-
Преди няколко урока казах, че
рангът на една матрица А
-
е равен на ранга на
нейната транспонирана матрица.
-
Но го формулирах
малко повърхностно.
-
Беше в края на видеото
и аз бях вече изморен.
-
Всъщност беше в
края на деня.
-
Затова си мисля, че
може би си заслужава
-
да отделим малко
повече внимание на това,
-
защото това е едно
важно свойство.
-
То ни помага да разберем малко
по-добре всичко, което учим.
-
Хайде да видим...
-
Всъщност ще започна с ранга на
транспонираната матрица А.
-
Рангът на транспонираната матрица А
е равен на размера на
-
векторното пространство, определено
чрез вектор-стълбовете на АТ.
-
Това е определението
за ранг на матрица.
-
Размерът на векторното пространство
на транспонираната матрица А
-
е броят на векторите в базиса
-
на векторното пространство, определено
чрез вектор-стълбовете на АТ.
-
Ето това е този размер.
-
За всяко подпространство трябва
да определим колко базисни вектори
-
са нужни за това подпространство,
преброяваме ги
-
и това е нашият размер.
-
Значи това е броят на базисните
вектори на векторното пространство
-
на транспонираната матрица А, което,
разбира се, е същото нещо –
-
виждали сме го много пъти и като
-
векторно пространство, определено
чрез вектор-редовете на матрицата А.
-
Нали?
-
Вектор-стълбовете на матрицата АТ
са еднакви с
-
вектор-редовете на матрицата А.
-
Това е така, защото разменяме
редовете и стълбовете.
-
Как можем да определим
броя на базисните вектори,
-
които са ни нужни за векторното пространство,
определено чрез вектор-стълбовете на АТ,
-
или векторното пространство, определено
чрез вектор-редовете на матрицата А?
-
Да помислим какво представлява
векторното пространство, определено чрез
-
вектор-редовете на
транспонираната матрица А.
-
То е еквивалентно на...
да кажем, че...
-
ще начертая матрицата А ето така.
-
Това е някаква матрица А.
-
Да кажем, че тя
е матрица m x n.
-
Ще я представя като
съвкупност от вектор-редове.
-
Мога да я запиша и като
вектор-стълбове, но
-
сега ще използваме
вектор-редове.
-
Имаме първи ред.
-
Това са транспонираните
вектор-стълбове.
-
Това е първият ред, после
имаме втори ред,
-
и така нататък,
чак до ред m.
-
Нали?
-
Това е матрица m x n.
-
Всеки от тези вектори принадлежи
на Rn, защото те
-
съдържат елементи,
-
които образуват n стълба.
-
Значи матрицата А
ще изглежда ето така.
-
След това в транспонираната
матрица А всички тези редове
-
ще станат стълбове.
-
Транспонираната матрица
ще изглежда така: r1, r2
-
и така нататък до rm.
-
Това ще бъде матрица n x m.
-
Разместваме тези букви.
-
Всички тези редове
стават стълбове.
-
Нали?
-
Очевидно векторното пространство,
определено чрез вектор-стълбовете –
-
а може и да не е толкова очевидно –
векторното пространство, определено чрез
вектор-стълбовете на АТ
-
е равно на линейната обвивка
на r1, r2... rm.
-
Нали?
-
Равно е на линейната
обвивка на тези вектори.
-
Или можеш алтернативно
да го наречеш линейната обвивка
-
на вектор-редовете на
матрицата А.
-
Затова се нарича векторно пространство,
определено чрез вектор-редовете.
-
Това е равно на линейната обвивка
на вектор-редовете на матрицата А.
-
Тези две неща са
еквивалентни.
-
Значи това е
линейната обвивка.
-
Това означава, че това е някакво
подпространство, което съдържа
-
всички линейни комбинации
на тези вектор-стълбове,
-
всички линейни комбинации
на тези вектор-редове.
-
Ако търсим базисът на това,
значи търсим минималното множество
-
от линейно независими вектори,
които ще използваме,
-
за да съставим някой от тези
вектор-стълбове.
-
Или които бихме използвали, за да
конструираме някой от тези редове ето тук.
-
А какво се случва, когато
преобразуваме матрицата А
-
в ешелонна форма?
