превежда

увеличения икономически растеж

в широко разпространено благосъстояние.

Това се вижда, в това, което аз считам

за най-страшната статистика на нашето време.

От 90-те години насам, увеличението в продуктивността

се разграничава от увеличението

в заплащането и в заетостта.

Това означава, че страните ни стават по-богати,

компаниите ни стават по-ефективни,

но ние не създаваме повече работни места

и не плащаме на хората, съвкупно, повече.

Едно плашещо заключение, което можете да извадите от това

е да се притеснявате за структурната безработица.

Това, което ме притеснява повече е друг кошмарен сценарий.

В крайна сметка, в един напълно свободен пазар на труда,

лесно можем да намерим работа за всеки един.

Въображаемото развитие, което ме тревожи

е вселена, в която няколко гения

създават Гугъл и неговите подобни,

а останалите от нас са наети да им дават известия.

Така, че когато наистина се депресирам за всичко това,

се успокоявам, мислейки за Индустриалната революция.

В крайна сметка, въпреки всичките й безжалостни, сатанични мелници,

тя приключи доста добре, нали?

И в крайна сметка, всичко ние сме по-богати, по-здрави, по-високи,

е, има някои изключения --

и живеем по-дълго от нашите прадеди в началото на XIX век.

Но е важно да се запомни,

че преди да се научим как да споделяме резултата

от Индустриалната революция

с широките слоеве от обществото,

трябваше да минем през две депресии,

Голямата депресия от 30-те години,

Дългата депресия от 1870-те.

две световни войни, комунистически революции

в Русия и Китай

и ера на огромни социални

и политически катаклизми в Запада.

Ние също така, неслучайно,

минахме през ера на огромни

социални и политически изобретения.

Създадохме модерните социални държави.

Създадохме публичното образование.

Създадохме публичното здравеопазване.

Създадохме публичните пенсии.

Създадохме съюзи.

Днес, живеем във време

на икономическа трансформация,

сравнима по мащаб и обхват

с Индустриалната революция.

За да бъдем сигурни, че новата икономика облагодетелства всички нас,

а не само плутократите,

трябва да се качим на борда на ера

на сравними по амбициозност социални и политически промени.

Нуждаем се от Нов курс.

(Аплодисменти)