Тали Шарлот: Отклонението към оптимизъм

Родени ли сме оптимисти, а не песимисти? Тали Шарот споделя ново изследване, според което мозъците ни са свързани да виждат хубавата страна - и как това може да бъде опасно и в същото време полезно.

Ще ви говоря за оптимизъм -

по точно, за отклонението към оптимизъм.

Това е когнитивна илюзия,

която сме изучавали в лабораторията ми през последните няколко години

и 80 процента от нас я имат.

Това е тенденцията ни да надценяваме

вероятността да преживяваме хубави събития в живота си

и да подценяваме вероятността да преживяваме лоши събития.

Подценяваме вероятността да се разболеем от рак,

да преживеем автомобилна катастрофа.

Надценяваме дълголетието, възможностите на кариерата ни.

Накратко, ние сме повече оптимисти, отколкото реалисти,

но не осъзнаваме добре този факт.

Вземете, например, сватба.

В Западния свят процентът на разводите е 40.

Това означава, че от пет женени двойки,

две ще се разведат.

Но когато попитате младоженците, каква е тяхната вероятност да се разведат,

те я оценяват на нула процента.

Дори адвокатите по разводи, които би трябвало да знаят по-добре,

много подценяват своята вероятност за развод.

Оказва се, че оптимистите не са по-малко склонни да се разведат,

но са по-склонни да се оженят за втори път.

По думите на Самуел Джонсън,

"Женитбата за втори път е триумф на надеждата над опита."

(Смях)

Ако сме женени, сме по-склонни да имаме деца.

Всички мислим, че децата ни са много талантливи.

Между другото, това е две годишният ми племеник, Гай.

Искам да стане абсолютно ясно,

че той е наистина лош пример за отклонение към оптимизъм,

защото всъщност той е изключително талантлив.

(Смях)

Не само аз мисля така.

От четири британски семейства, три казват,

че са оптимистични за бъдещето на семейството си.

Това е 75 процента.

Но само 30 процента казват,

че като цяло, семействата

живеят по-добре, отколкото преди няколко поколения.

Това е наистина важен момент,

защото сме оптимисти за себе си,

оптимисти сме за децата си,

оптимисти сме за семействата си,

но не сме толкова оптимисти за мъжа, който седи до нас

и сме песимисти

за съдбата на съгражданите си и за съдбата на родината си.

Но личният оптимизъм за собственото ни бъдеще

остава същия.

Това не означава, че мислим, че нещата магически ще се подобрят,

но че имаме уникалната способност да ги подобрим.

Учен съм, правя опити.

За да ви покажа, какво искам да кажа,

ще направя тук един опит с вас.

Ще ви дам списъс със способности и характеристики

и искам да помислите, кои от тези способности

ще класифицирате като отнасящи се за населението.

Първата способност е да се разбирате добре с останалите.

Кои от вас вярват, че те са в долните 25%?

Добре, това са 10 човека от 1 500.

Кои вярват, че са в горните 25 процента?

Това са повечето от вас.

Добре, сега направете същото за способността ви да карате кола.

Колко сте интересни?

Колко сте привлекателни?

Колко сте честни?

И последно, колко сте скромни?

Повечето хора се поставят над средното ниво

за повечето от тези способности.

Това е статистически невъзможно.

Не можем всички да бъдем по-добри от останалите.

(Смях)

Но ако повярваме, че сме по-добри от другите хора,

това означава, че имаме по-голяма възможност да получим повишение, да останем женени,

защото сме по-социални, по-интересни.

Това е глобален феномен.

Отклонението към оптимизма е било наблюдавано

в много държави -

в Западните култури, в не - Западните култури,

при жени и мъже,

при деца, при възрастни.

То е много широко разпространено.

Но въпросът е, това добре ли е за нас?

Някои хора казват, че не е.

Някои хора казват, че тайната за щастието

са занижените очаквания.

