-
превод: barisea
субтитри: mariana51, Марта_49
-
Какво толкова ти направих?
Защо ми разби така жестоко сърцето?
-
Не ти вярвам.
-
Ако щеш! И аз не ти вярвам! Използва
ме, за да накараш Берил да ревнува!
-
Да накарам Берил да ревнува?
- Колко сме невинни само!
-
Дръж се като мъж! Бъди поне
малко смел! Бъди мъж!
-
Внимавай как ми говориш.
-
Ами ако не внимавам?
Какво ще ми направиш? А? Какво?
-
Да не си пила нещо?
- Нещо? Не! Десет неща изпих!
-
Десет ей такива кафета!
Искаш ли да направя и на теб?
-
Ти подиграваш ли ми се?
- Леле, как разбра?
-
Боже, дай ми търпение!
- Да, моли се! Дано ти мине!
-
Ще те... от нерви се смея, да знаеш!
- А аз не се смея!
-
Ами, браво на теб!
Поклон пред сериозността ти!
-
Ти,
ти изобщо не можа да ме опознаеш!
-
Да беше обикнал не шала ми,
а сърцето и душата ми! Грешка!
-
Ти това ли дойде да ми кажеш?
- Не!
-
Дойдох да си изкарам яда на теб!
Отказвам да приема това Дахан, отказвам!
-
Отказвам да повярвам, че ме
използва, подучен от твоя Мехмет!
-
Отказвам да повярвам, че ласките
и погледите ти са били фалшиви!
-
И то заради Берил...
Не издържам, Дахан! Ще откача!
-
Откачай!
Аз откачих отдавна, твой ред е.
-
Виж се само...
хем виновна, хем нахална!
-
Накъдето и да се обърна - само лъжи!
Постоянно въртиш някакви номера!
-
Как не те е срам да ми държиш сметка?
-
Ако ти повярвам отново,
ще съм последният идиот!
-
Извинявай, но това, че си следвал медицина,
не означава, че не можеш да бъдеш идиот!
-
Ти затова ли дойде - да ми пилиш нервите?
- Не! Казах ти - дойдох да си изкарам яда.
-
Искам да се скараш с мен!
Искам сега и тук да се караме!
-
Искам всички карти на масата, Дахан!
- Аз моите карти ги разкрих.
-
Тебе Бог да те съди.
- Как пък се сети за него!
-
Селви, върви си.
Желая ти всичко хубаво.
-
Няма да си вървя. Няма.
Тази нощ оставам тук!
-
Ще си кажем всичко. Ясно?
Тази нощ всичко ще свърши, Дахан.
-
Тази болка ще свърши!
- Изтърва момента.
-
Дадох ти възможност,
но ти не каза нищо.
-
Наситих се на лъжите ти.
Вече знам цялата истина.
-
Така ли мислиш?
-
Ти,
абсолютно нищо не знаеш.
-
Селви, махай се.
- Няма!
-
Селви!
- Аз!
-
Впрочем, дали съм аз?
-
Селви...
-
Дахан, знаеш ли аз коя съм?
-
Коя е Селви?
Знаеш ли коя е Селви?
-
Коя си?
-
ТИМС представя
-
Енгин Акюрек Фахрие Евджен
-
Сарп Левендолу Гюлджан Арслан
-
Тансу Бичер Дидем Балчън
-
Ферди Санджар Демир Карахан
-
Серпил Гюл Гизем Кала Фатих Докгьоз
-
със специалното участие на:
Кадрие Кентер
-
Рагип Саваш Лале Мансур Месут Акуста
-
оператор
Йозкан Бал
-
музика
Айтекин Аташ - Ердем Доан - Гюрсой Танч
-
по идея на
Елиф Усман
-
сценарий
Севги Йълмаз
-
продуцент
Тимур Савджъ
-
режисьор
Фериде Кайтан
-
ДО ЖИВОТ
-
8 епизод
"До безкрай"
-
Заболя ли те?
-
Не знам дали трябва, но...
изпий това.
-
Обезболяващо.
-
Благодаря.
-
По-добре щеше да е да идеш в
болница или в полицията, вместо тук.
-
Не знаех какво да правя.
-
Бях абсолютно сама.
- Не плачи.
-
Кошмарът е още пред очите ми!
-
Не знам истина ли беше или сън.
-
Краката ми сами ме доведоха тук.
-
Добре. Ако от това ще ти олекне,
поплачи си.
-
Не го казах, за да те обвиня.
А за твое добро.
-
Много ме боли, лельо Сабиха!
-
И душата, и тялото ме болят!
- Ще се оправиш.
-
Никога не беше ми се случвало
нещо такова.
-
Татко никога не ме е удрял.
-
Да, баща ти не те е удрял.
Дори с поглед не те е укорявал.
-
А после си намери един идиот,
-
който може да бие момиче, така
силно обичано от родителите си.
-
Какво ще правя?
-
Как да забравя тази нощ?
- Ще подадеш оплакване.
-
Всеки трябва да си плаща за
грешките, иначе светът ще загине.
-
Ръка, която е ударила жена,
трябва да бъде строшена!
-
"Дахан"
-
Дахан е.
-
Не вдигай.
-
Вдигни телефона!
- На кого звъниш?
-
На адвокатката?
- На Берил.
-
На Берил - защо?
-
Да й кажеш, че си оставил мъжа й жив?
Че си го поотупал, да иде да го превърже?
-
Какво ти става?
-
Питам те защо пусна онзи!
Беше ти в ръцете! Защо го пусна?
-
Защо не му пръсна черепа
да сложиш точка на всичко?
-
Така ли се бяхме разбрали?
-
Трябваше ти да го убиеш,
а аз да те отърва!
-
Има неща, които не знаеш.
- Какви, например?
-
Кажи и аз да знам.
- Не мога, докато не съм сигурен.
-
Няма нещо, което да не знам, докторе.
Ти просто си търсиш извинение.
-
Ръката ти е трепнала
и не си могъл да го убиеш.
-
Говориш глупости!
Не се чуваш.
-
Не знаеш нищо, не говори!
- По-полека, тигре! По-полека. Полека.
-
Не само на теб душата ти гори.
-
Ти загуби баща си, но аз загубих Осман,
който ми беше като син! Разбра ли?
-
Да не мислиш, че ще плюя на себе
си и ще оставя всичко на съдбата?
-
Според нашия закон, докато не отмъстим,
за нас няма нито хляб, нито вода.
-
Не съм се отказал.
-
Само ми трябва малко време.
-
Добре тогава.
Както кажеш.
-
Кажи.
- Искам да се оплача.
-
Както в песента...
- Какви ги плещиш?
-
Твоичкият...
- Дахан?
-
Колко добре си познаваш човека!
-
Отвлече ме, опита се да ме убие.
Ще подам жалба срещу него.
-
Какво?
Няма начин! Имаш толкова охрана!
-
Стига. Твоят се оказа умник,
а моята охрана - малоумници!
