Кръговрат на водата | Екология | Кан Академия

Нека си поговорим малко

за кръговрата на водата, с който
всички ние сме запознати.

Всъщност ние сме част от него

във всеки един момент от нашия живот.

Вероятно не разбираме това изцяло.

Затова нека се захващаме с кръговрата.

Ще започна с изпарението.

Можем да разгледаме повърхността
на този океан тук

или на тази река, или на това езеро.

Във всеки един момент

ще има вода, която да се изпарява
от тяхната повърхност.

Молекулите на водата,
които са били в своето течно агрегатно състояние

притежават необходимата енергия
да отскочат

и да преминат в газообразно
агрегатно състояние.

А водата в това агрегатно състояние
се нарича пàра, водна пàра.

Водна пàра.

И така тази водна пàра ще се издигне

вероятно с въздуха на повърхността,
който е бил загрят

от слънцето, има и по-сложни
движещи сили,

които играят важна роля, но с издигането си
и с понижаването на средната температура,

тази водна пàра ще кондензира в
малки капчици.

Тя ще кондензира около
много малки частици във въздуха -

дребни частици прах, които дори не могат
да бъдат видени

с невъоръжено око, като по този начин
се образуват облаците.

Това са малките капчици и всъщност
водата отново е

в течно агрегатно състояние, те вече
не са отделни водни молекули,

сега могат да взаимодействат една с друга

и кондензират около тези

микроскопични прахови частици,
за да се образуват водните капчици.

А ако е достатъчно студено,
могат да се образуват и

малки ледени кристалчета -
това представляват облаците.

Тук виждаме, че се говори и за
транспортиране.

Ако погледнем навън

и видим облаци, то ще забележим, че
тези облаци се движат от вятъра.

По този начин те могат да пренасят
всички тези капчици

чрез вятъра.

А когато тези капчици натежат достатъчно,

те ще се превърнат във валеж.

Те могат да се извалят там,
откъдето започнахме -

могат да се върнат обратно в океана.

Или могат да бъдат пренесени
над някоя планина

и ако въздуха е достатъчно студен,

и имаме налице правилните условия,

този валеж би могъл да е от сняг

и да си остане сняг там отгоре.

Или лед, но, в крайна сметка,
там може да се постопли

или пък не, но ако това се случи,

тогава той ще се разтопи

и ще има изтичане на разтопен сняг.

Точно това виждате тук.

Ако дъждът пада в тази област,

да кажем, че не е достатъчно студено,
за да бъде сняг,

значи говорим за дъжд.

Повечето от тази вода всъщност

ще се просмуче в почвата.

Тоест повечето от нея прониква надолу.

Оглеждаме се и виждаме
всички тези реки и езера,

и се изумяваме колко много вода има
около нас.

Но се оказва, че има много повече вода

в почвата и, очевидно, в океана.

Ще си поговорим за това след малко.

Имаме всичката тази вода, която се събира

в тези подземни водоносни пластове.

Но част от нея се натрупва в тези езера,

които обикновено са в следното положение -

или в почвата вече има достатъчно
просмукана вода,

или са налице точните видове скали,

които да задържат водата тук горе.

Също така реките се образуват чрез изтичане;

общоизвестно е, че изтичането
на разтопения сняг може да образува реки.

В общи линии, ако видиш поточе или река

в близост до дома ти, които се пълнят,
особено, когато вали,

то това е добър знак, че има достатъчно
просмукано количество

в подземните води и че всичко се изтича

в тази река.

Най-общо казано, това е кръговратът на водата.

Имаш изпарение, то кондензира в облаците,

накрая се превръща във валеж и всичко това

се повтаря безспирно.

Разбира се, има и други фактори.

Имаш например растения.

Те изсмукват водата от горния слой на почвата,

докъдето стигат корените им.

Растението използва тази вода,
за да транспортира хранителни вещества

от почват в листата си.

То също използва водата като част

от фотосинтезата, която сме разглеждали

в много видеа.

