Андрю МакАфий: Взимат ли ни работните места дроидите?

Роботите и алгоритмите стават доста добри във вършенето на работи като сглобяване на коли, писане на статии и преводи - работи, които някога имаха нужда от човешка ръка. Какво ще работят хората? Андрю МакАфий представя някои нови работни данни, за да каже: Не сме видяли нищо още. Той също прави стъпка назад и поглежда голямата история, стигайки до изненадващ и дори силно вълнуващ проспект за бъдещето. (Заснето на TEDxБостън).

Както се оказва, когато десетки милиони хора

са безработни или не работят пълноценно,

има голям интерес към това какво причинява технологията на работната ръка.

И когато погледна диалога ме впечатлява това,

че е фокусиран върху точната тема

и едновременно с това няма никакъв смисъл.

Темата, върху която се набляга е дали

всички цифрови технологии влияят върху способността на хората

да си изкарват хляба или, казано по друг начин,

взимат ли ни работата роботите?

Има и доказателства, че е така.

Голямата Рецесия свърши, когато американският БВП възстанови

бавното си и стабилно покачване и други

икономически показатели също скочиха

и се стабилизираха доста бързо. Корпоративните печалби

са доста високи. Всъщност, ако се включат печалбите на банките,

те са по-високи от всякога.

Инвестициите в машини, оборудване,

хардуер и софтуер са най-високите от когато и да е било.

Тъй че бизнесите са извадили чековите си книжки.

Единственото нещо, което те не правят е да наемат хора.

Тази червена линия е съотношението на работната заетост към населението,

с други думи, процента на работоспособни хора

в Америка, които имат работа.

Виждате, че има голям кратер през Голямата Рецесия,

и нещата почти не са се възстановили от там.

Нашата история не е само за рецесията.

Последните десет години, през които току-що преминахме, имаха релативно

анемичен растеж на работните места, особено когато

го сравним с другите десетилетия, и 2000-те години

са единственото време, което имаме записано, когато

по-малко хора работят в края на десетилетието,

отколкото в началото му. Не бихме искали да виждаме това.

Когато поставим броя на потенциалните работодотели

срещу броя на работните места в страната, виждаме как тази пролука

расте все по-голяма и по-голяма с течение на времето,

и след това, по време на Голямата Рецесия тя стана огромна.

Направих някои бързи калкулации. Взех 20 години растеж на БВП

и 20 години растеж на работната продуктивност

и използвах тези данни по елементарен начин,

за да се опитам да предскажа, колко работни места икономиката ще

има нужда да добавя, за да расте и това е линията, която получих.

Това позитивно или негативно е? Това е прогнозата на правителството

за работоспособната популация в бъдеще.

Ако тези прогнози са точни, тази пролука няма да се затвори.

Проблема е, че не мисля, че тези прогнози са точни.

Всъщност, мисля, че моите прогнози са прекалено оптимистични,

защото, когато направих това, аз приех, че бъдещето

ще изглежда като миналото

в отношение на растежа на работната продуктивност, това всъщно не е както аз мисля,

защото, когато погледна наоколо, мисля, че нищо още не сме видяли

що се касае до влиянието на технологията на работните маркети.

Само през последните няколко години, ние виждаме как дигиталните инструменти

показват умения и възможности, които никога преди не са имали

и това по един начин ни човърка доста заради това,

което правим за да си изкарваме хляба. Нека ви дам няколко примера.

През цялата човешка история, ако искате да

преведете нещо от един език на друг,

трябва да изполвате помощта на човешко същество.

Сега имаме многоезични, моментални

автоматични преводи, достъпни безплатно

през някои от многото ни устройства, чак до телефоните ни.

И ако някои от вас използват тези, вие знаете, че

те не са перфектни, но са доста добри.

През цялата човешка история, ако искате нещо написано,

репортаж или статия, ви трябва човек.

Не и днес. Това е статия, която се появи

във Форбс онлайн доста отдавна, за финансовите постижения на Апъл.

Тази статия е написана от алгоритъм.

Тя не е доста добра, тя е перфектна.

Доста хора биха погледнали това и казали 'ОК,

но това са много специфични, ограничени неща

и повечето научни работници са общи специалисти,

те седят на върха на една голяма планина

от експертиза и знания и те използват това

за да реагират на непредвидими изисквания

и това е много, много трудно да се автоматизира.'

Един от най-впечатляващите научни работници

от близкото минало е мъж на име Кен Дженингс.

Той спечели състезанието 'Риск' 74 поредни пъти,

взимайки вкъщи повече от три милиона долара.

Това отдясно е Кен, победен три на едно от

Уотсън, суперкомпютърът на Ай Би Ем, който игра в 'Риск'.

