Защо различните животни имат различна продължителност на живот? - Жуао Педро де Магаляйнс

Целия урок можете да гледате тук: http://ed.ted.com/lessons/why-do-animals-have-such-different-lifespans-joao-pedro-de-magalhaes

За микроскопичния лабораторен кръгъл червей животът се равнява на едва няколко кратки седмици на Земята. Гренландският кит, от друга страна, може да доживее до над 200 години. Защо продължителността на живот е толкова различна? Но какво всъщност означава остаряването все пак? Жуао Педро де Магаляйнс обяснява защо темповете на остаряване се различават толкова много в животинския свят.

Текст: Жуао Педро де Магаляйнс, анимация: Шарън Колман.

За микроскопичния лабораторен
кръгъл червей

животът се равнява на едва няколко
кратки седмици на Земята.

Сравнете го с този на костенурката,
която може да доживее до над 100 години.

Както мишките, така и плъховете
живеят едва малко повече от 4 години,

докато гренландският кит,
най-големият бозайник на света,

може да доживее до над 200 години.

Както повечето живи организми,

голяма част от животните постепенно
залинява след достигане на полова зрялост

и това е процесът,
който наричаме остаряване.

Но какво всъщност означава остаряването?

Причините, довеждащи до този процес,
са многообразни и сложни,

но остаряването в крайна сметка е породено
от умиране и малфункция на клетки.

Когато сме млади,
клетките ни постоянно се регенерират,

така че да заместят
умрели и умиращи клетки.

Но с възрастта
този процес се забавя.

Още повече, че по-старите клетки
не функионират така добре както младите.

Това довежда до залиняване на телата ни,

което в крайна сметка води до
болест и смърт.

Но ако това важи с пълна сила,

защо има големи разлики при остаряването и
продължителността на живот при животните?

Отговорът се крие в няколко фактора,

сред които са околна среда

и големина на тялото.

Те могат да имат огромно еволюционно
влияние върху адаптирането на животните,

което от своя страна прави процеса на
остаряване различен при различните видове.

Да вземем за пример студените дълбочини
на Атлантическия и Арктическия океан,

където гренландските акули
могат да доживеят повече от 400 години

и арктическата мида, позната като Arctica
islandica, може да живее до 500 години.

Вероятно най-впечатляващ от тези древни
обитатели на океана

е силициевата гъба,

която може да оцелее над 10 000 години
в ледени води.

В подобна студена околна среда
сърцебиенето и метаболизмът се забавят.

Изследователите имат теория, че това също
води до забавяне на процесите на стареене.

По този начин околната среда оформя
продължителността на живот.

Когато става дума за големина,
често, но не винаги

важи правилото, че по-големите видове
живеят по-дълго от по-малките.

Например, един слон или кит
ще живеят много по-дълго,

отколкото мишка, плъх или полевка,

които, от своя страна, с години
се изхранват с мухи и червеи.

Някои дребни животни,
като червеите и мухите,

също са ограничени от механизмите на
делене на техните клетки.

Те са изградени главно от клетки, които
не се делят или подновяват при увреждане,

затова техните организми
залиняват по-бързо.

Размерът е мощен еволюционен показател
при животните.

По-дребните същества
са по-лесна плячка за хищници.

Така например една мишка не може да очаква
да оцелее повече от година в дива среда.

Затова е еволюирала така, че да расте и
да се възпроизвежда с по-бързи темпове,

което е еволюционен защитен механизъм
срещу кратката продължителност на живот.

Обратно на това, по-едрите животни се
справят по-добре с хищниците,

с което са си извоювали лукса
да имат време да порастват

и да се възпроизвеждат множество пъти
през живота си.

Изключение от това правило са прилепите,
птиците, къртиците и костенурките,

но във всеки от тези случаи
животните имат други механизми,

които им помагат да избягват хищници.

И все пак има други примери, когато
животни със сходни отличителни белези

като размер и естествена среда

остаряват с напълно различни темпове.

В тези случаи, генетични различия

като това как клетките на всеки организъм
реагират при заплаха,

често водят до различия
в продължителността на живот.

Така че това е съчетание на
всички тези фактори,

които изиграват различна роля
при различните животни

и това обяснява различията, които срещаме
в животинското царство.

А как е при хората?

Днес средната продължителност на живот
при хората е 71 години,

тоест не сме дори близо до това да бъдем
най-дълго живеещите земни обитатели.

Затова пък сме много добри в удължаване
на продължителността на живота си.

В началото на 20 век средната възраст
на хората е била едва 50 години.

Оттогава сме се научили да се адаптираме,
като направляваме много от факторите,

водещи до смърт,

като въздействия на околната среда
и прехрана.

Тези и други подобрения
в продължителността на живот

ни правят навярно единстения вид
на Земята,

който е взел съдбата си в свои ръце.