-
Пълни идиоти.
-
Да не говорим сега за това.
Да се срещнем някъде.
-
Ще ти дам пълномощно и ти ще
подадеш оплакване срещу него.
-
Слушай, успокой се малко. Чу ли?
Спри се, ще поговорим.
-
Аз съм си спокоен.
Отивам да си отдъхна, да разпусна малко.
-
Къде си?
-
Ние бяхме обикновени хора, дъще.
-
После ти влезе в живота на Дахан.
- И съсипах всичко.
-
Искрено съжалявам за това,
което ти се е случило, Берил.
-
Но не може да останеш тук.
-
А какво да правя?
Аз си нямам никого!
-
След смъртта на татко останах
съвсем сама.
-
Не може да нямаш някоя
приятелка, позната или роднина.
-
Ако мъжът ти научи, че си тук,
какво ще направи?
-
Няма ли да се изправят с Дахан
един срещу друг?
-
Дахан какво ще направи,
като разбере за станалото?
-
Ще го стисне за гушата, нали?
-
Идваш тук, искаш от нас
закрила, помощ...
-
Дахан не би те изгонил,
съвестта му не би позволила.
-
Ще те защити, ще те пази...
но това ще му струва живота.
-
Знам.
-
Щом знаеш, не искай това от нас.
-
Дахан е до гуша в проблеми,
не му добавяй нови.
-
Недей, ако го обичаш поне мъничко.
-
Дахан, какво си направил?
-
Какво?
- Току-що ми се обади Ендер.
-
Заплаши ли те?
- Не ме е заплашвал.
-
Но каза, че ще подаде жалба срещу теб.
Как може да си толкова безотговорен?
-
Мръсник!
Така ли смята да се отърве от мен?
-
Дори да не подаде, ти си
нарушил съдебното разпореждане.
-
Пак ще те арестуват.
- Ти къде си сега?
-
Отивам при Ендер.
- Няма да ходиш.
-
Дахан!
- Селви, няма да ходиш!
-
Веднага ела при мен.
- Не ми заповядвай, ако обичаш.
-
Селви, няма да ходиш при смъртния ми враг!
Няма да се срещаш с него!
-
Отидеш ли, повече няма да ме видиш.
- Дахан, ти май не разбираш.
-
Трябва да го уговоря да не подава жалба.
-
Никакво уговаряне! Как така ще го
уговаряш? Никакви договорки с този!
-
Дахан...
-
Селви... където и да си, веднага
ела при мен. Аз съм на дока.
-
Ха! Мачо!
-
Той от тази страна ли е или от другата?
-
Моля?
- За мачото ти питам.
-
Като тръгнем, ще ти обясня къде е.
-
Да минем от приятното към полезното.
-
Твоята... Селви, се обади
на този да го предупреди.
-
Каза му да не отива никъде,
ако му се обадиш.
-
Съдейки по тона на разговора,
не разговаряха за пръв път.
-
Явно са близки и то отдавна.
-
"Берил, трябва спешно да се видим."
-
"Непременно ми се обади, важно е."
-
"Берил, вдигни го този телефон!"
-
Г-жо Берил!
-
Ти следиш ли ме?
- Поздрави от г-н Ендер.
-
Дойдох да ви заведа при него.
- Няма да дойда.
-
Кажи на шефа си,
че ще подам жалба срещу него.
-
Ще си плати за това, което ми причини.
- Г-жо Берил, не знам какво ви е направил...
-
но това, което става между мъж
и жена, трябва да си остава там.
-
Фахри, пусни ми ръката.
-
Г-жо Берил, не създавайте проблеми.
- Уволнен си! Изчезвай.
-
Г-жо Берил, не създавайте проблеми.
Ако обичате.
-
Сега ще се разкрещя с пълен глас.
-
Г-жо Берил, ако обичате,
не създавайте проблеми!
-
Ключовете от колата.
- Добре! Дръж.
-
Най-сетне ми вдигна!
- Има ли нещо?
-
Слушай, Дахан ще ти се обади
да отидеш някъде. Не отивай!
-
Ще поиска да направиш нещо.
Не го прави! Чу ли?
-
Това е капан!
-
Най-сетне ми вдигна!
- Има ли нещо?
-
Слушай, Дахан ще ти се обади
да отидеш някъде. Не отивай!
-
Ще поиска да направиш нещо.
Не го прави! Чу ли?
-
Това е капан!
-
Твоето се готви в момента, скъпа.
-
Понеже ти, си по-изискана.
-
Мразя те.
-
Ще те убия!
Но първо ще кажеш къде е детето ми!
-
Едва ли искаш да останеш вдовица.
-
Кажи къде е детето ми!
- Да ме ядосаш ли искаш?
-
Къде е детето ми?
- Берил!
-
Како! Стой там, тя има нож!
- Берил!
-
Берил, това съм аз, скъпа!
Твоят любим мъж, Ендер!
-
Твоят мъж, който толкова те обича!
- Господ да те убие дано!
-
Бързо казвай къде е!
- Берил, погледни ме, моля те!
-
Не прави глупости, остави ножа.
-
Пусни ме!
Пусни ми ръката!
-
Аз съм мъжът ти...
- Ти си извратен!
-
Берил, плашиш ме!
-
Фахри вече ти е разказал.
Тогава бяхме отчаяни.
-
Трябваше да лъжесвидетелстваме,
да ни дадат пари и така да спася сестра си.
-
Но те не ни дадоха нищо!
-
За сестра ми, за Вилдан...
бях готов да преобърна света.
-
Бях готов да извърша престъпление.
-
Откъде да знаем,
че не си го извършил?
-
Има един човек. Намеря ли го,
тогава вече ще го извърша.
-
Кой е той?
-
Ти.
-
Този, когото преследваш ти,
го преследвам и аз.
-
И пипна ли го, ще го убия.
-
Ендер ли?
-
Ендер ли се казва?
-
Кой е той? Какъв е?
Къде да го намеря?
-
Толкова години вече живея,
за да отмъстя за сестра си.
-
Това го разбрахме! Карай направо!
Какво има между теб и адвокатката?
-
Защото между вас има нещо, нали?
-
Какво?
-
Не говориш без адвоката си?
-
Селви, говори.
-
Хайде, давай.
-
Виждам, че сте си устроили съд
и решавате съдбата на един човек.
-
Тогава да го направим както трябва.
-
Там - обвинителите,
тук - обвиняемите.
-
Няма нужда от това!
- О, има.
-
Има.
-
В крайна сметка, и аз съм виновна.
-
Да, нека чуя отново въпроса ви.
-
Ти предаде Дахан.
Защо?
-
Не съм предала Дахан.
- Предаде го.
-
Обади се на този и му каза,
че Дахан му е устроил клопка.
-
Защо?
- Братле, стига.
-
Я, ме погледни, момиче!
Ти на чия страна си?
-
Каква ти е целта?
- Стига!
-
Кое стига? Как ще стига!