Мисля, че логиката е такава:

Ако не очакваме големи неща,

ако не очакваме да намерим любов, да бъдем здрави и да имаме успех,

няма да бъдем разочаровани, когато тези неща не се случат.

Ако не сме разочаровани, когато хубави неща не се случват

и сме приятно изненадани, когато се случат,

ще бъдем щастливи.

Това е много добра теория,

но тя се оказва грешна поради три причини.

Първа причина: Каквото и да се случи, дали имате успех или неуспех,

хората с големи очаквания се чувстват по-добре.

Защото това, как се чувстваме, когато ни изритат или ни изберат за служител на месеца,

зависи от това, как интерпретираме събитието.

Психолозите Маргарет Маршал и Джон Браун

изучаваха ученици с големи и малки очаквания.

Те откриха, че когато хора с големи очаквания успеят,

те приписват този успех на собствените си качества.

"Аз съм гений, затова получих оценка А,

затова ще получа оценка А отново и отново в бъдеще."

Когато те не успеят, това не е защото са глупави,

а защото изпитът е бил нечестен.

Следващият път ще го направят по-добре.

Хората с ниски очаквания правят обратното.

Когато неуспеят, това е защото са глупави,

а когато успеят,

е защото изпитът е бил наистина лесен.

Следващият път реалността ще ги настигне.

Те се чувстват по-зле.

Причина втора: независимо от изхода,

самото очакване ни прави щастливи.

Икономистът по поведение Джордж Лоуенщайн

помоли студентите в университета, където преподаваше,

да си представят, че получават страстна целувка от известна личност, каквато и да е известна личност.

След това той каза: "Колко сте склонни да платите,

за да получите целувка от известна личност,

ако целувката е незабавна,

след три часа, след 24 часа, след три дни,

след една година, след 10 години?

Откри, че студентите са склонни да платят най-много,

за да не получат целувката веднага,

а след три дни.

Те бяха склонни да платят допълнително, за да чакат.

Те не бяха склонни да чакат година или 10 години;

никой не иска остаряла знаменитост.

Но три дни бяха оптималния срок.

Защо е така?

Ако получите целувката сега, тя свършва.

Но ако получите целувката след три дни,

това са три дни трескаво очакване, изпитвате въодушевление от чакането.

Студентите искаха да имат на разположение време,

за да си представят къде ще се случи,

как ще се случи.

Очакването ги правеше щастливи.

Между другото, ето защо, хората предпочитат петък пред неделя.

Това е любопитен факт,

защото петък е работен ден, а неделя е ден за забавление,

така, че можете да си помислите, че хората предпочитат неделя,

но това не е така.

Това не е така, защото те наистина харесват да бъдат на работа

и не могат да понасят да се разхождат в парка

или да мързелуват.

Знаем това, защото когато попитате хората

кой е техния любим ден от седмицата,

изненада, събота е на първо място,

след това петък, след това неделя.

Хората предпочитат петък,

защото петък е свързан с очакването на уикенда, който идва,

с всички планове, които имате.

В неделя, единственото нещо, което можете да очаквате

е работната седмица.

Оптимисти са хората, които очакват повече целувки в бъдеще,

повече разходки в парка.

Това очакване повишава тяхното благополучие.

Всъщност, без отклонение към оптимизъм,

всички бихме били малко депресирани.

Хората със средно силна депресия

не се отклоняват, когато мислят за бъдещето.

В действителност те са повече реалисти отколкото здравите хора.

Но хората със силна депресия

се отклоняват към песимизъм.

Те очакват бъдещето

да е по-лошо, отколкото то е.

Оптимизмът променя субективната реалност.

Начинът, по който очакваме света да върви променя начина, по който го виждаме.

Но оптимизмът изменя и обективната реалност.

Той действа като самоизпълняващо се пророчество.

Това е третата причина,

защо понижаването на очакванията ви няма да ви направи щастливи.