Тъй че като погледнем, какво технологията може да направи

на работници с общи познания, започвам да си мисля,

че може да няма много специални неща в тази идея

за общи знания, особено, когато започнем да правим неща,

като например да обединим Сири с Уотсън и да имаме технологии,

които могат да разберат какво казваме

и да ни го повтарят обратно.

Сири е далече от перфектна, и можем да се подиграваме

на нейните грешки, но трябва да помним, че

ако технологиите като Сири и Уотсън се подобряват

по траекторията на закона на Мур, което те ще направят,

след шест години те няма да се два пъти по-добри

или четири пъти по-добри, те ще са 16 пъти по-добри от това, което са сега.

Така че започвам да си мисля, че доста от научните работни места ще бъдат засегнати от това.

Дигиталните технологии въздействат не само на научните работни места.

Те също започват да показват мускули и във физическият свят.

Не толкова отдавна имах възможността да се повозя в

автономната кола на Гугъл, което на практика е толкова готино колкото и на теория. (Смях)

Уверявам ви, че тази кола се справяше със спри-тръгни трафика

на магистрала 101 на САЩ много добре.

Има около три и половина милиона хора,

които карат камиони като препитание в САЩ.

Смятам, че някои от тях ще бъдат засегнати от тези

технологии. И сега, хуманоидните роботи са все още

невероятно примитивни. Те не могат да правят много.

Но те стават все по-добри доста бързо и ДАРПА,

което е инвестиционното звено на Министерството на отбраната,

се опитва да ускори придвиждането по тази траектория.

Казано накратко, да, дроидите идват да вземат работите ни.

В краткосрочен план, можем да стимулираме ръстеж на работните места

чрез насърчаване на предприемачеството и чрез инвестиране

в инфраструктура, защото роботите днес все още не са

много добри в оправянето на мостове.

Но в не-много-дългосрочния-план, мисля през живота

на повечето хора в тази стая, ние ще се прехвърлим

към икономика, която е много продуктивна, но която

просто няма нужда от много човешки работници,

и управлението на този преход ще бъде

най-голямото предизвикателство, което нашето общество ще трябва да посрещне.

Волтер обяснява защо. Той казва: 'Работата ни предпазва

от три големи гряха: скука, порок, и нужда.'

Въпреки това предизвикателство, аз лично

все още съм голям дигитален оптимист, и съм

наистина много убеден, че дигиталните технологии, които ние

разработваме в момента ще ни пренесат в утопично бъдеще,

а не в дистопично бъдеще. И за да обясня защо,

аз искам да задам този абсурдно широк въпрос.

Искам да попитам, кои са най-важните

развития в човешката история?

Сега, искам да споделя с вас някои от отговорите, които аз получих

на този въпрос. Това е прекрасен въпрос,

който може да използваме за да започнеме един безкраен дебат,

защото някои хора ще споменат

философски системи от Запада и Изтока, които

са променили как хората мислят за света.

И после някои хора биха казали: 'Всъщност, големите истории,

големите разработки са създаването на световните

религии, които променят цивилизациите

и променят и контролират как безбройно много хора

живеят живота си.' Тогава, някои други хора ще кажат:

'Всъщност, цивилизациите са променени,

и живота на хората е променен

от империите, така, че най-големите развития в човешката история

идват от историите за завоевания и войни.'

И тогава някоя весела душа винаги изскача

и казва:' Нека не забравяме за епидемиите.' (Смях)

Има някои оптимистични отговори на този въпрос,

така че някои хора повдигат епохата на откритията

и отварянето на света.

Други ще говорят за интелектуални постижения

в дисциплини като математика, които са ни помогнали да получим

по-добро разбиране за света, а други ще говорят за

периодите, когато е имало сериозно преуспяване

на изкуствата и науките. Така че този дебат ще продължи.

Това е безкраен дебат и няма решаващ,

единствен отговор за него. Но ако сте маниак като мен,

ще кажете: 'А какво показват данните?'

И ще започнете да правите неща като например да чертаете графики за неща,

от които бихме се заинтересували, като цялото население на Земята например,

или някакво измерване на социалното развитие,

или състоянието на развитие на обществото,

и ще започнете да изобразявате данните, защото чрез този подход

големите истории, големите развития в човешката история

са тези, които ще променят кривите най-много.

Когато направите това, когато вкарате данните,

много бързо стигате до разни странни изводи.

Заключавате, всъщност, че нито едно от тези неща

не е много важно. (Смях)

Нито едно от тях не е направило абсолютно нищо за кривите. (Смях)

Има само една история, само едно развитие

в човешката история, което е променило кривата, изкривявайки я

на 90 градуса, и това е технологична история.

Парният двигател и другите асоциирани технологии

от индустриалната революция промениха света

и оказаха такова влияние на човешката история,

че според думите на историка Иън Морис,

те се присмиват на всичко, което е било преди това.