- Няма да говориш така на Селви.
-
Развържете го.
-
Йълмаз,
имам нужда от теб.
-
Ако си искрен в това, което каза...
ако наистина имаме общ враг,
-
тогава, повикам ли те, ще дойдеш.
-
Слушай, може да си бил много
отчаян, когато ме закопа,
-
покойната ти сестра
може да е била много невинна,
-
но аз няма да ви простя.
-
Ясно ли ти е?
-
Ако сега те питам,
защо се обади на Йълмаз,
-
пак ще кажеш - за да предпазиш мен.
-
За да не пострадам аз.
Дрън-дрън!
-
Селви,
ще те питам нещо.
-
Ти враг ли си ми?
-
Но и приятел не си.
-
Селви, защо?
-
Защо постоянно кроиш нещо зад гърба ми?
Защо постоянно стигам до теб?
-
Защо изпълзяваш изпод всеки камък?
-
За да опазя онези, които обичам.
-
Да опазиш онези, които обичаш.
-
И кои са те?
-
Теб,
-
семейството ти.
-
Ами Ендер?
-
Какво? Изненада ли се?
Мислеше, че не знам?
-
С Ендер имате общо минало.
Знам какво е направил за теб.
-
Дахан, много съжалявам.
-
Нямам друго оправдание,
освен, че бях дете.
-
По-добре да бях умряла с чест!
-
Ти честта си ли му дължиш?
- Нищо не му дължа!
-
Наистина?
-
Като дете си била бездомна,
болна...
-
За лечението ти е платил
богаташът Ендер Йоранел.
-
И сега ти му се отплащаш, като го
предпазваш, като му вършиш услуги?
-
Отговори!
-
Не ми викай.
Не ми викай така.
-
Никога не съм предпазвала Ендер,
разбери!
-
Единствената причина да се срещна с него,
-
беше да ти попреча да направиш
някоя глупост. Това е.
-
Няма да мине.
-
Още не съм разбрал за кого
е третият ковчег, Селви.
-
За първия знам, за втория знам,
но за третия още не знам!
-
А ти продължаваш да ме правиш на глупак!
Само че, аз не съм глупак! Не съм.
-
Затова стиснах зъби, чаках...
и се възползвах от слабостта ти.
-
Какво?
-
Възползвал си се от слабостта ми?
-
Възползвал си се от слабостта ми?
-
Играл си си с мен?
-
Докосването ти, прегръдките ти,
целувките ти...
-
Лъжа ли бяха?
-
Когато се докосвахме,
когато се целувахме,
-
аз бях точно толкова неискрен,
колкото и ти.
-
Хайде сега разказвай.
Какво общо имаш с тези хора?
-
Нямам какво да кажа.
-
Селви,
разкарай се.
-
Повече не искам нито да те
виждам, нито да те чувам.
-
Махай се!
-
Толкова години обикалях пусти улици.
-
Мислех, че ще намеря себе си.
-
Преследвах една разбита мечта,
изгарях в нейния огън.
-
Цял живот пърхах като пеперуда.
-
Горях, изгарях, а огънят не гаснеше.
-
Не става, розичке моя, не става.
Водата не стига до мен.
-
Болен съм от незнайна болест,
никой не знае лек за нея.
-
Не става, розичке моя, не става.
Водата не стига до мен.
-
Болен съм от незнайна болест,
затова споделих само със себе си.
-
Защо?
-
Защо?
-
Защо, защо?
-
Стига вече, стига!
-
Цветните сънища не са истински.
Радостните дни отлитат и няма да се върнат.
-
Жълтите листа ще паднат,
пръстта ще ги засипе.
-
Всеки ще ги тъпче,
без да забележи.
-
И никой няма да знае
защо никога не се усмихвам.
-
Не става, розичке моя, не става.
Водата не стига до мен.
-
Болен съм от незнайна болест,
никой не знае лек за нея.
-
Не става, розичке моя, не става.
Водата не стига до мен.
-
Болен съм от незнайна болест,
-
затова споделих само със себе си.
Защо? Стига вече!
-
Какво ще правим?
Ще го следим ли този?
-
Имаме по-важни задачи.
- Какви?
-
Моля те, кажи, че е Ендер.
Кръвта на Осман...
-
Да, Ендер е.
Ендер.
-
Ще довършим това,
независимо какво казва Дахан.
-
Който знае пътя, не чака кервана.
А ние го знаем.
-
Прави каквото искаш! Разбра ли?
Прави каквото искаш!
-
Няма да дойда!
Няма да ти играя по свирката!
-
Няма да ме използваш повече!
- Ще съжаляваш.
-
Какво ще ми направиш, а?
Ще кажеш на Дахан коя съм? Ами кажи му!
-
Вече пет пари не давам!
-
Какво ти става, бебче?
Как хубаво се разбирахме с тебе.
-
Защо разваляш играта? Недей.
Не спирай филма на най-интересното място.
-
Ти на мен ли вярваш
или на адвокатката си?
-
Ако не беше тя, аз и досега
щях да съм в затвора.
-
Докторе!
Тук се крие нещо.
-
Не може да й вярваш, след като тя се
обади на Йълмаз да го предупреди!
-
Кой ти каза, че й вярвам?
-
Йълмаз излъга. Повтори
казаното от Фахри дума по дума!
-
Нищичко не пропусна!
-
Наизустил го е?
- Някой им е издиктувал какво да казват.
-
Селви защитава Ендер.
Също и Йълмаз.
-
Нещо ги свързва.
-
Йълмаз изобщо няма намерение
да отмъщава на никого.
-
Напротив!
Той е човек на Ендер.
-
Затова ли го пусна?
- За да играя по техните правила.
-
Селви? Миличка? Какво ти е?
Ела, ела.
-
Плачеш ли?
-
Телефонът ти звънна, ти хукна,
а сега се връщаш така.
-
Онзи дългуч ли ти направи нещо?
Този път ще му ударя пантофа в главата!
-
Дългучът напусна живота ми.
- Разделихте ли се?
-
Ние не си бяхме никакви,
как да се разделяме?
-
Това, което преживяхме,
каквото и да беше - свърши.
-
Това е най-доброто,
най-правилното за теб.
-
Недей да страдаш.
Той е опасен за себе си.
-
И за теб също.
-
Ах, милото ми момиче,
красавицата ми!
-
Каквото и да бяхте правили,
с Дахан нямахте бъдеще.
-
Той е преживял такова предателство,
че е прегорял!
-
Направо се е поболял.
-
Повече на никого не може
да се довери. На никого.
-
Да знаеш само колко е прав
да не се доверява!
-
Ненавиждам се.
-
Това пък защо?
Какво си направила ти на Дахан?
-
О, здравей! Отивам до супера да пазарувам.
Мама ще ти пържи картофи за вечеря.
-
Играл си си с мен?
-
Докосването ти...
-
Прегръдките ти...
-
Целувките ти...
-
Лъжа ли бяха?
