Изненадващите навици на оригинално мислещите хора

Как на креативните хора им хрумват страхотни идеи? Организационният психолог Адам Грант изучава "оригиналите": хората, които измислят нови неща и ги осъществяват. В този разговор ще научите за трите неочаквани навика на оригиналите - включително и това, че приемат провала. "Най-великите оригинали са тези, които се провалят най-много, защото правят най-много опити", казва Грант. "Трябват ти много лоши идеи, за да стигнеш до няколко добри".

Преди 7 години мой студент ме помоли
да инвестирам в компанията му.

Каза ми: "Работя с трима приятели

и мислим да поразтърсим индустрията,
като продаваме онлайн".

Казах: „Добре, сигурно прекарвате
цялото лято в работа по това?“.

„Не, започнахме и стажове,
в случай, че се провалим“.

„Но след завършването ще минете
на пълен работен ден, нали?“.

„Не точно. Всички имаме
резервен план за работа".

Минаха шест месеца,

компанията стартира на другия ден,

а те още нямат функциониращ уебсайт.

„Нали разбирате,
че цялата ви компания е уебсайтът?

Буквално цялата".

Очевидно отказах да инвестирам.

Кръстиха компанията
Warby Parker (Уорби Паркър).

(Смях)

Продават очила онлайн.

Наскоро беше обявена
за най-иновативната компания в света,

оценявана на над един милиард долара.

Сега жена ми се грижи за инвестициите ни.

Защо сгреших?

За да разбера, започнах да изучавам
хора, които наричам "оригинали".

Те са открити и честни,

хора, които не само имат нови идеи,

но действат, за да ги осъществят.

Те се открояват и казват мнението си.

Оригиналите са креативни
и променят света.

Те са хората, на които
искате да заложите.

И изобщо не изглеждат така,
както очаквах.

Днес искам да ви покажа
три неща, които научих

за разпознаването на оригиналите

и за доближаването до
тяхната природа.

Първата причина
да откажа на Warby Parker беше,

защото бяха много бавни
със стартирането.

Предполагам, че всички сте запознати
с ума на вечно отлагащия човек.

Аз съм пълна противоположност на това.
Аз вечно бързам.

Да, такова нещо съществува.

Нали знаете паниката
няколко часа преди крайния срок,

когато още не сте свършили нищо?

Аз усещам същото,
но няколко месеца преди срока.

(Смях)

Това започна още, когато бях дете
и вземах Нинтендо игрите много сериозно.

Събуждах се в 5 сутринта,

и не спирах да играя,
докато не овладея играта.

Стана толкова зле,
че от местния вестник ми взеха интервю,

защото пишеха история
за тъмната страна на Нинтендо.

(Смях)

(Аплодисменти)

Тогава размених косата за зъби.

(Смях)

Това ми помогна в колежа,

защото бях готов с магистърската си теза
4 месеца преди крайния срок.

И бях горд с това,
поне допреди няколко години.

Имах студент на име Джихей,
която дойде и ми каза:

"Най-креативните идеи ми идват,
когато отлагам нещата".

А аз казах:
"Чудесно, а къде са четирите домашни?".

(Смях)

Всъщност тя беше една от
най-креативните

и, като организационен психолог,
аз тествам точно тази идея.

Предизвиках я да събере информация.

Посещава различни компании

и събира анкети от хората
за това колко често отлагат по нещо.

После шефевете на тези хора оценяват
колко са креативни и иноватививни.

Оказа се, че бързаците като мен,

които правят всичко по-рано,

са оценени като не толкова креативни

в сравнение с хората,
които отлагат умерено.

Исках да знам какво става с
тези, които отлагат постоянно.

А тя каза:
"Не попълниха проучването ми".

(Смях)

Не, ето ги резултатите.

Виждате, че хората,
които чакат последната минута,

са толкова заети да мързелуват,
че нямат нови идеи.

А тяхната противоположност

се безпокоят толкова много,
че също нямат оригинални идеи.

Има златна среда,
където явно са оригиналите.

Защо?

Може би просто имат
лоши работни навици?

Може би отлагането
не предизвиква креативност.

За да разберем,
измислихме експерименти.

Помолихме хора
да измислят нови бизнес идеи,

а независими читатели

оценяват колко креативни
и полезни са тези идеи.

Някои трябва да го направят веднага.

На други позволихме да отлагат,

като сложихме играта
"Миночистач" пред тях.

За пет или десет минути.

Оказа се,
че хората, които отлагат умерено,

са 16% по-креативни
от другите две групи.

Миночистачът е готина игра,
но не предизвиква ефекта,

защото ако играеш играта
преди да разбереш задачата,

няма стимул на креативността.

Когато ти кажат,
че ще работиш върху нещо,

тогава започваш да отлагаш.