Голяма част от тази вода се отделя.

Още веднъж това е отделяне, по същество,

изпаряване на вода от листата.

Тук виждате думата сублимация.

Това представлява преминаването директно от твърдо агрегатно състояние на водата, лед,

в газообразно агрегатно състояние,
или водна пàра.

Това се случва в моменти, когато е студено

и много сухо.

И, в голяма степен, имате ниско налягане.

Тогава вместо да преминат в течно
агрегатно състояние,

водните молекули започват да се изпаряват

като водна пàра.

И, разбира се, казах, че ние сме част от това.

Как точно сме част от това?

Ние ще изпием част от тази прясна вода,

нашите тела са предимно съставени от вода.

Клетките в нашето тяло са 70% вода.

Водата играе ключова роля за настъпването
на всички тези неща,

които учим по биология.

Ние използваме тази вода,

после я изкарваме от нашите тела

и тя продължава движението си като част
от кръговрата на водата.

Нещо, което намирам за интересно,

като организъм, зависещ от прясната вода,

е, че, когато казваме "прясна вода",

имаме предвид вода без соли,

а не солена вода.

Затова ние имаме огромна нужда от
прясната вода в това езеро

или в тази река, или пък може да копаем кладенци,

за да изкараме водата от тези
водоносни пластове.

Оказва се, че много малко от всичката

вода в света, е прясна.

Нека ви покажа тази диаграма.

Винаги съм го знаел, но не разбирах изцяло,

колко малко е прясната вода.

От всичката вода на нашата планета,

97,5% е солена - в океаните.

Само 2,5% е прясна.

И въпреки тези 2,5%,

много малка част от тях е това,
което разбираме

под "прясна вода", езерата и реките.

Когато се сетя за прясна вода, си казвам

нека отида до някое езеро или някоя река -

това е вода, която вероятно става за пиене.

По-голямата част от нея е в ледниците

и в перманентната снежна покривка.

Става въпрос за лед, сняг, който не се топи.

Кара те да се замислиш какво
би се случило,

ако всичко това се разтопи.

Имаш също и подземни води,

до които ние можем да достигнем.

Ето затова хората копаят кладенци, тук говорим за

влага в почвата,

блатна вода и дълбоко замръзнала земя.

Много малко количество вода всъщност е
в езерата и реките,

което аз намирам за изключително интересно.

Не беше ясно за мен преди да видя
тази диаграма.

Друго интересно нещо е,

средно, колко дълго водните молекули
могат да останат

в различните части на кръговрата на водата.

Връщайки се тук, представете си,
че водната молекула

може да остане доста дълго време в океана,

както и това, че ще се движи в различни посоки

в зависимост от океанските течения и температурата,

и всякакви такива неща, но представете си,

че може да остане в течна форма в океана

в продължение на доста време.

Може би прекарва доста по-кратко време в облак.

Хората са изследвали този факт,

което намирам за изключително интересно.

Любопитно би ми било да разбера как

са събрали тази информация.

Но това е осредненият престой на
водните молекули.

Тук виждате, че водата може
да остане в ледниците

и в дълбоко замръзналата земя
в продължение на много време,

говорим за цифри от порядъка на 10 000 години,

но това са само груби изчисления.

Може да остане където и да е в подземните води от две седмици

до 10 000 години в зависимост от това
колко изолирани

са тези подземни води.

Може да бъде в океаните и моретата
под формата на солена вода

в продължение на 4000 години и ако погледнем всички тези,

стигайки до живите организми,

то водната молекула, средно,

би останала около седмица в атмосферата.

Средно седмица и половина би отнело
събирането на водната пàра,
превръщането ѝ в облак

и валежът.

Още веднъж казвам, че това са само
осреднени стойности.

Не означава, че всяка
водна молекула ще остане

точно седмица и половина в атмосферата,

но е интересно да се замислим върху това,

а и ни дава малко повече яснота,

къде е всичката вода

и как точно се случва кръговрата на водата.