Те постигат това като умножават безкрайно много силата

на нашите мускули, прескачайки лимитите на нашите мускули.

Сега, в момента сме по средата на

надминаването на лимитите на нашите индивидуални мозъци

и умножаването безкрайно много на нашата мозъчна сила.

Как може това да не е толкова голямо, колкото преминаването

на лимита на нашите мускули?

С риск да се повторя малко, но като погледна

какво става с дигиталните технологии в днешни дни,

все още не сме приключили с това пътешествие,

и когато виждам, какво става с нашите икономики

и нашите общества, моето единствено заключение е, че

не сме видяли нищо още. Най-добрите дни са все още пред нас.

Нека ви дам няколко примера.

Икономиките не се задвижват от енергия. Те не се задвижват от капитал,

или пък от труд. Икономиките се задвижват от идеи.

Работите като създаване на иновации, или създаването

на нови идеи са едни от най-мощните,

едни от най-фундаменталните работи, които можем да правим

в една икономика. И това е начина, по който правим нововъведения.

Намираме една група еднакво изглеждащи хора,

-- (Смях) --

взимаме ги от елитни институции, слагаме ги в

други елитни институции и чакаме за иновации.

Сега -- (Смях) --

като бял човек, който е прекарал цялата си кариера в МИТ

и Харвард, аз нямам проблем с това. (Смях)

Но някои други хора имат, и те един вид провалиха

партито и опростиха правилата за обличане на иновациите.

(Смях)

Ето ги победителите в надпреварата по програмиране "Топ програмист"

и ви уверявам, че на никой не му пука

къде тези деца са израстнали, къде са ходили на училище,

или как изглеждат. Единственото нещо, от което всички се интересуват

е качеството на работата, качеството на идеите.

Отново и отново виждаме това да се случва

в технологично-ориентираният свят.

Работата по създаването на иновации става все по-отворена,

по-всеобхватна, по-открита и по основана на заслуги

и това ще продължи без значение какво МИТ и Харвард

смятат за това, и аз не мога да бъда по-щастлив за това развитие.

От време на време чувам: 'Добре, ще се съглася с това,

но технологията е все още инструмент на богатият свят

и това, което се случва, е че тези дигитални инструменти не

подобряват живота на хората в основата на пирамидата.'

Аз казвам за това много ясно: 'Безмислица'.

Основата на пирамидата печели много от технологиите.

Икономиста Робърт Дженсън направи това прекрасно проучване

преди доста време, където той гледа, в много детайлно отношение,

какво става с риболовните селища в Керала, Индия,

след като те получат мобилни телефони за първи път,

и когато пишеш за Тримесечния Журнал по Икономика,

трябва да използваш много сух и много предпазлив език,

но когато чета тези издания, аз чуствам, че Дженсън се опитва

да ни вика, кавайки, че това е нещо голямо.

Цените се стабилизират, така че хората могат да планират икономическият си живот.

Отпадъците не намаляват. Те изчезват напълно.

И животът на купувачите и продавачите

в тези селища се подобрява значително.

Сега, аз не мисля, че Дженсън е бил изключителен късметлия

и случайно се е приземил в единственото селище,

където технологията е направила нещата по-добри.

Това, което се случило е, че той много внимателно е документирал

какво се случва отново и отново, когато технологията

идва за първи път в някоя обстановка и общество.

Живота на хората, благосъстоянието на хората се подобрява значително.

Така че, когато преглеждам всички доказателства и си мисля за

пространството, което имаме пред нас, аз ставам голям

дигитален оптимист, и започвам да мисля, че това прекрасно

изказване, направено от физика Фрийман Дайсън

всъщност не е преувеличение. Това е много точна оценка на какво се случва.

Нашият дигитален --- нашите технологии са прекрасни подаръци

и ние, точно сега, имаме добрият късмет

да живеем във време, когато дигиталната технология разцъфтява,

когато тя се развива все повече и по-задълбочено,

ставайки по-разпространена навсякъде по света.

Да, дроидите взимат работните ни места,

но ако сте фокусирани на това, вие изпускате смисъла изцяло.

Смисъла е, че тогава ние сме свободни да правим други неща

и това, което ще правим, аз съм много убеден,

това, което ще правим ще намали бедността и робския труд

и мизерията по света. Аз съм много убеден,

че ще се научим да живеем по-леко на планетата

и съм много убеден, че това, което ще правим

с новите си дигитални инструменти ще бъде толкова различно

и толкова ползотворно, че ще бъде подигравка

над всичко, което е било преди това.

Ще оставя последните думи на един човек, който

имаше място на първия ред на дигиталния прогрес,

нашият стар приятел Кен Дженингс. Аз съм с него.

Ще повторя думите му:

'Аз казвам добре дошли на нашите нови компютърни господари.'

Благодаря ви много. (Аплодисменти)