Но задачата вече е активна
в съзнанието ти

и мислиш върху нея.

Прокрастинацията ти дава време
да обмислиш различни идеи,

да мислиш непоследователно
и с неочаквани обрати.

По времето, когато правехме
тези експерименти,

започнах да пиша книга за оригиналите

и си помислих: "Сега е точното време
да се науча да отлагам,

докато пиша глава за прокрастинацията".

Направих го.

И, като всеки уважаващ себе си
човек, който вечно бърза,

на следващата сутрин станах и

си направих списък
за това как да отлагам.

(Смях)

Работих усърдно, за да осъществя

целта си, която беше
да не напредвам към целта си.

Започнах да пиша
главата за прокрастинацията

и един ден,
когато бях до половината,

буквално я зарязах

за месеци.

Беше мъчително.

Но когато се върнах на нея,
имах много нови идеи.

Както казва Арън Соркин:

"Вие му казвате отлагане, а аз - мислене".

Освен това открих,

че много оригинали в историята
са били хора, които отлагат.

Като Леонардо да Винчи.

В продължение на 16 години,
той работи с прекъсвания

върху Мона Лиза.

Чувствал е, че се проваля.

Описал е това в дневника си.

Но отплесванията му
по изучаване на оптиката,

променят начина,
по който моделира светлината

и го правят много по-добър художник.

Ами Мартин Лутър Кинг Младши?

Преди най-важната реч в живота си,
Маршът във Вашингтон,

стоял до след 3 през нощта,
за да я пренаписва.

Стоял е в публиката,
чакайки реда си да излезе на сцената,

и все още е слагал бележки
и задрасквал редове.

След като се качва на сцената,

оставя подготвените бележки

и произнася четирите думи,
които променят историята:

"Имам една мечта".

Това не е било в бележките.

Като забавя задължението
да подготви речта си до последния момент,

той остава отворен
за много възможни идеи.

И тъй като текстът е променлива,

има свободата да импровизира.

Отлагането е порок за продуктивността,

но може да е добродетел
за креативността.

Виждате, че оригиналите

стартират бързо,
но финишират бавно.

Точно това пропуснах
при Warby Parker.

Докато протакваха шест месеца,

аз им казвах:

"Доста компании започнаха
да продават очила онлайн".

Изпуснаха преимуществото на първия.

Това, което пропуснах беше,
че те са прекарали това време,

търсейки начини да накарат хората

да се чувстват комфортно
да купуват очила онлайн.

Оказа се, че предимството на първия
е по-скоро мит.

Вижте това проучване
в над 50 продуктови категории,

което сравнява първите,
които са създали нишата,

и тези, които са представили
нещо ново и по-добро.

Виждате, че процентът на провал
при първите е 47%,

а на "подобрителите" - само 8%.

Вижте социалната мрежа
на Facebook

след тези на Myspace и Friendster.

Вижте Google,
чакащ години след Altavista и Yahoo.

Много по-лесно е
да подобриш нечия идея,

отколкото да създададеш нещо от нулата.

Урокът, който научих е, че за да си
оригинален, не е нужно да си първи.

Трябва да си различен и по-добър.

Но това не беше единствената причина
да откажа на Warby Parker.

Те бяха изпълнени със съмнения.

Имаха резервни планове,

а това ме караше да мисля,
че нямат куража да бъдат оригинални,

защото очаквах оригиналите
да изглеждат ето така.

"Не знам как да го кажа,
но... аз съм голяма работа".

(Смях)

На пръв поглед

много оригинали изглеждат уверени,

но реално са също толкова несигурни
и изплашени, като всички нас.

Просто се справят различно.

Вижте: това e креативният процес
при повечето от нас.

1) Страхотно е!
2) Трудно е. 3) Не става.

4) Аз не ставам. 5) Приемливо е.
6) Това е страхотно.

(Смях)

Разбрах, че има два вида съмнение:

Съмнение в себе си и
съмнение в идеята ти.

Съмнението в себе си те парализира.
Спира те.

А съмнението в идеята
е стимулиращо.

Мотивира те да тестваш,
да експериментираш, да усъвършенстваш.

Като Мартин Лутър.

Клочът към това да бъдеш "оригинал"

се състои в това да избягваш стъпка
4) Аз не ставам.

Вместо да казвате: "Не ставам",

казвайте: "Първите опити
често са неуспешни,

просто още не съм готов".

А кога ще сте готови?

Оказва се, че има подсказка -

в браузъра, който използвате.

Можем да познаем как се справяте
и колко сте ангажирани,

ако знаем кой браузър използвате.

Някои от вас няма да харесат резултатите.

(Смях)

Но има доказателства, че ползващите
Firefox и Chrome работят по-добре

от тези, работещи с Explorer и Safari.