-
Селви...
-
Разкарай се.
-
Повече не искам нито да те
виждам, нито да те чувам.
-
Махай се!
-
Детето...
-
Твоето дете...
-
Ако ме убиеш,
повече няма да го видиш.
-
Няма да го видиш...
-
А с детето ни какво ще стане?
-
Детето ни...
-
Умря в мен.
-
Мамо?
-
Случило ли се е нещо? Ти добре ли си?
- Добре съм, сине. Нищо няма.
-
Айше ли е пострадала нещо?
- Не, сине, никой не е пострадал.
-
И откъде е тогава тази кръв?
- Ох, Дахан! От комшийчето!
-
Паднало, ударило си коляното,
аз го превързах и толкова.
-
Значи, от комшийчето.
-
Кое по-точно?
Кажи, да го превържа както трябва.
-
Защо вдигаш такъв шум? Ако има
нещо, няма да крия от теб, я!
-
От кой апартамент? Чие дете? Казвай!
- Откъде да знам? Играеха си отпред.
-
Добре, тогава ще обиколя всички.
-
Не се излагай! Казах ти,
че няма нищо! Защо настояваш?
-
Майко! Убиха баща ми! Баща ми!
-
Пръснаха му главата, пъхнаха го
в черен чувал! Защо ме лъжеш?
-
Някоя от вас ли нараниха?
-
Кой е ранен, майко!?
-
Берил.
-
Шахика, трябва веднага да видя Берил.
- Дахан, не може, миличък.
-
Берил направи нещо.
Рани Ендер.
-
В полицията сме.
Аз съм при комисар Ръдван.
-
Веднага идвам.
-
О? Здравейте.
- А, вие ли сте?
-
Как си?
- Бих помислила, че ме следите.
-
Леля ми живее тук.
Дойдох да я видя.
-
Разболяла се нещо.
- Дано се оправи.
-
Тези дни ще идвам често.
-
Аз съм Йълмаз.
-
Аз съм Айше, приятно ми е.
-
Ти какво правиш, Айше?
- Купувам плодове.
-
Не, имах предвид с какво се
занимаваш. Учиш ли, работиш ли...
-
Готвя се за приемни изпити в университета.
-
Какво ще следваш?
- Право.
-
Защо се смеете?
-
Напомни ми за един човек,
когото обичам.
-
И той искаше да учи право.
-
Какво стана с него?
- Да кажем, че пътищата ни се разделиха.
-
Добре, приятен ден.
-
Добър ден, аз съм Селви Нардан.
-
Търся информация
за клиента си Дахан Сойсюр.
-
Има ли издадена заповед за ареста му?
-
Има.
-
Ясно.
-
Добре, благодаря.
Приятен ден.
-
Охо! Щом докторът е тук,
пациентът ще оздравее.
-
Ние пък току-що получихме прокурорска
заповед да те арестуваме на място.
-
Не си изпълнил съдебно разпореждане.
Доближил си Ендер Йоранел.
-
Какво правиш, бе?
- Спокойно.
-
Ти ще измислиш нещо.
Някакво хубаво обяснение.
-
Я ме погледни!
- Поглеждам те.
-
Ти на какво разчиташ?
-
Ами пробвай ме и ще видиш.
-
Трябва да видя Берил.
-
Дахан!
-
Оставете ни, ако обичате.
-
Не съм направила нищо.
Той сам се рани.
-
Ендер ли ти направи това?
-
Няма значение.
-
Берил...
-
Какво стана с детето ни?
-
Научил си.
-
Значи, наистина имаме дете?
-
Онзи мръсник не ме е излъгал?
-
Какво стана?
Какво се случи с него?
-
Живо е.
-
Живее.
-
Бях принудена да те излъжа.
- Ендер ли те накара?
-
Аз не бях сигурна дали искам да го родя.
- Нали? Защото е от убиеца на баща ти!
-
Дахан, бях напълно объркана!
Вцепенена и отчаяна!
-
Не знаех какво да правя.
- Но си го родила!
-
Защото винаги съм те обичала!
Не можах да убия плода на нашата любов!
-
Къде е то сега? Къде е?
- Не знам!
-
Като го родих, нямах мляко!
-
Не го докосвах изобщо!
-
Не можах да го обикна.
-
Дахан, бях рухнала психически!
-
Бях обгърната от мрак!
- Какво направи с него?
-
Помолих Ендер...
да го даде на някого.
-
Какво си направила...
-
Какво си направила!
-
Помолила Ендер!
-
Ендер помолила!
-
Половината от него съм аз,
половината - ти! Това е нашето дете!
-
Не може да го молиш, все едно го молиш
да изхвърли боклука! - Дахан!
-
По какво се различаваш от онези,
които си зарязват бебетата на улицата?
-
По какво?
-
Момиче или момче?
-
Момче.
-
Казва се Йозгюр.
-
Йозгюр...
-
На татко момчето.
-
Дахан, ужасно съжалявам!
-
Ден и нощ страдам!
- Идеално! Прекрасно.
-
Тази болка, ще си отглеждаш
вместо син отсега нататък.
-
Ще си я храниш и ще се
грижиш за нея като за син!
-
А аз ще стана баща на сина си.
-
Ще му дам името на баща си -
Халил Йозгюр. Също и семейство!
-
А ти само ще гледаш отстрани, Берил.
-
Само ще гледаш.
- Дахан...
-
Ще отговаряш за страданията,
които ми причини.
-
Само ще гледаш.
-
Дахан!
-
Дахан!
-
Чисто е. Никой не ни следи.
-
Всичко наред ли е?
- Не.
-
Какво има?
Да не ти направиха нещо?
-
Онзи ли ти каза нещо?
-
Батко, стига вече!
Стига!
-
Разбираш ли?
Сти-га!
-
Писна ми!
-
Знаех си, че за това, което
направихме, няма прошка!
-
Не мога повече да нося този товар!
Не разбираш ли? Уморих се!
-
Уморих се да съм постоянно на
тръни, постоянно да лъжа някого!
-
Ти изкара онзи от затвора. Ти ни го
стовари на главите. Какво очакваше?
-
Нищо. Нищо не очаквах.
-
Накъдето и да погледна,
виждам някого от вас!
-
Или Дахан, или теб!
-
Батко, вие сте моят ад вече!
Разкъсвате ме!
-
Защото ти се влюби в него!
-
Кашата стана, единствено
защото ти се влюби в него!
-
Знаеш, какво трябваше да направиш!
-
След като го изкара, повече
не трябваше да го виждаш!
-
Трябваше да вземеш страната
на брат си, но ти не го направи!
-
Ти си виновна!
-
Аз съм виновна!
-
Вилдан!
-
Вилдан.
-
Какво си намислила?
-
Ще разкажа всичко на Дахан.
-
Коя съм, какво направих...
- Значи ще закопаеш и мен?
-
Не само теб. Себе си също.
- Толкова много ли го обичаш?