-
Извършваме поредица
от операции с редовете,
-
за да я преобразуваме
в ешелонна форма.
-
Нали?
-
Извършваме операции
по редове, и евентуално
-
получаваме нещо такова.
-
Получаваме ешелонната
форма на матрицата А.
-
Ешелонната форма на
матрицата А ще изглежда
-
приблизително така.
-
Ще имаме няколко водещи
реда, няколко реда, които
-
съдържат водещи елементи.
-
Да кажем, че това
е един такъв ред.
-
Този ще има нули
чак до долу.
-
Този ще има нули.
-
Водещият елемент ще бъде
единственият елемент, различен от нула,
-
в неговия стълб.
-
Всичко друго ще бъдат нули.
-
Да кажем, че това
е един такъв елемент.
-
Това са няколко елемента,
които са различни от нула.
-
Тези са нули.
-
Тук имаме друг
водещ елемент.
-
Всичко друго са нули.
-
Да кажем, че всички други
елементи не са водещи.
-
Значи преобразуваме, докато получим
някакъв брой водещи редове,
-
или определен брой
водещи елементи, нали?
-
И стигаме дотук, като
извършваме линейни операции
-
с тези редове.
-
Значи линейни операции по редове –
спомни си, взимаме
-
3 пъти втория ред и го прибавяме
към първия ред, който след това
-
става нашият нов втори ред.
-
И продължаваме така, докато
получим тази форма.
-
Значи тези тук са
линейни комбинации
-
на тези тук.
-
Друг начин да го направим
е да приложим наобратно
-
тези операции по редове.
-
Можем да започнем с тези тук.
-
Можем също така лесно
да изпълним операциите
-
по редове по обратния път.
-
Всяка линейна операция можем
да я извършим наобратно.
-
Правили сме го
много пъти.
-
Можем да извършваме операции
с тези редове, така че
-
да получим всички тези редове.
-
Друг начин да го разглеждаме, е,
че тези вектор-редове тук,
-
тяхната линейна обвивка
са всички тези... или всички тези
-
вектор-редове могат да бъдат
представени като линейни комбинации
-
на нашите водещи редове
ето тук.
-
Очевидно, неводещите редове
ще съдържат само нули.
-
И всички те са безполезни.
-
Но водещите редове,
ако ги комбинираме линейно,
-
очевидно можем да "обърнем"
ешелонната форма
-
и да получим отново
нашата матрица.
-
Значи всички тези тук
могат да се представят
-
като линейни комбинации
на тези.
-
А всички тези водещи елементи
по определение –
-
почти по определение –
те всички са линейно независими,
-
нали?
-
Защото тук имам 1.
-
Никой друг ред няма тук 1.
-
Значи този ред определено
не може да се представи като
-
линейна комбинация
на този ред.
-
Но защо правя всичко това?
-
В началото казах, че искам
да определя
-
базиса на векторното пространство,
определено чрез вектор-редовете.
-
Търсим някакво минимално множество
от линейно независими вектори,
-
чиято линейна обвивка включва
линейните обвивки на всички тези вектори.
-
Ако всички тези вектори могат
да бъдат представени като
-
линейни комбинации на тези
вектор-редове в ешелонната форма –
-
или тези водещи редове в
ешелонната форма –
-
и тези вектори са линейно
независими, тогава това
-
определено е базис.
-
Значи тези водещи редове тук,
това е един от тях,
-
това е вторият ред, това
е третият ред, може би
-
те са само три.
-
Това е нашият
конкретен пример.
-
Това е подходящ базис за нашето векторно
пространство, определено чрез вектор-редовете.
-
Ще запиша това.
-
Водещите редове в ешелонната
форма на матрицата А са базис
-
за векторното пространство, определено
чрез вектор-редовете на матрицата А.
-
А векторното пространство, определено чрез
вектор-редовете на матрицата А съвпада с
-
векторното пространство, определено чрез
вектор-стълбовете на транспонираната матрица А.
-
Векторното пространство, определено чрез
вектор-редовете на матрицата А съвпада с
-
векторното пространство, определено чрез
вектор-стълбовете на транспонираната матрица А.
-
Видяхме това много пъти.
-
Ако искам да определя размера на
векторното пространство,
-
просто преброявам водещите
редове, които имам.