Да!

(Аплодисменти)

И стоят на работа с 15% повече.

Защо? Причината не е техническа.

И четирите браузър групи
имат близка скорост на писане

и сходни нива на компютърна грамотност.

Причината е в това как избирате браузъра.

Ако използвате Explorer или Safari,

ги имате предварително инсталирани
на компютрите си.

Приели сте опцията по подразбиране.

Ако искате Firefox или Chrome,
преминавате зададеното

и търсите други опции за браузър,

затова си инсталирате нов браузър.

Хората чуват резултатите и казват:

"Значи, за да напредна в работата,
ми трябва нов браузър?

(Смях)

Не, трябва да си човек,
който поема инициатива

и надхвърля даденото,
за да търси по-добри опции.

Ако правите това добре,

ще отворите съзнанието си
за обратното на дежавю.

И това си има име.
Казва се "вюжаде".

(Смях)

Вюжаде е нещо,
което сте виждали много пъти,

но изведнъж го поглеждате
с нов поглед.

Като сценарист, който гледа сценарий,

неприеман от студио
повече от половин век.

Във всяка версия,
героинята е зла кралица.

Но Дженифър Лий се запитва
дали в това има логика.

Пренаписва първо действие,
така че злодеят да е измъчван герой

и така "Замръзналото кралство"
става най-успешният анимационен филм

В тази история има една проста поука:

Ако се съмняваш, не слагай край.

(Смях)

Ами страхът?
Оригиналите също се страхуват.

Страхуват се от провал,
но това, което ги отличава от другите е,

че се страхуват още повече,
че няма да опитат.

Знаят, че можеш да се провалиш,
ако бизнесът ти фалира,

но и ако изобщо не започнеш такъв.

Знаят, че в дългосрочен план
съжаляваме не за действията си,

а за бездействието си.

Доказано е, че нещата,
които искаме да поправим,

са шансовете, които не сме опитали.

Илон Мъск наскоро ми каза,
че не е очаквал Тесла да успее.

Бил е сигурен, че първите SpaceX

няма да излетят в орбита,
камо ли да се върнат,

но е било твърде важно да опита.

И много от нас,
когато имат важна идея,

изобщо не опитват.

Но имам добри новини за вас.

Никой няма да ви съди
за лошите ви идеи.

Много хора мислят обратното.

Ако погледнете компаниите

и питате хората за най-голямата им идея,
за най-важното им предложение,

85% от тях ще замълчат,
вместо да я кажат.

Страхуват се да не станат за смях,
да не изглеждат глупаво.

Но познайте какво?
Оригиналите имат много лоши идеи.

Хиляди, всъщност.

Например човекът, измислил това.

Пука ли ви, че е измислил
говореща кукла, която

плашела не само децата,
но и възрастните?

Не. Радвате се, че Томас Едисън
е изобретил електрическата крушка.

(Смях)

Ако погледнете различни области,

най-великите оригинали
са тези с най-много провали,

защото правят най-много опити.

Вземете класическите композитори,
най-доброто от доброто.

Защо някои от тях имат повече
страници в енциклопедиите,

а композициите им
се презаписват повече пъти?

Най-добрият показател

е огромният обем
от композиции, които имат.

По-голямата производителност,
носи по-голямо разнообразие

и по-големи шансове
да попаднеш на нещо оригинално.

Дори символите на класическата музика -
Бах, Бетховен, Моцарт -

трябвало да създават
стотици композиции,

за да създадат
доста по-малък брой шедьоври.

Сигурно се чудите

как този тук е станал велик
без да създава толкова много.

Не знам как е успял Вагнер.
(Смях)

Но при повечето от нас,
ако искаме да сме по-оригинални,

трябва да създаваме повече идеи.

Когато измисляха име на компанията,
основателите на Warby Parker

искаха нещо изискано, уникално,
без негативни асоциации

за марката.

Тестваха повече от 2000 варианта,

преди най-накрая да съединят

Warby и Parker.

Така че, ако вземем всичко дотук,
ще видите, че оригиналите

не са толкова различни от нас.

Чувстват страх и съмнение.
Отлагат.

Имат лоши идеи.

И понякога именно заради
тези качества успяват.

Когато видите тези неща,
не правете моята грешка.

Не ги отписвайте.

А ако това сте вие,
не отписвайте сами себе си.

Ако бързо започвате нещо,
а бавно го довършвате,

така повишавате креативността си,

мотивирате се,
като се съмнявате в идеите си

и приемате страха,
че няма изобщо да опитате.

Знайте и, че ви трябват много лоши идеи,
за да стигнете до няколко добри.

Да си "оригинал" не е лесно,

но не се съмнявам в едно:

това е най-добрият начин
да подобрим света около нас.

Благодаря.

(Аплодисменти)