-
Батко, не мога повече
да нося този товар!
-
Това ще бъде грешката на живота ти!
Не прави глупости.
-
Предпочитам я, вместо да живея с това.
- А Ендер? Ще те остави ли жива?
-
Да прави каквото иска!
Колкото иска. Не ми пука!
-
Добре тогава, кажи му.
Всичко му кажи.
-
Мен ще закопаеш, това е ясно.
Себе си също - и това е ясно.
-
Но така ще закопаеш
и Дахан, не разбираш ли?
-
Няма такова нещо!
Справедливостта ще възтържествува.
-
Ще възтържествува друг път!
Говорим за Ендер, момиче!
-
Той нареди да убият бащата.
Сина ли ще пожали?
-
Побърканият Дахан още е на свобода.
Не сте го арестували.
-
Всичко съм уредил.
- И как по-точно? Той си е навън.
-
По вашите закони трябва да стои на километър
и половина от мен, а той ме би, седя отгоре ми.
-
Предупредихме охраната ти. Но той те е
замъкнал в район извън нашата юрисдикция.
-
И какво?
- Няма да го арестувам.
-
Ще направя така, че да отменят
и съдебното разпореждане.
-
Ръдван, ти надрусан ли си...
или смени господаря?
-
Повярвай, така е по-добре
и за двама ни.
-
И за двама ни?
-
Неговата адвокатка - Селви
Нардан - има козове срещу мен.
-
И май ги е споделила с Дахан.
-
Нищо не могат да направят, но...
все пак е гадно.
-
И за двама ни няма да е добре, ако докато още
тече следствието за смъртта на Халил Сойсюр...
-
Изплува такава информация за мен.
-
Искаш да кажеш, че и двамата сме в л****
- Добре ще е поне ти да не си.
-
Но ако аз падна, ще повлека и теб.
-
Не може да бъде!
Как можа да го направиш!
-
Опитала си се да убиеш човек!
И то моя син!
-
Асуман.
-
Берил, познавам те от дете.
-
Ти си мило и нежно момиче.
Какво стана?
-
Какво се случи между теб и
Ендер, за да стигнете дотук?
-
Синът ви ме измъчваше.
- Той, който толкова те обича?
-
Какво направи?
Можеш да ни кажеш.
-
Много ме е срам!
- Проклетница! И се оправдаваш!
-
Вие явно вече сте разбрали какво е станало.
Ще обясните ли и на нас?
-
За какво се оправдава?
За каква грешка?
-
Ти не я ли разбра какво иска да каже?
Отказвам да й повярвам! Лъже!
-
Синът ми не би направил такова нещо!
-
Никога не би насилил жена
против желанието й!
-
Ще млъкнете ли, ако обичате?
-
Загубеното доверие
се връща трудно, Берил.
-
И вие ли?
-
Не можем да понесем този скандал.
Никой от нас няма да издържи.
-
Затова те моля - когато даваш показания,
да не забравяш тази подробност.
-
Подробност?
-
Това беше най-дългата
и най-страшна нощ в живота ми.
-
И накрая ти наръга сина ми.
-
Що за жена сте вие?
Що за човек сте?
-
Не изричай думи,
които не можеш да върнеш.
-
Аз не съм наранявала сина ви!
Той сам го направи!
-
Шахика е видяла!
Ти си се опитала да му прережеш гърлото!
-
Много ви моля. Аз просто се паникьосах
и изивиках бърза помощ и полиция.
-
А дали синът ви лъже или не,
не ми е известно.
-
Млъкни.
-
Баща ти те повери на мен.
Винаги ще бъда зад теб.
-
Целта ми е да излезем от тази
бъркотия с възможно най-малко щети.
-
Затова те моля като баща,
като сянка на твоя баща в този живот...
-
не се обвинявайте
един друг пред прокурора.
-
Да, обикновена разправия между
мъж и жена по време на вечеря.
-
Стават такива неща.
И Ендер случайно се порязал.
-
Няма друг, освен теб, който
да си пие кафето с портокал!
-
Но кафето с портокал няма да те излекува.
А само забравянето.
-
Защо не си вземеш отпуск?
-
Всичко е било измама, лельо Закире.
-
Усмивките ни...
преплетените ни ръце.
-
Струваше ни се, че вървим по общ път.
-
А дори самият път е бил измама.
-
Ох, миличка!
Ти пък...
-
Не е бил измама, разбира се.
Вие вървяхте заедно.
-
Просто пътят ви, е бил дотук.
-
И добре, че е така.
-
Дахан си е играл с мен.
-
Как е възможно човек да гледа така?
-
Като ме погледнеше, оживявах.
Разцъфтявах.
-
Дори очите на Дахан са били измама.
-
Но аз ще работя.
-
Работата ще ме спаси.
-
Заради теб се излагаме публично.
Първо трябваше да звъннеш на нас!
-
Момчета, отдръпнете се!
-
Вярно ли е?
Наистина ли ранихте мъжа си?
-
Г-н Ендер, ще се разведете ли?
-
Моля ви, няма такова нещо!
Откъде го измислихте?
-
Просто обикновена семейна свада.
-
Г-н Ендер от какво са раните по лицето ви?
Ще ни кажете ли?
-
Просто нещастен случай, нищо повече.
Жена ми не би наранила и муха.
-
Не искам да се прибирам с него.
- Добре, дъще. Идваш с нас.
-
Асуман, Шахика, вземете
Берил и вървете у нас.
-
Къде отивате?
Може ли един въпрос?
-
Г-жо Берил?
- Момчета!
-
Момчета, ако обичате!
Тръгвайте си вече! Свърши.
-
Независимо от причината,
нямаш право да насилваш жена!
-
Нито да я биеш!
-
Едва ли очакваш да повярвам,
че Берил ти е подредила лицето така.
-
За съжаление беше тя, татко.
Аз дори не съм й посегнал.
-
Въпреки това, съжалявам.
- Утре не идвай във фирмата.
-
Седмица, десетина дни,
дори повече. Вземи си отпуск.
-
А работата?
- Сестра ти ще се справи.
-
Поне докато се забрави този резил,
не излизай навън.
-
Къде е синът ми?
-
Малко е неразположен.
Нека се оправи, ще ви запозная.
-
Къде е синът ми?
- Естествено, че няма да ти кажа.
-
Не искам да губя контрол над теб.
-
Удари ме.
Какво, толкова ли можеш?
-
Глупак!
-
Какво?
Изненадан ли си?
-
Не ме гледай така.
Заради тебе свикнах.
-
Превърнах се в боксова круша.
Много добре ме смля, честна дума.
-
Слушай, психарче...
-
Кога ще видя сина си?
- Когато аз поискам, разбира се.
-
Ден... два, три... така ли
ще си удължаваш живота?
-
Аз ще те убия.
Ще те убия.
-
Няма измъкване.
-
Утре.
Утре ще ме заведеш при сина ми.
-
Зелен чай с жасмин.