Контролирани опити са показали,

че оптимизма не само е свързан с успеха,

той води до успех.

Оптимизмът води до успех в университета, в спорта и политиката.

Може би най-изненадващата полза от оптимизма е здравето.

Ако очакваме бъдещето да е светло,

стресът и тревожността се намаляват.

Всичко на всичко, оптимизмът има много ползи.

Но въпросът, който наистина беше объркващ за мен, беше

как да запазим оптимизма в реалността.

Като невроучен, това бе много объркващо,

защото според всички съществуващи теории,

когато очакванията ви не се сбъднат, трябва да ги промените.

Но ние не открихме това.

Помолихме хората да дойдат в лабораторията,

за да се опитаме да разберем какво става.

Помолихме ги да оценят вероятността

от преживяване на ужасни събития през живота им.

Например, каква е вероятността да страдате от рак.

След това им казахме средната вероятност

някой човек да страда от рак.

Това е около 30 процента.

След това отново ги попитахме:

"Каква е склонността ви да се разболеете от рак?"

Това, което искахме да знаем,

беше дали информацията, която им дадохме

ще промени техните мисли.

Наистина, тя ги промени -

особено, когато информацията, която им давахме,

беше по-добра от очакванията им.

Например,

ако някой каже: "Вероятността да се разболея от рак

и около 50 процента",

а ние кажем: "Хей, добра новина.

Средната вероятност е само 30 процента",

следващия път, когато те дойдат, казват:

"Може би вероятността да се разболея от рак е около 35 процента".

Те учеха бързо и ефективно.

Ако някой кажеше:

"Средната вероятност да се разболея от рак е около 10 процета",

казвахме: "Хей, лоша новина.

Средната вероятност е около 30 процента",

следващият път той казваше:

"Да. Все още мисля, че е около 11 процента."

(Смях)

Не че те не запомняха изобщо - те запомняха -

но много по-малко от позитивната информация,

която им давахме за бъдещето.

Не че не запомняха цифрите, които им давахме;

всеки запомня, че средната вероятност да се разболеете от рак

е около 30 процента

и средната вероятност за развод е около 40 процента.

Но те мислеха, че тези цифри не се отнасят за тях.

Това означава, че предупредителни сигнали като тези

имат ограничено значение.

Да, пушенето убива, но убива другите хора.

Това, което исках да зная,

беше какво става в човешкия мозък,

което предотвратява да приемем лично тези предупредителни знаци.

Но в същото време,

когато чуем, че пазара на имоти е надежден,

си мислим: "О, цената на къщата ми със сигурност ще се удвои."

За да се опитам да разбера това,

помолих участниците в експеримента

да бъдат прегледани на скенер, изобразяващ мозъка.

Той изглежда така.

Като използваме метод, наречен функционален MRI,

можем да идентифицираме местата в мозъка,

които отговарят на позитивна информация.

Едно от тези места се нарича лявата долна предна гънка.

Ако някой каже: "Вероятността да се разболея от рак е 50 процента"

и кажем: "Хей, добра новина.

Средната вероятност е 30 процента",

лявата долна предна гънка ще реагира яростно.

Няма значение, дали сте голям оптимист, средно голям оптимист

или малко песимист,

лявата долна предна гънка на всички

функционираше отлично,

независимо дали сте Барак Обама или Уди Алън.

От другата страна на мозъка,

дясната долна предна гънка отговаряше на лоши новини.

Ето какво става: не вършеше много добра работа.

Колкото по-големи оптимисти сте,

толкова по-малко вероятно е тази част от мозъка ви

да отговаря на неочаквана отрицателна информация.

Ако мозъкът ви отговаря

на лоши новини за бъдещето,

завинаги ще оставите розовите си очила.

Искахме да знаем, как можем да променим това.

Можем ли да променим отклонението към оптимизъм

като засегнем дейността на мозъка в тези област?

Има начин, по който можем да го направим.

