Holocaust Survivors Speak: Lessons From The Death Camps

Холокосът на Хитлер е един от най-типичните примери на човешка жестокост, систематично обезчувстване

и обществена манипулация в човешката история. Фактът, че такава бруталност може да се случи

в съвременния свят, свидетелства за силата на лъжата, повтаряна достатъчно често.

Човечеството трябва да научи от ужасите на миналото си, за да не ги повтаря.

Когато тези, които са оцелели Холокоста, говорят, ние всички трябва да слушаме.

Това видео ще предаде думите на оцелелите от Холокоста и техните семейства.

Това са техните думи, истории и уроци.

"Какво знаят всичките учени, философи, световни лидери?

Те са се убедили, че човекът, най-големият грешник от всички видове,

е венецът на творението. Всички други създания са били сътворени просто да му осигуряват

храна, кожи, да бъдат измъчвани и изтребвани. Към тях (животните) всички хора

са нацисти; за животните е една вечна Треблинка."

"Както много от вас знаят, прекарах детството си във варшавско гето, където почти

цялото ми семейство беше избито заедно с други 350 000 полски евреи. Хората понякога

ме питат дали това преживяване има нещо общо с работата ми свързана с животните.

Не просто е малко свързано с работата ми за животните, а е напълно свързано с работата ми за животните."

Свързването на човешкия холокост с третирането ни на животните дълго време е пораждало полемики, отвращение

и оскърбление. Противниците гледат на връзката като омаловажаване и неуважение към преживяното

от жертвите и оцелелите от Холокоста.

Но какво казваме, когато самите тези, които правят тази връзка, са от оцелелите?

"Напълно подкрепям сравняването с Холокоста. Чувствам, че насилието и страданието

на невинни са несправедливи. Мисля, че злоупотребата с хора, животни и Земята

идва от същата тази нужда да се доминират другите. Чувствам, че не бих могла да спася семейството си,

народа си, но всеки път, когато говоря за жестокостта към животни и вегетарианството, може да

спася друг живот. След като знам за холокоста и

животинската експлоатация, не мога да бъда друго освен защитник на правата на животните.

-Сюзан Калев, която е загубила баща си и сестра си по време на Холокоста.

Един оцелял, познат единствено чрез кодовото си име "Хакер", когато участвал в нахлуване на Фронта за освобождение на животните

в лаборатория към Пенсилванския университет, казал:

"Вярвам в това, което е написал Исаак Башевис Сингер... Човешките същества виждат ярко собствения си гнет,

когато те са жертвите. Иначе измъчват сляпо и без мисъл."

"Когато видя клетки, претъпкани с пилета от промишлени ферми, хвърляни на камиони като кофи за смет,

виждам с очите на душата си Умшлагплац (където евреите са били хвърляни

на камиони, напускащи лагерите на смъртта). Когато отида в ресторант и видя хора

да ядат месо, се чувствам гадно. Виждам холокост в чиниите им."

Марк Берковиц и сестра му Франческа са били сред жертвите на Йосеф Менгеле,

подложени насила на брутален медицински експеримент. Той е гледал майка си и сестрите си да вървят

към смъртта в газовите камери.

Борейки се за животите на канадски гъски в опасност да бъдат убити, Берковиц казал:

Посвещавам гроба на майка си на гъските. Майка ми няма гроб, но ако

имаше, щях да го посветя на гъските. Аз също бях гъска."

"През 1975 г., след като имигрирах в САЩ, ми се случи да посетя кланица,

където видях ужасени животни, подложени на страшни условия, очаквайки

смъртта си. Точно както семейството ми е било в прочутия лагер на смъртта Треблинка.

Видях същата продуктивна и безчувствена рутина на убиване както в Треблинка, видях купищата

сърца, копита и други телесни части, толкова напомнящи за купищата косми, очила

и обувки на евреите в Треблинка."

"За по-голямата част от обществото, животът се е водил, като че ли нищо от това не се е случвало. Хората са имали

обикновени професии, сутринта работниците в концлагерите са ходели на работа и са се прибирали

вечерта при любящите си семейства, домашно приготвената храна и топлата постеля. За тях е било работа, каквато е била

за експериментатора върху животни, за трапера, за ловеца или за касапина."

-Ан Мюлер, която е загубила много роднини в холокоста.

"Грешно е да се нараняват другите и в името на последователността не се ограничаваме с това кои са другите.

Ако познават разликата между болка и удоволствие, то те имат фундаменталното

право да не бъдат наранявани... Освен ако не се уповавате във фашизма, тоест силата дава правото,

то ние нямаме правото да нараняваме другите."
-Хенри (Ноа) Спира, веган активист и оцелял от Холокоста.

Знам от първа ръка какво е да бъдеш преследван от убийците на моите семейство и приятели,

да се чудиш всеки ден дали ще видиш следващия изгрев, да бъдеш натоварен на камион за добитък

по пътя за кланицата. Сред високотехнологичния ни, пòказен и хедонистичен начин на живот,

сред смайващите паметници на историята, изкуството, религията и търговията, има и черни кутии.

Това са биомедицинските изследователски лаборатории, промишлените ферми и кланици -

безлични здания, където обществото води мръсния си бизнес на малтретиране и убиване на невинни,

чувстващи същества. Това са нашите Дахаус, Бухенвалдс, Биркенаус.

Като добрите немски граждани ние имаме някаква представа за това какво става там, но не искаме да надникнем в действителността."

И какви поуки трябва да вземем от ужасната и немислима трагедия на Хитлеровия Холокост?

"Целта на разбирането на Холокоста в Европа е да се предотвратят и спрат другите,

а не да останем втренчени в точно този, колкото и травматичен да е бил."

"Не е ли това истинската поука на Холокоста? Че хората биха могли да правят всичко

с онези, които са считали за "под-хора". Което, разбира се, е това, което правим с животните."

Не всеки е научил същите уроци както оцелелите, от които ги чухме днес.

Албърт Каплан, пламенен веган активист, който е загубил семейството си в Холокоста, е написал:

"Огромното мнозинство от оцелелите от Холокоста са месоядци, не по-заинтересовани за страданията на животните,

отколкото германците са били за страданията на евреите. Какво означава всичко това?

Ще ви кажа. Означава, че нищо не сме научили от Холокоста. Нищо.

Всичко е било напразно. Повече няма надежда."

"и животът е една вечна Треблинка."

"И тогава, най-накрая ми стана ясно. "Никога повече" не е това какво другите не би трябвало

да правят с нас. "Никога повече" означава, че никога повече не трябва да продължаваме масовите свирепости

към други живи същества. Че никога повече не трябва да отглеждаме животни за храна

или изобщо да ги експлоатираме. И тогава станах активист за правата на животните."

Моля, вижте видеата тук за повече информация относно през какво преминават животните

точно в този момент по целия свят. Споделете това видео,

за да не бъдат уроците напразни.

Много от споделените цитати са от книгата на учителя върху Холокоста д-р Чарлс Патерсън

"Вечната Треблинка: Отношението ни към животните и Холокостът",

силен и старателно изследван текст. Можете да намерите линка към тази книга,

както и други източници в описанието на видеото.

Ако искате да подпомогнете този активизъм, вижте този линк тук или в описанието на видеото.

А сега, станете веган, чуйте техните гласове и доскоро.

Напомням предупреждението на прочутия еврейски писател Исаак Башевис Сингер:

"За животните всички хора са нацисти, а животът е една вечна Треблинка."