Успокоява.
-
Аз съм спокойна.
-
Аз съм виновна.
-
Не трябваше да звъня в полицията,
но като ви видях така...
-
Не се измъчвай.
Всеки на твое място би направил същото.
-
Берил, аз ти вярвам.
-
Вярвам ти, че Ендер се е наранил сам.
Знам, че всяка твоя дума е истина.
-
Благодаря.
Но това няма значение.
-
Виждаш, Ендер пак се измъкна.
Пак е на свобода.
-
Сега е в дома на баща ми.
Сигурно слуша музика и разпуска.
-
Точно в това е проблемът, според мен.
-
Ти никога не си управлявала
живота си сама!
-
Държиш се, сякаш ще се самоубиваш.
-
Връчи на Ендер да управлява
цялото наследство от баща ти!
-
След като загубих всичко,
парите изобщо не ме интересуваха.
-
Искаш ли да се избавиш от Ендер?
-
Да.
- Тогава трябва да почнат да те интересуват.
-
Застани начело на своя дял от фирмата.
-
Вземи си обратно властта,
която си дала на Ендер.
-
Първо го изтощи,
накрая го унищожи.
-
Значи този тип, си влиза най-спокойно в
къщата ми, а вие не знаете нищо, така ли?
-
Ние бяхме на пост, г-н Ендер.
Нищо извънредно не се случи.
-
"Ние бяхме на пост, г-н Ендер"...
И нищо не се случило...
-
Какво трябва да се случи, бе?
Какво по-лошо от това?
-
Викал сте ни.
- Разкарайте се. Вън!
-
Влезте.
-
Ами... вече ще е така, господа.
Хоум офис.
-
Хайде, чакам доклад.
Какви са новините?
-
Аз нямам новини.
Всичките са при него.
-
Хайде, пак почна да ти завижда.
Недей бе, Фахри.
-
За теб имам още по-велики планове.
-
Какво прави твоята хубавица?
- Не говори така!
-
А какво да кажа?
- Твоята играчка?
-
Как се казва?
- Айше.
-
Айше...
-
Тя е по-малка от сестра ми!
- Ами, прекрасно!
-
Най-хубавите години на едно момиче.
Косите черни, очите искрящи...
-
Тя е младо, невинно момиче!
Какво искаме от нея?
-
Ще учи за адвокат!
- Само още една адвокатка ни липсваше!
-
Не разбирам, каква е тази
любов на жените към правото?
-
Нека се откажем.
-
И да се бием с противник, достоен за нас.
- И кой е достоен за нас, Йълмаз?
-
Днес Дахан влезе в къщата ми!
А сутринта замалко да ме убие и зарови!
-
Ако искаме да сме на крачка пред
него, трябва да знаем какво планира!
-
Имаме Вилдан.
- В какъв смисъл "имаме"?
-
Тя играе за другия отбор.
А днес направо напусна игрището.
-
Но аз тъпкано ще й го върна.
-
Значи, ако не искаш да й се случи
нещо, ще правиш каквото ти кажа.
-
Онова момиче,
сестрата на Дахан...
-
Като му дойде времето, ще стане
нашата застраховка живот.
-
Колкото по-изкъсо държим Дахан,
толкова по-силни ще бъдем.
-
Като начало - ще се залепим
за най-близките му хора.
-
Вчера ти беше до мен
и държеше ръката ми.
-
Прегръщаше шията ми, вдъхваше
аромата ми и ме целуваше.
-
Казваше, че ме обичаш
и копнееш за мен.
-
Защо тогава днес си така чужд?
-
Вчера ти беше до мен
и държеше ръката ми.
-
Прегръщаше шията ми, вдъхваше
аромата ми и ме целуваше.
-
Казваше, че ме обичаш и копнееш за мен.
-
Защо тогава днес си така чужд?
-
Ще ми стигне ли един живот
да те забравя?
-
Ако ти кажа да се върнеш,
ще се преобърне ли светът?
-
Любовта и гордостта ми са врагове.
-
Не мога да кажа:
"Върни се и ме обичай."
-
Съдбата ми бе да се разделям.
-
Разделяха се пътищата ми с онези,
с които исках да вървя.
-
Никого не бях обичала толкова силно.
Да не си дал клетва да ме напуснеш?
-
Съдбата ми бе да се разделям.
-
Разделяха се пътищата ми с онези,
с които исках да вървя.
-
Никоя не бях обичал толкова силно.
-
Да не си дала клетва да ме напуснеш?
-
Съдбата ми бе да се разделям.
-
Ще ми стигне ли един живот
да те забравя?
-
Ако ти кажа да се върнеш,
ще се преобърне ли светът?
-
Не мога да кажа:
"Върни се и ме обичай."
-
Любовта и гордостта ми са врагове."
-
Селви...
Селви, бъди моя съдба.
-
Моя съдба.
-
Знанието е в твоите устни.
-
Целуни ме по челото,
за да те обичам завинаги.
-
Напиши ми нова съдба.
-
По дяволите,
много те обичам!
-
Много те обичам.
-
И аз много те обичам!
-
Обаче, защо?
-
Защо не мога да разбера?
-
Ти ми подари втората половина от живота.
Измъкна ме от затвора.
-
Защо защитаваш онези,
които са срещу мен? Едни убийци.
-
Които убиха баща ми
и бащата на Берил.
-
Защо не си до мен, а до тях?
Защо, Селви? Защо?
-
Какво има между вас?
-
Нищо.
- Има!
-
Ще ми кажеш!
Кажи ми, моля те!
-
Защо?
-
Защото не искам ти да пострадаш, Дахан.
Страх ме е да не ти се случи нещо!
-
Не искам да загубя това,
което намерих.
-
Но баща ми...
- Съдът ще ги накаже за това!
-
Дахан...
-
Погледни ме. Погледни ме.
-
Какво виждаш?
-
Виждам жена,
на която искам да вярвам.
-
Жена, от чиято нежност се нуждая.
-
Само жена,
в чиито обятия искам да умра.
-
Какво чакаш тогава?
-
Вземи ме.
-
Отведи ме, Дахан.
Твоя съм.
-
Добър ден. Обаждам се във
връзка с делото на Дахан Сойсюр.
-
Заповедта за арест е отменена?
-
Много добра новина!
Добре, благодаря. Приятен ден.
-
Боже...
-
Да не си е намерил друг адвокат?
-
Добро утро.
-
Добро утро, лъвчето на мама.
-
Батко, ти си станал партньор някъде.
- Да, не съм ви казал.
-
Това трябваше да е хубава новина.
-
Да ви го съобщя триумфално,
а вие да се гордеете с мен.
-
Но не стана.
-
Така било писано.
-
Тук идва една жена,
каза, че сте партньори.
-
Шахика. - Да, Шахика... тя беше.
- Не ми хареса.
-
Вбеси се, като разбра,
че е зълва на кака Берил.
-
Дано не си се отнесла лошо с нея.