Това е сътрудникът ми Рийота Канаи.

Той ще пусне малък магнитен импулс

през черепа на участник в изследването ни,

в неговите второстепенни предни гънки.

Като прави това,

той засяга дейността на тази област от мозъка

за около половин час.

След това всичко отново става нормално, уверявам ви.

(Смях)

Нека да видим какво се случва.

Първо, ще ви покажа

средната величина на отклонението, което виждаме.

Ако трябва сега да тествам всички от вас,

това е величината, с която ще запомняте

повече добри новини отколкото лоши новини.

Сега засягаме областта,

за която открихме да интегрира отрицателна информация в тази задача

и отклонението към оптимизма се увеличи.

Направихме хората по отклонени в начина, по който те анализират информация.

Засегнахме областта от мозъка,

която интегрира хубави новини в тази задача

и отклонението към оптимизъм изчезна.

Бяхме удивени от тези резултати,

защото можахме да отстраним

дълбоко вкоренено отклонение в хората.

В този момент спряхме и се попитахме,

дали искаме да разчупим илюзията на оптимизма на малки парчета.

Ако можем да направим това, дали искаме да отстраним отклонението към оптимизъм на хората?

Вече ви разказах за ползите от отклонение към оптимизъм,

които вероятно ви кара да искате да живеете.

Но разбира се, има пречки

и наистита ще бъде глупаво да ги пренебрегнете.

Например, този и-мейл, който получих

от пожарникар тук, в Калифорния.

В него е написано: "Фаталните разследвания за пожарникарите

често са: "Не мислихме, че огънят ще направи това",

дори когато имахме цялата налична информация

да вземем безопасни решения."

Началникът ще използва откритията ни за отклонение към оптимизъм,

за да се опита да обясни на пожарникарите,

защо те мислят по такъв начин,

за да ги научи за това отклонение към оптимизъм при хората.

Нереалистичен оптимизъм може да доведе до опасно поведение,

до финансова криза, до грешно планиране.

Например, Британското правителство

е приело, че отклонението към оптимизъм

може да направи хората по-склонни

да подценяват цената и продължителността на проектите.

Те измениха бюджета за Олимпийските игри през 2012 г.

заради отклонението към оптимизъм.

Приятелят ми, който ще се ожени след няколко седмици,

направи същото за бюджета си за сватбата.

Между другото, когато го попитах каква е вероятността да се разведе,

той отговори, че е сигурен, че тя е нула процента.

Това, което наистина обичаме да правим,

е да се защитим от опасностите на оптимизма,

но в същото време да имаме надежда,

като се възползваме от ползите на оптимизма.

Мисля, че можем да го направим.

Ключът за това е знание.

Не сме родени с разбиране за отклоненията ни.

Те трябва да бъдат идентифицирани чрез научно изследване.

Но добрата новина е, че когато знаем за отклонението към оптимизъм,

това не унищожава илюзията.

Това е като визуални илюзии,

разбирането на които не ги променя.

Това е хубаво, защото това означава,

че можем да балансираме,

да правим планове и да измисляме правила,

да се защитаваме от нералистичен оптимизъм,

но в същото време да имаме надежда.

Мисля, че тази анимация го изобразява добре.

Защото, ако сте един от тези песимистични пингвини тук,

които не вярват, че могат да летят,

със сигурност няма да можете да летите.

Защото, за да прогресираме,

ни е нужно да си представим различна реалност

и след това да повярваме, че тази реалност е възможна.

Но ако сте пингвинът екстремален оптимист,

който скача сляпо, като се надява на най-доброто,

може да се намерите в бъркотия, когато се ударите в земята.

Но ако сте пингвинът оптимист,

който мисли, че може да лети,

тогава сложете парашут на гърба си,

просто в случай, че нещата не стават точно така, както сте ги планирали,

ще се реете като орел,

дори ако сте просто пингвин.

Благодаря ви.

(Аплодисменти)