-
Значи просто преброяваме
водещите редове.
-
Значи размерът на векторното пространство,
определено чрез вектор-редовете, който е равен на
-
векторното пространство, определено чрез
вектор-стълбовете на АТ, ще бъде равен на
-
броя на водещите редове, които
имаме в ешелонната форма на матрицата.
-
Даже, още по-лесно, броят
на водещите елементи, които имаме,
-
защото на всеки водещ елемент
съответства водещ ред.
-
Значи можем да запишем, че рангът
на транспонираната матрица А е равен
-
на броя на водещите елементи
в ешелонната форма на матрицата А.
-
Нали?
-
Защото всеки водещ елемент
съответства на водещ ред.
-
Този водещ ред е подходящ
базис за цялото векторно пространство,
-
определено чрез вектор-редове, защото
всеки ред може да бъде линейна комбинация
-
от тези вектор-редове.
-
И понеже всички тези са възможни,
тогава всеки от тези вектори
-
могат да бъдат конструирани,
тези вектори могат да бъдат конструирани.
-
Добре.
-
И какъв е рангът на матрицата А?
-
Това е рангът на транспонираната
матрица А, който досега определяхме.
-
Рангът на матрицата А е равен
на размера на
-
векторното пространство, определено
чрез вектор-стълбовете на матрицата А.
-
Или можем да кажем, че това
е броят на векторите в базиса
-
на векторното пространство
на матрицата А.
-
Да вземем същата матрица А,
която използвахме преди,
-
но сега да я представим
като вектор-стълбове – с1, с2 до сn.
-
Тук имаме n стълба.
-
Векторното пространство, определено
чрез вектор-стълбовете е подпространството,
-
чиито базови вектори са
всички тези вектори тук, нали?
-
Това е линейната обвивка на
всички тези вектор-стълбове.
-
Значи векторното пространство, определено
чрез вектор-стълбовете на А е равно на
-
линейната обвивка на
с1, с2... сn.
-
Това е определението.
-
Но ние искаме да знаем
броят на базисните вектори.
-
И вече сме виждали –
правили сме го много пъти –
-
кои може да са подходящите
базисни вектори.
-
Ако преобразувам матрицата
в ешелонна форма, и ако
-
имаме няколко водещи елемента,
съответно водещи стълбове,
-
значи няколко водещи елементи
и съответните им водещи стълбове,
-
ето така.
-
Може би този тук, и после
може би този не е водещ,
-
после този тук е водещ.
-
Значи имаме определен
брой водещи стълбове.
-
Ще използвам различен цвят.
-
Когато преобразуваме матрицата А
в ешелонна форма, научихме,
-
че базисните вектори,
или базисните вектор-стълбове, които
-
образуват нашето векторно пространство,
са вектор-стълбовете, които
-
съответстват на
водещите стълбове.
-
Значи първият стълб е
водещ стълб,
-
значи този стълб
може да бъде базисен вектор.
-
Вторият стълб е – значи
това може да е водещ стълб.
-
Или може би четвъртият стълб
ето тук, значи този стълб
-
може да е водещ вектор.
-
Значи, по принцип, просто
си казваш, че ако искаш да преброиш
-
броя на базисните вектори –
защото дори не е задължително да знаем
-
кои са те, за да определим
ранга на матрицата.
-
Трябва да знаем само
техния брой.
-
И затова казваме, че
за всеки водещ стълб тук
-
имаме базисен вектор тук.
-
Можем просто да преброим
броя на водещите стълбове.
-
Но броят на водещите стълбове
е равен просто на броя на
-
водещите елементи, които
имаме, защото всеки водещ елемент
-
съответства на своя
собствен стълб.
-
Така че можем да определим, че
ранга на матрицата А е равен на
-
броя на водещите елементи в
ешелонната форма на матрицата А.
-
И, както ясно виждаш,
той е съвсем същият
-
който доказахме, че е равен на ранга
на транспонираната матрица А –
-
размерът на векторното пространство,
определено чрез вектор-стълбовете
-
на транспонираната матрица А.
-
Или размерите на векторното пространство,
определен чрез вектор-редовете на матрицата А.
-
И сега мога да запиша
нашия резултат.
-
Рангът на матрицата А определено
е равен на ранга на
-
транспонираната матрица А.