Познавам те.
-
Не си ме изложила пред жената, нали?
- Какво е това партньорство, Дахан?
-
За лекарства, мамо.
- И не намери друг партньор?
-
Просто съвпадение.
- Дахан...
-
Този Ендер... Йоранел ли,
какъв беше там...
-
Има ли нещо общо с твоето
попадане в затвора и с...
-
убийството... Убийството на баща ти?
-
Откъде го измисли?
-
От това, че след като научи за смъртта
на баща си, ти веднага нападна него.
-
Това е друга тема, мамо.
-
Полицията издирва убиеца на татко.
Аз също следя случая. Ти не го мисли.
-
Как е кака Селви?
Отдавна не сме я виждали.
-
Добре е.
-
Най-вероятно.
-
Много правилно реши да отдалечиш
Ендер от фирмата, макар и за кратко.
-
Така ли?
-
Чест е за мен да чуя похвала от теб.
- Моля ти се, не исках да прозвучи така.
-
Цяла нощ си говорихме с Берил.
- Какво ти каза?
-
Не много хубави неща.
Ендер се е забъркал с нечисти дела.
-
Какви?
- И тя не знае.
-
Но вижда, че е увеличил охраната си,
че говори скришно по телефона...
-
Че има странни срещи с въоръжени хора.
- Смяташ ли, че е в беда?
-
И то в голяма, татко.
-
Подготви ли детето?
-
Добре.
-
В три часа да е в парка "Сарълджалар".
-
Ендер.
В три часа ще е в парка "Сарълджалар".
-
Моля.
-
Защо?
-
Добре.
-
Причината съм аз, Дахан.
-
Аз съм причината за изгубените
11 години от живота ти.
-
Онова болно дете съм аз!
-
Аз съм Вилдан!
-
Тогава мислех, че всичко е игра.
-
Знам, няма прошка за това.
-
Аз лъжесвидетелствах.
-
Аз съм Вилдан, Дахан!
Аз съм долният лъжец, когото търсиш!
-
Аз съм причината
за всичко, което преживя!
-
Батко го направи,
за да ми спаси живота.
-
Аз съм Вилдан, Дахан.
-
Е, слушам.
-
Много съжалявам за всичко.
-
За всичко, което преживя.
-
За всичко, което преживя заради мен.
- Сигурен съм, че съжаляваш.
-
Така ли ще ме гледаш - като враг?
-
Така ми идва отвътре.
-
Прав си.
-
Аз чух за делото ти.
За съдбата ти.
-
После почнах да се готвя за него.
-
Накрая, видях твоя снимка.
-
Имаше... коса дотука.
-
Дълга...
-
Снимката беше правена малко
след влизането ти в затвора.
-
Снимка на осъден престъпник.
-
Но имаше такива очи,
такъв поглед!
-
Като бръснач!
-
Гледах тази снимка дни и нощи наред.
-
Ти се заби в мен, без да усетя.
-
Усетих го, чак след като ти
излезе и каза, че ще отмъщаваш.
-
Проклятие, вече ме беше пронизал!
-
Правех се, че не обръщам внимание.
Че не ми пука.
-
Прекрасно.
-
Много правилно си постъпила.
-
Селви, знаеш ли...
-
На някои неща не може да се правим, че не
обръщаме внимание.Че все едно не ги е имало.
-
Хайде, каза че искаш да говорим.
-
Освен да ми разкриеш чувствата
си, друго няма ли да ми кажеш?
-
"Шахика"
-
Да.
-
Скъпи партньоре, много си точен!
-
Шахика, с теб сме партньори, нали?
- Разбира се!
-
И аз съм много щастлива от този факт.
Ти и аз ще свършим страхотна работа!
-
Идеално.
-
Известно време няма да мога
да идвам във фирмата.
-
Знаеш, имам забрана
да доближавам брат ти.
-
Затова ще работя от разстояние.
- Да, временно.
-
Това притеснява ли те?
- Точно обратното.
-
Така се чувствам в безопасност.
- Супер.
-
Като спомена "безопасност"...
какъв ти е проблемът с Ендер, Дахан?
-
Едва ли е само заради Берил.
-
Защо питаш?
- За да те опозная по-отблизо.
-
Наясно съм, че се съревноваваш с него.
Опитваш се да го прекараш.
-
Позна.
-
Ето, за това мога да ти помогна.
-
Разговорът става все по-вълнуващ.
- Но преди това ще искам нещо от теб.
-
Най-сетне стигнахме до същността.
-
Селви.
-
Искам да разбера какво я свързва с Ендер.
-
Селви...
-
Твоята адвокатка...
-
И същевременно възлюбена, нали така?
-
Можеш ли да разбереш?
-
Ще си опитам късмета.
-
"Ендер"
-
Моля.
- Готов ли си да си видиш сина?
-
Готова съм.
- В три часа, парка "Сарълджалар".
-
Господинът пак ли е зает?
-
Господинът нареди да ви предам, че ще бъде
изключително щастлив да се срещне с вас.
-
Затова ви моли да изчакате
30-40 минути. Оттук, ако обичате.
-
Въпросът е важен, касае сина ми.
Нямам време за учтивости.
-
"Осман"
-
Къде е детето ми? Защо не го доведе?
- Трай малко. Да съберем екипа.
-
Както казах...
-
Дахан?
-
В нея нямаше и капка майчински
инстинкт, но все пак...
-
Не е имала майка, нещо й липсва.
-
Привет, скъпа.
-
Е? Как е вълнението?
-
Чак аз се вълнувам, да му се не види.
Целият треперя.
-
За вас направо не знам.
-
Ами, хайде. Оттук.
-
Кое от тях е?
-
Не знам.
Ти си избери един Йозгюр.
-
Йозгюр!
-
Йозгюр!
-
Девет! Има точно девет Йозгюровци!
- Ти е***** ли се с мен?
-
Пусни ме.
- Подиграваш ли ми се?
-
Да изчезваме.
-
Пусни ме, бе!
-
Ти за идиот ли ме мислиш?
-
Да ти кажа кое е твоето дете
и да си подпиша смъртната присъда?
-
Едно от тези деца е твое.
-
Но може и да не е.
-
Трудна ти е задачата, Дахан.
-
Направи си ДНК тест, Дахан...
направи си такъв тест... и онакъв тест.
-
Ами, какво да правиш?
Бащинството е труден занаят.
-
Мислиш, че така ще спечелиш?
-
Не. Правя го за кеф.
-
Е, аз ще почвам списъка с нещата,
които искам да направя, преди да умра.
-
Какво ще кажеш, скъпа?
Да прегледаме списъка заедно, а?
-
Проклет да си!
-
Хайде.
-
Отдръпнете се!
- Няма начин!
-
Трябва ни този боклук!
- Разкарайте се, няма да ви го дадем!
-
Ендер! Слез от колата!
Слез, ти казах! Слез!
-
Ела тука, бе! Ела тука!
Ела тука!
-
Ела!
-
Сега ще си го получиш за Осман.
Да ти пръсна ли черепа? Да го пръсна ли?
-
Ела насам. Ела, ела!
Мърдай, бе! Мърдай!
-
Татко!
-
Лъвчето ми!
- Не ме щипи!
-
Как няма да те щипя?
Толкова си сладък!
-
Татко, недей!
- Я ела насам.
-
Ох, татко! - Какво, какво?
- Не ме гъделичкай!
-
Недей!
- Тогава се предай. Кажи, че се предаваш!
-
Предавам се.
-
Я разкажи сега как мина пикникът.
- Не беше точно пикник, татко.
-
Отидохме в парка, купиха ни хамбургери
и кoла. Имаше много Йозгюровци.
-
Как така - много Йозгюровци?
-
Ами така - много. А, и онзи
твой приятел от казармата...
-
Дахан?
-
Да, точно той. И той беше там.
Дойде, гледаше ни.
-
Донеси ми една чаша вода, моля те.
-
Лельо Закире? Смени канала, моля те.
Какво ни интересуват тези клюки?
-
Интересуват ни! Клюките са
лекарство за любовна мъка.
-
Известната двойка Ендер и
Берил Йоранел са имали скандал.
-
Според тях, причината е била ревност.
-
Според слуховете, между Берил Йоранел и бившия
й годеник Дахан Сойсюр отново е пламнала любов.
-
Ендер Йоранел опроверга това
и каза, че е невъзможно.
-
Съобщи на господина, че се е събудил.
-
Г-н Ендер, заповядайте.
Господинът ви очаква.
-
Кой господин?
- След малко ще се запознаете.
-
Извинете, че ви докарахме тук,
но вие бяхте в безсъзнание.
-
Не можехме нито да ви поканим,
нито да ви оставим там.
-
Колко души сте?
- Не ви разбрах.
-
Не ме разбрахте или
не искахте - няма значение.
-
Моля.
-
Боже...
-
Най-горният е твой.
-
Купих го за рождения ти ден.
-
До рождения ми ден има много.
-
За петнайсетия ти рожден ден.
-
Но знаеш я майка ти,
не обича такива играчки.
-
Познавате майка ми, явно и мен -
достатъчно, за да ми купите подарък.
-
Но аз не ви познавам.
- Да кажем, че съм приятел. Засега.
-
Главата ти е лошо ударена.
Не искам да преживяваш още един шок.
-
Какъв шок?
-
Такива травми на главата са
много опасни. Трябва да се внимава.
-
Но не се тревожи, направихме ти скенер.
Няма проблем.
-
Кой си ти?
-
Казах ти - приятел.
Твой и на майка ти.
-
Ендер, нямаш никаква
причина да се страхуваш.
-
Тук никой не може да те докосне с пръст.
-
Между другото, разбрахме кои са
хората, опитали се днес да те отвлекат.
-
Ще бъдат наказани подобаващо,
не се безпокой.
-
Хайде сега, кажи ми - кой е този Дахан?
- Един откачалник!
-
Защо има вземане-даване с теб?
-
Той е бившият годеник на жена ми.
- Достатъчно.
-
Е? Какво искаш да направиш?
-
Да му взема всичко!
-
Ендер, добре е да започнем
с малки дози.
-
Сърцето му.
- Тоест?
-
Тоест, Берил беше жената, която
обичах повече от всичко на света!
-
А Дахан ми я отне!
-
Искам той да преживее същата болка!
-
Ще му отнема любимата.
Тоест, Селви. Тоест, сърцето му.
-
Ясно.
-
Рахми!
-
Какво толкова ти направих?
Защо ми разби така жестоко сърцето?
-
Не ти вярвам.
-
Ако щеш!
И аз не ти вярвам!
-
Използва ме,
за да накараш Берил да ревнува!
-
Да накарам Берил да ревнува?
- Колко сме невинни само!
-
Дръж се като мъж! Имай смелост
да си признаеш! Бъди мъж!
-
Внимавай как ми говориш.
-
Ами ако не внимавам?
Какво ще ми направиш? А? Какво?
-
Да не си пила нещо?
- Нещо? Не! Десет неща изпих!
-
Десет ей такива кафета!
Искаш ли да направя и на теб?
-
Ти подиграваш ли ми се?
- Леле, как разбра?
-
Боже, дай ми търпение!
- Да, моли се! Дано ти мине!
-
Ще те... от нерви се смея, да знаеш!
- А аз не се смея!
-
Ами, браво на теб!
Поклон пред сериозността ти!
-
Ти...
ти изобщо не можа да ме опознаеш!
-
Да беше обикнал не шала ми,
а сърцето и душата ми! Грешка!
-
Ти това ли дойде да ми кажеш?
- Не!
-
Дойдох да си изкарам яда на теб!
Отказвам да приема това, отказвам!
-
Отказвам да повярвам, че ме
изхвърли заради твоя Мехмет!
-
Отказвам да повярвам, че ласките
и погледите ти са били лъжа!
-
И то заради Берил.
Не издържам, Дахан! Ще откача!
-
Откачай!
Аз откачих отдавна, твой ред е.
-
Виж се само...
хем виновна, хем нахална!
-
Накъдето и да се обърна - само лъжи!
Постоянно въртиш някакви номера!
-
Как не те е срам да ми държиш сметка?
-
Ако ти повярвам отново,
ще съм последният идиот!
-
Извинявай, но това, че си следвал медицина,
не означава, че не можеш да бъдеш идиот!
-
Ти затова ли дойде - да ми пилиш нервите?
- Не! Казах ти - дойдох да си изкарам яда.
-
Искам да се скараш с мен!
Искам сега и тук да се караме!
-
Искам всички карти на масата, Дахан!
- Аз моите карти ги разкрих.
-
Тебе Бог да те съди.
- Как пък се сети за него!
-
Селви, върви си.
Желая ти всичко хубаво.
-
Няма да си вървя. Няма.
Тази нощ оставам тук!
-
Ще си кажем всичко. Ясно?
Тази нощ всичко ще свърши, Дахан.
-
Тази болка ще свърши!
- Изпусна влака.
-
Дадох ти възможност,
но ти не каза нищо.
-
Наситих се на лъжите ти.
Вече знам цялата истина.
-
Така ли мислиш?
-
Ти, абсолютно нищо не знаеш.
-
Селви, махай се.
- Няма!
-
Селви!
- Аз!
-
Впрочем - дали съм аз?
-
Селви...
-
Дахан, знаеш ли аз коя съм?
-
Коя е Селви?
Знаеш ли коя е Селви?
-
Коя си?
-
Жената, която ти изгори
и превърна в пепел.
-
Ти не ме ли виждаш?
-
Не виждаш ли моето състояние?
-
Аз също горя.
-
Аз също горя!
-
Наистина ли?
-
Много те обичам.
-
превод: barisea
субтитри: mariana51, Марта_49
-
Край на 8 епизод